№ 351
гр. Варна, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20243100900164 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „ПАЗАРИ” ЕАД срещу
„1001 ГОЛД“ ЕООД иск с правно основание чл.233, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде
осъден ответникът да предаде държането на търговски обект №195, находящ
се на Пазарна площадка Централен/Колхозен пазар, с площ 75кв.м., който
обект е бил представен за наемно ползване по силата на договор за наем
№28377/28.06.2023г.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за наем
№28377/28.06.2023г., по силата на който ищецът в качеството му на
наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника
търговски обект №195, находящ се в гр. Варна, Пазарна площадка
Централен/Колхозен пазар, с площ 75кв.м. за срок от 1 година, считано от
01.06.2023г. до 31.05.2024г. при наемна цена в размер на 4455лв. с ДДС с
падеж 15 – то число на месеца, за който се дължи наема. Държането на обекта
е било предоставено на ответника с протокол от 03.04.2023г. при действието
на предходен договор за наем №27900/21.03.2023г.
Твърди се, че ответникът е бил в забава за плащане на наемни вноски за
м.08, 09, м.10.2023г., поради което ищецът с писмена покана изх.
№469/17.11.2023г., връчена на управителя на същата дата е направил
изявление за разваляне на договора на основание чл.19 от същия, поради
неплащане наемните вноски. Със същата покана ответникът е поканен в три
дневен срок да предаде държането на търговски обект.
Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за заплащане на наемните
вноски. По ч.гр.дело №15844/2023г. по описа на ВРС е издадена заповед за
1
изпълнение №7548/08.12.2023г. и след влизането й в сила изпълнителен лист
№1369/19.03.2024г.
Ответникът не е освободил процесния имот, поради което е формулиран
петитум за осъждането му да предаден държането му.
По делото не е постъпил отговор от ответната страна„1001 ГОЛД“
ЕООД.
В съдебно заседание ищецът, чрез надлежно упълномощен адвокат,
поддържа предявения иск, моли за неговото уважаване, както и за
присъждането на съдебно-деловодни разноски.
От своя страна, ответното дружество, също чрез редовно упълномощен
процесуален представител, оспорва иска и моли за неговото отхвърляне.
Релевира възражение за прекомерност на възнаграждението на ищцовия
адвокат.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема следното за
установено от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 228 ЗЗД при сключването на договор за
наем, наемодателят се задължава да предостави на наемателя дадена вещ за
временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена за това. След
прекратяването на облигационната връзка, чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
предвижда, че вещта следва да бъде върната на наемодателя.
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр.
1 в тежест на ищеца е, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, при
условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното
осъществяване на следните елементи: наличие на валидна облигационна
връзка между него и ответника по силата на сключен договор за наем,
предоставянето на държането върху имота, предмет на договора, и
развалянето на последния поради неизпълнение на задължението за плащане
на наемните вноски.
За отхвърлянето на иска, в тежест на ответника, е доказването, че не
дължи връщане на имота, респективно че вече е предал държането му на
ищеца.
В настоящия случай от представения по делото договор №
28377/28.06.2023 г. се установява, че между страните по спора е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което, ищецът, в качеството си
на наемодател, е предоставил на ответника, в качеството му на наемател
търговски обект № 195, находящ се на пазарна площадка Централен/Колхозен
пазар с площ от 75 кв. м. за срок от една година, считано от 01.06.2023 г. до
31.05.2024 г. срещу заплащането на възнаграждение от 3712,50 лв. без ДДС, с
падеж 15-то число на съответния месец. В чл. 19 от договора страните са
уговорили автоматично прекратяване на договора, считано от първото число
2
на следващия календарен месец, в случай на забава при плащането на наема,
продължила до края на съответния месец, за който е било дължимо
възнаграждението. Страните са предвидили и че за прекратяването
наемодателят не е бил длъжен да изпраща нарочно волеизявление до
наемателя, тъй като за такова е следвало да бъде считано съдържанието на
въпросната договорна клауза. Наред с това, наемателят е поел и задължението
да предаде държането на обекта на наемодателя в деня, следващ
прекратяването.
От съвкупния анализ на представения договор за наем №
27900/21.03.2023 г., сключен между същите страни за същия обект, но за
периода 01.04.2023 г. – 31.05.2023 г., и съставения към него приемо-
предавателен протокол се установява, че държането върху имота е било
предоставено от ищеца на ответника още на 03.04.2023 г.
В този смисъл по делото еднозначно се установява сключването на
валиден договор за наем и предоставянето на държането върху имота по него
от наемодателя на наемателя.
С покана с изх. № 469/17.11.2023 г. за плащане и освобождаване на нает
обект на основание прекратен договор за наем ищецът е информирал
ответното дружество, че с оглед забавата му за плащане на цената по договор
№ 28377/28.06.2023 г. за месец август 2023 г. съглашението е било
автоматично прекратено на 01.09.2023 г., като е обърнал внимание, че въпреки
това той е продължил да използва имота и да не заплаща дължимото
възнаграждение, включително за месеците септември и октомври 2023 г. В
тази връзка е поканил наемателя да му заплати в тридневен срок от
получаването на поканата дължимите по договора суми. Поискал е и имотът
да бъде освободен и държането върху него да му предадено в същия срок.
Видно от ръкописно изписания текст, съдържащ се в края на самата покана,
същата е била получена от едноличния собственик на капитала на „1001 Голд“
ЕООД и негов управител Л.А. на 17.11.2023 г.
От ответната страна по делото не са били представени документи,
доказващи плащането на възнаграждението за месец август 2023 г. Същото
важи и за тези за месеците септември и октомври 2023 г.
Видно от представените Заповед № 7548/08.12.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и Изпълнителен лист № 1369/19.03.2024
г., издадени по ч. гр. д. № 15844/2023 г. по описа на ВРС, ответното дружество
е било осъдено да заплати на ищцовото сумите посочени в поканата с изх. №
469/17.11.2023 г.
В този смисъл се налага изводът, че договорът между двете дружества е
бил развален с получаването на поканата на 17.11.2023 г. поради неизпълнение
за плащането на наемните вноски, с което е възникнало и предвиденото в чл.
19 от договора и чл. 233, ал. 1 ЗЗД задължение на наемателя да върне вещта на
наемодателя.
В хода на съдебното дирене обаче не бяха събрани доказателства,
3
сочещи, че държането върху имота е било предадено от „1001 Голд“ ЕООД на
„Пазари“ ЕАД.
По тази причина, предявеният иск се явява доказан по основание и като
такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се
следват единствено в полза на ищцовата страна. В тях се включва заплатената
от ищеца държавна такса за разглеждането на спора в размер на 2138,40 лв. и
дължимото адвокатско възнаграждение от 5 912,16 лв. Във връзка с размера на
последното обаче е релевирано възражение за прекомерност от ответната
страна.
С оглед същото, съдът съобразява, че с изискването да е „прекомерно“,
законът допуска уговореният паричен еквивалент на адвокатската помощ да
не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за
дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не
може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран
пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-
ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в
съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът
намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и
разумен размер.
Националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, или макар възражението да е
основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до
минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС
по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага
ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че
трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за
причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина
поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а
уговореното в повече остава в нейна тежест. /Определение № 2995/13.06.2024
г. по ч.гр.д. № 991/2024 г. на ВКС, IV ГО/
В настоящия случай следва да бъде отчетено, че обичайно при делата за
опразването и предаване на държането върху нает обект, за основа при
определяне на адвокатското възнаграждение служи размерът на дължимите за
една година наеми – в случая 53 460 лв. с ДДС. В конкретната хипотеза,
претендираното възнаграждение от 5 912,16 лв. с ДДС е съобразено с
минималната стойност на адвокатската защита, упомената в чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което и възражението се явява за
неоснователно.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „1001 Голд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Фредерик Кюри“ № 66, вх. А, ет. 1, ап. 1 ДА
ПРЕДАДЕ на „Пазари“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Дрин“ № 65 ДЪРЖАНЕТО върху търговски
обект № 195, находящ се на пазарна площадка Централен/ Колхозен пазар, с
площ от 75 кв. м., предоставен на „1001 Голд“ ЕООД от „Пазари“ ЕАД по
силата прекратен договор за наем № 28377/28.06.2023 г., на основание чл. 233,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „1001 Голд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Фредерик Кюри“ № 66, вх. А, ет. 1, ап. 1 ДА
ЗАПЛАТИ на „Пазари“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Дрин“ № 65 сумата от 8050,56лв., представляваща
сторени в настоящото производство съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок, считано от 06.08.2024 г.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5