Р Е
Ш Е Н
И Е
№
113
гр.
Русе, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при
секретаря Ева Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 389
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
В
исковата молба се излагат
фактически обстоятелства относно настъпило на 29.09.2018 г. на главен
път І-5 км 6+300 – обръщалото на кв. „Долапите“ в посока гр. Русе, ПТП с
автобус „Исузу“, модел „УРБАН-50“ с рег. № *** с водач Я.Г.И., при което е
пострадала ищцата А.М.В..
Твърди
се, че за настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали от 29.09.2018 г., с който по надлежен ред е констатирано
произшествието и е образувано ДП № 2384/2018 г. по описа на ОД МВР – гр. Русе
спрямо виновния за инцидента водач за нарушаване на правилата на ЗДвП. В
следствие на ПТП ищцата е получила телесни увреждания, била е приета по
спешност за лечение в УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе в Отделение по ортопедия и
травматология, където такова е проведено.
При
постъпването в болницата била в увредено общо състояние с травми и силни болки
в областта на лявата подбедрица и лявата колянна става и невъзможност за
извършване на каквото и да е движение. Вследствие на физическите наранявания тя
изпитвала силни болки по цялото тяло, имала множество подкожни кръвонасядания,
натъртвания и синини, голям отток и деформация в областта на лява подбедрица и
лява колянна става, хематом със спонтанна и засилваща се палпаторна болка в
засегнатия крайник. Сочи се, че е поставена имобилизация с гипсова шина. Ищцата
е провела обезболяваща и антибиотична терапия, като първоначално болничното
лечение е за период от 15 дни, а след него е проведено домашно такова за срок
от 30 дни. Сочи се, че А.В. има фрактура (счупване) на две места в областта на
левия долен крайник – фрактура кондили медиалис крурис синистра и фрактура
крурис синистра. При образните изследвания и диагностика е установено наличието
на фрактура на костите на лява подбедрица диафизарно, фрактура на тибиално
плато и диафиза на лява тибия, луксация на лява патела. Сочат се данни за
проведената оперативна интервенция, както и за това, че е била в болничен за
период от 29.09.2018 г. до 07.01.2018 г. Твърди се, че са направени разходи в
размер на 2 300 лв. за закупуване на остеосинтезен материал.
Във
връзка с претърпените силни по интензитет болки, за продължителен период се
влошил обичайният режим на ищцата, затруднило се изпълнението на ежедневните
ѝ задължения, поради невъзможност за движение на левия долен крайник,
наложило се ползване на помощни средства за придвижване (патерици), което
продължило месеци наред. Вследствие на ограниченото движението на крайника,
настъпили тревожност, безпокойство, виене на свят, страх от излизане на открито
и от придвижване с кола – все симптоми на нарушение функционирането на нервната
система в резултат на претърпяното ПТП. Наблюдавало се и нарушение на
нормалната функция на съня – често будене през нощта и невъзможност за
заспиване. След болничното лечение имало необходимост от процедури по рехабилитация
за раздвижване на крака, които били свързани с допълнителни болки за
пострадалата.
Твърди
се, че тя е претърпяла болки и страдания, които трябва да се обезщетят, като
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, виновно причинено от водача Я.И., тъй
като е налице застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
виновния водач в ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за която е издадена полица №
BG/23/117003292906, валидна към датата на ПТП. След като не била уважена
отправената на 22.11.2018 г. претенция към ответното застрахователно дружество,
за ищцата е налице правен интерес от завеждане на настоящите искове пред съда,
като претендира неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със законната
лихва от 22.02.2019 г. до окончателното плащане, която претенция се предявява
частично от пълния размер 100 000 лв., както и претенция за имуществени вреди в
размер на 2 300 лв., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното
изплащане. Претендират се и деловодните разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Постъпил
е отговор на исковата молба от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в който се прави
възражение за местна неподсъдност на делото пред Окръжен съд Русе, като се иска
прекратяване на образуваното производство и изпращането му на компетентния СГС,
на основание чл. 105 от ГПК, тъй като не съществуват предпоставките за
прилагане на подсъдността по чл. 115 от ГПК. Изцяло се оспорва искът по
основание и размер. Оспорва се изключителната вина на водача Я.И. за
причиняване на вредоносния резултат, тъй като по образуваното ДП № 2384/2018 г.
по описа на ОД на МВР Русе до настоящия момент няма произнасяне, а в съставения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не са изяснени обстоятелствата и
причините за настъпилото ПТП. Твърди се и съпричиняване от страна на ищцата,
тъй като се е возила в процесното МПС – автобус „Исузу“, модел „Урбан-50“ с
рег. № ***, без поставен обезопасителен колан, като не изключват и варианта
ищцата да се е возила в изправено положение и при излизане на автобуса от
пътното платно същата да е паднала, което допълнително би могло да допринесе за
получаването на телесни травми.
Оспорва
се сочените в исковата молба вреди да са в причинно-следствена връзка с ПТП от
29.09.2018 г., предвид липсата на убедителни доказателства за това. От
епикризата от 12.10.2018 г. се установявало, че ищцата е изписана от УМБАЛ
„Канев“ АД с подобрение, за което ѝ е издаден болничен лист за 44 дни, а
издадените впоследствие болнични листи за временна неработоспособност,
съответно от 12.11.2018 г. до 10.12.2018 г. и от 11.12.2018 г. до 07.01.2019
г., не се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие, като
същите са издадени за друго заболяване на ищцата. Претендират се разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
На
29.09.2018 г. ищцата А.М.В. се возела, седнала на седалка срещу една от вратите, в автобус „Исузу“,
модел „УРБАН-50“ с рег. № ***, с водач Я.Г.И.. На главен път І-5 км 6+300, на
обръщалото до кв. Долапите, непосредствено преди да навлезе в платното за
движение в посока гр. Русе, шофьорът Я.И.
спрял движението на автобуса и напуснал шофьорското място, при което
автобусът, заедно с намиращите се в него пътници, потеглил на собствен ход.
Последвало изпадане на ищцата през отворената врата и падането й на банкета,
при което получила нараняване в левия крак, наложило откарването й в болницата
със специализиран автомобил на Спешна помощ.
Непосредствено
след произшествието постъпила по спешност за оперативно лечение в УМБАЛ „Канев“
АД Русе с болки в областта на лява подбедрица и лява колянна става и
невъзможност за движение. При извършените образни изследвания е диагностицирана
с фрактура на костите на лява подбедрица диафизарно, фрактура на тибиално плато
и диафиза на лява тибия, усилен белодробен рисунък двустранно без данни за
инфилтративни засенчвания. След приемането ѝ в УМБАЛ „Канев“ АД ищцата е
оперирана на 03.10.2018 г. като е извършена остеопластика и остеосинтезис
металика. До колянната става е достигнато с два достъпа, извършена е открита
репозиция и вътрешна фиксация с две плаки. Остеопластиката е извършена с костен
шпан от криста илиака, поставени са три редон дренажа.
На
12.10.2018 г. ищцата е изписана от лечебното заведение след 14-дневно болнично
лечение, като левият долен крайник е имобилизиран в ортеза, без циркулаторни
нарушения, конците не са свалени. Предписан е 30 дни домашен режим до 11.11.2018
г., през което време е налице невъзможност за натоварване на крайника,
необходимост от превръзки, а впоследствие и от раздвижване.
С
Решение на ТЕЛК № 1268/18.04.2019 г. на ищцата е определена 50 % трайно
намалена работоспособност за срок от една година до 01.04.2020 г. с водеща
диагноза счупване на горния край на тибията (голям пищял), фрактура кондили
медиалис крурис синистра. При извършения на 18.04.2019 г. преглед са установени
значително ограничени движения в лява колянна и по-леко в глезенната става,
затруднена походка, невъзможен моноподален стоеж и невъзможен клек.
Във
връзка с провежданото лечение А.В. е направила разходи за закупуване на имплант
в размер на 2 300 лева, за което е представена фактура № **********/03.10.2018
г.
На
основание чл. 380 от КЗ, ищцата е отправила на 22.11.2018 г. претенция за
обезщетение на неимуществени и имуществени вреди до ответното застрахователно
дружество, като в срока по чл. 496 от КЗ е последвал отказ за изплащане на
обезщетение от страна на ответника.
В хода на настоящото производство са предоставени
писмени доказателства от Районна прокуратура Русе за образуваното ДП №
2384/2018 г. по описа на ОД МВР Русе, видно от които досъдебното производство
се води по повод настъпило пътно-транспортно произшествие на 29.09.2018 г. с
пострадал А.М.В.. Представен е протокол за оглед на местопроизшествие от
29.09.2018г. с приложени фотоснимки и съдебно медицинска експертиза. Към
момента на справката разследването не е приключило и по делото няма данни за
лице, привлечено в качеството на обвиняем.
По
време на лечението ищцата е преживяла силни по интензитет и продължителност
болки, изпитвала е затруднения в обичайния си начин на живот, поради
невъзможността за движение на левия долен крайник. Не е могла да се обслужва
сама и се е нуждаела от помощ за елементарни житейски ситуации, имала е нужда
от помощни средства за изправяне и придвижване. Освен физическите травми е
преживяла и сериозна психологическа травма в резултат от претърпяното ПТП – изпитвала
тревожност, безпокойство, виене на свят и страх от придвижване с кола. Нарушила
се и нормалната функция на съня, като трудно заспивала и често се будела през
нощта. Неизбежните процедури по рехабилитация и раздвижване на контузения крак
били свързани с допълнителни болки за ищцата, която не можела да изпълнява и
трудовите си задължения за продължителен период от време.
Относно
претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са разпитани свидетелите М.
А. (сестра на ищцата) и Й.В. (съпруг на ищцата), които изнасят данни за
катастрофата и за интензитета на болките и притесненията на ищцата вследствие
причинените ѝ от процесното ПТП телесни увреждания. Св. А., очевидец на
ПТП / пътувала в процесния автобус заедно със сестра си /, установява
напускането от шофьора на мястото му
зад волана и оставянето на автобуса без надзор, потеглянето му на собствен ход
и изпадането от автобуса на банкета на ищцата, с която се намирали точно срещу отворената
врата. Свидетелката установява по безпротиворечив начин, че болките,
неудобствата и притесненията на ищцата са продължили през целия период на
лечение, направени били общо четири операции, ищцата не можела сама да се
движи, нито да се обслужва, имала нужда от помощ, а когато се движи или стои
права, кракът я боли и отича, въпреки проведените две физиотерапии. След тях
ищцата започнала да се движи с проходилка, а впоследствие използвала и
патерица. След ПТП се затворила в себе си, много плачела, освен силните болки,
заради които приемала обезболяващи, психически също била срината – казвала, че
повече няма да може да работи и се чудела какво ще прави. Към настоящия момент
не е възстановена напълно нито здравословно, нито емоционално.
Св.
В. не е бил очевидец на ПТП, а е пристигнал на мястото на инцидента впоследствие,
и видял съпругата си да лежи на банкета с болки в левия крак. Твърди, че след
операцията тя изпитвала страшни болки, въпреки обезболяващите. След изписването
по време на домашното лечение за нея са се грижили той и майка му – вдигали я
на санитарния стол, обслужвали я като й поставяли вечер памперси, помагали за миене и
къпане в продължение на около три месеца, след което започнала да използва
проходилка. В момента използвала патерица, но продължавал да я боли кракът и да
отича в областта на коляното, не можела дори обувка да обуе. Изпитвала силни
болки при ходене и след 100-200 метра трябвало да спре и да седне.
Физиотерапиите не повлияли добре и кракът не се раздвижил. От инцидента до сега
не работела, била освидетелствана от ТЕЛК с 50 % нетрудоспособност, за срок от 1 година. Живеели в къща с двор и
лозе и преди ПТП ищцата му помагала, но вече не можела. Преди се събирали често
с приятелски семейства, а сега се изолирала, състарила се, напълняла, не искала
да общува и контактува с никого.
Разпитаният
като свидетел Я.И. – водач на автобус „Исузу“, модел „Урбан-50“ с рег. № ***,
причинил процесното ПТП, твърди, че на 29.09.2018 г. около 15 часа, на
обръщалото до х. Приста в края на гр. Русе се движел в посока кв. Долапите. В
движение се отворил десният капак на багажното отделение на автобуса, затова
спрял, като оставил същия на скорост и слязъл, за да затвори капака. В това
време автобусът потеглил на собствен ход, излязъл от пътя и се забил в храстите
и дръвчетата край пътя. Една от пътничките се оплакала от болки, някой извикал
Бърза помощ, дошла линейка, която я откарала в болницата. Същия ден от
полицаите разбрал, че кракът на жената е счупен и е настанена в болница, но не
я е посещавал. Не е привлечен и като обвиняемо лице по образуваното дело.
Твърди, че всички пътници в автобуса са пътували седнали, но самият автобус
фабрично не е оборудван с предпазни колани и такива не са поставяни
допълнително на всяка седалка.
Съдът
намира, че тези показания следва да се кредитират напълно, като
безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се от писмените доказателства
по делото.
Горните
факти се установяват и от приетата комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, по която вещото лице инж. К. посочва механизма на
настъпване на ПТП, а именно – на процесната дата на главен път Русе – Бяла, на
обръщалото непосредствено преди да навлезе в платното за движение в посока
Русе, автобус „Исузу Урбан 50“ с рег. № *** е спрял и шофьорът Я.И. напуснал шофьорското място, при което автобусът,
заедно с намиращите се в него пътници, потеглил на собствен ход, тъй като
наклонът на спускане към платното за движение към гр. Русе е около 6 %.
Автобусът е преминал през това платно като в края на участъка скоростта му е
достигнала около 9.46 км/ч. Ищцата е изпаднала от автобуса, през отворената
врата, на банкета. Техническата причина за произшествието е неосигуряването на
автобуса при спирането му по наклон, при което той е потеглил, а пострадалата е
изпаднала в движение. По време на ПТП видимостта е била нормална, времето
слънчево, а пътната настилка – суха и в добро състояние, като не е установено
на пътното платно да е имало препятствия, които да предизвикат необходимостта
от заобикалянето им. Вещото лице е установило наличие на по-ниски стойности на
спирачната ефективност на основната спирачна уредба и на спирачката за
паркиране спрямо нормативните, което е показател за техническа неизправност в
спирачната уредба на автобуса. В конкретния случай тази неизправност е в
причинна връзка с възникването на произшествието, респ. – с неговото
предотвратяване. Експертизата установява още, че седалките за превоз на
пътниците не са оборудвани с предпазни колани, от което следва, че технически
не е възможно към момента на произшествието пострадалата да е била с такъв.
Няма и данни тя да е получила увреждания, характерни за получаване от предпазен
колан. Вещото лице съдебен медик дава заключение, че ищцата е получила следните
увреждания: счупване на медиалния кондил и диафизата на лявата голямопищялна
кост, наложило остеопластика и метална остеосинтеза, изкълчване на ляво колянно
капаче, незавършила консолидация, контрактури в лява колянна става и лява
глезенна става. Установените травматични увреждания могат да бъдат получени при
ПТП на 29.09.2018г. след изпадане от автобуса. Според заключението на
комплексната експертиза, и уточнението в съдебно заседание, възстановителният
период при такова телесно увреждане е между 6 и 8 месеца и към м. април 2019
г., когато е издадено Решението на ТЕЛК (7 месеца след ПТП) вече има възникнали
усложнения и възстановителният период не е завършен, тъй като се касае за много
тежко счупване. При такива счупвания е обичайно през възстановителния период
пострадалата да изпитва болки, както и да има затруднения на всички дейности, свързани
с използването на засегнатия крайник. Преценка относно бъдещо отражение на
получените увреждания върху здравословното състояние на ищцата може да се прави
едва след приключване на възстановителния период.
Съдът
намира, че следва да се кредитира заключението на вещите лица по назначената и
изготвена комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза като
компетентно, пълно и обективно, като вещото лице в с.з. е дало и изчерпателни отговори
на поставените му въпроси.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. По силата на сключения договор
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. По делото е безспорно, че по отношение на процесния
автобус „Исузу Урбан 50“ с рег. № ***, към датата на ПТП – 29.09.2018 г., е
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Настъпването на деликт, виновното и противоправно поведение на водача Я.Г.И. и
настъпилите в пряка причинна връзка от него телесни увреждания на ищцата са
установени и доказани в настоящия процес от събраните писмени и гласни
доказателства и от заключението по комплексната експертиза.
При
констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи
причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди, предявените искове се
явяват доказани по основанието си.
Искът
за репариране на причинените от ПТП имуществени вреди на стойност 2 300 лв. се
явява доказан в пълния си размер и следва да се уважи изцяло, тъй като представената
по делото фактура касае всички разходи по лечението и престоя в болничното
заведение, и за остеосинтезата.
Размерът,
в който обезщетението за причинените неимуществени вреди подлежи на уважаване,
следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл. 52
от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената разпоредба означава
съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията, на трайните
поражения върху физическата цялост и психично здраве на пострадалото лице. При
тази преценка следва да бъдат взети предвид конкретните обективно настъпили
обстоятелства, включително периодът и интензитетът на търпените болки,
страдания и душевни преживявания, настъпило ли е възстановяване и дали въобще
такова е възможно.
В
случая, от събраните и обсъдени доказателства се установи, че от процесното ПТП
на ищцата са причинени телесни увреждания, като се касае за много тежко счупване, довело
до състояние на нетрудоспособност, което с Решение на ТЕЛК е определено на 50 %
за срок от 1 година, възникнали са усложнения и възстановителният период не е
завършен. От ангажираните свидетелски показания и от приетата КСМТЕ може да се
направи извод за душевните преживявания на ищцата непосредствено след ПТП и в
месеците на лечение, за това колко силни и продължителни са били претърпените болки.
При такива счупвания е обичайно през възстановителния период пострадалата да
изпитва болки, както и да има затруднения на всички дейности, свързани с
използването на засегнатия крайник. Получените при ПТП травми безспорно са
влошили начина на живот на ищцата, причинили са ѝ затруднения в
ежедневието, свързани с битовото обслужване и с невъзможността да води
нормалния си социален живот и да полага труд, като се има предвид, че е в
трудоспособна възраст, а травматичните увреждания са били много тежки. Въпреки
направените след произшествието операции, ищцата не е могла да се движи сама,
нито да се обслужва, имала е нужда от помощ заради болките в крака при движение
или престой в изправено състояние, въпреки приеманите обезболяващи. Преди ПТП
помагала на съпруга си в поддръжката на къщата и двора, както и в грижите за
лозето, но вече не можела. Събирали се често с приятели, а след произшествието,
тъй като не се чувствала добре, се изолирала и не искала да общува и контактува
с никого.
С
оглед установеното, следва да се приеме, че претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да се репарират със сумата от 60 000 лева, който
размер, по преценка на съда, съответства най-пълно на критерия за справедливо
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, а над тази сума до претендирания размер от 70 000
лева, частично от 100 000 лева, като неоснователен и недоказан, искът следва да
се отхвърли.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
претърпените вреди от страна на ищцата, тъй като се е возила в процесното МПС
без поставен обезопасителен колан, като не изключват и варианта да се е возила
в изправено положение и при излизане на автобуса от пътното платно да е
паднала, което допълнително би могло да допринесе за получаването на телесни
травми. Разпитан като свидетел от страна на ответника, водачът на автобуса
твърди, че всички пътници в автобуса са пътували седнали, а самият автобус
фабрично не е оборудван с предпазни колани и такива не са поставяни
допълнително на всяка седалка. Същото заключение дава и вещото лице по
изготвената комплексна експертиза. Предвид разпределението на доказателствената
тежест, съдът намира това възражение за недоказано.
Адв.
Г. е осъществявал безплатна правна помощ, поради което и на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА, с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвоката възнаграждение в размер на 2 330 лв., определено в
минимален размер на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
е претендирал разноски, каквито му се дължат съразмерно с отхвърлената част от
иска, в размер на 89.60 лева- за изготвената експертиза и призоваване на
свидетел.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да
заплати по сметка на РОС дължимата държавна такса върху уважената част на иска
в размер на 2 400 лева.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***, представлявано от А. Л. и Р.
Д., ДА ЗАПЛАТИ на А.М.В., ЕГН **********,***, съд. адрес:*** – адв. Т.Г. ***,
по банкова сметка: ***, сумата от 60 000 лева – обезщетение по чл. 432 от КЗ за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено на 29.09.2018г. в гр.Русе от Я.Г.И.,
при управление на автобус „Исузу“, модел „УРБАН-50“ с рег. № ***, чиято
„Гражданска отговорност” е застрахована в ответното дружество, както и сумата
от 2 300 лева – имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
22.02.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за размера над 60 000 лева до претендираната сума от 70 000 лева
(претендирана частично от 100 000 лева).
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***, представлявано от А. Л. и Р.
Д. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т.Г. *** 330 лв. адвокатско възнаграждение върху
присъдения размер на обезщетението.
ОСЪЖДА
А.М.В., ЕГН **********,***, съд. адрес:*** – адв. Т.Г. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*** представлявано от А. Л. и Р.
Д. направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в
размер на 89.60 лева.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***, представлявано от А. Л. и Р.
Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РОС сумата от 2 400 лева държавна такса върху
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: