№ 520
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110210599 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. П. С. срещу наказателно постановление
(НП) № 23-4332-008582 от 18.05.2023 г. на началник група към ОПП-СДВР, с
което на Т. П. С., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП,
както и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за
нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е
санкционираното физическо лице, което в подадена жалба моли същото да
бъде отменено. Твърди, че въобще не е присъствала на мястото на
произшествието и отрича авторството на деянието. Твърди, че липсва пълно
описание на фактите, свързани с нарушението, както и, че описаната
фактическа обстановка в АУАН не съответства на тази, която АНО е приел в
НП. Посочва, че липсват мотиви относно определеното наказание, както и че
НП е издадено от некомпетентен орган.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна - Началник група в СДВР-ОПП, редовно призован,
не изпраща представител.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбоподател е Т. П. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„Плиска“, № 1, вх. Е , ет. 2 , ап. 113, със СУМПС № *********, категория B,
АМ, на отчет в СДВР.
На 27.01.2023 г., около 17:45 ч., в гр. София, по ул. „Вихрен“, в района
на № 16, жалбоподателят С., управлявала лек автомобил марка/модел „Сеат
Ибиза“, с рег. № СВ0587МС. При движение на заден ход, не се убедила, че
няма да създаде опасност за другите участници в движението преди
започване на маневрата, в резултат на което реализирала ПТП в намиращото
се зад нея МПС, марка/модел „БМВ 645 ЦИ“, с рег. № СТ8352РВ.
Очевидец на реализираното ПТП станал свидетелят К. И., който
извикал, за да уведоми жалбоподателя С. за настъпилото ПТП, но същата не
спряла, а напуснала мястото на ПТП.
Екип на „Пътна полиция“, в състав Р. Б. и Михаил Кънев – полицейски
служители при отдел „ПП“ на СДВР обслужил мястото на произшествието,
като установили лек автомобил, марка/модел „БМВ 645 ЦИ“, с рег. №
СТ8352РВ, по който били констатирани щети по предната броня. Въз основа
на констатираното при огледа и по дадените сведения от К. И., мл.
автоконтрольор Кънев, съставил Протокол за ПТП с № 1851585 от 27.01.2023
г., в който установил, механизма на настъпване на ПТП, както и нанесените
на лекия автомобил, марка/модел „БМВ 645 ЦИ“, с рег. № СТ8352РВ, щети в
областта на предната броня.
Въз основа на събраните по образуваната преписка доказателства, на
23.03.2023 г., в присъствието на свидетеля К. И., А. С., на длъжност „младши
автоконтрольор“ при О „ПП“ на СДВР, съставил срещу жалбоподателя С., на
основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, АУАН, серия АД, бл. № 129777/23.03.2023
г., в който установил нарушението на разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
На основание така съставения АУАН, началник група в СДВР-ОПП
издал оспореното наказателно постановление № 23-4332-008582 от 18.05.2023
г., с което на Т. П. С., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80
/осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец,
2
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, както и на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП, като в изпълнение на правомощието си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
преквалифицирал деянието, въз основа на установената с АУАН фактическа
обстановка.
Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от
показанията на свидетелите Р. Б. и К. И., докладна записка, декларация,
попълнена от Т. С., декларация, попълнена от К. И.. сведение от Анжела
Павлова, скица към протокол за ПТП, Протокол за ПТП № 1851585 от
27.01.2023 г., справка картон на водача, Заповед №8121к-13180/23.10.2019г.,
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. и другите документи, приложени към
административно наказателната преписка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. и И., като логично и
последователно поднесени, като от същите се извеждат фактите, относно
установената обстановка, настъпилите щети по МПС, марка/модел „БМВ 645
ЦИ“, с рег. № СТ8352РВ и механизма на възникване на ПТП.
Показанията на свидетелите се подкрепят и от приложените по делото,
протокол за настъпило ПТП, както и скица към него, от които еднозначно се
извежда, положението на двата леки автомобила, разположението им спрямо
пътното платно, наличието на пътни знаци и имуществени щети.
Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и
териториална компетентност на контролните органи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
3
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността им - Заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г., Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. Спазени са сроковете за изготвянето им, съгласно чл. 34
ЗАНН.
В двата основни акта за настоящото производство, е налице достатъчно
точно и ясно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са
извършени. Посочени са дата и място на извършване, участниците в ПТП,
механизмът на причиняването му, поради което съдът намира, че макар и
лаконично, чрез обстоятелствената част на наказателното постановление и
нейното кратко съдържание не са нарушени правата на санкционираното
лице, както и възможността му да организира надлежно защитата си. Въпреки
несъответствието между обстоятелствената част на НП и АУАН, правилно
АНО в НП, въз основа на правомощието си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е
преквалфицирал деянието от нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП в нарушение
по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, въз основа на доказателствените материали, събрани
по административно наказателната преписка, от които е изведена
фактическата обстановка.
Доколкото не са допуснати съществени процесуални нарушения, то
съдът следва да разгледа спора по същество.
По пункт първи:
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“, при липса на
съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, участниците в него, без
да напускат мястото на произшествието, са длъжни да уведомят съответната
служба за контрол на МВР, на територията, на която е настъпило
произшествието.
Безспорно се установява, че поради нарушаване на разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП, от страна на жалбоподателя С., същата е реализирала ПТП,
по смисъла на § 6, т. 30 от ДП на ЗДвП, от което са настъпили повреди и
материални щети, в областта на предната броня на МПС, марка/модел „БМВ
645 ЦИ“, с рег. № СТ8352РВ.
Установи се и това, че между водачите – участници в процесното ПТП,
са възникнали разногласия по отношение на обстоятелствата, при които е
4
реализирано ПТП. Жалбоподателят С. не е подала сигнал до съответната
служба на МВР и не е останала на мястото на произшествието, каквото
задължение ѝ вменява разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Същата е действала виновно, доколкото е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици
и целял, именно това.
Правилно наказващият орган е приложил и санкционната разпоредба на
чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП, според която водачите, които нарушат задълженията
си като участник в пътнотранспортно произшествие се наказват с „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и
с „глоба“ от 50 до 200 лв., като е определил наказанието „лишаване от право“
към минимума, а за наказанието „глоба“ е определил размер, близък до
нормативно установения минимум.
По пункт втори:
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, предвижда, че преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Въз основа на събраните по делото
доказателство – свидетелски показания, протокол за ПТП и причинените
щети на МПС, марка/модел „БМВ 645 ЦИ“, с рег. № СТ8352РВ, безспорно се
установява, че причиненото ПТП е реализирано при движение на заден ход,
предвид щетите, нанесени по предната броня на автомобила. До реализацията
на ПТП се е стигнало, поради причнина, че жалбоподателят С. не се е
убедила, че пътят зад управляваното превозно средство зад нея е свободен.
За нарушаване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, разпоредбата на
чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, предвижда административно наказание „глоба“ с
абсолютно определен размер на 20 /двадесет/ лева. Предвид това, АНО
правилно е индивидуализирал санкцията по вид и размер.
Съдът намира, че процесният случай не следва да бъде квалифициран
като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. С оглед обществените
отношения, които са обект на защита и възможността да бъдат засегнати
неограничен кръг от лица. Жалбоподателят е осъществил две нарушения,
като преди това е била санкционирана за осъществени нарушения по ЗДвП.
Воден от горното съдът намира, че така определените наказания ще постигнат
5
заложените в чл.12 ЗАНН, цели.
При този изход на делото, право на разноски има въззиваемата страна,
но такова искане не е постъпило, не са представени и доказателства в тази
насока.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.9, вр. ал. 2, т. 5, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-008582 от
18.05.2023 г. на началник група към ОПП-СДВР, с което на Т. П. С., ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6