РЕШЕНИЕ

 

№ 144

Ямбол, 05.10.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административният съд - Ямбол    в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20237280700144 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на Н.Й.К. *** против Заповед № ****-760/17.05.2023 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с която на осн. чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“, съгласно чл. 99, т. 5 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда за организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, чл. 171, т. 1, б. „б“, т. 2, б. „б“ от ЗДвП във вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, и чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР „небрежност в служебната дейност“, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца. Твърди се, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и е в противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяната й и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, участва лично и с упълномощения от него процесуален представител – адв. Н.. Последният поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител – юр. А. оспорва депозираната жалба. Изразява становище, че същата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на направените от страна на жалбоподателя разноски.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, а и от Протокол № 326р-14025 от 16.09.2019 г. е видно, че жалбоподателят К. е преназначен със Заповед УРИ № ****-1635/16.09.2019 г. на младши изпълнителска длъжност „младши автоконтрольор II“ степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност”, сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Ямбол. Същата длъжност заема и към настоящия момент. От същия протокол е видно, че К. се е запознал и с типовата длъжностна характеристика за тази длъжност.

На 10.02.2023 г. за времето от 19:00 до 07:00 часа, жалбоподателят К. бил назначен в наряд по контрол на движението, заедно с мл. инспектор М. П., която е разпитана по делото в качеството на свидетел. Около 00:40 часа на 10.02.2023 г., във връзка с получен сигнал от дежурния в ОДЧ на ОДМВР – Ямбол за самокатастрофирал в тротоарната зона до оградата на МБАЛ „С.П.“ на ул. „П.Х.“ № ** лек автомобил „,,, ***“ с рег. № У **** ВА, същите били

изпратени на мястото на инцидента. Когато пристигнали, същите установили, че в автомобила и около него няма никой, като при проведения с подалия сигнала Н.И. Н. (шофьор на линейка от ЦСМП) и Х.С.П.в от охраната на болницата установили, че Н. е излязъл на сигнал за посещаване на адрес, като при излизането му от болницата около 22:30 часа не е имало наличие на самокатастрофирал автомобил до входа на болницата, но при връщането му забелязал въпросния автомобил, като около него и вътре в него нямало никой. Х.П. заявил, че не е разбрал за настъпилото произшествие. Двамата се огледали дали в близост има лице, свързано с автомобила, но след като не установили такова, Н. подал сигнал на телефон 112 относно произшествието.

При извършената проверка жалбоподателят К. и свид. П. установили, че за автомобила няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“. След като въвели данните на собственика и показали снимката на работещите в болницата, Пехливанов заявил, че е забелязал такова лица да напуска района на болницата преди пристигането на полицейските служители, вървейки в неизвестна посока.

След около 10 минути, около 00:30 часа на 10.02.2023 г., на мястото на произшествието пристигнал собственика на автомобила Й.С. Г.. При проведения разговор с него, последният заявил, че е получил хранително натравяне и е бил докаран до болницата, за да бъде прегледан в спешния център, като до самия център отишъл сам, а другото лице, което е било с него, си е тръгнало. След прегледа Й. Г. решил да отиде до магазина на свой приятел. Около 00:40 часа жалбоподателя К. извършил проверка за употреба на алкохол на Г. с техническо средство, което отчело 1,29 на хиляда. Виждайки резултата от пробата, Й. Г. заявил, че се е ядосал, че са му ударили колата и решил да я остави на място, тъй като не можело да бъде преместена на собствен ход. Притеснил се също, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и затова, след като си тръгнал от болницата, употребил алкохол, но след известно време се притеснил, че е изоставил автомобила и решил да се върне обратно и да потърси начин да го премести.

Тъй като имало причинени материални щети по тротоара, жалбоподателят Й. съставил акт за установяване на административно нарушение на Г. за нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП и по Кодекса за застраховането, но поради липса на доказателства, от които категорично да се установява, че именно Г. е управлявал автомобила, АУАН за управление на МПС с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, както и талон за медицинско изследване, не били издадени. За действията си Й. докладвал на оперативния дежурен, като впоследствие изготвил и Докладна записка № 813р-809/10.02.2023 г., а въз основа на последната му било разпоредено да състави АУАН на Й. Г. за управление на МПС след употреба на алкохол и такъв бил съставен на 13.02.2023 г. от свид. П..

За изясняване на обстоятелства, описани в Докладна записка № 813з-809/10.02.2023 г., Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, със Заповед № ***з-***/15.02.2023 г. разпоредил в срок до 15.04.2023 г. да се извърши проверка за нарушение на служебната дисциплина, като е определил и състава на комисията, която да извърши самата проверка. В резултат на последната, видно от Справка № 813р-1600/20.03.2023 г. назначената комисия приела, че са налице данни за нарушение на служебната дисциплина от страна на мл. инспектор Н.К..

Впоследствие, със Заповед № ****-546/31.03.2023 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“, Заповед № ***з-***/15.02.2023 г. била изменена, като е разпоредено извършването на проверка за нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя К.. За образуваното дисциплинарно производство последният бил запознат, видно от приложената Покана рег. № 813р-2143 от 06.04.2023 г., като са му разяснени и правата, които има, включително правото да даде обяснения.

Резултатите от извършената проверка са отразени в Справка рег. № 813р-2258/13.04.2023 г. Видно от същата, комисията е стигнала до извода, че с „действията си мл. инспектор Н.Й.К. – мл. автоконтрольор в група „ОДПКПД“ на сектор ПП е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗДМР – „неизпълнение на служебните задължения“, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – небрежност в служебната дейност, изразяваща се в несъставяне на АУАН по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП с което да даде ход за образуване на административно производство по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, издаване на талон за изследване по образец съгласно приложение № 1 (чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози) и не прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП –

„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, които управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или… за срок от 6 месеца до една година“, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца. Комисията предложила на жалбоподателя К. да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 199,  ал. 1,  т. 3  от ЗМВР, а именно  „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР

След приключване на проверката, с Покана рег. № 813р-2573 от 03.05.2023 г. жалбоподателят К. бил поканен да даде писмени обяснения в срок от 24 часа, която покана е връчена на 02.05.2023 г. в 14.20 часа, но такива няма данни да са дадени от страна на К..

Впоследствие Началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол е издал Заповед № ****-760/17.05.2023 г., с която „на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“, съгласно чл. 99, т. 5 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, чл. 171, т. 1, б. Б и чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП във вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, и чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР

„небрежност в служебната дейност“,    на жалбоподателя Н.К. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение ” за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като същият е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

В обстоятелствената част на горната заповед е посочено, че е безспорно установено, че на 10.02.2023 г., като служител в наряд за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение в сектор ПП, съвместно с мл. инспектор М.М. Г. – П. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР – Ямбол, е извършил проверка на лицето Й.С. Г. за употреба на алкохол с техническо средство, като водач на личното си МПС с рег. № У **** ВА, допуснал ПТП на 09.02.2023 г. в 23:50 часа в гр. Ямбол, на ул. „П.Х.“ до № **, като уреда е отчел показания 1,29 на хиляда, представляващо нарушение по чл. 5, ал. 3, т 1 от ЗДвП и наличие на данни за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, но не съставил АУАН за това нарушение и не са приложени принудителни административни мерки ЗДвП. Заповед ****-760/17.05.2023 г. е връчена на жалбоподателя К. на 18.08.2023 г. и именно тя е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

Към делото е приложена и Преписка № 1369/2023 г. на Районна прокуратура Ямбол, като видно от Постановление изх. № 1369/02.04.2023 г., същата е приключила с отказ да се започне наказателно производство против Й. Г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК поради липсата на достатъчно доказателства, от които да се установява, че именно Г. е управлявал автомобила, а в случай, че го е управлявал, да е сторил това под въздействието на алкохол.

Като свидетел по делото е разпитана и мл. инспектор М. Г. – П., от чиито показания се установява, че когато са се запознали с обстановката на мястото на произшествието, жалбоподателят К. е разговарял както с дежурния, така и с прекия си началник. Същата посочва още, че не знае какво точно са си говорили, но акт за управление на МПС след употреба на алкохол не бил съставен на Й. Г..

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като

ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Видно от разпоредбата на чл. 168 във вр. с чл. 142 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146, без да се ограничава само с посочените от оспорващия.

За да е законосъобразен един административен акт, следва да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона.

В настоящия казус оспорената заповед е издадена в писмена форма и от лице, притежаващо материална компетентност за това, съобразно разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР. При издаването на оспорената заповед не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила.

Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Самото дисциплинарно наказание е наложено в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която същото се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

В оспорената заповед като фактическо основание за налагане на наказанието е посочено, че е налице дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а именно               неизпълнение на служебните задължения , като наказанието е определено на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от същия закон, а именно за проявена небрежност в служебната дейност, като са цитирани и текстове от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, от ЗДвП и от Наредба № 1 от 19 юли 20187 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Първият от тези актове обаче, а именно Инструкция № 8121з-479 от 20 октомври 2014 г., видно от §3 от ЗР, е издадена на основание чл. 30, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗМВР. А неизпълнението на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник – министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а не по такова т. 2 от същия текст и предвиденото за него дисциплинарно наказание е „порицание“, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, а не „писмено предупреждение“. Освен това, ако приемем, че е налице неизпълнение на служебни задължения, както е посочено в оспорената заповед, то тогава дисциплинарното наказание следва да се определи на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, който също предвижда „порицание“. Очевидно е, че е налице противоречие между фактическото описание, правната квалификация и наложеното дисциплинарно наказание, което лишава както жалбоподателя от възможността за организира адекватно защитата си, така и съда от възможността да прецени каква е волята на органа, наложил дисциплинарното наказание, както и доколко е налице извършено нарушение, респ. по кой текст от закона и дали правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Това само по себе си съставлява достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед.

С оглед гореизложеното съдът счита, че оспорената Заповед рег. № ****-760/17.05.2023 г. на

Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол, е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 785 лева, от които 10 лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото, 25 лева – депозит за призоваване на свидетел и 750 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответната страна, съдът счита същото за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и извършената от процесуалния представител на жалбоподателя работа.

Водим от горното Я А С, първи състав,

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н.Й.К. ***, със съдебен адрес:***, кантора **, чрез адв. Д.А.Н. Заповед № ****-760/17.05.2023 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол.

ОСЪЖДА ОД НА МВР Ямбол да заплати на Н.Й.К. сумата от 785 (седемстотин осемдесет и пет) лева за направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете