№ 172
гр. Варна, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20223100502394 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба на Ж. И. П.
срещу Решение № 260332/27.06.2022г. по гр.д. № 6183/2020г. по описа на РС
Варна, с което са уважени предявените от Г. А. Н. искове и е намалено
завещателното разпореждане по универсално саморъчно завещание от
26.07.2019г., обявено с протокол от 05.09.2019г. на Нотариус Л.Г., вписано в
СВ с дв.вх.рег.№ 23758/12.09.2019г., направено от наследодателката Д. И. П.,
починала на 2****** в полза на Ж. И. П., с ¼ ид.ч. от завещаното имущество,
собственост на наследодателката – ½ ид.ч. от апартамент № 13а, с
идентификатор 10135.3511.520.1.106 по КККР, одобрени със заповед
№РД[1]18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, ул.“Ана
Феликсова“ №12, вх.2, ет.5 с площ от 55,14 кв.м., заедно с 0,2722% ид.ч. от
общите части на сградата и 0,256%, кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е
построена сградата, за допълване на запазената част на Г. А. Н., на основание
чл.30 ЗН; възстановена е ¼ ид.ч. от запазената част на Г. А. Н. от
наследството на съпругата му Д.К. Н.а, накърнена с универсалното завещание
от 26.08.2019г. върху описания имот; допусната е делба между съделителите
Г. А. Н. и Ж. И. П. на Апартамент № 13а, с идентификатор
10135.3511.520.1.106 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-64/16.05.2008г.
на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, ул.“Ана Феликсова“ №12, вх.2, ет.5 с
1
площ от 55,14 кв.м., заедно с 0,2722% ид.ч. от общите части на сградата и
0,256%, ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, при квоти: ¼
ид.ч. за Ж. П. и ¾ ид.ч. за Г. Н. на основание чл. 34 ЗС; като на Г. Н. е
предоставена обикновената покъщнина,находяща се в делбения
апартамент, на основание чл.12, ал.1 от ЗН.
Жалбата е основана на доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила. Според въззивницата поради неправилен анализ
на събраните по делото доказателства и недопускане на събиране на
допустими, необходими и относими доказателства и неправилно приложение
на материалния закон, съдът неправилно е приел, че цялото имущество на
наследодателката се изчерпва с процесния недвижим имот, както и че
процесния автомобил е бил лична собственост на ищеца, поради което и не
следва да се включва в наследственото имущество. Първоинстанционният съд
не е изследвал и не е допуснал доказателствените искания на ответницата,
направени за установяване на твърденията й, че наследодателката е
притежавала и друго имущество – парични средства от вземания от трети
лица, които следва да се прибавят към наследството на основание чл.31 ЗН.
Твърди, че от доказателствата не се установява пълна трансформация в полза
на ищеца по отношение на придобития автомобил и средствата за
закупуването му, поради което и не следва да се намалява завещателното
разпореждане и да се възстановява запазена част в негова полза. Делбата на
апартамента следва да се допусне при квоти от по ½ за всяка от страните, а
покъщнината, съгласно недвусмислената воля на наследодателката, да е
изцяло за ответницата. Излага още доводи, че с разпореждането за след
смъртта си, с обикновената покъщнина в полза на лице, което не е призвано
да наследява по закон, наследодателката е игнорирала приложението на чл.12
ЗН. Оспорват се като необосновани и в противоречие с доказателствата по
делото изводите, че не са опровергани твърденията на ищеца за съвместно
живеене и полагане на грижи за наследодателката. Излагат се и доводи, че от
доказателствата по делото не е опровергана презумпцията за съвместен
принос по отношение на средствата от влоговете на ищеца, които са вложени
при закупуването на лекия автомобил и че същият представлява лична
собственост на ищеца. По изложените доводи и съображения, въззивницата
счита, че процесното завещателно разпореждане не обхваща цялото
имущество на Д. Н.а, поради което и ищецът е следвало да приеме
наследството по опис, за да може да упражни правото си да иска
възстановяване на запазената си част от наследството, доколкото ответницата
не е наследник по закон. Неправилно и в противоречие на закона, съдът е
приел, че всички вещи в апартамента представляват обикновена покъщнина и
въпреки завещателното разпореждане по отношение на същите, те следва да
се поставят в дял на ищеца. Моли в тази връзка да се отмени решението на
ВРС като неправилно и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
претенциите на Г. Н. за намаляване на извършеното от Д.К. Н.а, в полза на Ж.
И. П. разпореждане със саморъчно завещание и възстановяване на запазена
2
част в размер на ¼ ид.ч. от процесния апартамент и допускане същия до
делба при квоти ¾ за ищеца и ¼ за ответницата, както и за поставяне в дял на
ищеца на покъщнината, останала от наследодателката.
В отговор на жалбата въззиваемият Г. А. Н., чрез процесуален
представител адв.С. Бъчварова оспорва доводите, изложени в нея и поддържа
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението,
което моли да се потвърди.
Подадена е освен това и частна жалба на Ж. И. П. срещу определение
№260750/15.09.2022г. по постановено по същото дело на ВРС, с което
определение е допълнено обжалваното решение по спора с осъждане на Ж.
И. П. да заплати на Г. А. Н. сумата от 1578.00лв. – разноски пред ВРС за
държавни такси, за депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение (по
исковете по чл.30 от ЗН и чл.12 ЗН), на осн. чл.248 от ГПК вр. чл.78, ал.1 от
ГПК
Твърди се в жалбата, че определението по чл.248 от ГПК е неправилно
и необосновано. Тъй като решението по първа фаза на делбата, с него изобщо
не следвало да се присъждат разноски, каквито следвало да се разгледат едва
с решението по втората фаза на осн. чл.355 от ГПК. Отделно неправилно били
присъдени 1100лв. за адв. възнаграждение, защото тази сума не била реално
платена, била прекомерна, като не във всичките шест заседания пред ВРС се
разглеждали исковете по чл.30 ЗН и чл.12 ЗН. Неправилно били присъдени и
разноските за заверени преписи от исковата молба, за вписването на същата в
СлВп и 380лв. за експертиза. Моли се за отмяна на определението, като
вместо него бъде отхвърлено искането за разноски от ищеца по делото.
С подаден отговор въззиваемият оспорва частната жалба, а акта на
ВРС по чл.248 от ГПК счита за правилен. Твърди, че реално е заплатил
всичките от присъдените му разноски, като те касаят само исковете по чл.30
ЗН и чл.12 ЗН, а разноските по тези искове следва да се разпределят в първата
фаза. Моли за потвърждаване и на това определение.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Г. А. Н. срещу
Ж. И. П. искове с правно основание чл.30 от ЗН, чл.34 от ЗС и чл.12 от ЗН, за:
1/ намаляване на извършеното от Д.К. Н.а, починала на 2****** б.ж. на гр.
Варна в полза на Ж. И. П., ЕГН **********, гр. Варна, ********,
разпореждане с универсално саморъчно завещание от 26.07.2019г., оставено
за съхранение в нотариалната кантора на нотариус Л.а Г. рег.№116 и обявено
с протокол от 05.09.2019г. на нотариус Л.а Г., заведено под рег.№7, нот.д.№7,
вх.общ рег.№5407 от 28.08.2019г., вписано в СВ-Варна с дв. вх. рег.
№23758/12.09.2019г., акт №241, том 7; възстановяване на запазената част
на Г. А. Н., ЕГН **********, постоянен адрес гр.Варна, ул. „Ана Феликсова"
№ 12, вх. 2, ет.5, ап.13а, в размер на ¼ идеална част от наследството на
3
наследодателката Д.К. Н.а, починала на 2****** б.ж. на гр.Варна; 2/
допускане до съдебна делба на Апартамент №13А, с идентификатор
10135.3511.520.1.106 по кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в
гр.Варна, община Варна, област Варна, с административен адрес: гр. Варна,
ул. „Ана Феликсова" №12, вх.2, ет. 5, с площ от 55,14 кв.м., състоящ се от
входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня - тоалет, килер и една
тераса, при съседи: на същия етаж-10135.3511.520.1.110 и
10135.3511.520.1.150, под обекта- 10135.3511.520.1.100, над обекта-
10135.3511.520.1.112, заедно със 0.2722% ид. части от общите части на
сградата, равняващи се на 6.92 кв.м., а така също и 0.256%, равняващи се на
12.25 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата с
идентификатор 10135.3511.520, с трайно предназначение - урбанизирана
територия, начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс,
целия с площ по скица 4 778 кв.м., а по документ за собственост 4784 кв.м.
при граници: 10135.3511.605 и 10135.3511.182, между съделителите Г. А. Н. и
Ж. И. П., при дялове: ¾ идеални части за първия и ¼ идеална част за втората;
3/ предоставяне, по реда на чл.12, ал.1 от ЗН, на обикновената покъщина,
останала от наследодателя.
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник със запазена част
от наследството на Д.К. Н.а, починала на 2****** б.ж. на гр.Варна. Твърди се,
че ищецът е преживял съпруг, чиято запазена част е накърнена с извършено
от наследодателката му завещателно разпореждане в полза на ответницата с
½ ид.ч. от притежавания от нея имот. Сочи се, че преди сключване на брака
Д. Н.а е придобила в лична собственост, чрез договор за покупко-продажба от
2010г. недвижим имот, представляващ апартамент №13А, с идентификатор
10135.3511.520.1.106 находящ се в гр.Варна, ул. „Ана Феликсова“ №12, вх.2,
ет. 5, с площ от 55,14 кв.м., заедно със 0.2722% ид. части от общите части на
сградата, а така също и 0.256% от дворното място, в което е построена
сградата с идентификатор 10135.3511.520, целия с площ по скица 4 778 кв.м.,
а по документ за собственост 4784 кв.м. Твърди се, че ½ ид.ч. от имота била е
придобита от ищеца на 22.01.2018г. също преди сключване на брака им с
наследодателката. Сочи се, че в документите за собственост Д. е записана с
различни имена, тъй като с решение по гр.д. №16848/2010 г. по описа на ВРС
е допусната промяна в имената й от Св.Д. на Д. Ян., а след сключване на
брака същата е с фамилно име Н.а. Твърди се, че цялото имущество на
наследодателката се изчерпва с процесния апартамент, а ищецът е единствен
наследник по закон. Твърди се, че през м. май 2020г. ответницата, чрез
пълномощник, е заявила претенции относно жилището, поради обявено
саморъчно завещание, съставено от наследодателката от 26.07.2019г., обявено
на 05.09.2019 г., с което същата се е разпоредила с цялата притежавана от нея
½ ид.ч. от имота и обзавеждането в него, с което тя е разполагала, в полза на
ответницата Ж. П.. С оглед универсалното завещание ищецът твърди, че
притежава запазена част, която е накърнена с ¼ ид.ч. Моли се възстановяване
на запазената част и допускане до делба на имота при квоти от ¾ ид.ч. за
ищеца и ¼ ид.ч. за ответницата, като отделно от това заявява претенция за
4
възлагане на обикновената покъщина, която подробно описва.
В съдебно заседание исковете се поддържат и се моли за уважаването
им. Настоява се, че не е необходимо наследникът със запазена част съпруга да
е приел наследството по опис, за да претендира възстановяването й. Сочи се,
че отделно, че на 01.08.2019г., през време на брака, Г. Н. е закупил лек
автомобил „Мерцедес Ц 220“, ДК №В2737КВ, за цена от 2800лв. платена с
изцяло лични средства на Н. от неговата лична банква сметка в евро,
изтеглени в деня на писмения договор. Поради това автомобилът поддържа
да е негова лична собственост на осн. чл.23, ал.1 от СК и не следва да се
включва в наследственото имущество. Подчертава, че наследствената маса се
изчерпва с процесния апартамент и вещите в него. Поради това счита че
приемането на наследството по опис не е предпоставка за упражняването на
иска по чл.30 от ЗН. Оспорва наследодателката да е имала някаква парична
сума, която също да се включвала в наследството, както твърди ответницата.
Сочи да са налице предпоставките на правото по чл.12, ал.1 от ЗН.
По същество моли за уважаване на предявените искове и за разноските
по исковете по чл.30 от ЗН и чл.12, ал.1 от ЗН.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата Ж. И. П., чрез адв. Л.
П., е депозирала писмен отговор, с който е изложила становище за
неоснователност на всички искове. Развила е съображения, че
наследодателката Д. Н.а не се е разпоредила с цялото си имущество, поради
което саморъчното завещание било частно и придавало качеството на
заветник на ответницата. С оглед на това намира, че ищецът е следвало да
приеме наследството по опис, за да може да упражни правото си да иска
запазена част от наследството, доколкото П. не е наследник по закон. Твърди,
че саморъчното завещание е било известно на ищеца преди твърдяната от
него дата. Ищецът не е поддържал съпружески отношения и не се е грижил за
Д. Н.а към датата на смъртта , тъй като е работел в чужбина. Предвид на
това се оспорва твърдението ищецът да е живял в имота и да се грижил за
наследодателката, поради което намира за неоснователна претенцията за
възлагане на обикновената покъщина. Твърди още, че преди смъртта на Д.,
ищецът и последната са притежавали автомобил в режим на СИО, а ищецът
получил плащания по вземания на Д. и е изтеглил наличните от банковите
сметки парични суми, като не е заплатил и дължим към нея заем от
10000евро. С оглед изложеното намира иска за делба за неоснователен.
В съдебно заседание ответницата поддържа оспорванията й. Настоява
иска за възстановяване на запазена част да бъдае отхвърлен, поради липса на
приемане на наследството по опис от ищеца, упражнявайки това право спрямо
лице, което е заветник. Поддържа, че цялото имущество на Д.К. не се
изчерпва със завещания имот, като в наследственото имущество следва да се
включат притежавания в режим на СИО лек автомобил и паричните средства
от чужбина, получени след смъртта на Д. Н.а. Счита, че обикновената
покъщина е включена в завещателното разпореждане, като ищецът не се е
грижил за наследодателката и не е живял с нея към смъртта й. Оспорва цената
5
за закупуване на автомобила на „Мерцедес Ц 220“ да е била платена с лични
средства на Г. Н. и така оспорва възражението за трансформация, като счита
че семейство Н.и имали общи средства от труд в чужбина. В периодът от
03.03.2019г. до 27.07.2019г. ищецът не е живял в България, тоест не е живял и
не се е грижил за съпругата си.
По същество моли за отхвърляне на предявените искове и за разноските
по исковете по чл.30 от ЗН и чл.12, ал.1 от ЗН.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно с доклада по делото, като се потвърждава и от
приложените писмени доказателства: че с решение по гр.д. №16848/2010г. на
ВРС, била допусната промяна в имената – от Св.Д. на Д. Ян.; че Г. и Д. Н.и
(тя-Ян. преди брака) са сключили граждански брак на 25.01.2018г.; че Д. Н.а е
починала на 22.08.2019г.; че ищецът е нейният единствен наследник по закон,
като преживял съпруг; че преди брака Д. Н.а е придобила в лична
собственост, чрез договор за покупко-продажба от 2010г., недвижим имот,
представляващ апартамент №13А, с идентификатор 10135.3511.520.1.106,
находящ се в гр.Варна, на ул. „Ана Феликсова" №12, вх.2, ет. 5, с площ от
55,14 кв.м., заедно с 0.2722% ид. части от общите части на сградата, а така
също и 0.256% от дворното място, в което е построена сградата с
идентификатор 10135.3511.520, целият с площ по скица 4 778 кв.м., а по акт
за собственост 4784 кв.м.; че на 22.01.2018г., отново преди брака, Г. Н. е
закупил от Д. Ян. (тогава) ½ ид.ч. от жилището; че в полза на ответницата е
било съставено саморъчно завещание на 26.07.2019г., обявено на 05.09.2019г.,
с което Д. Н.а се разпоредила с притежаваната от нея ½ ид.ч. от жилището и
обзавеждането в него в полза на ответницата Ж. П..
В представеното саморъчно завещание е вписано, че освен собствения
на наследодателката недвижим имот, Д. Н.а е вписала и цялото му
обзавеждане, в т.ч. мебели, кухненски шкафове, спалня, скринове, дрешници,
бяла техника, картини и всичко, което се намира в апартамента към смъртта
й.
От представения и неоспорен договор за покупко-продажба на МПС от
01.08.2019г. е видно, че Г. Н. е закупил л.а. марка „Мерцедес Ц 220“ ДК
№В2732КВ, за сумата от 2800лв., която е вписано, че продавачите ицяло са
получили в деня на подписване на договора.
Видно от представеното извлечение от сметка в евро на Г. Н. от
„Експресбанк“ АД, на същия ден 01.08.2019г. от тази сметка е била изтеглена
от титуляря сумата от 2566.74евро с равностойност 5000лв.
В приетото удостоверение УРИ №819000-53664/04.11.2020г., издадено
от Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Варна, Г. Н. е вписан като
собственик на л.а. марка „Мерцедес Ц 220“ ДК №В2732КВ с дата на първа
рег. 10.09.2003г., въз основа на договор за покупко-продажба от 01.0.2019г.
От представената епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД
6
– Варна, се установява, че Д.К. Н.а е била приета в болница на 18.06.2019г. и
изписана на 20.06.2019г.
С пълномощно (л.130 от делото на ВРС), чиято автентичност е
оспорена, Д. Н.а е упълномощила Ж. П. да получава лекарствата й,
предписани от онкологичното заведение, тъй като била трудноподвижна.
От приетото писмо вх. №262169/21.02.2022г. от ОД на МВР – Варна се
изяснява, че за периода 01.01.2019г. – 30.09.2019г. Г. Н. е влизал три пъти и е
напускал четири пъти страната, като: е влязъл на 19.01.2019г и е излязъл на
20.01.2019г.; влязъл е на 14.02.2019г. и е излязъл на 03.03.2019г.; и последно
регистрирано влизане е на 27.07.2019г. и излизане на 14.09.2019г.; но изрично
е посочено, че не всички задгранични пътувания се регистрират.
От представеното писмо от ТД на НАП Варна е видно, че Д.К. Н.а
имала към смъртта й публични задължения от 305.02 лв., които са вписани
като „ненанследими“.
От заключението по приетата СГЕ, което съдът цени като неоспорено от
страните и като обективно, се установява, че подписът за „упълномощител“ в
цитираното по-горе пълномощно (л.130 от делото на ВРС) е положен от Д.К.
Н.а.
От заключението по приетата СОцЕ, което съдът цени като обосновано
и обективно, се установява, че пазарната стойност на движимите вещи, в
исковия апартамент, които са с характер на обикновена покъщнина, възлиза
на общо 4410лв., при отчитане на овехтяването им.
От заключението по приетата САТЕ, което съдът цени като обосновано
и обективно, се установява, че пазарната стойност на л.а. „Мерцедес Ц 220“,
ДК №В2732КВ, възлиза на 6100лв. към датата на продажбата на 01.08.2019г.;
на 6050лв. към датата на смъртта на Д. Н.а на 22.08.2019г.; на 3800лв. към
изготвяне на заключението през м.01.2022г.
От заключението по приетата СОцЕ, което съдът цени като обосновано
и обективно, се установява, че пазарната стойност на исковия апартамент
№13А, е с пазарна стойност 87 100лв. към смъртта на Д. Н.а на 22.08.2019г.
Показанията на св.Бл. И. съдът цени като обективни и като базирани на
лични впечатления. Свидетелката е съседка на Д. Н.а в жилищния блок на ул.
„Ана Феликсова“ 12. Назад във времето Н.а не е боледувала, но като се
разболяла от рак починала скоро след това. Н.а живеела в апартамента със
съпруга си Г. преди да заминат за Англия. Там се издържали временно с пари
от продадени ниви на Н., а съпругата се оплаквала, че няма средства. После
започнали работа, тя в Англия, а Г. - във Финландия. Н.а се прибрала се в
България да се изследва и отново заминала за Англия за да освободи
квартирата, за което съпругът й помогнал с пари. Тя починала м. август, като
съпругът й се грижел за нея през май и юни, както седмици преди да почине.
Той не можел веднага да се върне напълно,тъй като му трябвало време да
напусне работата си, през което време св. И. помагала на Д.. Когато бил в
България Г. Н. се грижел изцяло за съпругата си, „носеше я на ръце“, ходел да
пазарува всичко нужно, готвел, перял, купувал лекарства, почиствал раните
й. В деня на смъртта на Н.а свидетелката отишла в болницата, след като се
7
уговорили с Ж., която й била приятелка, но дошъл само съпругът й, Ж. не
отишла. Ж. не била идвала в присъствие на свидетелката в дома на Д.. Г. Н.
бил до съпругата си, когато тя починала.
Показанията на св. Св.Ив. съдът цени като обективни и като базирани
на лични впечатления. От тях се изяснява, че заболяването на Д. Н.а било
открито през месец март, а тя починала през август. Преди да открият
заболяването й Д. работела и живеела в Англия. След това тя се прибрала в
България. Г. Н. не могъл веднага да се върне, тъй като също работел в
чужбина, прибрал се около месец преди Д. да почине, макар да знаел от
самото откриване на заболяването й за това. Г. не бил особено „разчувстван“
от заболяването на жена си. Г. не осигурявал и средства на жена си, макар тя
да го молила и макар че имал да й дава пари от сделката за купуване на
половината от апартамент й. След сватбата съпрузите не живяли дълго
заедно, той работел в Румъния и Финландия, а тя в Англия. Там вече живяли
заедно, но само за известно време. Изобщо от брака си съпрузите били
фактически на едно и също място заедно само няколко месеца. След
откриване на заболяването на Н.а, нейна близка приятелка Ж. я придружавала
навсякъде по лекари и процедури. Пак Ж. ходела да пазарува, грижела се за
нея, къпела я, обгрижвала я. Свидетелят не бил виждал друг да се грижи за
Н.а, освен Ж.. Двете били много близки, като сестри. Дори Г. признавал на
свидетеля, че Ж. е при Д. и че тя се грижи за нея. Само в кратките периоди,
когато Г. бил в България, Ж. не била постоянно до Д. Н.а.
Показанията на св. Г.П. съдът цени като обективни и напълно
непосредствени за възпроизведените обстоятелства. От тях се установява, че
когато Г. Н. си закупил автомобил Мерцедес свидетелят бил с него през деня.
Двамата отишли до „кръглата банка“, където Н. изтеглил от сметката си там
пари за закупуване на колата, която по-рано двамта харесали. След това с
изтеглените пари заплатил цената за автомобила, като сделката била
изповядана от нотариус „до Шишковата градинка“. В един и същ ден взел
парите, закупил колата и платил цената й в брой. Свидетелят не помни точно
цената, но по спомен била около 4000-5000лв.
Показанията на св. С.Игн. съдът цени като обективни, но като донякъде
абстрактни. От тях се изяснява, че Д. и Г. работели от години в чужбина и
затова средствата им би трябвало да са от заплатите им. Те имали общ семеен
бюджет, по думите на Д.. Последната споделила на Игн., когато вече била в
болницата, че вече имали Мерцедес. Д. разполагала със заплатата си, но
когато тя не й стигала, искала заем, който връщала чрез Ж..
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Твърдението за трансформация на исковия лек автомобил следва да
бъде разгледано на първо място, с оглед обуславящия му характер за част от
останалите решаващи по делото въпроси. Съобразно чл.21, ал.1 и ал.3 от СК
относно характера на придобитата по време на брака съсобственост има обща
презумпция за съвместен принос, което налага страната, домогваща се да я
8
обори, да докаже изключителния неин принос, чрез влагане на лични средства
или лично имущество, в придобиването й. Доколкото предмет на изследване е
преобразуването на лично имущество при придобиване на конкретна вещ, а
не общия принос на съпрузите към семейството, към децата и към цялото
семейно имущество, то последните са извън предмета на исковете по чл.23 от
СК, за разлика от исковете по чл.21, ал.4 от СК (така Определение
№129/13.03.2018г. на ВКС по гр. д. №2742/2017г., Определение
№427/30.10.2017г. на ВКС по гр. д. №1293/2017г., и други.). Ето защо
влагането на лични средства и имущество при придобиването на вещ по
време на брака обуславя и аналогичен вещен статут на новата вещ, на осн.
чл.21, ал.1 или ал.3 от СК.
В настоящия случай възражението за трансформация на автомобила бе
обосновано с твърденията, че на 01.08.2019г. Г. Н. е закупил лек автомобил
„Мерцедес Ц 220“, ДК №В2737КВ, за цена от 2800лв. платена с изцяло лични
средства на Н. от неговата лична банква сметка в евро, изтеглени в деня на
писмения договор. И в първо о.с.з., и в дадения срок след него, и дори във
второ о.с.з., ответницата въведе само общото възражение за липса на
трансформация на лични средства и имущество относно автомобила.
От представения договор за покупко-продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите на страните е видно, че на 01.08.2019г. Г. Н. е закупил
л.а. „Мерцедес Ц 220“, ДК №В2732КВ, за сумата от 2800лв., която е записано,
че продавачите изцяло са получили в деня на подписване на договора. Поради
спазване на изискуемата законова форма и липса на оспорване на което и да е
от тези обстоятелства, последните се приемат за доказани. Липсата на срочно
заявени възражения за симулация на договора в частта относно цената правят
иррелевантни всякакви последващи за процеса оплаквания в тази насока,
както и заключението на САТЕ за принципна средна пазарна стойност на
подобен лек автомобил. От представеното извлечение от сметка в евро на Г.
Н. от „Експресбанк“ АД е видно, че на същия ден 01.08.2019г. и от същата
сметка е била изтеглена от титуляря сумата от 2566.74евро с равностойност
5000лв. И тъй като неоспорената цена от 2800лв. попада изцяло в рамките на
изтеглената сума, то няма съмнение, че продажната цена е била заплатена
именно със средствата на купувача от личната негова сметка в посочената
банка. Което напълно кореспондира с показанията на св. Г.П., кредитирани
като обективни, непосредствени и неопровергани, за това, че когато Г. Н. си
закупил автомобила свидетелят бил с него; че двамата отишли до „кръглата
банка“, където Н. изтеглил от сметката си там пари за закупуване на колата; и
че с изтеглените пари заплатил цената за автомобила, като сделката била
изповядана от нотариус „до Шишковата градинка“. Поради които данни
твърденията на ищеца за начина на придобиване и заплащане на цената за
автомобила са напълно доказани по делото.
По силата на чл.21, ал.1 от действащия СК, приложим за отношенията
на съпрузите по делото с оглед сключване на брака след влизане в сила на
новия СК, съпружеска имуществена общост възниква само по отношение на
вещни права, но не и досежно облигационни права, включително
произтичащи от влог, за разлика от изричната норма на чл.19, ал.1 СК (отм.) в
9
обратен смисъл. Ето защо фактът, че ищецът е единствен титуляр на
банковата сметка, от която са били изтеглени и платени средствата за
закупуване на автомобила, обуславя и преобразуването им в закупената вещ.
Още повече, че изрично оспорване пред ВРС, че средствата по сметката на
ищеца не са негови, или тъврдение те да са били натрупани и с конкретно
участие на съпругата, не са релевирани.
В продължение на горното преобладаващата съдебна практика относно
режима на средствата по личен влог на единия съпруг приема, че
придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество
има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в
придобиването. Когато плащането е извършено от сметка на единия съпруг
при действието на СК от 1985 г. (отм.), по който съгласно чл.19, ал.1
влоговете са били включени в обхвата на съпружеската имуществена
общност, за да се обори презумпцията е било необходимо да се установи
произходът на средствата за да бъде доказан личният им характер. По
действащия СК от 2009г. облигационните вземания от влогове, депозити и
сметки, са изключени от режима на СИО, тъй като те не са предвидени в
нормата на чл.21, ал.1 от СК, поради което представляват лично имущество
на съпруга-титуляр, по правило. Поради това когато новопридобито
имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието
на СК от 2009г., презумпцията на чл.21, ал.3 от СК е опровергана и е налице
трансформация на лично имущество. В този смисъл са: Решение №86 от
14.07.2016г. по гр. д. №914/2016г., ІІ г. о.; Решение №168 от 30.11.2016г. по
гр. д. №2411/2016г., ІІ г.о.; Решение №264/21.03.2017г. по гр. д. №
2060/2016г., ІV г.о.; Решение №60148/02.02.2022 г. по гр. д. №2208/2021г., ІІ
г.о., и други). Защитата на съпруга, който не е титуляр на влога, но твърди да е
допринесъл за набиране на наличните по него средства, може да осъществи
по два начина – или по реда на чл.30 от СК, или като въведе твърдения кога и
в какъв размер, какви конкретни средства е внесъл по сметката на съпруга си.
При последния случай може да възникне въпросът за съотношението на
участието на двамата съпрузи при придобиване на вещта съобразно с
участието им в набирането на средствата по сметката към момента на превода
или изтеглянето на парите за заплащане на цената на имота. Не такъв обаче
настоящият случай, с оглед на посочената по-горе липса на твърдения от
ответницата в този смисъл. Затова постановката следва да бъде съобразена за
случая.
На последно място следва да бъде отбелязано, че видно от показанията
на разпитаните свидетели, след като съпрузите заминали за Англия, в
началото се издържали от средствата от продадени ниви на Г. Н., като Д. Н.а
се оплаквала, че няма средства (св. Бл. И.); после започнали работа и двамата,
но съпругата често молила мъжа си или приятелки за пари, защото имала
нужда от такива (св. Св. Ив.); Н.а разполагала със заплатата си, но когато тя
не й стигала, искала заеми (св. С. Игн.). От тези показания в тяхната
съвкупност се извежда, че Д. Н.а е получавала само средства от заплата в
чужбина, и то след като започнала работа, като те често не били достатъчни за
покриване на ежедневните нужди на съпругата и на семейството. Което
10
дискредитира и доказателствено потенциално участие на съпругата при
натрупване на активите по сметката на ищеца. А както вече се посочи общият
принос на съпрузите към семейството, към децата и към общите нужди на
семейството в ежедневието, включително от материален характер, са извърн
предмета на исковете по чл.23 от СК досежно конкретна вещ. В същия
смисъл поддържането или не на общ бюджет на домакинството не може да
има пряко касателство към наличието или липсата на участие при закупуване
на определена вещ при спор за трансформация относно последната по чл.23
СК.
По изложените съображения в конкретния случай съдът намира
доказано твърдението на ищеца за трансформация на лично имущество при
закупуване на исковия автомобил, поради което и последният се явява лична
собственост.
По исковете по чл.30 от ЗН и чл.34 от ЗС: Между страните е безспорно,
като се потвърди и от приложените писмени доказателства: че с решение по
гр.д. №16848/2010г. на ВРС, била допусната промяна в имената – от Св.Д. на
Д. Ян.; че Г. и Д. Н.и (тя-Ян. преди брака) са сключили граждански брак на
25.01.2018г.; че Д. Н.а е починала на 22.08.2019г.; че ищецът е единствен
наследник по закон, като преживял съпруг; че преди брака Д. Н.а е придобила
в лична собственост с договор за покупко-продажба от 2010г., недвижим
имот, представляващ апартамент №13А, с идентификатор
10135.3511.520.1.106, находящ се в гр.Варна, на ул. „Ана Феликсова" №12,
вх.2, ет. 5, с площ от 55,14 кв.м., заедно с 0.2722% ид. части от общите части
на сградата, а така също и 0.256% от дворното място, в което е построена
сградата с идентификатор 10135.3511.520, целият с площ по скица 4 778 кв.м.,
а по акт за собственост 4784 кв.м.; че на 22.01.2018г., отново преди брака, Г.
Н. е закупил от Д. Ян. (тогава) ½ ид.ч. от жилището; че в полза на
ответницата е било съставено саморъчно завещание на 26.07.2019г., обявено
на 05.09.2019г., с което Д. Н.а се разпоредила с притежаваната от нея ½ ид.ч.
от жилището и обзавеждането в него в полза на ответницата Ж. П.; че в
саморъчното завещание било вписано, освен собствения на наследодателката
недвижим имот, и цялото му обзавеждане, в т.ч. мебели, кухненски шкафове,
спалня, скринове, дрешници, бяла техника, картини и всичко, което се намира
в апартамента към смъртта й. От тези данни и приетото от съда относно
собствеността на л.а. Мерцедес Ц 220“ се достига до извода, че имуществото
на Д. Н.а към момента на смъртта е било формирано от ½ ид. ч. от делбеното
жилище и от покъщнината в него (мебели, уреди и пособия). Така и не беше
въведено от ответницата ясно твърдение за притежание на средства в
конкретен размер преди смъртта на Н.а, още по-малко беше проведено
доказване в този смисъл. Всъщност твърденията на ответницата пред ВРС,
поддържани и пред ВОС, са за получени от ищеца, но след и с оглед смъртта
на съпругата му, пари с неясни източник и размер. Извън липсата на
доказване обаче, вземания на наследниците, след и с оглед на настъпилата
смърт, не биха участвали при формиране на наследствената маса, доколкото
наследството включва права, задължения и фактически отношения – част от
патримониума на починалото лице преди и към момента на смъртта му.
11
Поради които причини съдът приема, че доказаното по делото имущество на
Д. Н.а към откриване на наследството й е формирано от завещаните на
ответницата ½ ид. ч. от жилище и от покъщнината в него.
Съгласно чл.30, ал.1 от ЗН наследник със запазена част от наследството,
който не може да получи пълния й размер поради завещания или дарения,
може да иска намаляването им до размера на накърнената запазена част, след
прихващане на получените от самия него дарения и завети, извън обичайните.
Съгласно чл.30, ал.2 от ЗН когато наследник, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, е нужно
той да е приел наследството по опис. В т.4 от ТР №3/19.12.2013г. по тълк. д.
№3/2013г. на ОСГК на ВКС, относно приложението на чл.30, ал.2 ЗН, е
прието, че приемането на наследството по опис наистина е материална
предпоставка за реализиране правото на възстановяване на запазена част от
наследството, но само спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване, респ. не е предпоставка когато завещателното му разпореждане
е универсално (мотивите към т.4 от ТР), защото в последната хипотеза
общото завещателно разпореждане съгласно чл.16, ал.1 от ЗН придава на
лицето, в полза на което е направено, качеството на наследник, а не на
кредитор на наследството. Това задължително тълкуване е проведено и в
следващата ТР практика на ВКС, например в Решение №57 от 07.05.2014г. по
гр.д. №5702/2013г. на 1-во ГО на ВКС и други. Поради това и с оглед
уноверсалния характер на завещанието от 26.07.2019г., неприемането от
ищеца на наследството на съпругата му по опис не е пречка за реализиране на
правото по чл.30, ал.1 от ЗН.
На следващо място изчерпателният характер на процесното завещание
обуславя и разрешението, че за определяне размера на разполагаемата част на
наследодателката не се следва образуване на наследствена маса по чл.31 от
ЗН, който смисъл е трайната практика на ВКС, в т.ч. цитираното Решение
№57/ 07.05.2014г. по гр.д. №5702/2013г. на 1-во ГО на ВКС и други. От друга
страна макар да има материално измерение, обикновената покъщнина в
случая също не следва да бъде включвана при формиране на наследствената
маса, тъй като няма изрично такова искане от никоя от страните, изискуемо
за целта (така и Определение №57/30.01.2015г. по гр.д. №6363/2014г., 1-во
ГО на ВКС). Поради които причини в случая правилата на чл.28 от ЗН и
чл.29 от ЗН следва да се разгледат като дробни части от цялото завещание,
без формирането на наследствена маса по методиката по чл.31 от ЗН.
Съобразно правилата на чл.28 от ЗН и чл.29 от ЗН разполагаемата част
от наследството е тази, с която завещателят е можел да се разпорежда за след
смъртта си, без да накърнява запазената по закон част в полза на наследника
по закон. Последната от своя страна е такава част от имуществото приживе на
наследодателя, която законът определя като минимално полагаемата в полза
на призованите наследниците по закон, при завещание в полза на други
лица.С оглед разпоредбата на чл.29, ал.3 от ЗН запазената част на съпруга е ½
ид. ч., когато наследява сам, тоест без други наследници със запазена за тях
част. И тъй като в случая е несъмнено, че ищецът е съпруг и така единствен
наследник на покойната Д. Н.а, а ответницата Ж. П. не е наследник по закон,
12
то запазената част на Г. Н. е ½ ид. ч. от цялото наследство на съпругата, тоест
¼ ид. част от процесните апартамент и покъщнина. Такава част следва да му
бъде възстановена след намаляването на завещанието със същата част.
В резултат на горното и при безспорната лична собственост на ищеца на
½ част от жилището, придобита отпреди брака, крайното съотношение между
правата на Г. Н. и Ж. П. в съсобствеността е ¾ ид. части за ищеца и ¼ ид. част
за ответницата. При тях следва да бъде допусната делбата на исковия
апартамент.
Съобразно чл.12, ал.1 от ЗН наследниците, които са живяли заедно с
наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената
покъщнина. Касае се за изключително право, което, при наличие на условията
за признаването му, се прилага приоритетно и независимо от общите
законови наследствени права. Поради това и при наличие на предпоставките
му делбата на вещите от обикновената покъщнина не следва да се допуска,
тъй като тези вещи биха останали в личен дял на правоимащите. Затова и
правото следва да бъде заявено за разглеждане в първата фаза на съдебната
делба, като по него, както и по чл.30 ЗН, съдът дължи изричен диспозитив с
решението си по тази фаза на делбата. Обобщено в горния смисъл е и
съдебната практика (Решение №65/07.06.2021г. по гр.д. №4208 за 2019г. на 1-
во ГО на ВКС и други).
За да е налице първата предпоставка на чл.12, ал.1 от ЗН, не се изисква
наследникът да е живял непрекъснато и целогодишно с наследодателя в един
имот или едно населено място, а е достатъчно да се установи, че тези лица са
поддържали общо домакинство или общо фактическо съжителство, в обичаен
за случая житейски смисъл, независимо от точното си местопребиваване
(така и Решение №144/24.02.2004г. по гр. д. №621/2003г., 1-во ГО на ВКС) .
Когато се касае за наследяване между съпрузи въпросът следва да се разреши
и с оглед общото правило на чл.15 СК. При обичайни семейни отношения
фактическото отсъствие на единия от съпрузите поради важни причини
изключва въпроса за фактическата раздяла, която се свърза с явното
отсъствие на каквито и да било семейна близост и общност. В същия
контекст, съобразно с чл.17 от СК, следва да се тълкува и втората
предпоставка на чл.12, ал.1 от ЗН, а именно „грижи“ от наследника за
наследодателя. Последните, в отношенията между съпрузи, могат да имат
различни проявни форми, в т.ч. финансова, както и при нужда – лична
непосредствена, без последната да изключва подкрепата и помощта и от
други лица или близки или да се свързва само с гледане на болен или
немощен човек (арг. от Решение №144/24.02.2004г. по гр.д. №621/2003г. на
ВКС).
В настоящия случай от показанията на св. Бл. И., ценени като
обективни, непосредствени и трайни във времето, се установи, че докато били
в България Г. и Д. Н.и живеели заедно в исковото жилище, съседно на
жилището на свидетелката, във Варна. След това те заминали за Англия,
където се издържали временно с пари от продадени ниви на Н.. После
започнали работа, тя в Англия, а Г. - във Финландия. Когато станало ясно
заболяването на съпругата, тя получила подкрепа от съпруга си за да си
13
освободи квартирата в Англия и да се върне в България. Съпругът й се
грижел за нея през май и юни, както и седмици преди да почине. Той не
можел веднага да се върне напълно, тъй като му трябвало време да напусне
работата си. През времето, когато бил в България, Н. се грижел за съпругата
си, „носеше я на ръце“, ходел да пазарува всичко нужно, готвел, перял,
купувал лекарства, почиствал раните й; бил до съпругата си и когато тя
починала. В подкрепа, а не в дисонанс с част от тези данни, са показанията и
на св. Игн., че Д. и Г. работели от години в чужбина и затова имали общ
семеен бюджет. Пак в съответствие с част от данните са показанията на св.
Ив., че след брака съпрузите живели известно време заедно, след което
заминали да работят на различни места; в Англия отново живяли заедно, след
което отново заработили в различни държави; когато открили заболяването
на Д., Г. не могъл да се върне ведната, тъй като работел в чужбина, но през
последния около месец от живота на Н.а съпругът й бил до нея. При тези
данни става ясно, че отношенията между съпрузите са били в рамките на
обичайно приетото, като по финансови, тоест обективни, причини, се е
наложило често да работят в други държави един от друг. Извън тези периоди
съпрузите са живели заедно както в България, така и в Англия. Съпрузите
поддържали и общо домакинство. А след влошаване състоянието на Д., през
част от времето, когато е било възможно с оглед работата му в чужбина, Г. я е
гледал и се е грижил за нея, като в последния месец от живота й е бил до нея.
Действително от показанията на св. Ив. и св. Игн. става ясно, че през
периодите, когато е била без мъжа си в България, за Д. се е грижела
приятелката й Ж. П., в т.ч. която имала пълномощно да действа от името на
Н.а. Става ясно още, че във времето е имало случаи личните средства на
съпругата да не са й достатъчни и тя да търси помощ от близки и приятели.
Тези обстоятелства обаче, на фона на установено запазените семейни
отношения, фактическо живеене заедно при възможност, полагане на труд на
различни места по финансови причини, както и нагласата за поддържане на
общо домакинство, не дискредитират условията на чл.12, ал.1 от ЗН в
изяснения по-горе принципен смисъл, който при съпрузи предполага
изследване на целия период на брачни отношения. Категорично няма нито
твърдения, нито данни за фактическа раздяла. Поради което съдът намира
предпоставките на чл.12, ал.1 от ЗН за налични в случая. Поради това и
правилно обикновената покъщнина, относно вещите от която няма спор, е
била предоставена на преживелия съпруг от първоинстанционния съд.
В заключение по изложените подробни съображения и поради
съвпадане на решаващите изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанциионния съд, решението на последния следва да бъде
потвърдено.
По жалбата срещу акта за разноските: Общото правило на чл.355, изр.1
от ГПК предвижда, че разноските в делбеното производство се разпределят
на страните според стойността на дяловете им, с решението по втрата фаза.
Но в изр.2 на същия чл.355 от ГПК е предвидено специалното правило, че
разноски, които са относими изрично към съединени за разглеждане искове в
делбеното дело, се разпределят по общите правила на чл.78 от ГПК. Затова по
14
претенции (с иск или възражение), които следва по необходимост да бъдат
разгледани на съответната фаза на делбата, разноските строго за тях следва да
се нормират от съда с решението по съответната фаза, по правилата на чл.78
от ГПК. Няма съмнение и беше мотивирано, че исковете по чл.30 ЗН и чл.12,
ал.1 от ЗН са в предмета на разглеждане в първата фаза на делбата, поради
което и разноски по тях следва да бъдат присъдени с решението по допускане.
В този смисъл на общо основание оплакванията в частната жалба са
неоснователни.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие (л. 219
от делото на ВРС), същият включва изрично защита „по иска по чл.30 ЗН“,
както и уговорен и признато платен хонорар от 1100лв. за това, както и
подписите и на адвокат, и на клиент. Поради което договорът доказва както
угововарянето на възнраграждение изрично по иска по чл.30 ЗН, така и
реалното му плащане, с оглед на което сумата подлежи на репариране от
насрещната страна според резултата по този иск. Възражението за
прекомерност е неоснователно, защото към минималния (към онзи момент)
хонорар от 600лв. за неоценяем иск следва добавяне на по 100лв. за всяко
проведено о.с.з. (общо пет), по които страната се е защитавала, с което
платеното съответства на минимално дължимото. В допълнение делото
несъмнено не е с минимална фактическа и правна тежест, поради което и
известно надвишаване на минимума не би било необосновано. В този смисъл
адвокатски хонорар от 1100лв. по чл.30 ЗН е правилно присъден.
Също относими към претенциите по чл.30 от ЗН и чл.12 ЗН са таксата
от 50.00лв. и депозити за експерити от 380.00лв., поради което се следват.
Друго обаче е положението относно „такса заверени преписи от ИМ“ от
21.00лв., както и „такса вписване на ИМ“ от 27.00лв. Исковата молба по иск
за делба следва на общо основание да бъде вписана, поради което тези
разходи не са функция само на иска по чл.30 от ЗН, поради което не следва да
се присъждат. Затова само в тази част определението по чл.248 от ГПК следва
да бъде отменено. В другите му части следва да бъде потвърдено.
Разноски пред ВОС не следва да се присъждат въпреки изхода по
делото с оглед липсата на направени такива, изрично и само по исковете по
чл.30 от ЗН и чл.12, ал.1 от ЗН, доколкото в представения пред ВОС договор
за правна защита и съдействие е уговорен хонорар общо „за защита по в.гр.д.
№2394 за 2022г. на ВОС“. За тях следва да се приложи общата норма на
чл.355, изр.1 от ГПК. За обжалване на акт по чл.248 от ГПК отделни разноски
не се дължат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260332/27.06.2022г. по гр. дело №6183 по
описа на ВРС за 2020г., 50-ти състав.
ОТМЕНЯ Определение №260750/15.09.2022г. по гр. д. №6183 по описа
15
на ВРС за 2020г., 50-ти състав, по реда на чл.248 от ГПК, само в частта му за
разликата над длъжимите общо 1530.00лв. до присъдените общо 1578.00лв. –
разноски пред ВРС по исковете по чл.30 от ЗН и чл.12 от ЗН, която разлика е
формирана от „такса заверени преписи от ИМ“ от 21.00лв. и „такса вписване
на ИМ“ от 27.00лв., като го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16