Р Е Ш Е Н И Е
№ 573
гр. Русе, 19.05.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7701 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.500 КЗ.
Постъпила е искова
молба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу М.П.С., в която се твърди, че на 21.05.2016 год.
в с. ***, на ул. „***“ срещу имот № ** е реализирано ПТП с участието на МПС „***“
с рег. № ***, собственост на В.П.С., управлявано от ответника М.П.С. и
паркирано МПС „***“ с рег. № ***, собственост на П.В.М.. Произшествието било
посетено от служители на Пътна полиция, които са съставили Протокол за ПТП № ***/21.05.2016г.
Съгласно отбелязаното в протокола, причините за произшествието са по вина на
ответника, който не контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил,
напуснал пътното платно и се блъснал в паркирания автомобил. Също така видно от
съставения протокол за ПТП, ответникът бил неправоспособен водач и е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Тъй като за управлявания
от ответника автомобил имало валидно сключена застрахователна полица № *****за
застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество, от последното на
собственика на увредения автомобил „***“ с рег. № *** е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 561,52 лв. за причинените щети от
процесното ПТП.
На основание чл.
500 от Кодекса за застраховането, ищецът счита, че са налице предпоставки за предявяване
на регресен иск срещу ответника за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, с оглед на което се моли да бъде постановено
съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 561,52лв., представляваща изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 546,52лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00
лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до пълното
изплащане на дължимите суми. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е изразил становище по допустимостта и основателността на
предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно
уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът
е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на
неприсъствено решение.
На страните са
указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл.
140 ГПК. Предявеният по делото иск е допустим и вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени
доказателства.
От приложените по
делото писмени доказателства – протокол за ПТП от 21.05.2016г. и Акт №*** от
21.05.2016г. за установяване на административно нарушение се установява, че
ответникът е управлявал автомобила с който е причинил процесното произшествие
като неправоспособен водач. Тези писмени доказателства неоспорени по делото
дават основание да се приеме това обстоятелство за доказано. Съгласно чл. 500,
ал.2 КЗ, застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство,
когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство. На това основание исковата претенция
на застрахователя следва да бъде уважена, след като по делото е представено и
неоспорено доказателство за изплащане на увреденото лице на застрахователно
обезщетение. Без значение за изхода на спора е липсата на доказателства по
делото, че ответникът е управлявал автомобила и с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма. Това обстоятелства е отделна
предпоставка за основателност на регресната претенция на застрахователя – чл.
500, ал.1 т.1 КЗ. В конкретния случай ищецът е основал исковата си претенция на
две самостоятелни основания и след като едното от тях се установява, то
предявения иск следва да бъде изцяло уважен.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на
150лв.(50лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.П.С. с ЕГН**********
с адрес *** да заплати на ЗД „Бул Инс”
АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов сумата от 561,52лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски за пътнотранспортно произшествие от 21.05.2016г. в с. ***,
ведно със законната лихва считано от 04.06.2019 до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА М.П.С. с ЕГН**********
с адрес *** да заплати на ЗД „Бул Инс”
АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов сумата от 150лв. разноски за съдебното
производство.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: