Решение по дело №101/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                         05.04.2022 година                         град С.З.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 24.02.                                                                                                          2022 година

В публично заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: АНТОНИНА Н.

изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА

т.дело № 101 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е първоначален иск с правно основание по чл. 125, ал. 3 от ТЗ и насрещни установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

         Ищцата сочи в исковата молба, че на 23.06.2005 г. съпругът й Е.К. Й. участва в учредяването на „С.Б.“ ООД, ЕИК ***, регистрирано с Решение № 1859/24.06.2005 г. по ф. д. № 881/2005 г. по описа на Окръжен съд - С.З. и пререгистрирано на 12.09.2008 г. в Агенция по вписванията - Търговски регистър.

Твърди, че към 19.06.2015 г. и до датата на смъртта си 23.07.2017 г., съпругът й е бил съдружник в това дружество с общ дял в капитала в размер на 1250.00 лв., разпределен в 125 дяла от по 10.00 лв. всеки един, представляващи 25 % дял от капитала.

Посочва, че през месец юли 2018 г. е получила нотариална покана peг. № 2372/2018 от 23.07.2018 г., том 1, № 130 на К. Б., помощник нотариус при С. Л., нотариус peг. № 706 на НК, от „С.Б.“ ООД, с която е уведомена, че в качеството й на единствен законен наследник на починалия съдружник Е.К. Й., следва да й бъде изплатен дружествения му дял при условията на чл. 125 от ТЗ, и че съгласно счетоводния баланс на дружеството към края на месец юни 2017 г., следва да й се изплатят 17 505.42 лв., които са преведени по банков път. Със същата покана, ищцата сочи, че е уведомена, че в офиса на дружеството са на разположение счетоводните баланси, другите дружествени документи и търговската документация, касаеща имуществените отношения на дружеството и нея.

Посочва, че участието на съпруга й в дружеството се прекратило със смъртта му на 23.07.2017 г., на основание чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ТЗ. Имуществените последици между нея и „С.Б.“ ООД, следвало да се уредят по правилата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ - въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Поради което, като база за изчисление следвало да се вземе междинен баланс към 31.07.2017 г., а не към края на месец юни 2017 г. Твърди, че въпреки уведомяването й, че в офиса на дружеството са на разположение счетоводните баланси, другите дружествени документи и търговската документация, касаеща имуществените отношения между дружеството и нея, достъп до такива не й е предоставен. Заявено е, че не е виждала балансът и счетоводните документи, въз основа на които е изчислено, че следва да получи 17 505.42 лв., и не знае има ли изготвени такива. Не знае дали извършените в тях счетоводни записвания отговарят на изискванията на ЗСч и действащите счетоводни стандарти, но счита, че посочените в отчетите цифри не отразяват реалното имуществено състояние на дружеството. Счита, че ако ГФО към 31.12.2016 г. е послужил като база за изчисление на дружествения дял на починалия й съпруг, то същият щял да бъде в размер на 232.75 хил. лв. Посочено е, че това, разбира се, не е релевантния момент в процесния случай, но съществената разлика в изчисленията буди сериозни съмнения по отношение на нормалната пазарна ситуация, повлияла на финансовия резултат, а именно 492 хил. лв. загуба точно в годината на изплащане на дела.

Изложено е, че след извършени справки по партидата на „С.Б.” ООД в Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ, се установило, че ответникът е подавал заявления за обявяване на ГФО за финансовата 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Твърди, че в нарушение на ЗСч, не са включени приложения, които са елемент от годишния финансов отчет, въз основа на който регистрираният одитор е изразил становище. Отбелязано е, че в доклада на независимия одитор, касаещ финансовата 2017 г., е посочено, че е извършен одит на финансовият отчет на „С.Б. „ООД, който съдържа счетоводен баланс към 31.12.2017 г., отчет за приходите и разходите (ОПР), отчет за собствения капитал и за паричните потоци, както и приложение към финансовия отчет, съдържащо обобщено оповестяване на съществените счетоводни политики и друга пояснителна информация. Твърди се, че такова приложение в ТРРЮЛНЦ липсва в заявения за обявяване финансов отчет.

Посочено е, че прави впечатление, че за финансовата 2017 г. ответното дружество в разходната част на отчета за приходите и разходите, е начислило провизии в размер на 587 000.00 лв.. Твърди се, че такива липсват във финансовия отчет за предходния отчетен период - 2016 г., както и за следващия - 2018 г. Според ищцата, това обстоятелство поражда съмнение за некоректно съставяне на счетоводния баланс към 31.12.2017 г., като изкуствено е завишен пасива му с цел намаляване на равностойността на дружествения дял, който следва да й бъде изплатен.

Сочи се, че възниква и съмнение дали съставеният към 31.12.2017 г. финансов отчет и баланс представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на дружеството, съгласно приложимите счетоводни стандарти. Заявява, че не знае защо в отчета на ответника за 2017 г. са отчетени разходи за провизии и отговарят ли те на трите критерия за признаването им по СС 37, каква е датата на завеждане на цитираното арбитражно дело в отчета за дейността, кога е настъпила изискуемостта на задължението, ако такова има, изплатено ли е същото, защото още през следващата 2018 г. това задължение вече не съществува, липсва и в предходен отчетен период. Посочено е, че е вписан разход за провизии, който не следва да бъде признаван. Според ищцата, липсва яснота какво е финансовото състояние на дружеството към 31.07.2017 г., нито въз основа на какъв междинен финансов отчет е изчислена сумата, която й е била изплатена, но според нея тя е неоснователно занижена и следва да надвишава изплатените й 17 505.42 лв.. Счита, че в баланса на ответника са направени записи на несъществуващи, условни и неизискуеми задължения.

Посочено е, че „С.Б.“ ООД е свързано лице с „Е.“ ООД, ЕИК ***, „Д.“ ООД, ЕИК *** и „В.“ ООД, ЕИК *** - съдружниците в „С.Б.“ ООД са съдружници и в останалите дружества, или свързани с тях лица, а управителят на ответното дружество е управител и в останалите, посочени по - горе дружества, като някои от тях той управлява и представлява заедно и поотделно и с другите съдружници. Възможно е между ответника и свързаните с него лица да са осъществявани сделки в отклонение от пазарните цени с цел намаляване на финансовия резултат, а от там и размера на дружествения дял, подлежащ на изплащане.

Ищцата посочва, че е възложила на икономист, включен в списъка на вещите лица към Окръжен съд - В.Т., да даде експертна оценка за определяне на стойността на дружествен дял при прекратяването на членството на съдружник в „С.Б.“ ООД. Източници на ползвана информация са счетоводен баланс и ОПР на дружеството към 31.12.2017г. и дружествен договор, поради липсата на такива към 31.07.2017 г. Съобразно дяловото участие на починалият й съпруг, вещото лице - икономист изчислило, че стойността на дружествения дял от общо чистия актив на дружеството, следва да се определи като разлика между актива и пасива. Актив 3 299 х. лв. - Пасив 2 866 х. лв. (без раздел „Собствен капитал“ 433 х. лв.) = 433 х. лв., които разделени на 500 броя дружествени дяла дават стойността на един дял - 0.866 х. лв., които умножени по притежаваните 125 броя дяла от капитала на „С.Б.“ ООД от съпруга й, дават стойността на дела му - 108.25 х. лв. Счита, че това е стойността на дела на Е. Й. в капитала на ответното дружество, а не 17 505.42 лв. и счита, че следва да й се изплати сумата от 108.25 х. лв. от ответника, на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

Ищцата сочи, че за нея се явява правен интерес от предявяването на настоящия частичен иск за сумата от 25 001.00 лв., поради което моли да се осъди „С.Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***, ЕИК ***, представлявано от И.Д.К., да й заплати сумата от 25 001.00 лв., на основание 125, ал. 3 от ТЗ, представляваща част от неизплатената й в пълен размер равностойност на дружествения дял от капитала на „С.Б.“ ООД, на съдружника Е.К. Й., починал на 23.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25 001.00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да й се присъдят направените от нея съдебни и деловодни разноски, за които ще представи списък в срока по чл. 80 от ГПК.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковата молба като правно и процесуално недопустима, защото в нея не са формулирани допустими за разглеждане от съда съдебни искове, които да са в интерес на лицето записано за ищец в исковата молба. По тази причина извършва процесуално искане да се прекрати производството по разглеждане на записаните в тази искова молба съдебни искове като недопустимо и да се върне исковата молба на подателя и на основание правилото на нормата на чл.130 от ГПК .

Заявява, че формулираният петитум на стр.3 от исковата молба - лист с №4 от свързаните с кориците на делото документи е неясен и неразбираем и така внесен частичният иск от името и за ищцата против ответното дружество е недопустим за разглеждане от съда, защото съставлява претенция за неоснователно обогатяване и не е обективирано какво точно съставлява исканата от ответното дружество парична сама от 25001,00лв. Защото, според ответника, лицето записано за ищец в исковата молба никога не е притежавало дружествен дял от капитала на „С.Б.”ООД, че да има право да претендира плащане на равностойност на такъв дружествен дял. Защото това лице не е приемано за съдружник в ответното дружество. Пояснява, че: Наследяват се права и фактически отношения от наследниците на починал съдружник в ООД, а не дружествен/дял/, защото собственик на дружествен дял може да бъде само съдружник в ООД /учредител или лице прието за съдружник съобразно правилото на чл.137, ал.1.т.2 от ТЗ във връзка с нормата на чл.122 от ТЗ и нормата на чл.127 от ТЗ /. Така, че ищцата не е била притежател на дружествени дялове от капитала на ответното дружество „С.Б.”ООД, че да има право на иск за заплащане на парична равностойност на такива дружествени дялове, защото тя не е била съдружник в това дружество. Наведени са твърдения, че наследените от нея права задължения и фактически отношения спрямо притежаваните от нейният бивш съпруг и наследодател към момента на настъпването на смъртта му - Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. дружествени дялове от капитала на ответното дружество не я прави съдружник в това дружество, следователно тя не е и собственик и притежател на тези дружествени дялове, за да има право да иска плащане на тяхната парична равностойност по реда и при условията на чл.125 от ТЗ. Сочи се, че по тази причина и предявените от нея с посочената искова молба искове дори и да са частични са правно и процесуално недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане от съда, а производството по повод тяхното разглеждане прекратено от съда като недопустимо.

Алтернативно, ответникът оспорва исковата молба и като нередовна, защото в нея не се съдържа ясно, точно и правно формулиран иск на ищцата защо и на какво правно основание претендира парична сума от 25 001.00лв. от ответното дружество, след като сама твърди и признава, че е получила парична сума от 17 505.42лв. от ответното дружество „С.Б.”ООД като плащане на паричната стойност на дружествените дялове на починалия съдружник - Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. от капитала на„С.Б.”ООД с ЕИК*** определена по баланса на дружеството към края на месец юни 2017г. - на който тя е единствен наследник . По тази причина в случай, че Съда не приложи правилото на нормата на чл.130 от ГПК и не прекрати това изначално недопустимо съдебно производство, ответникът счита, че следва поне да остави исковата молба на ищцата без движение и да й даде задължителни указания да формулира ясно и разбираемо своите искови претенции спрямо ответното дружество и да посочи какво точно иска от ответното дружество и на какво правно основание, след като не е била никога съдружник в това дружество и не е притежавала дружествени дялове от капитала му.

Алтернативно на недопустимостта, оспорва и исковата молба на ищцата и като изцяло неоснователна, както и оспорва като изцяло неоснователни предявените с нея неясно правно и фактически формулиран частичен иск за парична сума от 25 001.00лв. и акцесорен иск за присъждане на лихви за забава върху тази парична сума против ответното дружество „С.Б.” ООД. Защото, според ответника, ищцата реално е получила по - голяма парична стойност от ответното дружество от реално дължимата й се парична равностойност на правото на облигационно вземане от капитала на това дружество от наследените от нея права задължения и фактически отношения спрямо притежаваните от нейният бивш съпруг и наследодател към момента на настъпването на смъртта му - Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. дружествени дялове от капитала на ответното дружество, затова платената й парична сума е изчислена на база междинен счетоводен баланс на това дружество, към края на месец юни 2017г., а е следвало да и бъде платена парична сума равняваща се на стойността на ликвидационния дял или облигационното право на вземане на наследника на починалия съдружник - изчислена на база счетоводния баланс на ответното дружество за месец юли 2017г., когато наследодателят и е прекратил участието си в ответното дружество поради настъпилата му смърт на 23.07.2017г. - съобразно правилото на чл.125, ал.3 във връзка с нормата на чл.125, ал.1 т.1 от ТЗ, която стойност е равна на 1/4 /една четвърт/ от балансовата стойност на капитала на „С.Б.”ООД за месец 07/юли/2017г. на стойност от 38 567,68лв., а не балансовата стойност на капитала на „С.Б.”ООД с ЕИК*** за месец 06/юни/2017 г. на стойност от 70 021, 68 лв. Така, поради допуснатата фактическа грешка от страна на ответното дружество на ищцата и е надплатена недължима от ответното дружество парична сума от 7863,50лв, която тя следва да върне на ответното дружество, в тази връзка и предявява с настоящия отговор и обективираните по-долу насрещни искове от името и за ответника „С.Б.”ООД против ищцата С.Н.Б. - Й. с ЕГН********** с постоянен адрес *** като наследник на Е.К. Й., починал на 23.07.2017г.

Оспорва фактическите неистинни и неверни твърдения от страна на ищцата записани в исковата молба, с които се цели внушение у Съда, че ответникът не е водил коректно и вярно счетоводството си. Защото, ответното дружество подлежи на счетоводен одит и всяка г. оповестява своите финансови отчети съставени съобразно ЗСч при спазване на Счетоводните стандарти в Търговския регистър - видно и от предоставените от страна на ищцата документи извлечени от сайта на търговския регистър по партидата на дружеството - „С.Б.”ООД. Счита, че това, че на ищцата не и е ясно от къде произхожда записаното в баланса и в годишния финансов отчет на дружеството „С.Б.”ООД през 2017г. задължение от 587 000лв. не означава, че този оповестен публично в търговския регистър ГФО е неверен. В тази връзка, ответникът изяснява, че това задължение е провизирано преди настъпването на смъртта на наследодателя на ищцата в счетоводния баланс на ответното дружество на основание предявена финансова претенция против същото дружество от страна на „Л.П.Л.“ регистрирано с №08976645 със седалище и адрес на управление Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, гр.Л. - чрез адв.П.И. от САК с внесена искова молба вх.№1254/25.01.2017г. в „Международен Арбитражен съд при Сдружение „Алианс за Правно взаимодействие“ гр.С.**. По повод на която искова молба е образувано в същия арбитражен съд арбитражно дело №101/2017г. с постановено решение на 27.08.2018г. с което „С.Б.”ООД с ЕИК*** е осъдено да плати на „Л.П.Л.“ паричната сума от 586 749лв. ведно с разноски, които общо формират парична сума над 587 000лв. Сочи се, че това парично задължение фигурира на съответните редове в ГФО на ответното дружество за 2017г. и фигурира и в ГФО за 2018г. и 2019г. и към момента не е погасено. По повод на това, ответникът прилага и моли да се приеме в качеството на писмени доказателствени средства посочените искова молба и решение във вариант заверени копия при условията на чл.32 от ЗА, за да стане ясно и на ищцата, че това парично задължение е провизирано счетоводно в баланса на ответното дружество преди настъпването на смъртта на нейния наследодател и не е отписвано и съществува и в момента видно и от приложените от ищцата ГФО за 2017г. и 2018г. на „С.Б.”ООД. Посочено е, че тази парична сума е записана в пасива на дружеството в ГФО за 2017г., а в ГФО за 2018г. е записана в графа други задължения съобразно СчСтандарт 37. Отбелязва, че тази парична сума не може да се провизира повторно като текущ разход през 2018г., понеже отчета за приходи и разходи /ОПР/ на дружеството „С.Б.”ООД отразява състоянието на същото за периода 01.01. - 31.12.2018г. Посочва, че затова, защото този разход вече е записан през предходната 2017г. в сметка 444 вземания по съдебни спорове, а през 2018г. е пренесена в сметка 445 присъдени задължение след постановеното решение на Арбитражния съд индивидуализирано по-горе. По тази причина, оспорва всички твърдения на ищцата относно невярно съставяне на ГФО на ответното дружество за 2017г. и 2018г., като неистинни и неверни.

По тази причина и оспорва като недопустими доказателствените искания и формулираните задачи към съдебно счетоводна експертиза записани в исковата молба на стр.4 раздел V - защото така, както са формулирани са недопустими и необосновани. Оспорва искането ответника да бъде задължаван да представи доказателства за неща, които той по своя инициатива добросъвестно изнася и удостоверява с приложените към настоящия писмен отговор писмени доказателства. Оспорва, като неотносима и нищожна спрямо ответника приложената във вариант заверено копие от експертна оценка сложена от ищцата към исковата молба находяща се на лист с №58, №59, №60, защото е негодна за приемане от съда и не може да бъде приемана в качеството й на писмено доказателствено средство, а и е неотносима към предмета на спора. Останалите сложени от страна на ищцата заверени копия от документи изходящи от ответното дружество обявени в търговския регистър по партидата му, ответникът не спори и не възразява същите да бъдат ценени от съда, както по повод исковете на ищцата С.Н.Б. — Й. в случай, че съда не прекрати производството по разглеждането им на основание нормата на чл.130 от ГПК, така и при разглеждане на долу формулираните насрещни искове.

Моли, да се оставят без разглеждане като недопустими или отхвърлят изцяло като неоснователни исковете на ищцата формулирани в искова молба против „С.Б.”ООД.

Претендират се разноските по делото.

Ответникът е депозирал насрещна искова молба против С.Н.Б. – Й. и моли да се приеме за съвместно разглеждане в производството.

Изложено е, че по повод на това, че Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. е съдружник до тази дата в „С.Б.”ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.С.З., *** - представлявано от управителя И.Д.К. с притежаване на 25% дялове от дружествения капитал /1/4част/ за единствения негов наследник - съпругата му С.Н.Б. - Й. с ЕГН********** с постоянен адрес *** към „С.Б.”ООД с ЕИК*** възникна право на облигационно вземане равно на ликвидационната стойност на притежаваните дружествени дялове от Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. в капитала на „С.Б.”ООД с ЕИК*** към момента на настъпване на смъртта му, което облигационно вземане съобразно правилото на чл.125 ал.3 от ТЗ и счетоводния баланс на „С.Б.”ООД с ЕИК*** за месец 07./юли/2017 г. е на стойност от 9 641, 92лв. Изчислена на база балансовата стойност на капитала на дружеството като една четвърт част от балансовата му стойност към 31.07.2017 г. равна на паричната сума от 38 567, 68лв.

Твърди се, че поради фактическа грешка допусната от управителя на дружеството „С.Б.”ООД с ЕИК*** на наследницата на починалия съдружник Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. - С.Н.Б. - Й. преди 24.04.2020 г. е платена парична сума от 17 505, 42 лв. която е изчислена като ликвидационна стойност на дружествения дял на починалия съдружник Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. по счетоводния баланс на „С.Б.”ООД за месец 06./юни/2017г., която е на стойност от 17505,42лв. Изчислена на база балансовата стойност на капитала на дружеството като една четвърт част от балансовата му стойност към 30.06.2017г. равна на паричната сума от 70 021,68лв. Сочи се, че по тази причина ответницата по насрещните искове С.Н.Б. - Й. недължимо и без основание е получила парична сума от 7 863, 50 лв. от „С.Б.”ООД, с която неоснователно се е обогатила и която следва да му върне. Намира, че в тази връзка пред „С.Б.”ООД е налице правния интерес от внасяне за съвместно разглеждане в производството по ТД № 101/2020г., по описа на СтОС на следните насрещни искове :

1-ви иск - Моли да бъде признато за установено, между С.Н.Б. - Й. с ЕГН********** с постоянен адрес *** и „С.Б.”ООД с ЕИК***, че възникналото право на облигационно вземане равно на ликвидационната стойност на притежаваните дружествени дялове от Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. в капитала на „С.Б.” ООД с ЕИК *** към момента на настъпване на смъртта му, съобразно правилото на чл.125, ал.3 от ТЗ и счетоводния баланс на „С.Б.”ООД с ЕИК*** за месец 07./юли/2017г. е на стойност от 9 641, 92 лв. Изчислена на база балансовата стойност на капитала на дружеството като една четвърт част от балансовата му стойност към 31.07.2017г. равна на паричната сума от 38 567, 68 лв.

2-ри иск - В случай, че С.Н.Б. - Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** след получаване на настоящата насрещна искова молба в срок от десет дни не върне на „С.Б.”ООД с ЕИК*** паричната сума от 7863,50лв., която е получила без основание от „С.Б.”ООД с ЕИК*** преди 24.04.2020г., да се постанови решение, с което  да се осъди С.Н.Б. - Й. с ЕГН********** с постоянен адрес *** като наследник на Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. да върне на „С.Б.”ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***    - представлявано от управителя И.Д.К., недължимо получената преди 24.04.2020г. парична сума от 7 863, 50 лв., ведно със законната лихва от момента на постъпването на този насрещен иск в СтОС до окончателното й връщане.

В съдебно заседание от 24.02.2022 г. съдът е допуснал намаляване на размера на предявения иск по насрещната искова молба, като вместо за сумата от 7 863, 50 лв., същият да се счита предявен за сумата от 7 788, 50 лв.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата пояснява и допълва първоначалната искова молба във връзка с възраженията, оспорванията и исканията на ответника в отговора на исковата молба.

Изложено е, че никъде в исковата молба не е твърдяно, че ищцата, С.Н.Б. - Й., е имала качеството на съдружник в ответното дружество или е придобивала някакви членствени права. Заявено е, че същата се явява единствен наследник по закон на починалия си съпруг  Е.К. Й. - бивш съдружник в „С.Б.“ ООД.

Сочи, че е налице трайна съдебна практика на ВКС и съдилищата, че при смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност, на основание чл.129, ал.1, предл. второ от ТЗ, се наследява дружественият дял на починалия. Излага аргументи, че съгласно чл. 127 от ТЗ, дружественият дял е имуществено право, чиито размер се определя съобразно дела на съдружника в капитала. Дружественият дял не води до възникване на правото на членство в търговското дружество. Наследяването на дружествен дял не води до преминаване на членственото правоотношение с дружеството върху наследника на съдружника. Наследникът може да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на общото събрание. Притежаването на дялове в дружество с ограничена отговорност обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ в случай, че не заяви желание да бъде приет за съдружник или Общото събрание не го приеме за съдружник. В този смисъл са посочени Решение № 20 от 12.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1055/2018 г., I Т. О., ТК. Посочено е, че съгласно Решение № 123/06.07.2016 г. по ТД № 239/2015 г. на ВКС, II Т. О. смъртта на съдружника в ООД е обективно прекратително основание на членственото му правоотношение. С нея настъпва универсално правоприемство според Закона за наследството, което не се разпростира върху членственото правоотношение като съвкупност. За наследника не възниква право на приемането му за съдружник без съгласие на останалите съдружници, а възниква само право на вземане към дружеството за равностойността на дела на наследодателя му, (аргумент от чл. 125, ал. 3 от ТЗ). В този смисъл, ищцата сочи и Решение № 530/27.09.2007 г. по Т.Д. № 283/2007 г. на I Т. О. на ВКС.

Отбелязва, че от горното се налага извода, че наследяването на починал съдружник в търговско дружество винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и членствените права на наследодателя са ненаследими и не преминават в патримониума на наследниците му.

Намира, че с направените възражения се повдига и въпроса за допустимостта на производството, образувано въз основа на исковата молба. Според ищцата, този въпрос следва да се разреши, като се има в предвид разликата между материално - правната и процесуално - правната легитимация на ищеца. Сочи, че първата произтича от твърденията му за претендираните права и/или отричаните задължения, и твърденията му за отричаните права и твърдени задължения, и касае основателността на претенцията, по която съдът винаги се произнася с крайния си съдебен акт. Втората произтича от принадлежността на правото на иск и тя е определяща за допустимостта на производството. А то е допустимо, когато е налице спор, подведомствен на съдилищата, произтичащ от правен интерес от исканата защита, между надлежни правоспособни страни, лично или чрез техни пълномощници, с предмет спор, който не е разрешен със силата на присъдено нещо или по който няма вече висящо производство, за право, което не е погасено, поради давност или преклузия. Изложено е, че по процесуално - правната легитимация на страните съдът може да се произнесе с определение в хода на производството или с крайния си съдебен акт. Сочи, че ответникът не твърди наличието на нито една от отрицателните предпоставки и не твърди липсата на никоя от положителните предпоставки за допустимостта на воденото от ищцата производство.

Моли, съда да приеме, че предявеният иск, е процесуално допустим, и да се произнесе в този смисъл с определението по чл. 374, ал. 1, предл. 2 от ГПК при подготовката на делото в закрито заседание.

Излага аргументи, че съгласно чл. 375 от ГПК в открито съдебно заседание съдът прави доклад по делото, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада по делото и дадените указания, а съгласно чл. 377 от ГПК, доколкото няма особени правила за производството по търговски дела, прилагат се общите правила за производството пред първата инстанция. Сочи, че според чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът изготвя доклад по делото, който съдържа правната квалификация на правата, претендирани от ищеца. Счита, че на какво правно основание претендира заплащане на процесната сума от „С.Б.“ ООД, е в правомощията на съда да определи, след като прецени всички твърдения в исковата молба и допълнителната искова молба и направените възражения във връзка с оспорванията и твърденията на насрещната страна. Въпреки това, ищцата сочи, че е посочено, че претенцията е с правно основание чл. 125, ал.3 от ТЗ. Намира, че правилността на тази правна квалификация на иска, ще прецени съда.

Заявено е, че въпреки, че се е постарала ясно и разбираемо да бъдат формулирани претенциите в петитума на исковата молба, отново посочва, че:

         Според ищцата нейният съпруг, Е.К. Й., починал на 23.07.2017 г., към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, 31.07.2017 г., е притежавал дружествен дял от имуществото на „С.Б.“ ООД на стойност 108 250.00 лв., съобразно притежаваните от него дялове от капитала на „С.Б.“ ООД - 125 дяла, или 25 %. Сумата е изчислена от вещо лице - икономист по възлагане от ищцата. Поради което счита, че е следвало на С.Й. да се изплати тази сума, а не получената от нея в размер на 17 505.42 лв.. Счита, че на ищцата са изплатени с 90 744.58 лв. по - малко от дължимите, поради което предявява частичен иск за 25 001.00 лв., представляващи част от сумата от 90 744.58 лв..

Посочено е, че ответникът твърди, че приложената към исковата молба експертна оценка била неотносима и нищожна спрямо него. Оспорва тези твърдения. Излага, че в исковата молба е посочено, че като база за изчисление са послужили баланс и ОПР към 31.12.2017 г., поради липсата на междинен баланс и ОПР към 31.07.2017 г. Моли, да се приеме, че това е един ориентир, който следва да бъде потвърден или отречен с изготвянето по делото на исканата ССЕ към релв.нтния за делото момент, 31.07.2017 г. Дава нова формулировка на въпросите към вещото лице и въвежда нови такива, с оглед на дадения отговор на исковата молба и насрещен иск от „С.Б.“ ООД. Моли да се приеме, че приложената от ищцата експертна оценка е справка по чл. 366 от ГПК, съдържаща необходимите изчисления за определяне размера на парично вземане, каквато са длъжни да представят по делото, макар и тази справка да не е към релв.нтния момент 31.07.2017г., към който са били в невъзможност да извършат изчисления, поради липсата на междинен баланс и ОПР. Посочено е, че за изготвянето на справката, освен счетоводна документация, са необходими и специални знания, с които ищцата не разполага, поради което са възложени съответните изчисления на специалист въз основа на публикувани счетоводни данни в ТРРЮЛНЦ към 31.12.2017 г. - баланс и ОПР. Счита, че нищожен може да бъде договор или индивидуален административен акт, но не и частен удостоверителен документ, каквато представлява представената от ищцата справка. Сочи, че тя може да има или не доказателствена сила, в зависимост от естеството на фактите, които удостоверява и момента, към който ги удостоверява, но не и да бъде нищожна.

Оспорва към 31.07.2017 г. на база междинен счетоводен баланс сумата, която е следвало да се изплати на ищцата, да е в размер на 9641.42 лв. и оспорва ищцата да дължи на ответника сумата от 7863.50 лв..

Оспорва изцяло представените от ответника счетоводни баланси към 30.06.2017 г. и към 31.07.2017 г. Счита, че ответникът е този, който следва да докаже, че отговарят на изискванията на чл. 24 от ЗСч и на приложимите счетоводни стандарти. Оспорва записването като провизия на задължение на „С.Б.“ ООД със сумата от 587 000.00 лв.. Счита, че това задължение не е отговаряло на изискванията за осчетоводяването му към 2017 г. и записването му както в сметка 444 „Вземания по съдебни спорове“ през тази г., така и в сметка 445 „Присъдени задължения“ към следващата 2018 г., както представените от ответника междинни баланси към 30.06.2017г. и 31.07.2017 г., така и тези към 31.12.2017 г., 31.12.2018 г., 31.12.2019 г., на вписванията в които се позовава ответника, нямат обвързваща доказателствена сила нито за съда, нито за ищеца. Оспорва ги. Намира, че липсва яснота отговарят ли записванията в счетоводството на ответника на изискванията на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, ЗСч, и приложимите в случая счетоводни стандарти. Твърди, че не са представени отчети за приходите и разходите (ОПР) към 30.06.2017 г. и към 31.07.2017г., за да бъдат съпоставени с балансите и да бъде преценена реалността на извършените разходи и правилността на счетоводното им отнасяне за съответния период. Сочи се, че представените баланси са абсолютно неясни. Освен това посочва, че както твърди самият ответник, сумата от 587 000.00 лв. е отнесена в сметка 444 „Вземания по съдебни спорове“. Според ищцата, щом е осчетоводена в сметка „Вземания“ същата следва да се отнесе като приход, а не като разход. Посочва, че отново възниква въпросът - отговарят ли записванията на изискванията на ЗСч, приложимите счетоводни стандарти, в частност следва ли сумата от 587 000.00 лв. да бъде вписана и призната като провизия, като се имат в предвид изискванията на СС 37. Счита, че провизиите следва да се отнасят в сметка „Задължения“, а не „Вземания“.

Изложено е, че провизирано е задължение в баланса на ответника още през 2017 г., което не е с настъпил падеж. Исковата молба и приложенията към нея, ведно с Определение № 1/26.03.2018 г. и листата на арбитрите при МАС при АПВ с изх. № 2300/26.03.2018 г., са получени лично от ответника „С.Б.“ ООД на 27.03.2018 г. Възниквал въпросът от къде ответника през 2017 г. е знаел, че има заведена такава искова молба, за да я включи в баланса си като провизия, след като е уведомен за производството на 27.03.2018 г.

Твърди, че няма данни да е издаден изпълнителен лист в полза на „Л.П.Л.“ с peг. № 08976645, нито да е образувано изпълнително дело с кредитор посоченото дружество и длъжник ответника „С.Б.“ ООД. Сочи, че самият ответник признава, че задължението не е погасено.

Посочено е, че на потвърждението от адвокат до одиторите на „С.Б.“ ООД в горния десен ъгъл и по т. 2 от списъка на заведените дела/искове - искове, по които дружеството е ответник, е посочена дата 20.02.2017г., потвърждението е за заведени производства към 31.12.2017 г., а датата до подписа на втора страница на потвърждението е 28.03.2018 г.. Отбелязва, че за да бъде отнесено едно задължение по сметка 444 „Вземане по съдебни спорове“, дружеството трябва да знае, че има съдебен спор, а то е уведомено едва през следващата 2018 г. за това. Възниквало основателно съмнение, дали това записване отговаря на изискванията за редовност. Счита, че и тук важи казаното по - горе за записванията в сметка 444.

Посочено е, че видно от справката от приложението на НАП VIES - потвърждение на номер по ДДС за трансгранични сделки в рамките на ЕС, „Л.П.Л.“ няма регистрация за целите на ДДС под номер GB 08976645. Когато българско търговско дружество сключва облагаеми сделки по смисъла на ЗДДС с нерегистрирано по ДДС чуждестранно търговско дружество, българското търговско дружество начислява дължимото ДДС и това води до оскъпяване на сделката с 20 %.

Изложено е, че счетоводен стандарт 37 определя реда за признаване, оценяване, отчитане и оповестяване на провизиите, условните задължения и условните активи в предприятията. Стандартът не се прилага за провизиране на потенциални задължения на предприятието, които произтичат от обичайната му търговска дейност, както и за задължения, произтичащи от неизпълнени договори, освен ако те са обременяващи. Провизията е задължение с неопределена срочност или размер.

Счита, че сумата от 587 000.00 лв. не е следвало да бъде вписвана като провизия през 2017 г., тъй като не са били налице условията за това.

Оспорва като симулативен воденият процес пред Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ между „Л.П.Л.“ с peг. № 08976645 като ищец и „С.Б.“ ООД и „В.“ ООД като ответници. Намира, че липсва оспорване и какъвто и да било отговор на исковата молба от страна на ответника и каквито и да било възражения; липсва избор на арбитър, посочен от дружеството, а такъв е назначен служебно; нито процесуален представител на ищеца, нито на ответника, са се явили за участие в делото. Сочи, че липсва регистрация на „Л.П.Л.“ с посочен peг. № по ДДС GB08976645 за трансгранични сделки в рамките на ЕС в приложението на НАП VIES - потвърждение на номер по ДДС. Счита, че изобщо няма яснота дали дружеството, посочено като ищец, съществува. Няма съвпадение в подписа на пълномощника по исковата молба и на потвърждението и външно изглежда те да са положени от две различни лица. Посочва, че видно от Исковата молба и решението на МАС от 27.08.2017 г. исковата молба и осъдителното решение са срещу „С.Б.“ ООД с ЕИК *** и „В.“ ООД с ЕИК ***. „С.Б.“ ООД е с ЕИК ***. Сочи, че липсва идентификация на „С.Б.“ ООД в осъдителното решение и не е поискана никаква поправка на решението на МАС от 27.08.2017г. Счита, че липсва яснота дали арбитражното решение е валидно и допустимо и дали то не е нищожно по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА. Посочва, че в продължение на 14 месеца липсва връчване на книжа на ответниците и някакви следи от движение на делото. Делото е образувано на 25.01.2017 г., а на ответниците са връчени книжа едва на 26.03.2018 г. Оспорва достоверността на датата на всички представени пред МАС документи от ответника.

Оспорва и сключения между „Л.П.Л.“ и „С.Б.“ ООД и „В.“ ООД договор като антидатиран и нищожен, поради противоречие и заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, с невъзможен предмет и при липса на основание. Счита, че това е и привиден договор. Посочва, че е възможно и договорът да е сключен при условията на чл.289 от ТЗ. Намира, че липсва яснота сключената с договора сделка била ли е обезпечена със складова наличност, има ли авансови плащания от възложителя, има ли водени каквито и да било преговори между страните във връзка със сключването и изпълнението на договора, има ли индивидуални заявки за изпълнение, има ли издадени фактури във връзка с договора, има ли съпоставимост между приходите и разходите, предавана ли е техническа документация, извършван ли е междинен технически контрол, има ли приемане на поръчката или експедиция на продукция.

В предвид горните аргументи във връзка с арбитражното дело и сключеният договор между „Л.П.Л.“ от една страна и „С.Б.“ ООД и „В.“ ООД от друга страна, прави изрично следните правоизключващи претендираните от „С.Б.“ ООД права, в отговора на исковата молба и в насрещната искова молба: Договор за производство и доставка от 16.06.2016 г., сключен между горепосочените три дружества, е нищожен; Решение от 27.08.2017 г. по МАД № 101/2017 г. по описа на МАС при АПВ е постановено по привиден процес; „С.Б.“ ООД неправилно и незаконосъобразно е осчетоводило като провизия през 2017 г. (междинни баланси и краен баланс за тази г.), задължение в размер на 587 000.00 лв., което не следва да бъде признато за 2017 г. за провизия, тъй като не отговаря на изискванията на ЗСч и СС 37.

Посочено е, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил ищцата да има вземане към „С.Б.“ ООД над сумата от 9 641.92 лв. и счита, че следва да му се върне сумата от 7 863.50 лв., надплатена на г-жа Й., с която според него тя се е обогатила, като е предявил насрещен иск за тази сума. Заявено е, че е налице оспорване на твърдяното правоотношение за наличието на вземане на ищцата над размера на сумата от 17 505.42 лв., която и е изплатена, както и се твърди, че липсва такова вземане за размера над сумата от 9 641.92 лв.. Намира, че от отговора на тези въпроси зависи изходът от спора и по двете искови молби, ако се приеме, че насрещната искова молба следва да се разгледа в това производство, което ищцата оспорва. Посочва се, че с исковата молба е предявена претенция за вземане на ищцата над размера на получените от нея 17 505.42 лв., а ответникът е предявил насрещна искова молба с претенция да му бъдат присъдени 7 863.50 лв., които според него и били надплатени. Според ищцата, при това положение, ако се приеме, че насрещният иск е допустим и се разгледа, съдът с Решението си ще следва да се произнесе по двете претенции с два диспозитива: относно основателността или неоснователността на претенциите на всяка от страните. Намира, че отхвърлителното решение ще има винаги установителен диспозитив, а това, с което претенцията се уважава - осъдителен диспозитив, в който се съдържа и установителен диспозитив. Счита, че по този начин ще се постигне ефекта на произнасянето относно съществуването или несъществуването на едно оспорено от ответника правоотношение, поради което съдът следва да се произнесе и без искане за това от страна на ищцата. Заявено е, че ако насрещният иск на „С.Б.“ ООД е недопустим и не бъде разгледан в настоящото производство, в каквато насока е направено възражение в отговора на насрещната искова молба, и съдът се произнесе само по претенциите на ищцата, ефектът ще е същият, съобразно изхода от спора - решение с осъдителен диспозитив, в което ще има и установителен такъв или решение с установителен диспозитив, и отново ще се стигне до произнасянето от съда, относно съществуването или не на едно оспорено от ответника правоотношение.

Депозиран е по делото отговор на насрещна искова молба, в който се сочи, че ответникът по исковата молба може в срока за отговор да предяви насрещен иск срещу ищеца, ако насрещният иск по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако с него може да стане прихващане. Намира, че тези предпоставки в случая не са налице.

Посочва, че насрещната искова молба на „С.Б.“ ООД не е родово подсъдна на Окръжен съд - С.З.. Твърди се, че липсва връзка с първоначално предявеният от ищцата иск, поради разликата в размера на двете претенции, различната им правна квалификация и различният съдопроизводствен ред, по който следва да се разгледат. Сочи се, че предявеният от ищцата иск е с предмет търговски спор, който следва да се разгледа по реда на чл. 365 и следв. от ГПК. Претенциите на ответника по първоначалния иск са с предмет гражданско правен спор, който следва да се разгледа по правилата на чл. 124 и следв. от ГПК и освен това същите са предявени пред местно некомпетентен съд. Счита, че със сумата от 7863.50 лв., не може да стане прихващане, тъй като в настоящото производство не може да се стигне нито до пълно, нито до частично уважаване и на двете претенции. Посочва, че може да се стигне до отхвърляне и на двете претенции, до частично уважаване на исковата молба и отхвърляне на насрещната искова молба или до уважаване на насрещната искова молба и отхвърляне на исковата молба, но не и до уважаване и на исковата молба, и на насрещната искова молба. Счита, че производството по исковата молба ще бъде значително затруднено от съвместното разглеждане на насрещната искова молба.

Намира, че предявяването на насрещната искова молба следва да стане по правилата за предявяване на искова молба. В тази връзка, и тъй като това е от изключителна компетентност на съда, е направено искане, да бъде извършена проверка дали насрещната искова молба е предявена в срока по чл.367, ал. 4 от ГПК и дали са изпълнени изискванията на чл.128, т. 2 от ГПК, ведно със законните последици от това. Сочи се, че в насрещната искова молба не е отбелязано, че е внесена дължимата държавна такса или че се прилага документ за това.

Ако съдът прецени, че насрещната искова молба следва да се отдели в отделно производство, в срока по чл. 119, ал. 4 от ГПК, прави възражение, че искът не е родово и местно подсъден на Окръжен съд - С.З., а на Районен съд - Т., поради което моли производството пред Окръжен съд - С.З. да се прекрати, а делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд - Т., съобразно правилата на чл. 103 във връзка с чл. 105 от ГПК.

Относно допустимостта на предявените два насрещни иска, изразява следното становище:

Намира за недопустим първият предявен насрещен иск съдът да признае за установено в отношенията между С.Н.Б. - Й. и „С.Б.“ ООД, че към месец юли 2017 г. за нея е възникнало облигационно право на вземане на стойност от 9641.92 лв., като посочва, че искът е установителен. Посочено е, че вторият предявен иск е осъдителен и в него имплицитно се съдържа първият, поради което ответното дружество няма и правен интерес от предявяването му. Заявява, че е вярно, че осъдителният иск е предявен при условията на евентуалност - ако С.Й. не върне в посочения й срок претендираната от дружеството сума в размер на 7863.50 лв., която според него е надплатило. Оспорва се тази сума да е надплатена на ищцата (ответник по насрещния иск), и счита, че тя е получила много по - малко от следващата й се сума, както е посочено и в исковата молба, и в поясненията в допълнителната искова молба. Поради което счита, че първият иск се явява недопустим за разглеждане и съдът не дължи произнасяне по него. Оспорва изцяло и към 31.07.2017г. на ищцата да е следвало да се изплатят само 9641.92 лв..

Счита, че и двата предявени иска са неоснователни и ги оспорва изцяло.

Оспорва изцяло като неоснователна претенцията на „С.Б.“ ООД, С.Н.Б. - Й. да му заплати 7863.50 лв. като получени без правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск в Окръжен съд - С.З. до окончателното и връщане.

Моли, изцяло да се отхвърли като неоснователна и недоказана претенцията, с която се иска осъждане на С.Й..

Прави следните възражения и оспорвания и във връзка с представените писмени доказателства от насрещния ищец и във връзка с неговите твърдения:

Оспорва изцяло представените от ответника счетоводни баланси към 30.06.2017 г. и към 31.07.2017 г. Сочи, че те нямат доказателствена стойност, тъй като не установяват неизгодни за издателя си факти и обстоятелства. Намира, че ответникът е този, който следва да докаже, че отговарят на изискванията на чл. 24 от ЗСч и на приложимите счетоводни стандарти. Оспорва записването като провизия на задължение на „С.Б.“ ООД със сумата от 587 000.00 лв.. Счита, че това задължение не е отговаряло на изискванията за осчетоводяването му към 2017 г. и записването му както в сметка 444 „Вземания по съдебни спорове“ през тази г., така и в сметка 445 „Присъдени задължения“ към следващата 2018 г., както представените от ответника междинни баланси към 30.06.2017г. и 31.07.2017 г., така и тези към 31.12.2017 г., 31.12.2018 г., 31.12.2019 г., на вписванията в които се позовава ответника, нямат обвързваща доказателствена сила нито за съда, нито за ищеца. Оспорва ги. Посочва, че липсва яснота отговарят ли записванията в счетоводството на ответника на изискванията на чл.55, ал.1 от ТЗ, ЗСч, и приложимите в случая счетоводни стандарти. Посочва, че не са представени отчети за приходите и разходите (ОПР) към 30.06.2017 г. и към 31.07.2017г., за да бъдат съпоставени с балансите и да бъде преценена реалността на извършените разходи и правилността на счетоводното им отнасяне за съответния период. Сочи, че представените баланси са абсолютно неясни. Отбелязва, че както твърди самият ответник, сумата от 587 000.00 лв. е отнесена в сметка 444 „Вземания по съдебни спорове“. Счита, че щом е осчетоводена в сметка „Вземания“ същата следва да се отнесе като приход, а не като разход. Посочва, че отново възниква въпросът - отговарят ли записванията на изискванията на ЗСч, приложимите счетоводни стандарти, в частност следва ли сумата от 587 000.00 лв. да бъде вписана и призната като провизия, като се имат в предвид изискванията на СС 37. Намира, че провизиите следва да се отнасят в сметка „Задължения“, а не „Вземания“.

Посочва, че провизирано е задължение в баланса на ответника още през 2017 г., което не е с настъпил падеж. Исковата молба и приложенията към нея, ведно с Определение № 1/26.03.2018 г. и листата на арбитрите при МАС при АПВ с изх. № 2300/26.03.2018 г., са получени лично от ответника „С.Б.“ ООД на 27.03.2018 г. Възниквал въпросът от къде ответника през 2017 г. е знаел, че има заведена такава искова молба, за да я включи в баланса си като провизия, след като е уведомен за производството на 27.03.2018 г..

Твърди, че няма данни да е издаден изпълнителен лист в полза на „Л.П.Л.“ с peг. № 08976645, нито да е образувано изпълнително дело с кредитор посоченото дружество и длъжник ответника „С.Б.“ ООД. Самият ответник признавал, че задължението не е погасено.

         Сочи се, че на потвърждението от адвокат до одиторите на „С.Б.“ ООД в горния десен ъгъл и по т. 2 от списъка на заведените дела/искове - искове, по които дружеството е ответник, е посочена дата 20.02.2017г., потвърждението е за заведени производства към 31.12.2017 г., а датата до подписа на втора страница на потвърждението е 28.03.2018 г.. Счита, че за да бъде отнесено едно задължение по сметка 444 „Вземане по съдебни спорове“, дружеството трябва да знае, че има съдебен спор, а то е уведомено едва през следващата 2018 г. за това. Възниквало основателно съмнение, дали това записване отговаря на изискванията за редовност. И тук важало казаното по - горе за записванията в сметка 444.

Посочва, че видно от справката от приложението на НАП VIES - потвърждение на номер по ДДС за трансгранични сделки в рамките на ЕС, „Л.П.Л.“ няма регистрация за целите на ДДС под номер GB 08976645. Изложено е, че когато българско търговско дружество сключва облагаеми сделки по смисъла на ЗДДС с нерегистрирано по ДДС чуждестранно търговско дружество, българското търговско дружество начислява дължимото ДДС и това води до оскъпяване на сделката с 20 %.

Изложено е, че счетоводен стандарт 37 определя реда за признаване, оценяване, отчитане и оповестяване на провизиите, условните задължения и условните активи в предприятията. Стандартът не се прилага за провизиране на потенциални задължения на предприятието, които произтичат от обичайната му търговска дейност, както и за задължения, произтичащи от неизпълнени договори, освен ако те са обременяващи. Провизията е задължение с неопределена срочност или размер.

Счита, че сумата от 587 000.00 лв. не е следвало да бъде вписвана като провизия през 2017 г., тъй като не са били налице условията за това.

Оспорва като симулативен воденият процес пред Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ между „Л.П.Л.“ с peг. № 08976645 като ищец и „С.Б.“ ООД и „В.“ ООД като ответници. Сочи, че липсва оспорване и какъвто и да било отговор на исковата молба от страна на ответника и каквито и да било възражения; липсва избор на арбитър, посочен от дружеството, а такъв е назначен служебно; нито процесуален представител на ищеца, нито на ответника, са се явили за участие в делото. Отбелязва, че липсва регистрация на „Л.П.Л.“ с посочен peг. № по ДДС GB08976645 за трансгранични сделки в рамките на ЕС в приложението на НАП VIES - потвърждение на номер по ДДС. Счита, че изобщо няма яснота дали дружеството, посочено като ищец, съществува. Посочва, че няма съвпадение в подписа на пълномощника по исковата молба и на потвърждението и външно изглежда те да са положени от две различни лица. Сочи, че видно от Исковата молба и решението на МАС от 27.08.2017 г. исковата молба и осъдителното решение са срещу „С.Б.“ ООД с ЕИК *** и „В.“ ООД с ЕИК ***. „С.Б.“ ООД е с ЕИК ***. Заявява, че липсва идентификация на „С.Б.“ ООД в осъдителното решение и не е поискана никаква поправка на решението на МАС от 27.08.2017г. Счита, че липсва яснота дали арбитражното решение е валидно и допустимо и дали то не е нищожно по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА. Посочва, че в продължение на 14 месеца липсва връчване на книжа на ответниците и някакви следи от движение на делото. Делото е образувано на 25.01.2017 г., а на ответниците са връчени книжа едва на 26.03.2018 г. Оспорва достоверността на датата на всички представени пред МАС документи от ответника.

Оспорва и сключения между „Л.П.Л.“ и „С.Б.“ ООД и „В.“ ООД договор като антидатиран и нищожен, поради противоречие и заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, с невъзможен предмет и при липса на основание. Счита, че това е и привиден договор. Сочи, че е възможно и договорът да е сключен при условията на чл. 289 от ТЗ. Посочва, че липсва яснота сключената с договора сделка била ли е обезпечена със складова наличност, има ли авансови плащания от възложителя, има ли водени каквито и да било преговори между страните във връзка със сключването и изпълнението на договора, има ли индивидуални заявки за изпълнение, има ли издадени фактури във връзка с договора, има ли съпоставимост между приходите и разходите, предавана ли е техническа документация, извършван ли е междинен технически контрол, има ли приемане на поръчката или експедиция на продукция.

Заявено е, че в предвид горните аргументи във връзка с арбитражното дело и сключеният договор между „Л.П.Л.“ от една страна и „С.Б.“ ООД и „В.“ ООД от друга страна, прави изрично следните правоизключващи претендираните от „С.Б.“ ООД, права, в отговора на исковата молба и в насрещната искова молба: Договор за производство и доставка от 16.06.2016 г., сключен между горепосочените три дружества, е нищожен; Решение от 27.08.2017 г. по МАД № 101/2017 г. по описа на МАС при АПВ е постановено по привиден процес; „С.Б.“ ООД неправилно и незаконосъобразно е осчетоводило като провизия през 2017 г. (междинни баланси и краен баланс за тази г.), задължение в размер на 587 000.00 лв., което не следва да бъде признато за 2017 г. за провизия, тъй като не отговаря на изискванията на ЗСч и СС 37.

Счита, че следва да се извърши проверка дали неоснователно и изкуствено не е завишена разходната част в междинния си баланс и ОПР към 31.07.2017 г., за да се намали размера на дължимия на ищцата дял от капитала на „С.Б.“ ООД, който следва да и се изплати към тази дата. Сочи се, че разходната част на финансовия отчет има отношение при изчисляването на дела на починалия съдружник от капитала на дружеството, както има отношение и посочената по - горе и оспорена провизия.

Заявено е, че звучи недостоверно някой да е сгрешил и изплатил 7863.50 лв. в повече от дължимото, и три години да не предприеме никакви действия да си ги поиска като надплатени.

Моли, ако съдът разгледа насрещната претенция на „С.Б.“ ООД по т. 2 от петитума на насрещната искова молба, С.Й. да му заплати 7863.50 лв., да се отхвърли като изцяло неоснователна и недоказана, ведно със законните последици от това, като се присъдят и всички разноски в производството.

Постъпил е по делото отговор на допълнителна искова молба, с който ответникът заявява, че отново оспорва исковата молба като правно и процесуално недопустима, защото в нея не са формулирани допустими за разглеждане от съда съдебни искове, които да са в интерес на лицето записано за ищец в исковата молба. Изложено е, че обяснително разяснителното изложение съставено от подателя на допълнителната искова молба не променя това обстоятелство и правен факт, защото и след подадената допълнителна искова молба от и за лицето записано за ищец в нея не са отстранени неяснотите в исковата молба и не е формулирана допустимо индивидуализирана претенцията на ищцата. По тази причина, извършва процесуално искане да се прекрати производството по разглеждане на записаните в тази искова молба съдебни искове като недопустимо и да се върне исковата молба на подателя и на основание правилото на нормата на чл.130 от ГПК .

Посочва, че формулираният петитум на стр.3 от исковата молба - лист с №4 от свързаните с кориците на ТД№101/2020г. по описа на СтОС документи и след подадената допълнителна искова молба продължава да бъде неясен и неразбираем и така внесен частичният иск от името и за ищцата против ответното дружество е недопустим за разглеждане от съда, защото съставлява претенция за неоснователно обогатяване и не е обективирано какво точно съставлява исканата от ответното дружество парична сама от 25 001,00лв. Защото, според ответника, лицето записано за ищец в исковата молба никога не е притежавало дружествен дял от капитала на „С.Б.”ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***, че да има право да претендира плащане на равностойност на такъв дружествен дял. Защото, сочи, че това лице не е приемано за съдружник в ответното дружество. За пояснение  изнася че: Наследяват се права и фактически отношения от наследниците на починал съдружник в ООД, а не дружествен/дял/, защото собственик на дружествен дял може да бъде само съдружник в ООД / учредител или лице прието за съдружник съобразно правилото на чл.137, ал.1.т.2 от ТЗ във връзка с нормата на чл.122 от ТЗ и нормата на чл.127 от ТЗ /. Така, че ищцата не е била притежател на дружествени дялове от капитала на ответното дружество „С.Б.”ООД с ЕИК***, че да има право на иск за заплащане на парична равностойност на такива дружествени дялове, защото тя не е била съдружник в това дружество. Счита, че наследените от нея права задължения и фактически отношения спрямо притежаваните от нейният бивш съпруг и наследодател към момента на настъпването на смъртта му - Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. дружествени дялове от капитала на ответното дружество, не я прави съдружник в това дружество, следователно тя не е и собственик и притежател на тези дружествени дялове, за да има право да иска плащане на тяхната парична равностойност по реда и при условията на чл.125 от ТЗ. Сочи, че този правен факт, не се отрича от автора на допълнителната искова молба, дори обратното, в обяснително разяснителната й част, дори се потвърждава, но не е формулирана или правно допустимо уточнена претенцията на ищцата спрямо ответното дружество и в подадената допълнителна искова молба. Счита, че по тази причина и предявените от нея с посочената искова молба искове дори и да са частични са правно и процесуално недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане от съда, а производството по повод тяхното разглеждане прекратено от съда като недопустимо.

Алтернативно, отново оспорва исковата молба и като нередовна, защото в нея не се съдържа ясно, точно и правно формулиран иск на ищцата защо и на какво правно основание претендира парична сума от 25001.00лв. от ответното дружество, след като сама твърди и признава, че е получила парична сума от 17505.42лв. от ответното дружество „С.Б.”ООД с ЕИК*** като плащане на паричната стойност на дружествените дялове на починалия съдружник - Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. от капитала на„С.Б.”ООД с ЕИК*** определена по баланса на дружеството към края на месец юни 2017г. - на който тя е единствен наследник. Заявява, че по тази причина в случай, че Съда не приложи правилото на нормата на чл.130 от ГПК и не прекрати това изначално недопустимо съдебно производство, следва поне да остави исковата молба на ищцата без движение и да й даде задължителни указания да формулира ясно и разбираемо своите искови претенции спрямо ответното дружество и да посочи какво точно иска от ответното дружество и на какво правно основание, след като не е била никога съдружник в това дружество и не е притежавала дружествени дялове от капитала му .

Намира, че посочването на нормата на чл.125, ал.3 от ТЗ не променя това обстоятелство и правен факт.

Поддържа алтернативно на недопустимостта, и оспорва исковата молба и след подадената допълнителна искова молба на ищцата и като изцяло неоснователна, както и оспорва като изцяло неоснователни предявените с нея неясно правно и фактически формулиран частичен иск за парична сума от 25001.00лв. и акцесорен иск за присъждане на лихви за забава върху тази парична сума против ответното дружество „С.Б.”ООД с ЕИК***. Защото, счита, че ищцата реално е получила по-голяма парична стойност от ответното дружество „С.Б.”ООД от реално дължимата и се парична равностойност на правото на облигационно вземане от капитала на това дружество от наследените от нея права задължения и фактически отношения спрямо притежаваните от нейният бивш съпруг и наследодател към момента на настъпването на смъртта му - Е.К. Иенсен, починал на 23.07.2017г. дружествени дялове от капитала на ответното дружество, защото платената й парична сума е изчислена на база междинен счетоводен баланс на това дружество, към края на месец юни 2017г., а е следвало да и бъде платена парична сума равняваща се на стойността на ликвидационния дял или облигационното право на вземане на наследника на починалия съдружник - изчислена на база счетоводния баланс на ответното дружество за месец юли 2017г., когато наследодателят и е прекратил участието си в ответното дружество поради настъпилата му смърт на 23.07.2017г. - съобразно правилото на чл.125, ал.3 във връзка с нормата на чл.125, ал.1 т.1 от ТЗ, която стойност е равна на 1/4 /една четвърт/ от балансовата стойност на капитала на „С.Б.”ООД с ЕИК*** за месец 07/юли/2017г. на стойност от 38567,68лв., а не балансовата стойност на капитала на „С.Б.”ООД за месец 06/юни/2017г. на стойност от 70021,68лв. Сочи, че така поради допуснатата фактическа грешка от страна на ответното дружество на ищцата и е надплатена недължима от ответното дружество парична сума от 7863,50лв, която тя следва да върне на ответното дружество, в тази връзка и предявява с настоящия отговор и обективираните по-долу насрещни искове от името и за ответника „С.Б.”ООД с ЕИК*** против ищцата С.Н.Б. — Й. с ЕГН********** с постоянен адрес *** като наследник на Е. Кристини Й., починал на 23.07.2017г.

Оспорва фактическите неистинни и неверни твърдения от страна на ищцата записани в исковата молба, с които се цели внушение у Съда, че ответника не е водил коректно и вярно счетоводството си, каквото недопустимо внушение се опитва да извършва и в пространното си обяснително изложение в допълнителната искова молба, което също е неистинно и невярно. Защото, сочи, че ответното дружество подлежи на счетоводен одит и всяка г. оповестява своите финансови отчети съставени съобразно ЗСч при спазване на Счетоводните стандарти в Търговския регистър - видно и от предоставените от страна на ищцата документи извлечени от сайта на търговския регистър по партидата на дружеството - „С.Б.”ООД с ЕИК*** . Заявено е, че това, че на ищцата не и е ясно от къде произхожда записаното в баланса и в годишния финансов отчет на дружеството „С.Б.”ООД с ЕИК*** през 2017г. задължение от 587000лв. не означава, че този оповестен публично в търговския регистър ГФО е неверен. В тази връзка, отново изнася, че това задължение е провизирано преди настъпването на смъртта на наследодателя на ищцата в счетоводния баланс на ответното дружество на основание предявена финансова претенция против същото дружество от страна на „Л.П.Л.“ регистрирано с №08976645 със седалище и адрес на управление Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия , гр.Л. - чрез адв.П.И. от САК с внесена искова молба вх.№1254/25.01.2017г. в „Международен Арбитражен съд при Сдружение „Алианс за Правно взаимодействие“ гр.С.**, по повод на която искова молба е образувано в същия арбитражен съд арбитражно дело №101/2017г. с постановено решение на 27.08.2018г., с което „С.Б.”ООД с ЕИК*** е осъдено да плати на „Л.П.Л.“ паричната сума от 586749лв. ведно с разноски, които общо формират парична сума над 587000лв. Посочва, че това парично задължение фигурира на съответните редове в ГФО на ответното дружество за 2017г. и фигурира и в ГФО за 2018г. и 2019г. и към момента не е погасено. По повод на това, заявява, че е предоставил добросъвестно и приложил, и моли да се приемат в качеството им на писмени доказателствени средства посочените искова молба и решение във вариант заверени копия при условията на чл.32 от ЗА, за да стане ясно и на ищцата, че това парично задължение е провизирано счетоводно в баланса на ответното дружество преди настъпването на смъртта на нейния наследодател и не е отписвано и съществува и в момента видно и от приложените от ищцата ГФО за 2017г. и 2018г. на „С.Б.”ООД с ЕИК*** . Сочи, че тази парична сума е записана в пасива на дружеството в ГФО за 2017г., а в ГФО за 2018г. е записана в графа други задължение съобразно СчСтандарт 37. Твърди, че тази парична сума не може да се провизира повторно като текущ разход през 2018г. понеже отчета за приходи и разходи /ОПР/ на дружеството „С.Б.”ООД с ЕИК*** отразява състоянието на същото за периода 01.01.- 31.12.2018г. Посочено е, че затова, защото този разход вече е записан през предходната 2017г. в сметка 444 вземания /претенции/ по съдебни спорове от трети лица против „С.Б.“ООД , а през 2018г. е пренесена в сметка 445 присъдени задължения след постановеното решение на Арбитражния съд индивидуализирано по-горе. Сочи, че тази сума не може да бъде записвана като приход по тази причина оспорва всички твърдения на ищцата относно невярно съставяне на ГФО на ответното дружество за 2017г. и 2018г. като неистинни и неверни.

По тази причина и оспорва като правно и процесуално недопустими доказателствените искания на автора на допълнителната искова молба, в която се извършва опит да се оспорва решението по посоченото арбитражно дело и неговата валидност. Намира, че е абсурдна тезата на автора на допълнителната искова молба, че едва ли не „С.Б.“ООД си е организирало симулативно арбитражно дело, за да си самопричини финансови вреди, за да намали стойността на дружествените дялове на съдружниците в това дружество. Счита, че всички съждения в тази връзка са опит отново за недопустимо внушение у съда, че едва ли не ответното дружество си е търсило повод да увеличи пасива си. По повод на това, отново оспорва формулираните задачи към съдебно счетоводна експертиза записани в исковата молба на стр.4 раздел V - защото така, както са формулирани са недопустими и необосновани, както и записаните в допълнителната искова молба раздел трети точка 5 със седемте подточки, които не са насочени към установяване на правни факти касаещи доказване на правно допустими искове, а към съчиняване на избрана от авторката на тези искания версия за постигане на своя цел. Оспорва искането ответника да бъде задължен да представи доказателства за неща, които той по своя инициатива добросъвестно изнася и удостоверява с приложените към писмен отговор на исковата писмени доказателства. Оспорва като неотносима и нищожна спрямо ответника приложената във вариант заверено копие от експертна оценка сложена от ищцата към исковата молба находяща се на лист с №58, №59, №60, защото е негодна за приемане от съда и не може да бъде приемана в качеството и на писмено доказателствено средство, а и е неотносима към предмета на спора, като оспорва и недопустимия опит на авторката на допълнителната искова молба същата да бъде приемана и ценена като справка.

Оспорва като неотносимо и недопустимо за приемане от Съда в качеството на писмено доказателствено средство приложеното към допълнителната искова молба нещо - заверено копие от някаква електронна страница, което реално не е документ, а и не удостоверява нищо от правно значимите за спора обстоятелства и факти. Заявено е, че сложените от страна на ищцата заверени копия от документи изходящи от ответното дружество обявени в търговския регистър по партидата му, не спори и не възразява същите да бъдат ценени от съда както по повод исковете на ищцата С.Н.Б. - Й. в случай, че съда не прекрати производството по разглеждането им на основание нормата на чл.130 от ГПК, така и при разглеждане на долу формулираните насрещни искове.

Моли, да се оставят без разглеждане като недопустими или отхвърлят изцяло като неоснователни исковете на ищцата формулирани в искова молба вх.№4176/24.04.2020г. по описа на СтОС против „С.Б.”ООД с ЕИК***, които са такива и след подадената допълнителна искова вх.№7972/20.07.2020г. по регистъра на СтОС.

Моли, да се присъдят на ответното дружество изцяло извършените от него съдебно деловодни разноски за правна защита.

Ответникът по първоначалния иск е депозирал по делото допълнителна насрещна искова молба против насрещната ответница С.Н.Б. – Й., с която моли да се приемат за съвместно разглеждане формулираните по-долу насрещни искове в производството по ТД № 101/2020г. по описа на СтОС. Защото, счита, че тези искове имат преюдициален характер по отношение на правилното решаване на спора повдигнат от подателката на първоначалната ищца и насрещна ответница. Намира, че чрез тях би се постигнала процесуална икономия и по - бързо решение за страните. Посочва, че те не биха затруднили воденето на съдебното производство по първоначалния иск, в случай, че се прецени, че той е допустим, поради това и не бива да се отделят за разглеждане в друго съдебно производство. В случай, че се прецени, че следва да се уважи възражението за подсъдност на насрещната ответница и се отделят тези искове и се изпратят за разглеждане от PC Т., то счита, че в този случай, ще е налице основанието на правилото на нормата на чл.229, ал.1 т.4 от ГПК за спиране на производството по ТД № 101/2020г. по описа на СтОС до решаването на спора по насрещните искове на „С.Б. „ООД.

В тази връзка, моли да се приемат за съвместно разглеждане в това съдебно производство.

Изложено е, че по повод на това, че Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. е бил съдружник до тази дата в „С.Б.”ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.С.З., *** - представлявано от управителя И.Д.К. с притежаване на 25% дялове от дружествения капитал /1/4част/ за единствения негов наследник - съпругата му С.Н.Б. - Й. с ЕГН********** с постоянен адрес *** към „С.Б.”ООД с ЕИК*** възникна право          на облигационно вземане равно на ликвидационната стойност на притежаваните дружествени дялове от Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. в капитала на „С.Б.”ООД с ЕИК*** към момента на настъпване на смъртта му, което облигационно вземане съобразно правилото на чл.125 ал.3 от ТЗ и счетоводния баланс на „С.Б.”ООД с ЕИК*** за месец 07./юли/2017г. е на стойност от 9641,92лв. Посочва, че е изчислена на база балансовата стойност на капитала на дружеството като една четвърт част от балансовата му стойност към 31.07.2017г. равна на паричната сума от 38567,68лв.

Посочено е, че поради фактическа грешка допусната от управителя на дружеството „С.Б.” ООД с ЕИК*** на наследницата на починалия съдружник Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. - С.Н.Б. - Й. с ЕГН********** с постоянен адрес *** преди 24.04.2020г. е платена парична сума от 17505,42лв., която е изчислена като ликвидационна стойност на дружествения дял на починалия съдружник Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. по счетоводния баланс на „С.Б.”ООД с ЕИК*** за месец 06./юни/2017г., която е на стойност от 17 505, 42 лв. Сочи, че е изчислена на база балансовата стойност на капитала на дружеството като една четвърт част от балансовата му стойност към 30.06.2017 г. равна на паричната сума от 70 021, 68 лв. Твърди се, че по тази причина, ответницата по насрещните искове С.Н.Б. - Й. недължимо и без основание е получила парична сума от 7 863, 50 лв. от „С.Б.”ООД с ЕИК***, с която неоснователно се е обогатила и която следва да му върне.

В тази връзка, сочи, че пред „С.Б.”ООД с ЕИК*** е налице правния интерес от внасяне за съвместно разглеждане в производството по ТД№101/2020г. по описа на СтОС на следните насрещни искове:

1-ви иск - Моли да бъде признато за установено, между С.Н.Б. - Й. с ЕГН********** с постоянен адрес *** и „С.Б.”ООД с ЕИК***, че възникналото право на облигационно вземане равно на ликвидационната стойност на притежаваните дружествени дялове от Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. в капитала на „С.Б.”ООД с ЕИК*** към момента на настъпване на смъртта му, съобразно правилото на чл.125 ал.3 от ТЗ и счетоводния баланс на „С.Б.”ООД с ЕИК*** за месец 07./юли/2017г. е на стойност от 9641,92лв. Изчислена на база балансовата стойност на капитала на дружеството като една четвърт част от балансовата му стойност към 31.07.2017г. равна на паричната сума от 38567,68лв.

2-ри иск - Тъй като С.Н.Б. - Й. с ЕГН********** с постоянен адрес *** не е върнала на „С.Б.”ООД с ЕИК*** паричната сума от 7863,50лв., която е получила без основание от „С.Б.”ООД с ЕИК*** преди 24.04.2020г., да се постанови решение, с което да се осъди С.Н.Б. - Й. с ЕГН********** с постоянен адрес *** като наследник на Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. да върне на „С.Б.”ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***    - представлявано от управителя И.Д.К., недължимо получената преди 24.04.2020г. парична сума от 7863,50лв., ведно със законната лихва от момента на постъпването на този насрещен иск в СтОС до окончателното й връщане.

Моли, на дружеството насрещен ищец да му бъдат присъдени съответните разноски извършени по повод изготвянето и подаването на настоящия писмен отговор на искова молба и насрещна искова молба, както и тези по повод защитата му пред СтОС в хода на съдебното производство.

Постъпил е по делото отговор на допълнителна насрещна искова молба от С.Н.Б. – Й., в който посочва, че е налице пълна идентичност в обстоятелствената част, петитума и доказателствените искания между насрещната искова молба и допълнителна насрещна искова молба.

Заявява, че поддържа изцяло подадения отговор на насрещната искова молба с всички оспорвания и доказателствени искания. Моли, ако съдът не възприеме възраженията за родова и местна неподсъдност на въведения спор в делото с насрещната и допълнителната насрещна искова молба и счете, че този спор следва да се разгледа също от Окръжен съд - С.З., да уважи доказателствените искания, направени в допълнителната искова молба, като даде възможност и при необходимост да ги допълни.

Счита, че липсва твърдяната от насрещната страна преюдициалност на претенциите му по отношение на предявените от името на ищцата С.Н.Б.Й. претенции. Счита, че ако съдът отдели в друго, отделно производство, производството по насрещната и допълнителната насрещна искова молба, производството по Търговско Дело № 101 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - С.З., не следва да се спира до разрешаването на другия спор.

Поддържа всички възражения, оспорвания и доводи от името на ищцата, въведени в процеса при размяната на книжата между страните.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

         Безспорно е установено, че Е.К. Й. е бил съдружник в „С.Б.” ООД и е притежавал 125 дяла от капитала на дружеството по 10 лв.всеки.

         Безспорно е установено, че Е.К. Й. е починал на 23.07.2017 г., поради което е заличен като съдружник в „С.Б.” ООД.

Ищцата е получила нотариална покана с peг. № 2372/2018 от 23.07.2018 г., том 1, № 130 на К. Б., помощник нотариус при С. Л., нотариус peг. № 706 на НК, от „С.Б.“ ООД, с която е уведомена, че в качеството й на единствен законен наследник на починалия съдружник Е.К. Й., следва да й бъде изплатен дружествения му дял при условията на чл. 125 от ТЗ и че съгласно счетоводния баланс на дружеството към края на месец юни 2017 г., следва да й се изплатят 17 505.42 лв., които са преведени по банков път. Със същата покана е уведомена, че в офиса на дружеството са на разположение счетоводните баланси, другите дружествени документи и търговската документация, касаеща имуществените отношения на дружеството и нея.

На 16.06.2016 г. между „Л.П.Л.“, дружество – Купувач и „С.Б.“ ООД, в качеството на Доставчик, и „В.“ ООД, в качеството на Доставчик е сключен договор за производство и доставка. Със същия договор Доставчиците „С.Б.“ ООД и „В.“ ООД имат участие в партньорство 60% за „С.Б.“ ООД и 40% за „В.“ ООД.

Съгласно уведомление за прекратяване на договора поради неизпълнение и заплащане на обезщетение от 16.12.2016 г. до „С.Б.“ ООД и „В.“ ООД от „Л.П.Л.“, поради неизпълнение на задълженията по договора в посочените срокове, на основание чл. 12, Договора се счита за прекратен. Предоставен е 15-дневен срок от „Л.П.Л.“ за заплащане на обезщетение от „С.Б.“ ООД и „В.“ ООД, представляващо договорна неустойка в размер на 500 000 евро.

С вх. № 1284/25.01.2017 г. е депозирана Искова молба до МЕЖДУНАРОДНИЯ АРБИТРАЖЕН СЪД ПРИ СДРУЖЕНИЕ „АЛИАНС ЗА ПРАВНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ“ от „Л.П.Л.“, с цена на иска: 980 000 лв. в т. ч.: главница: 977 915,00 лв. и лихва за забава: 2085,00 лв. и е образувано МАД № 101/2017г. по описа на съда.

Със съобщение изх. № 2300/26.03.2018г. на ответника “С.Б.” ООД е връчен препис от исковата молба и е даден срок за отговор, като съобщението е връчено лично на управителя на ответното дружество с отбелязване от същия на 27.03.2017г.

Съгласно потвърждение от адвоката на „Л.П.Л.“ по исковата молба от 28.03.2018г. до “С.Б.” ООД е посочен процент вероятност за изход от делото в полза на дружеството 10 %.

Със заповед от 20.02.2017 г. на управителя на “С.Б.” ООД е наредено на отдел счетоводство на дружеството, да се начисли съгласно СС 37 „Условни задължения и условни активи“ провизия в размер на 586 749.00 лв.

         По образуваното арбитражно дело №101/2017 г. е постановено решение от 27.08.2018 г., с което „С.Б.” ООД е осъдено да плати на „Л.П.Л.“ паричната сума от 586 749 лв. ведно с разноски, които общо формират парична сума над 587 000 лв.

         По делото е назначена съдебно икономическа експертиза, чието заключение е оспорено от ищцата, а съдът не възприема и поради многобройните поправки извършени от вещото лице в съдебно заседание, поради което съдът е назначил изготвянето на повторна съдебно икономическа  експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда като компетентно и мотивирано.

         От заключението на повторната съдебно – икономическата експертиза се установява следното:

         Стойността на активите на „С.Б.“ ООД към 31.07.2017 г. по балансова стойност е в размер на 3 475 818, 04 лв.

         Стойността на активите на „С.Б.“ ООД към 31.07.2017 г. по историческата им цена, която е цена на придобиване е в размер на 7 010 575, 83 лв.

         Вещото лице пояснява, че историческата цена е мярка за стойност, използвана в счетоводството, при която цената на актив в баланса се основава на първоначалната му стойност.

         Стойността на задълженията на „С.Б.“ ООД с настъпил падеж към 31.07.2017 г., съобразно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, като в пасива не се включват собствения капитал, резервите и финансовия резултат са в размер на 3 072 572, 15 лв., както следва:

         Задължения със срок на погасяване до 1 г. в размер на 1 534 184,91 лв., както следва:

         Задължения към доставчици до 1 година         - 1 375 120, 34 лв.

         Други задължения до 1 година в т. ч. - 159 064,57 лв.

         Задължения към персонала до 1 година – 89 299, 65 лв. -

         Осигурителни задължения до 1 година – 37 711, 12 лв.

         Данъчни задължения до 1 година – 12 074, 33 лв.

         Други задължения до 1 година – 19 979, 47 лв.

         Задължения със срок на погасяване над 1 г. в размер на 1 538 387, 24 лв., както следва:

         Задължения към финансови предприятия над 1 година – 951 638,24 лв.

          Други задължения над 1 година в т. ч. - 586 749,00 лв.

          Други задължения над 1 година /провизия/ - 586 749,00 лв.

        

         Видно от заключението общо собствения капитал към 31.07.2017г.е 38 567.68 лв.

          Размерът на паричната стойност на 1 бр. дружествен дял в капитала на “С.Б.” ООД към 31.07.2017 г. е в размер на 77, 14 лв. като 38 567,68 лв. е база за определяне стойността на 1 бр. дружествен дял /500 бр. дружествени дялове = 77, 14 лв.

         Паричната стойност на 125 (сто двадесет и пет) дяла от капитала на дружеството, всеки един с номинална стойност 10 (десет) лв. от общия размер на капитала на “С.Б.” ООД към 31.07.2017 г., собственост на Е.К. Й., съгласно метода на нетната балансова стойност на активите е в размер на 9 642, 50 лв., както следва:

         125 бр. дружествени дялове х 77,14 лв. паричната стойност на 1 бр. дружествен дял = 9 642, 50 лв.

         За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. “С.Б.” ООД е извършвало следните сделки между свързани лица на дружеството, по смисъла на посочените критерии в ДОПК (юридически и физически лица), както следва:

         Покупки на материали в размер на 630 215, 79 лв., както следва:

         - със САКСО ЛИВИНГ на стойност 20 780, 56 лв.

         - с „Е.“ ООД на стойност 416 359, 56 лв.

         - с „В.“ ООД на стойност 193 075, 67 лв.

         Продажба на продукция в размер на 6 926 136, 28 лв., както следва:

         - със „САКСО ЛИВИНГ ДАНИЯ“ на стойност 1 024 833, 77 лв.

         - с „Е.“ ООД на стойност 2 687 844, 29 лв.

         - с „Д.“ ООД на стойност 1 460 625, 27 лв.

          - с „В.“ ООД на стойност 1 752 832,95 лв.

         За периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. “С.Б.” ООД е извършвало следните сделки между свързани лица на дружеството, по смисъла на посочените критерии в ДОПК (юридически и физически лица), както следва:

         Покупки на материали в размер на 778 660, 71 лв., както следва:

-         с „Е.“ ООД на стойност 511 149 , 93 лв.

-         с „В.“ ООД на стойност 267 510, 78 лв.

        Продажба на продукция в размер на 8 063 034, 33 лв., както следва:

        - със „САКСО ЛИВИНГ ДАНИЯ“ на стойност 841 934, 51 лв.

        - с „Е.“ ООД на стойност 2 402 030, 70 лв.

        - с „Д.“ ООД на стойност 2 249 679, 11 лв.

        - с „В.“ ООД на стойност 2 569 390, 01 лв.

        Част от материалите за производство на продукцията на дружеството не се търгуват на Стокова борса и поради тази причина е трудно да се определи актуалната им пазарната цена. Продукцията се завежда по себестойност, формирана по икономически елементи включващи и материалните запаси.

        Материалните запаси, продукцията, стоките се завеждат в счетоводството по цени на придобиване, всички материални запаси са придобити за периода 01.01.2016 г. – 31.07.2017 г. При извършване на дейността в пазарна среда не би трябвало да има съществени отклонения в цените в рамките на период от една година и половина /освен при извънредни обстоятелства и събития, каквито не са оповестени/.

        Съгласно представените документи от “С.Б.” ООД е осчетоводената провизия е в размер на 586 749 лв.

        В счетоводството на “С.Б.” ООД във връзка с провизията са взети следните счетоводни записвания на 20.02.2017 г.:

        Д-т сч. с/ка 607 /разходи за провизии/ - 586 749,00  лв.

        К-т сч. с/ка 444 /вземания по съдебни спорове/         - 586 749,00 лв.

        Д-т сч. с/ка 614 /разходи за провизии/ -586 749,00 лв.

        К-т сч. с/ка 607 /разходи за организация и управление/- 586 749,00 лв.

Съгласно условието на така поставения въпрос съдебно - счетоводната експертиза при съставянето на отчета за приходи и разходи за периода от 01.01.2017 г. - 31.07.2017 г. изключва от раздел А разходи, т. 5б провизии в размер на 586 749,00 лв., като резултата е подробно описан в заключението, без корекции на амортизации и начисляване на приходи от финансиране.

        При съставянето на баланса по този начин за периода от 01.01.2017 г. - 31.07.2017 г.се променя Пасива както следва:

        -в раздел А Собствен капитал, текуща печалба - (-304 375,62) лв. /891 124,62 лв. - провизия в размер на 586 749,00 лв./,

        -в раздел В Задължения, т.8 Други задължения над 1 г. - 0,00 лв. /586 749,00 лв. - провизия в размер на 586 749,00 лв.

        Загуба в размер на 304 375.62 лв.

        Собствен капитал -625 316,68/500=1 250,63лв. 1 дружествен дял.

125 дружествени дяла х 1250,63=156 328,75 лв.

        Вещото лице е посочило, че съгласно СС № 37 - Провизии, условни задължения и условни активи, провизия трябва да се признава, във връзка със СС 34, когато са изпълнени следните критерии:

        а)       предприятието има текущо правно или конструктивно задължение като резултат от минали събития към датата на изготвянето на баланса;

        б)      има вероятност за погасяване на задължението да бъде необходим паричен поток от ресурси, включващи икономически изгоди;

        в)      може да бъде направена надеждна оценка на размера на задължението.

        При липса на един от посочените критерии провизия не трябва да се признава.

        Определянето на наличието на текущо задължение към датата на баланса се извършва след отчитане на всички налични обстоятелства, включително мнението на специалисти. На базата на тези обстоятелства:

        а)       когато е по-вероятно текущото задължение да съществува към датата на баланса, предприятието признава провизия (ако критериите за признаване са изпълнени), и

        б)      когато е по-вероятно текущото задължение да не съществува към датата на баланса, провизия не се признава, но предприятието оповестява съществуването на условно задължение.

        Провизиите за задължения се признават в размер на предполагаемото задължение и се отчитат като текущи други разходи, като се вземат под внимание:

        Чрез сметка 444 се отчитат за уреждане на съдебни спорове. Аналитичното отчитане към сметка 444 може да се организира по искове, отнесени в съда, и по контрагенти. Изплатените разходи по съдебния спор се записват по дебита на сметка 443 Вземания по съдебни спорове или сметка 609 Други разходи и по кредита на сметка от гр. 50 Парични средства. След решаване на съдебния спор сметката се приключва.

        Според вещото лице към 20.02.2017 г. /датата на осчетоводяване на провизията/ дължимата неустойка към „Л.П.Л.“ произтичаща от Договор за производство и доставка от 16.06.2016 г., съгласно СС № 37 - „Провизии, условни задължения и условни активи”, е изпълнила и трите критерия, а именно:

        а)       предприятието има текущо правно или конструктивно задължение като резултат от минали събития към датата на изготвянето на баланса;

        б)      има вероятност за погасяване на задължението да бъде необходим паричен поток от ресурси, включващи икономически изгоди;

        в)      може да бъде направена надеждна оценка на размера на задължението;

        и следва дължимата неустойка по договора да се признае за провизия в счетоводството на “С.Б.” ООД за м.02.2017 г.

        Провизията може да се осчетоводи по дебита група 60, като по нея се отчитат разходите по икономически елементи и по кредита на група 44, като по нея се отчитат вземанията по липси, начети и съдебни спорове в зависимост от индивидуалния сметкоплан на предприятието.

        Провизията може да се осчетоводи по сметка 626 Разходи за провизии, признати като пасиви, като по нея се отчитат задълженията с правен или конструктивен характер, чието уреждане е свързано с несигурност относно точната сума или момента на тяхното погасяване.Прилагат се правилата на МСС 37 „Провизии, условни задължения и условни активи“.Сметката кореспондира със сметка 253 Провизии, признати като пасиви.

        Начина на осчетоводяване е избор и организация на индивидуалния сметкоплан от главния счетоводител на дружеството.

        Счетоводството на “С.Б.” ООД към 31.07.2017 г. е водено  редовно, при извършването на счетоводните записвания за отразяване на движението на имуществото и търговските сделки са съставяни документи съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

        В счетоводството на “С.Б.” ООД се прилагат Националните счетоводни стандарти и се прилага двустранна форма на счетоводно записване.

        Разходите по икономически елементи на “С.Б.” ООД за м.06.2017 г. по документи са в размер на 850 833,14 лв.

        Разходите по икономически елементи на “С.Б.” ООД за м.07.2017 г. по документи са в размер на 793 842,35 лв.,

        Разходите за дълготрайни активи на “С.Б.” ООД м.06.2017 г. по документи по счетоводна сметка 20401 /Машини, съоръжения и оборудване/ са в размер на 23 511, 07 лв.

        Разходите за нетекущи дълготрайни активи на “С.Б.” ООД гр. С.З. за м.07.2017 г. по документи са в размер на 15 190,28 лв., както следва:

        по счетоводна сметка 20401 /Машини, съоръжения и оборудване/ в размер на 13 933,28 лв.

        по счетоводна сметка 20901 /Други материални дълготрайни активи/ в размер на 1 257,00 лв.

        Разходите (текущи и нетекущи) на “С.Б.” ООД за м.06.2017 г. по документи са в размер на 850 833, 14 лв., а за м.07.2017 г. са в размер на 809 032,63 (793 842,35 + 15 190,28) лв.

        Направените разходите (текущи и нетекущи) през м.07.2017 г. са намалели в сравнение с м.06.2017 г.

        Относно: Изложеното в Становище от ищеца по делото /том II лист 243-247/ - получено финансиране през 2013 г. и отчитане на приходите от финансиране с размера на амортизациите.

        Съгласно представените счетоводни документи от “С.Б.” ООД съдебно - счетоводната експертиза установява следното:

        - “С.Б.” ООД е получило финансиране по ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА“ 2007 - 2013 г. Съгласно представения ДОГОВОР ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ - Общият размер на разходите за изпълнение на Проекта възлиза на 2 905 492, 32 лв., от които допустимите разходи възлизат на 2 421 243, 60 лв., а допълнителните – 484 248, 72 лв.   Предоставяната от Договарящия орган безвъзмездна финансова помощ е в максимален размер 1 210 621,80 лв., което представлява 50% от очакваните общи допустими разходи. Финансирането по ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА“ 2007 - 2013 г. е в размер на 50%. С полученото финансиране по тази програма са закупени дълготрайни материални активи, с отчетната стойност в размер на 100%, посочени в таблица на стр. 571 от делото/.

        Начислените амортизации за периода 01.01.2017 г. – 31.07.2017 г. са в размер на 207 467, 64 лв.

        Начислените амортизации за периода 01.01.2017г. до 31.07.2017г. са в размер на 207 468,64 лв., което представлява 50% от следващите се начисления във връзка с Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА“ 2007 - 2013 г. За закупените ДМА с инвентарни номера 174, 516, 517, 520, 521, 522 дружеството е начислило останалите 50% амортизации по счетоводна сметка 603 /Разходи за амортизации/ по финансирането, в края на годината.

        Във връзка с АДМИНИСТРАТИВЕН ДОГОВОР за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. за закупените дълготрайни материални активи с инвентарни номера 501, 502, 503, 504, 505, 506, 507, 508, 509, 510, 511, 512 дружеството не е начислявало 100% амортизации по счетоводна сметка 603 /Разходи за амортизации/ по финансирането. Съгласно заповед на управителя на “С.Б.” ООД до счетоводството, по закупените дълготрайни материални активи с инвентарни номера 174, 516, 517, 520, 521, 522 във връзка с ДОГОВОР ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА“ 2007 - 2013 г, да начисли амортизациите в размер на 50% по финансирането през м. 12.2017 г.

        Съгласно заповед на управителя на “С.Б.” ООД до счетоводството по закупените нетекущи дълготрайни материални активи с инвентарни номера 501, 502, 503, 504, 505, 506, 507, 508, 509, 510, 511, 512 във връзка с АДМИНИСТРАТИВЕН ДОГОВОР за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. да начисли амортизациите в размер на 100% по финансирането през м.12.2017 г.

        “С.Б.” ООД е получило финансиране по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. Съгласно представения АДМИНИСТРАТИВЕН ДОГОВОР за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - Проектът е на стойност 297 336, 25 лв.,, от които 297 336, 25 лв. безвъзмездна финансова помощ без собствен принос, в това число Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. е в размер на 100%. С полученото финансиране са закупени нетекущи дълготрайни материални активи на стойност 8 328 лв. /стр.573 от делото/.  Анализирайки допълнително представените счетоводни документи за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. “С.Б.” ООД е начислило амортизациии в размер на 513 219,25 лв.

        Вещото лице е изготвило ОПР и Нов Баланс и Нов Отчет да приходите и разходите, към 31.07.2017 г., с отразяване на разходите за амортизации на ДМА и приходите от финансиране по проекти за финансиране. Без начисляване на провизии /стр. 574 – стр. 576 от делото/.

        В резултат на направените преизчисления се промени Баланса към 31.07.2017 г. в раздел А на Пасива -Текуща загуба - в размер на 304 080 лв.

        Към 31.07.2017 г. съобразно изготвеният баланс и ОПР в отговора на допълнителен въпрос (лист 509-513 от делото):

        Основен капитал /счетоводна сметка 101/ - 5 000 лв.

        Неразпределена печалба от м.г./счетоводна сметка 122/ - 924 692,30 лв.

        Непокрита загуба от м.г. /счетоводна сметка 121/ - 0,00 лв.

        Текуща печалба/загуба /счетоводна сметка 123/ - (- 304 080)лв.

        ОБЩО СОБСТВЕН КАПИТАЛ КЪМ 31.07.2017 г. - 625 612.00 лв.

        Базата за определяне стойността на 1 бр. дружествен дял в “С.Б.” ООД гр. С.З. към 31.07.2017 г. е в размер на 625 612.00 лв., както следва:

        Размер на паричната стойност на 1 бр. дружествен дял в капитала на “С.Б.” ООД към 31.07.2017 г. е 1 251.22 лв.. както следва:

        625 612  лв. база за определяне на стойността на 1 бр. дружествен дял делено на 500 бр. дружествени дялове = 1251,23 лв.

        Паричната стойност на 125 (сто двадесет и пет) дяла от капитала на дружеството, всеки един е номинална стойност 10 (десет) лв. от общия размер на капитала на “С.Б.” ООД към 31.07.2017 г., собственост на Е.К. Иенсен - съгласно метода на нетната балансова стойност на активите е в размер на 156 328,75 лв., както следва:

        125 бр. дружествени дялове х 1251,23 лв./паричната стойност на 1 бр. дружествен дял / = 156 402.50 лв.

        Вещото лице анализирайки допълнително представените счетоводни документи за периода от 01.01.2017 г.  до 31.07.2017 г. “С.Б.” ООД е начислило амортизациии в размер на 513 219,25 лв.

        В отговор на допълнително поставеният въпрос вещото лице е направило преизчисления, като включи в ОПР и Баланс към 31.07.2017г. следните корекции:

        -Доначисли, осчетоводи и отрази в ОПР амортизации към 31.07.2017г. по двата договора за безвъзмездна финансова помощ както следва: ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА“ амортизации допълнително в размер на 207 467,64 лв.

        По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в размер на 728.70 лв.

        Осчетоводи приходи от финансиране в размер на 208 196,00 лв.

        Начисли провизии като други разходи в размер на 586 749,00 лв.

        Вещото лице изготви ОПР и Баланс както следва:

        Нов Баланс и Нов Отчет за приходите и разходите, към 31.07.2017 г., с отразяване на разходите за амортизации на ДМА и приходите от финансиране по проекти за финансиране с начисляване на провизия /стр. 577 – 578 от делото/.

        В резултат на направените преизчисления е променен  Баланса към 31.07.2017г. в раздел А на Пасива -Текуща загуба - в размер на 890 829 лв.

        Към 31.07.2017 г. съобразно изготвеният баланс и ОПР в отговора на допълнителен въпрос (лист 509-513 от делото):

        Основен капитал /счетоводна сметка 101/ - 5 000 лв.

        Неразпределена печалба от м.г. /счетоводна сметка 122/ - 924 692,30 лв.

        Непокрита загуба от м.г. /счетоводна сметка 121- 0,00 лв.

        Текуща печалба/загуба /счетоводна сметка 123/-(- 890 829)лв.

        ОБЩО СОБСТВЕН КАПИТАЛ КЪМ 31.07.2017 г.         - 38 863 лв.

        Базата за определяне стойността на 1 бр. дружествен дял в “С.Б.” ООД гр. С.З. към 31.07.2017 г. е в размер на 38 863.00 лв.,

        Размерът на паричната стойност на 1 бр. дружествен дял в капитала на “С.Б.” ООД към 31.07.2017 г. е 77.73лв.

        38 863  лв. база за определяне на стойността на 1 бр. дружествен дял делено на 500 бр. дружествени дялове = 77,73 лв.

        Паричната стойност на 125 (сто двадесет и пет) дяла от капитала на дружеството, всеки един с номинална стойност 10 (десет) лв. от общия размер на капитала на “С.Б.” ООД към 31.07.2017 г., собственост на Е.К. Й. - съгласно метода на нетната балансова стойност на активите е в размер на 9 716,25 лв.,

        125 бр. дружествени дялове х 77,73 лв./паричната стойност на 1 бр. дружествен дял / = 9 716, 25 лв.

        Според вещото лице - Авансови плащания към “С.Б.” ООД от страна на „Л.П.Л.“ по договора няма;

        Не са представени фактури за покупка на материали точно за този договор. “С.Б.” ООД поддържа складова наличност, а материалите за производство на всички клиенти са идентични и не се закупуват специално заради определен клиент.

        В периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. дружеството е закупило материали на обща стойност 2 698 002 лв. за всички свои поръчки. Периода в договора е залегнал срок на изпълнение от получаване на поръчката - 6 месеца;

        В “С.Б.” ООД няма налични индивидуални заявки, уведомителни писма, техническа документация, приемане на поръчката, експедиционни бележки и др. по договора.

        Съгласно публикуваната информация в Агенция по вписванията - ТР, дружественият капитал на “С.Б.” ООД към 31.07.2017 г. по Дружествен договор изменен и допълнен с Решение на Общото събрание на съдружниците на 03.06.2015 г. е с номинална стойност 5 000 лв., разпределени в 500 дружествени дяла, като всеки един е на стойност 10 лв. и се разпределя между съдружниците, както следва:

        И.Д.К. - 125 (сто двадесет и пет) дяла от капитала на дружеството, всеки един с номинална стойност 10 (десет) лв..

        Иван И.И. - 125 (сто двадесет и пет) дяла от капитала на дружеството, всеки един с номинална стойност 10 (десет) лв.

        Е.К. Й. - гражданин на К.Д., -125 (сто двадесет и пет) дяла от капитала на дружеството, всеки един с номинална стойност 10 (десет) лв..

        Дружество с ограничена отговорност с фирма „Д.Х." АпС, със седалище и адрес на управление К.Д., град Н.М., - 125 (сто двадесет и пет) дяла от капитала на дружеството, всеки един с номинална стойност 10 (десет) лв.

        При определяне на паричната стойност към 31.07.2017 г. на 125 дружествени дяла от общия размер на капитала на “С.Б.” ООД гр. С.З. притежавани от Е.К. Й. – експертизата е използвала метода на нетната балансова стойност на активите. Стойността на дружествения дял по метода на нетната балансова стойност на активите се определя, като стойността на активите по баланса на дружеството се намали със стойността на краткосрочните и дългосрочните задължения по баланса, което по своята счетоводна същност представлява собствения капитал /Раздел А от пасива на баланса/ на дружеството. Методът на нетната балансова стойност на активите се състои в изчисляване на стойността на дяловете на оценяваното дружество, като собствения капитал на дружеството (въз основа на баланса към 31.07.2017 г. - Раздел А от Пасива на баланса) се раздели на общия брой дружествени дялове.

        Всеки съдружник притежава част от имуществото на дружеството и неговият размер е в съотношение към дела му в основния капитал на предприятието. Чистата стойност на имуществото на дружеството представлява разликата между стойността на активите и задълженията на дружеството съгласно баланса му. Основата, която служи за определяне на дружествения дял на съдружниците, е собственият капитал на предприятието, който е равен на активите на дружеството, намалени с неговите задължения. Паричната стойност на дружествения дял в имуществото на дружеството, се формира от чистата стойност на капитала по баланса. Паричната стойност на дружествения дял в “С.Б.” ООД гр. С.З. към 31.07.2017 г., се определя на базата на собствения капитал. Собствен капитал според НСС - Общи разпоредби е “остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадането му на всичките му пасиви”. Собствения капитал включва основния капитал, резервите и финансовия резултат, неразпределената печалба и непокритата загуба от минали години.

        При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

        По предявения иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ от С.Н.Б. – Й. против „С.Б.”ООД.

        Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружника. Под "имуществени последици", съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството към момента на прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл. 127 ТЗ, независимо от вида на вноската - парична или непарична и от размера й към момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник. За целта дружеството е длъжно да състави счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

Безпротиворечиво се приема, че за да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на дълготрайните материални активи на дружеството (напр. земя, сгради), други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива - задълженията на дружеството - т. е. без собствения капитал, резервите и финансовия резултат. При съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по-висока от задълженията, се получава условно наречен чист актив, стойността на който се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял. Записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите не участват при формиране на равностойността на дяловете на съдружника.

По делото не е спорно, че на ищцата С.Н.Б. – Й. в качеството й на наследник на Е.К. Й. е изплатена сума в размер на 17 505, 42  лв., представляваща размера на дружествения му дял в „С.Б.” ООД по балансовата стойност на капитала на „С.Б.” ООД за месец 06/юни/2017 г. в размер на 70 021, 68 лв. Видно от ГФО за 2017 г. ответното дружество в Отчета за приходи и разходи е начислило провизии в размер на 587 000 лв. /стр. 303 от делото/.

Основният спорен въпрос между страните е дали „С.Б.” ООД е имало основание да начисли провизия в размер на 587 000 лв. към 20.02.2017г.

Безспорно е установено, че сключеният договор за производство и доставка от 16.06.2016 г. между „С.Б.” ООД, „В.“ ООД и „Л.П.Л.“ е прекратен. С изпратено уведомление от 16.12.2016 г. до „С.Б.” ООД е предоставен 15-дневен срок от „Л.П.Л.“ за заплащане  от „С.Б.“ ООД и „В.“ ООД на договорна неустойка в размер на 500 000 евро.

Не е спорно, че „Л.П.Л.“ е предявило иск за горепосочената сума пред МЕЖДУНАРОДНИЯ АРБИТРАЖЕН СЪД ПРИ СДРУЖЕНИЕ „АЛИАНС ЗА ПРАВНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ“ на 25.01.2017 г. Видно от представените доказателства съдът приема, че ответникът “С.Б.” ООД е уведомен за исковата молба на 27.03.2018 г. /стр. 402 от делото/, въпреки погрешно изписаната година 2017г., тъй като самото съобщение на арбитражния съд е с изх. № 2300/26.03.2018г.

Представеното потвърждение от адвоката на „Л.П.Л.“ по исковата молба до “С.Б.” ООД е от 28.03.2018г., като е посочен процент вероятност за изход от делото в полза на дружеството 10 %.

Със заповед от 20.02.2017 г. на управителя на “С.Б.” ООД е наредено в счетоводството на дружеството да се начисли съгласно СС 37 „Условни задължения и условни активи“ провизия в размер на 586 749 лв.          Видно от представения по делото ГФО за 2017 г. и заключението на повторната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че към 20.02.2017 г. в счетоводството на „С.Б.” ООД е осчетоводена сумата от 586 749 лв., представляваща дължима неустойка към „Л.П.Л.“ произтичаща от Договор за производство и доставка от 16.06.2016 г.

С влязло в сила решение от 27.08.2018 г. по арбитражно дело №101/2017 г. при МЕЖДУНАРОДНИЯ АРБИТРАЖЕН СЪД ПРИ СДРУЖЕНИЕ „АЛИАНС ЗА ПРАВНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ“, „С.Б.” ООД е осъдено да заплати на „Л.П.Л.“ неустойка в размер на 586 749 лв.

Ищцата оспорва и сключения между „Л.П.Л.“ и „С.Б.“ ООД и „В.“ ООД договор като антидатиран и нищожен, поради противоречие и заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, с невъзможен предмет и при липса на основание. 

Съдът намира, че в настоящото производство не може да разглежда възражения за нищожност на договор, сключен между страна по дело и трето лице, както е в случая, макар и само за целите на определяне на стойност на дружествен дял, ако не се предяви самостоятелен иск, страни по който да бъдат конституирани всички страни по оспорената сделка.

В настоящия случай от заключението на повторната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че счетоводството на “С.Б.” ООД към 31.07.2017 г. е водено редовно, при извършването на счетоводните записвания за отразяване на движението на имуществото и търговските сделки са съставяни документи съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.

Съгласно СС № 37, т. 4.1. „Провизии, условни задължения и условни активи”, провизия трябва да се признава, когато са изпълнени следните критерии: предприятието има текущо правно или конструктивно задължение като резултат от минали събития към датата на изготвянето на баланса; има вероятност за погасяване на задължението да бъде необходим паричен поток от ресурси, включващи икономически изгоди; може да бъде направена надеждна оценка на размера на задължението.

В случая ответното дружество е уведомено за прекратяване на договора и евентуалната претенция за неустойка още през м. 12.2016г. Исковата молба е предявена пред арбитражния съд, който страните са уговорили в договора на 25.01.2017г.

Ето защо съдът намира, а такъв е и изводът на вещото лице, че към 20.02.2017 г. /датата на осчетоводяване на провизията/ дължимата неустойка към „Л.П.Л.“ в размер на 586 749 лв. произтичаща от Договор за производство и доставка от 16.06.2016 г. отговаря на горепосочените критерии съгласно СС № 37, т. 4. 1. Поради това към 31.07.2017 г., общият собствен капитал на „С.Б.” ООД е 38 863 лв. Базата за определяне стойността на 1 бр. дружествен дял в “С.Б.” ООД към 31.07.2017 г. е в размер на 38 863 лв., която стойност е база за определяне на стойността на 1 бр. дружествен дял делено на 500 бр. дружествени дялове = 77,73 лв.

Размерът на паричната стойност на 1 бр. дружествен дял в капитала на “С.Б.” ООД към 31.07.2017 г. е 77, 73 лв. Така паричната стойност на 125 дяла от капитала на дружеството, които е притежавал  Е.К. Й. всеки един с номинална стойност 10 (десет) лв. от общия размер на капитала на “С.Б.” ООД към 31.07.2017 г., съгласно метода на нетната балансова стойност на активите е в размер на 9 716, 25 лв. /125 бр. дружествени дялове х 77,73 лв./ паричната стойност на 1 бр. дружествен дял / = 9 716, 25 лв./.

        По делото не е спорно, че на ищцата С.Н.Б. – Й., в качеството й на наследник на Е.К. Й. е изплатена сума в размер на 17 505.42  лв., представляваща размера на дружествения му дял в „С.Б.” ООД. Поради това с оглед установената парична стойност на притежаваните от Е.К. Й. 125 бр. дружествени дялове, която е 9 716, 25 лв. следва да се приеме, че „С.Б.” ООД не дължи на С.Н.Б. – Й. допълнително заплащане на сумата от 25 001 лв. като част от 90 744, 58 лв.

        Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от С.Н.Б. – Й. против „С.Б.” ООД за заплащане на сумата от 25 001 лв., като част от сумата 90 744, 58 лв., представляваща част от неизплатената й в пълен размер равностойност на дружествения дял от капитала на „С.Б.“ ООД, на съдружника Е.К. Й., починал на 23.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25 001 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

        По предявения насрещен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

        Ищецът „С.Б.” ООД моли да бъде признато за установено, че между С.Н.Б. - Й. и „С.Б.”ООД е възникнало право на облигационно вземане равно на ликвидационната стойност на притежаваните дружествени дялове от Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. в капитала на „С.Б.” ООД към момента на настъпване на смъртта му, съобразно правилото на чл.125, ал.3 от ТЗ и счетоводния баланс на „С.Б.”ООД за месец 07.2017г. е на стойност от 9 641, 92 лв.

        Предметът на иска се определя от страните, правопораждащи юридически факти /основание/ и петитум. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска.

        Съдът намира, че предмета на така предявеният установителен иск съвпада с предмета на предявения иск от С.Н.Б. – Й. против „С.Б.” ООД с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, тъй като се основава на едни и същи правопораждащи юридически факти /основание/. Поради това за ищеца „С.Б.” ООД не е налице правен интерес от установяване на горепосочените факти, тъй като същите факти вече са установени по иска с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът, следи служебно във всеки един момент до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. Освен това съдът намира, че в настоящия случай с предявения установителен иск, ищецът претендира установяването на факт. Установителните искове за факти с правно значение имат ограничено приложно поле, тъй като във всички случаи възможността за тяхното предявяване следва да бъде изрично посочена в закона съгласно императивната разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК. Такива искове са тези по чл. 124, ал. 4 и ал. 5 от ГПК, исковете за произход по СК, исковете за установяване на трудов стаж по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, но не и предявения установителен иск от „С.Б.”ООД против С.Н.Б. – Й.. Поради това съдът счита, че предявеният установителен иск на „С.Б.” ООД е за факт, който не е сред изрично предвидените от закона случаи, което обуславя неговата недопустимост.

 

        Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от „С.Б.” ООД против С.Н.Б. – Й.  за признаване на установено, че между С.Н.Б. - Й. и „С.Б.” ООД е възникнало право на облигационно вземане равно на ликвидационната стойност на притежаваните дружествени дялове от Е.К. Й., починал на 23.07.2017г., в капитала на „С.Б.” ООД към момента на настъпване на смъртта му, съобразно правилото на чл.125, ал.3 от ТЗ и счетоводния баланс на „С.Б.” ООД за месец 07.2017г. е на стойност от 9 641, 92 лв. е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото в тази част прекратено.

 

        По предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД от „С.Б.” ООД против С.Н.Б. – Й..

        Фактическият състав по чл. 59 от ЗЗД изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: разместване без основание на имуществени блага, при което да е настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на ответника и причинна връзка между обедняването и обогатяването.

        Видно от заключението на повторната съдебно – счетоводна експертиза,  собственият капитал на „С.Б.” ООД към 31.07.2017 г. е в размер на 38 863 лв., а паричната стойност на 1 бр. дружествен дял в капитала на “С.Б.” ООД към същата дата е 77, 73 лв. Поради това, паричната стойност на 125 дяла от капитала на дружеството, които е притежавал  Е.К. Й. към 31.07.2017 г., съгласно метода на нетната балансова стойност на активите е в размер на 9 716, 25 лв. /125 бр. дружествени дялове/ х 77,73 лв./ паричната стойност на 1 бр. дружествен дял / = 9 716, 25 лв. По делото не е спорно, че на ищцата С.Н.Б. – Й., в качеството й на наследник на Е.К. Й. е изплатена сума в размер на 17 505.42  лв., представляваща размера на дружествения му дял в „С.Б.” ООД.

        Ето защо с оглед установената парична стойност на притежаваните 125 бр. дружествени дялове от Е.К. Й. в „С.Б.” ООД, която е в размер на 9 716, 25 лв. и изплатената на С.Н.Б. – Й. сума в размер на 17 505, 42 лв. следва да се приеме, че С.Н.Б. – Й. се е обогатила със сумата от 7 789.17лв., която „С.Б.” ООД й е платил без основание. Поради това съдът намира, че фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД е осъществен, тъй като е налице обедняване на ищеца „С.Б.” ООД, обогатяване на С.Н.Б. – Й. и причинна връзка между обедняването и обогатяването.

        Предвид гореизложеното съдът намира, че С.Н.Б. – Й., като наследник на Е.К. Й., починал на 23.07.2017 г. следва да заплати на „С.Б.” ООД недължимо получената преди 24.04.2020 г. парична сума от 7 788, 50 лв.,колкото е размера на претенцията на ищеца по насрещния иск след допуснатото намаляване на размера на иска, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба – 04.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

        По отговорността за разноски:

        Ищцата С.Н.Б. – Й. е направила възражение за прекомерност на заплатеното от „С.Б.” ООД адвокатско възнаграждение.

        Видно от представените доказателства за защита по предявения иск от С.Н.Б. – Й., ответникът „С.Б.” ООД е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 240 лв., както и възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.20004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения.

        Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв.  При спазване на посочените правила в настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 280 лв. Съдът намира, че делото се отличава с правна и фактическа сложност, проведени са четири заседания, представени са голям брой писмени доказателства, изслушани са две съдебно – счетоводни експертизи, поради което не следва претендираното от „С.Б.” ООД възнаграждение в размер на 2 240 лв. да бъде намалено до минимално предвидения размер.

Съгласно чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.20004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения – при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева. В случая са проведени четири съдебни заседания, поради което допълнителното възнаграждение, съобразно посочената разпоредба е в размер на общо 200 лева. Следователно допълнителното възнаграждение следва да бъде намалено със 100 лева.

По първоначалния иск ищцата следва да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат в размер на 2440 лева, както и 600 лева възнаграждение за вещо лице или общо разноски в размер на 3040 лева.

        По предявените насрещни искове „С.Б.” ООД е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 1 120 лв.

        Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв.  При спазване на посочените правила в настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 055 лв. С оглед на изложеното претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1120 лева  за защита по насрещните искове не е прекомерно и следва да бъде намалявано.

        Следователно ответникът „С.Б.” ООД е направил по насрещните искове следните разноски: държавна такса по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в размер на 385, 68 лв., държавна такса по предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД в размер на 314, 54 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1120лева или общо разноски в размер на 1820.22 лева.

        С оглед изхода по насрещните искове ответницата по тях следва да заплати на „С.Б.” ООД разноски в размер на 810 лева, съразмерно с уважената част от насрещните искове.

        С оглед на изложеното С.Н.Б. – Й. следва да заплати на „С.Б.” ООД направените по делото разноски в общ размер на 3 850 лева.

        Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Н.Б. - Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** против „С.Б.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С.З., *** за заплащане на сумата от 25 001 лв., част от сумата от 90 744, 58 лв., представляваща част от неизплатената й в пълен размер равностойност на дружествения дял от капитала на „С.Б.“ ООД, на съдружника Е.К. Й., починал на 23.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25 001 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан.

 

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от „С.Б.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С.З., *** против С.Н.Б. - Й. с ЕГН********** с постоянен адрес *** за признаване на установено, че между С.Н.Б. - Й. и „С.Б.” ООД е възникнало право на облигационно вземане равно на ликвидационната стойност на притежаваните дружествени дялове от Е.К. Й., починал на 23.07.2017г., в капитала на „С.Б.” ООД към момента на настъпване на смъртта му, съобразно правилото на чл.125, ал.3 от ТЗ и счетоводния баланс на „С.Б.” ООД за месец 07.2017г. на стойност от 9 641, 92 лв. като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

 

        ОСЪЖДА С.Н.Б. - Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** като наследник на Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. да заплати на „С.Б.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С.З., *** недължимо получената преди 24.04.2020 г. сума от 7 788, 50 лв., ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба – 04.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

        ОСЪЖДА С.Н.Б. - Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** като наследник на Е.К. Й., починал на 23.07.2017г. да заплати на „С.Б.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С.З., *** направените по делото разноски в общ размер на 3 850 лева.

 

        РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                                      

                   

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: