Решение по дело №5230/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2366
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 13 януари 2020 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20192120105230
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  2366 / 04.10.2019 год., град Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                           

Бургаският районен съд                                        ХXXVІІ – ми граждански състав

На двадесети септември                                    две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание, в състав                                                        

                                                                                          Районен съдия: Асен Радев

 

                            при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 5230 по описа за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:  

                            Производството е образувано по искова молба на З.И.И. ***, за осъждане на ответната дирекция да му заплати, след приетото изменение в размера на иска, сумата от 1587.64 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 238.10 часа, положен в периода 01.07.2016 год. - 30.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.07.2019 год. до окончателното й изплащане.

                            Исковете са с правно основание в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                            В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищеца, който ангажира доказателства, моли за тяхното уважаване и за присъждане на разноските по делото.

                            Процесуалният представител на ответната дирекция оспорва исковете, моли за отхвърлянето им. Също ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

                            От анализа на събраните по делото доказателства и изявленията на страните, се налага извода за установеност на следните факти:

                  Страните не спорят, че в процесния период - от 01.07.2016 год. до 30.06.2019 год.,  са били в служебно правоотношение, по силата на което И. е заемал длъжността „****“ в „ООР“ към сектор, респ. отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - гр.Бургас и е полагал труд на 12-часови работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа.

                    Съгласно заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, смените с нощен труд, положен от ищеца в посочения период, възлизат на 208 бр., часовете нощен труд - на 1665, като последните се равняват на 1903.10 часа дневен, а разликата след преобразуване на нощния труд в дневен - на 238.10 часа, чиято увеличена стойност като извънреден труд  е 1587.64 лв.

                  При така установената фактическа обстановка, настоящия състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за основателни.

                    Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни.

                  В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща и такова за извънреден труд, а също и за нощен - чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, в случая - заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 год. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 год.

                    Съгласно чл.187, ал. 1 и ал.3 от ЗМВР, за работещите на 8, 12 или 24-часови смени работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като в този промеждутък работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.5 и ал.6 от цитираната разпоредба.

                    Според ал.9 на чл.187 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

                    В периода от 2014 год. до настоящия момент, в т.ч. в процесния период (01.07.2016 год. – 30.06.2019 год.) са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год., издадени от министъра на вътрешните работи. В чл.3, ал.3 от трите наредби е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.

                    С първата от тях (чл.31, ал.2) изрично е уредена редукцията на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0.143. Тази наредба е отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 год. Тя пък е отменена с решение  по адм. дело № 5450/2016 год. на ВАС, в сила от датата на постановяването му и обнародвано.

                    В двете последващи наредби - от 2015 год. и от 2016 год., обхващащи процесния период, липсва уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен. Тази липса следва да се преодолее посредством аналогично приложение на друг акт, уреждащ сходна материя - чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. С чл.140, ал.1 от КТ, отново приложим аналогично, е определена нормална продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица - до 35 часа или до 7 часа за нощ. Т.е. коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен възлиза на 1.143, като частно на нормалната продължителност за дневния труд от 8 часа (вкл. и според чл.187, ал.1 от ЗМВР) и тази за нощния от 7 часа. Това е така, понеже за положения нощен труд работещите се компенсират по два направления - посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, с последващо съобразяване продължителността на работния ден.

                    Горното идва да покаже, че посоченото преизчисляване има отношение към заплащането (увеличено) на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение да акумулира извънреден труд.

                    Впрочем, подкрепа в тази насока е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., за разлика от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, изрично е предвидена възможност за натрупване на часове извънреден труд, след преизчисляването им със съответния коефициент, докато в общата наредба (НСОРЗ) преизчисляването е с цел увеличено заплащане на нощния труд.

                    Т.е. по сега действащата нормативна уребда, вкл. и приложимата по аналогия, ищецът не е положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства (а няма и твърдения) да е работил на смени, превишаващи заложените 12 часа за смяна. Действително, за положения нощен труд, след преизчисляването му с коефициента, предвиден в Наредба за структурата и организацията на работната заплата, на ищеца се дължи възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като такова не е поискано, а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не се установи да е положен, главният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

                    Затова е неоснователен и акцесорния - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху възнаграждението, за периода от предявяване на иска до окончателното плащане.

                  При този изход на спора, на ответната дирекция, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, се следват деловодни разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.23, т.1 от НЗПрП.

                  Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

                 

                    ОТХВЪРЛЯ исковете на З.И.И., ЕГН - **********, съдебен адрес: ***, за осъждане на ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на ищеца 1587.64 лв., представляваща брутно възнаграждение за извънреден труд от 238.10 часа, положен в периода 01.07.2016 год. - 30.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.07.2019 год. до окончателното й изплащане.

                    ОСЪЖДА З.И.И. да заплати на ОД на МВР – гр.Бургас деловодни разноски в размер на 100 лв.

                    Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 04.10.2019 год.

 

 

 

                                                                               Съдия: /п/

Вярно с оригинала:

СА