Решение по дело №533/2019 на Окръжен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 268                                        09.07.2021г.                                         гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на петнадесети юни                                                            две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Жана Кметска

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гражданско дело № 533 по описа на БОС за 2019г.

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на Т.Н.Г., ЕГН ********** и Д.Н.М., с ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество Вукова и Бачева“-адвокат Вучева, срещу „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша 89 Б, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 26, адв. Мая Великова.

Видно от изложеното в исковата молба ищците са съответно майка и сестра на починалото в ПТП на 11.11.2014г. лице М.Н.М.. По отношение на пътния инцидент, в който е починал родственика на ищците, е съставен протокол за оглед на местопроизшествие от 11.11.2014г. и е образувано досъдебно производство  номер 431-ЗМ-1941/2014г.***, като досъдебното производство не е приключило с окончателен акт-налице е постановена но невлязла в сила присъда по НОХД № 1290/2019г. на БОС. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП, в което е загинал родственика на ищците, носи водачът на лек автомобил „М.“, с рег. номер А 3490 КК Д.Т., който е привлечен и като обвиняем в образуваното досъдебно производство. Автомобилът на виновния според ищците водач е бил застрахован в ответното дружество, поради което и предявените искове са насочени към него. Видно от изложеното в резултата на смъртта на своя син ищцата Т.Н.Г., ЕГН ********** е преживяла дълбока душевна травма, за които претърпени болки и страдания претендира обезщетение от ответника, като застраховател на виновното за инцидента лице, в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на застрахователното събитие до окончателното плащане на сумата. Ищцата Д.Н.М., с ЕГН ********** също е претърпяла болки и страдания от смъртта на своя  брат, поради което претендира обезщетение за същите в размер на 80 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на застрахователното събитие до окончателното плащане на сумата.

Ответникът счита, че ищците не са легитимирани да предявяват претенция за обезщетяване на посочените вреди. Твърди се, че е невярно твърдението, че вина за настъпилото ПТП носи застрахованото при ответника лице. Напротив счита се, че вина виновен за настъпването на същото е починалия родственик на ищците. Ответникът оспорва механизма на настъпилото ПТП, наличието на причинни следствена връзка между ПТП и настъпилия резултат. При становище на съда за доказаност механизма на ПТП, вина на застрахованото лице и причинно следствената връзка между ПТП и вредите, се твърди наличието на съпречиняване на вредоносния резултат от страна на починалото в ПТП лице, тъй като същият е пътувал в автомобила без предпазен колан и се е движил над разрешената скорост. Оспорва се размера на обезщетението, претендирано от ищците. За ищцата Д.Н.М., с ЕГН ********** се счита, че не попада в разширения кръг на роднините, които имат право да претендират обезщетение на посоченото правно основание. Прави се възражение за изтекла тригодишна давност по отношение на претендираната законна лихва от датата 11.11.2014г.

Предявените искове, с оглед разпоредбата на параграф 22 от ПЗР на сега действащия  Кодекс за застраховането, са с правно основание чл. 267, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 226 от Кодекса за застраховане /отм./, а именно за осъждане на ответника да заплати на всеки един ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на техния сродник в пътно-транспортно произшествие, в което виновното моторно превозно средство е застраховано при ответника. Предявени са и искове за лихва за забава върху търсените главници, които са с правно основание чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 79, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите. Претендира се и законна лихва от датата на предявяване на исковете за главници в съда-18.10.2019г. до окончателното им изплащане.

Така предявените претенции са допустими с оглед предвидената законова възможност едно пострадало от ПТП лице да търси възмездяване на вредите си не от прекия им причинител, a от застрахователното дружество, в което към момента на ПТП е застрахован автомобила на водача, който е виновен за настъпването на вредите.

По основателността на претенциите съдът намира следното:

Съдът намира за безспорна фактологията, че в катастрофа на 11.11.2014г. е загинал М.Н.М., който е син на ищцата Т.Н.Г., ЕГН ********** и брат на ищцата Д.Н.М., с ЕГН **********. Безспорно смъртта на родственика на ищците е настъпила в резултат на катастрофата с управлявания от починалото лице автомобил. Спорно е по делото, по какъв начин е станало ПТП, в което е настъпила смъртта, дали управлявалият автомобил „М.“, с рег. *** Д.С.  Т. е участвал в ПТП с автомобила на починалото лице и дали е виновен за настъпването на катастрофата. Не спорно по делото, че към датата на ПТП, автомобилът на Д.С.  Т. е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

За изясняване на механизма на настъпилото ПТП, в което е загинал родственика на ищците, е извършена съдебно-автотехническа експертиза и са разпитани свидетелите  В.П., И. Ш., Г.А. и Д.Т.. От така събраните доказателства съдът намира, че настъпилото на 11.11.2014г. ПТП е в резултат на вина, както на загиналия водач М.Н.М., който е управлявал лек автомобил марка „Алфа Ромео“ , с рег. № 8111 КС, така и на водача на застрахования при ответника автомобил „М.“, с рег. *** Д.С.  Т.. Пътното произшествие е настъпило в гр. Бургас, на ул. Тодор Александров, като по свидетелски показания на св. Г.А., който е очевидец на ПТП и не е заинтересован свидетел, двете коли са карали бързо и са се състезавали/гонели преди да настъпи катастрофата.  Колата на този свидетел се е движила зад автомобилите и свидетелят е имал непосредствен поглед на случващото се. Автомобилите са се движили в лявата лента на платното на ул. Тодор Александров в посока към ж. к. Меден Рудник, като първи се е движил автомобилът на загиналия водач и веднага след него водачът на автомобил „М.“, с рег. *** Д.С.  Т.. Както съдебно-автотехническата експертиза, така и гласните доказателства установяват, че изведнъж рязко автомобилът на загиналия водач се е отклонил на дясно и се ударил в движещия се в дясно автомобил на почистваща фирма и след това е ротирал на пътното платно, като в резултат на този удар е настъпила смъртта на водача. Причината обаче лекият автомобил марка „Алфа Ромео“ , с рег. № 8111 КС да се отклони внезапно е това, че задният автомобил го е „натискал“ и го е принудил рязко да се премести в дясно. В тази връзка, съдът намира, че по делото не се установи по категоричен начин, дали е имало физическо съприкосновение между автомобилите. Съдът намира за неубедителна експертизата на вещото лице Г. в тази и част-като първоначално вещото лице е заключило, че такова съприкосновение няма, а после е коригирало заключението си, като е заявило, че е имало. При липсата обаче по следи от удар/съприкосновение по автомобила на Д.С.  Т. и с оглед на показанията на свидетеля- очевидец Г.А., който не може да каже, дали е имало такова, съдът намира, че този факт не е доказан по делото. Въпреки това обаче, съдът намира, че водачът на застрахования при ответника автомобил е имал вина за настъпилото ПТП и неговото поведение е в причинно-следствена връзка с настъпилата катастрофа. Както вече беше казано, съдът приема за доказано по делото, че двата автомобила са се състезавали, в нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата автомобилът, управляван от Д.С.  Т., се е движил с превишена скорост, без да е спазена законовата дистанция между МПС и очевидно е притиснал автомобила на загиналия водач, принуждавайки го да предприеме рязката маневра, при която е загубил управление на лекия автомобил марка „Алфа Ромео“. Този механизъм на ПТП се потвърждава от изготвената съдебно-автотехническа експертиза и от разпита на свидетеля-очевидец Г.А.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.С.  Т., че е имало друг автомобил-причинил катастрофата, като съдът отчита на първо място, че този свидетел няма как да е обективен, след като е участник в ПТП и на второ място защото неговите показания не се подкрепят от никакви други доказателства по делото. Разпитаните други свидетели по делото- В.П., И. Шарапанов нямат непосредствени впечетления от ПТП, те са присъствали на катастрофата след като се е случила. Съдът приема, че настъпилото ПТП е  в условията на съпречиняване на резултата при 50 % участие на загиналия водач. Загиналият водач също се  движил с превишена скорост, което се доказа посредством съдебно-автотехническата експертиза, както и е участвал доброволно в така наречената гонка или състезание между участниците в ПТП.

С оглед безспорно установената смърт на М.Н.М. в катастрофа на 11.11.2014г., то за ищците, които са съответно ищцата Т.Н.Г., ЕГН ********** майка и ищцата Д.Н.М., с ЕГН ********** сестра, са налице предпоставки да претендират претърпяни неимуществени вреди от смъртта на техния съответно син и брат. Обезщетението за вреди се търси от ответника, който не оспорва, че е застраховател на виновния водач за настъпилото ПТП.

Ищцата Т.Н.Г. претендира от ответника обезщетение в размер на 150 000 лева. Размерът на обезщетението, съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, се определя от съда по справедливост, като съдът преценя конкретни обстоятелства и понятието не е абстрактно. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се прецени характера, силата, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания. За установяване на конкретно преживяните от ищцата Т.Н.Г. болки и страдания от смъртта на нейния син е разпитана свидетелката Батлева, която леля на загиналото лице. Същата има непосредствени впечетления както от отношенията между майка-син, така и какво е психическото и физическо състояние на ищцата след смъртта на нейния син. Разпитаната свидетелка установява безспорно, че отношенията между майка и син са били много топли и близки. Същите са живели в едно домакинство, докато синът не се е отделил да живее с приятелката си. Синът на ищцата се е грижил за нея, като и е помагал както финансово, така и физически в бита. Свидетелката установява, че загубата на сина и е много тежка за ищцата Т.Н.Г., като болката и страданията и продължават.

Съдът намира, че с оглед така събраните гласни доказателства претендираното от ищцата обезщетение в размер на 150 000 лева е справедливо с оглед изключително близката родствената връзка между загиналия и ищцата, а именно връзката-син майка. Предвид на загубата на ищцата, която е невъзвратима, болката, която тя е преживяла и ще преживява е трайна и интензивна, поради което и търсената сума е оправдана. Предвид на размера на участието на загиналия в настъпилото ПТП, който размер съдът е определил на 50 %, то от така определената сума на ищцата следва да се присъди сума в размер на 75 000 лева. Претендира се присъждане на законна лихва върху търсеното обезщетение  от датата на настъпване на вредата. По сега действащия КЗ е предвидена конкретна законова норма, която определя от кога е в забава застрахователят по отношение на дължимата застрахователна сума, но настоящото производство е по отменения Кодекс за застраховането, предвид датата на настъпване на деликта. Отмененият кодекс не урежда забавата на застрахователя, поради което съдебната практика приема, че отговорността на застрахователя е компенсаторна и функционална с отговорността на лицето, причинило вредата. С оглед на което е и приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и застрахователят е в забава от датата на непозволеното увреждане-без да е необходима покана. Следователно лихвата за забава се дължи от 11.11.2014г - която е датата на настъпилото ПТП и вредите от него. Ответникът е направил възражения за погасяване на законовата лихва на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Настоящото дело е образувано на 18.10.2019г., с което е прекъсната давността по отношение на претенцията за лихви за забава. С оглед на изтеклата тригодишна давност до 11.11.2017г., то непокрита от давност е възможността да се претендира законна лихва от 12.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на претенцията на ищцата Д.Н.М., с ЕГН ********** съдът намира, че по делото не се доказа такава много близка родствена връзка межди загиналия брат и ищцата-негова сестра, в какъвто смисъл се е произнесъл ВКС в Тълкувателно Решение № 1/2016г. от 21.06.2018 г по тълк. д № 1//2016 г. на ОСГНТК на ВКС. Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Сестрата се намира в посоченото изключение от кръга на роднините, следователно по безспорен начин следваше да докаже особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Разпитаната свидетелка Батлева свидетелства за близки отношения между сестрата и починалия брат, но не установява тази изискуема особена близост, посочена в тълкувателното решение, а показанията и сочат на нормални отношения между брат и сестра.

             На адвоката на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди възнаграждение в размер на 2 780 лева или 3 336 лева с ДДС.

Тъй като ищците са освободени от заплащане на такси и разноски за производството, ответникът следва да заплати дължимата държавна такса за делото, която с оглед на присъдената сума възлиза на 3 000 лева. Дължи се и разноска за платената от бюджета на съда СМЕ в размер на 98 лева, съобразно уважената част на исковете.

Ответникът е направил искане за разноски. Такива са направени в размер на 6 430 лева, от които 6 130 лева-платено адвокатско възнаграждение и 300 лева-платено възнаграждение за САТЕ. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Минималният такъв, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид интереса е в размер на 6 130 лева.  Предвид на факта, че заплатения на адвоката хонорар е в размера на минималния, възражението за прекомерност, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е неоснователно. На ответника, с оглед частичната неоснователност на исковете и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на 4 333,26 лева.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша 89 Б, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 26, адв. Мая Великова, да заплати на Т.Н.Г., ЕГН **********,***, офис 5, „Адвокатско дружество В. и Бачева“ - адвокат Вучева, сумата от 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева, която сума представлява обезщетение за претърпяни неимуществени вреди-болки и страдания, преживяни от смъртта на М.Н.М.-загинал в пътно-транспортно произшествие на 11.11.2014г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 12.11.2017г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 75 000 лева до претендираната от 150 000 лева и за присъждане на законна лихва за периода 11.11.2014.-11.11.2017г.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Н.М., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество В. и Бачева“-адвокат Вучева  срещу „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша 89 Б, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 26, адв. Мая Великова за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 80 000 лева, която сума представлява обезщетение за претърпяни неимуществени вреди-болки и страдания, преживяни от смъртта на М.Н.М.-загинал в пътно-транспортно произшествие на 11.11.2014г., ведно със законна лихва върху сумата от 11.11.1014г. до окончателното и заплащане.

ОСЪЖДА Т.Н.Г., ЕГН ********** и Д.Н.М., с ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество В. и Бачева“-адвокат Вучева, да заплатят на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша 89 Б, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 26, адв. Мая Великова, сумата от 4 333,26 /четири хиляди триста тридесет и три/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски съответно на отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша 89 Б, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 26, адв. Мая Великова, да заплати на „Адвокатско дружество В. и Бачева", сумата 3 336 /три хиляди триста тридесет и шест/ лева с ДДС, представляваща възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша 89 Б, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 26, адв. Мая Великова, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сума за държавна такса и съдебни разноски от бюджета на съда  в размер на 3 098 /три хиляди деветдесет и осем/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: