Р Е Ш Е Н И Е
№ 796 / 25.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова и при
участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 672 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във. вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалбата на „Ико стил“ ЕООД, със седалище
гр. Пазарджик, представлявано от управителя Х.Г.Ц., подадена чрез процесуален
представител адвокат Л.К., срещу Решение № 231/25.11.2013
г., взето по Протокол № 13 на Общински съвет-Пазарджик в частта, касаеща
одобряване на проект на ПУП-ПР и ПЗ, с промяна на площта на ПИ 55155.508.8 с
обща площ 4 557 кв.м. с отреждане по предходния план „за зелена площ“ и
образуване от него на нов УПИ XII-8 с площ 742 кв.м. (с кадастрален номер
55155.508.855), за който се променя и предназначението „за обществено обслужване“
с предвиждане за застрояване. С жалбата се иска обявяването му за нищожно в
обжалваната част, като прието при особено съществено нарушение на процесуални
правила и материални норми, алтернативно за отмяната му като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – Общински съвет-Пазарджик, чрез процесуален
представител адвокат С. В., излага становище за неоснователност на жалбата. В
представени писмени бележки посочва, че жалбата в частта й, с която се иска
унищожаемост на решението е недопустима.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност
на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта във връзка с
правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
По предложение на кмета на Община Пазарджик и решение
по Протокол № 7/25.04.2013 г. на Общински експертен съвет по устройство на
територията, е прието Решение № 231, взето по Протокол № 13/25.11.2013 г. на
Общински съвет-Пазарджик, с което е одобрен проект на ПУП-ПР и ПЗ, обхващащ
част от Зона с Потенциал за икономическо развитие (Ик1), определена от ИПГВР-Пазарджик,
както следва: на север – ул. „Атанас Бабата“ (от бул. „Царица Йоана“ до ул. „Д-р
Никола Ламбрев“), ул. „Д-р Никола Ламбрев“ (от ул. „Атанас Бабата“ до ул. „Мильо
Войвода“), от кръстовището на ул. „Д-р Никола Ламбрев“ до моста на ул. „Искра“,
от моста на ул. „Искра“ по протежение на река Марица до югоизточния ъгъл на кв.
7, от югоизточния ъгъл на кв. 7 до кръстовището на ул. „Заводска“ и ул. „Синитевска“;
на юг – ул. „Заводска“ (от кръстовището на последната с ул. „Синитевска“ по
протежението на напоителен канал до пресичането му с ж.п. линия София-Пловдив),
по протежение на ж.п. линия София-Пловдив в северозападна посока до
строителната граница на гр. Пазарджик, по протежение на строителната граница на
гр. Пазарджик до ж.п. линия София-Пловдив, по протежение на ж.п. линия
София-Пловдив в югоизточна посока до Пещерско шосе, по Пещерско шосе (от надлез
на ж.п. линия София-Пловдив до кръстовище с бул. „Царица Йоана“); на запад –
бул. „Царица Йоана“ (от Пещерско шосе до ул. „Атанас Бабата“), съгласно
означенията на приложения проект. Съобщението, че е изработен проект за
изменение на ПУП-ПРЗ е публикувано в „Държавен вестник“, в местен вестник и е
качено обявление на таблото на Община Пазарджик, с указание, че
заинтересованите лица могат да направят писмени възражения в едномесечен срок
от публикуването му в „Държавен вестник“. Впоследствие е прието обжалваното
Решение № 231, взето по протокол № 13/25.11.2013 г. на Общински съвет-Пазарджик,
с което на посочено правно основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА и чл. 129, ал.
1 ЗУТ е одобрен проект на ПУП-ПР и ПЗ. При поименно гласуване за приемане на
решението „за“ са гласували 39 от присъствалите общински съветници, при общ брой
на общинските съветници – 41, „против“ и „въздържали се“ - 0. Решението е обнародвано
в „Държавен вестник“, бр. 1/03.01.2014 г.
По делото по реда на чл. 218, ал. 5 ЗУТ не са
конституирани от съда като ответници заинтересовани лица по оспореното решение,
тъй като след обнародване на съобщението за обжалването му в ДВ, бр. 68/17.08.2021
г., не са постъпили заявления.
По искане на жалбоподателя е допусната и изслушано
заключение по съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието без възражения от
страните, което съдът кредитира като обективно. Вещото лице е изследвало всички
приложени към делото документи, направило е справки в Община Пазарджик и СГКК-Пазарджик
и е извършило оглед на място. Посочва, че имот с
идентификатор 55155.508.855, с площ 742 кв.м. е получен от разделяне на имот с
идентификатор 55155.508.8 с площ 4557 кв.м. по КККР на гр. Пазарджик, одобрена
със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и последвало
изменение, одобрено със Заповед № 18-12456/18.12.2020 г. на началника на
СГКК-Пазарджик и попада в обхвата на обжалваното решение. За имот 55155.508.855
е отреден УПИ XII-8 „за обществено обслужване“. Посочва, че имот
55155.508.8 е част от имот пл.№ 6468 по кадастралния план на гр. Пазарджик от
1959 г. Със Заповед № 1298/16.03.1959 г. е одобрен общият кадастрален,
регулационен и застроителен план на града, като процесният имот е заснет с пл.№
6468, който е част от парцел XV-Д.И.П.
„Вела Пеева“ № 2. Със Заповед № 2527/02.12.1963 г. е одобрен регулационен план
на промишлена зона – гр. Пазарджик върху изработената кадастрална основа от
1959 г., като част от имот с пл.№ 6468 попада в улици и охранителна зеленина, а
друга – „индустриална зона“. Със Заповед № 57/24.04.1998 г. на кмета на Община
Пазарджик е одобрено изменението на регулацията за част от парцел IV-Вела Пеева и озеленителната
ивица, отделяща производствения терен от уличната регулация, предвижда се нов
парцел VII-търговия
и услуги, като озеленителната ивица се заличава. Останалата част на имот пл.№
6468, където попада процесния имот остава извън обхвата на изменението, като за
него няма предвидено отреждане и са изпълнени благоустройствени мероприятия. За
частта на гр. Пазарджик, където попада имот 55155.508.8 е одобрен регулационният
план със Заповед № 147/21.06.2004 г., като за него няма регулационно
предвиждане. За част от имота е предвидена второстепенна улица, а в останалата
съгласно отразената кадастрална основа има изпълнено благоустрояване на терена –
пешеходни алеи и градинки. С плана за застрояване са предвидени площи за
озеленяване и второстепенна улица. С обжалваното решение на ОбС-Пазарджик за
имот 55155.508.8 се отрежда: УПИ XI-„за
озеленяване“, УПИ XII-8
„за обществено обслужване и улица с о.т. №№ 6340-6341-6342-6343. Посочва, че
част от имот 5155.508.8 се обособява като имот 55155.508.855 с площ 742 кв.м. и
се променя отреждането от „площи за озеленяване“ на имот за обществено обслужване.
От огледа на място вещото лице е констатирало, че предвидените площи за
озеленяване за имот 55155.508.855, които са заснети и отразени по кадастралните
планове на гр. Пазарджик като благоустройствени елементи – пешеходни алеи,
зелени площи с положени бордюри, са реализирани и съществуват.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като инвокираща нищожност на
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност,
поради което по аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК подаването й не е обвързано със
срок.
В частта на заявеното при условията на
евентуалност искане за отмяна на решението поради неговата унищожаемост,
жалбата се явява недопустима, доколкото твърдението, че решението не е
обнародвано в „Държавен вестник“ е неоснователно. По делото е представена извадка
от „Държавен вестник“, бр. 1/03.01.2014 г., в което е обнародвано Решение №
231/25.11.2013 г. на Общински съвет-Пазарджик, като съгласно чл. 215, ал. 4, изр.
първо от ЗУТ жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва
или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му, а когато актът се съобщава
чрез обнародване в „Държавен вестник“ - в 30-дневен срок от обнародването му.
Иначе казано, срокът за подаване на жалбата с твърдения за унищожаемост е
преклудиран и съдът не дължи произнасяне по тях.
За дружеството-жалбоподател е налице правен
интерес от обжалване на решението, тъй като е засегнато неблагоприятно от
обективираното в него властническо волеизявление. По делото е представен нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 152, том I, рег. № 1405, дело №
119/20.03.2020 г., вписан в Службата по вписвания на 20.03.2020 г., с който
„Технотекс“ АД продава на „Ико стил“ ЕООД поземлен имот с идентификатор №
55155.508.484 по КККР на гр. Пазарджик, с адрес: ул. Искра“ № 1, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, НТП – за друг вид производствен,
складов обект с площ от 1992 кв.м., при съседи: 55155.508.11, 55155.508.485,
55155.508.527, 55155.508.8. Видно е от представената скица №
15-410957/16.04.2021 г. и от заключението на вещото лице, че имотът на
жалбоподателя № 55155.508.484 е съседен на имот 55155.508.8 и образувания от
него имот 55155.508.855 и доколкото се променя предназначението на последния, то
дружеството се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна в
частта на поддържаната нищожност на решението на Общинския съвет:
Нищожни са онези актове на администрацията, които
поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа,
който ги издава, поради формата, в която се издават, или съдържанието, което
трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Съобразно това
и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и
кога - до унищожаемост: 1). всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта; 2). порокът във формата е основание за нищожност само когато
е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на
липса на волеизявление; 3). съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението
е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум); 4).
нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен на това основание би бил само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание
на нито една правна норма, само пълната липса на условията или предпоставките,
предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е
основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това
съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5). превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до унищожаемост на акта, и само
ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок
води до нищожност.
По делото не е спорно, че обжалваното решение е
издадено от компетентния за това административен орган, в кръга на
предоставените му по закон правомощия, съгласно чл. 129, ал. 1 ЗУТ (в
приложимата редакция, обн., ДВ, бр 28/19.03.2013 г.), според който подробният
устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на
общината в едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен
план от експертен съвет, а съгласно ал. 2 - подробният устройствен план в
обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление -
в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на
населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на
общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен
план от общинския експертен съвет. Видно от представената административна
преписка по предложение на кмета на Община Пазарджик и след одобряване на
проекта от ОЕСУТ, е прието обжалваното решение, с което е одобрен проект на ПУП-ПР
и ПЗ, обхващаща част от Зона с Потенциал за икономическо развитие.
Актът съдържа минимално изискуемите реквизити по
чл. 59 АПК, фактически и правно мотивиран е, поради което не е налице съществен
порок на формата, който да води до липса на волеизявление. Мотивите за приемането
на решението се съдържат в самата административна преписка, документите по
която сочат безспорно, че фактическото основание за одобряване на изменението е
необходимостта от актуализиране на действащите за територията ПУП с цел
привеждането им в съответствие с формулираните в Интегрирания план за градско
възстановяване и развитие на гр. Пазарджик приоритети, цели, мерки и проектни
идеи за одобрената зона с потенциал за икономическо развитие. Действително в
решението е посочено, че е за одобрение на проект на ПУП – ПР и ПЗ, но от предложението
на кмета на общината, от решението на ОЕСУТ и от заключението на вещото лице
става ясно, че е за одобряване на изменение на ПУП – ПР и ПЗ. Обстоятелството,
че като правно основание за приемане на решението е посочена разпоредбата на чл.
129, ал. 1 ЗУТ, също не е довод за неяснота на волята на органа, защото именно
това е приложимата разпоредба за реда и условията за одобряването на проекти за
изменение на ПУП по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, съгласно препращащата норма на
чл. 136, ал. 1 ЗУТ.
При вземане на решението са спазени изискванията
за кворум и мнозинство по чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗМСМА (в редакцията обн., ДВ,
бр. 15/15.02.2013 г.) като елемент от фактическия състав на валидно формираната
воля на колективния орган. Проектът за изменение на плана е приет с решение на
ОЕСУТ, след което е одобрен с решение на ОбС въз основа на предложение на кмета
на общината съгласно чл. 129, ал. 1 ЗУТ. Решението на ОбС е изпратено за
обнародване на основание чл. 129, ал. 1, изр. второ от ЗУТ и е публикувано в ДВ
на 03.01.2014 г. Обстоятелството, че в решението липсва указание в какъв срок и
пред кой орган може да се подаде жалба, не е съществено процесуално нарушение,
водещо до нищожност на акта, защото не рефлектира върху неговото съдържание и
има значение само при надлежното упражняване на жалба.
Налице е обаче основание за нищожност на решението
по критериите, относими към неговата материална незаконосъобразност. Противоречието
с материалния закон може да обоснове нищожност, в случаите, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма,
когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с
такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от
никой орган. Страните по делото не спорят по фактите, а и от заключението
на експертизата се установява, че изменението на ПУП-ПР и ПЗ с процесното
решение обхваща и имот с идентификатор 55155.508.8, чието отреждане става УПИ
XI-„за озеленяване“, УПИ XII-8 „за обществено обслужване“ и улица с о.т. №№
6340-6341-6342-6343, като с плана за застрояване се определя зона „ПпЗ“, с
височина на застрояване до 10м, с показатели: плътност на застрояване – 60%;
озеленена площ – 25% и интензивност на застрояване – 1,8. В заключението си вещото
лице е посочило, че по искане на Община Пазарджик със Заповед № 18-12456/18.12.2020
г. началникът на СГКК-Пазарджик е одобрил изменение на КК по отношение на имот
55155.508.8, целия с площ 4557 кв.м., като от него се обособяват два имота:
имот с идентификатор 55155.508.8 с площ 3815 кв.м., с НТП „За второстепенна
улица“ и имот 55155.508.855 с площ 742 кв.м., с НТП „Незастроен имот за
обществена сграда, комплекс“.
Имот с идентификатор 55155.508.8 е част от имот
пл.№ 6468 по кадастралния план на гр. Пазарджик от 1959 г. Със Заповед №
1298/16.03.1959 г. е одобрен общият кадастрален, регулационен и застроителен
план на града, като процесният имот е заснет с пл.№ 6468, който е част от
парцел XV-Д.И.П. „Вела Пеева“ № 2. Със Заповед № 2527/02.12.1963 г. е одобрен
регулационен план на промишлена зона – гр. Пазарджик върху изработената
кадастрална основа от 1959 г., като част от имот с пл.№ 6468 попада в улици и
охранителна зеленина, а друга – в парцел IV-Вела Пеева,
кв. 2 „индустриална зона“. В представената по делото скица на парцел IV-ДТК
Вела Пеева, кв. 2 „индустриална зона“, изготвена в периода 1963-1998 г. за
процесния имот 55155.508.8 е отразено благоустрояване на терена – бетонирани алеи,
градинки, бордюри и осветителни лампи.
Със Заповед № 57/24.04.1998 г. на кмета на Община
Пазарджик е одобрено изменението на регулацията за част от парцел IV-Вела Пеева и озеленителната ивица, отделяща
производствения терен от уличната регулация. Предвиден е нов парцел
VII-търговия и услуги, като озеленителната ивица в него се заличава. Останалата
част на имот пл.№ 6468, където попада процесният имот остава извън обхвата на
изменението, като за него няма предвидено отреждане, а са изпълнени
благоустройствени мероприятия и при попълване на кадастралната основа е
отразено извършеното благоустройство.
За частта на гр. Пазарджик, където попада имот
55155.508.8 е одобрен регулационният план със Заповед № 147/21.06.2004 г., като
за него няма регулационно предвиждане. За част от имота е предвидена
второстепенна улица, а в останалата съгласно отразената кадастрална основа има
изпълнено благоустрояване на терена – пешеходни алеи и градинки. С плана за
застрояване са предвидени площи за озеленяване и второстепенна улица.
От извършения оглед на място вещото лице е
констатирало, че предвидените площи за озеленяване за имот 55155.508.855, които
са заснети и отразени по кадастралните планове на гр. Пазарджик като
благоустройствени елементи – пешеходни алеи, зелени площи с положени бордюри,
са реализирани и съществуват.
Съгласно чл. 134, ал. 4, т. 2 ЗУТ (в редакцията,
обн., ДВ, бр. 28/19.03.2013 г.) влезли в сила подробни устройствени планове не
могат да се изменят с цел промяна на предназначението на терени, определени с
подробните устройствени планове за озеленени площи, освен в случаите по ал. 2,
т. 1 (незапочнала в срок процедура по отчуждаване) и по чл. 62а, ал. 2 – 5 ЗУТ.
Според чл. 62а, ал. 1 ЗУТ не може да се променя предназначението на
съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии,
реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове. В ал. 2-5 на чл.
62а ЗУТ са предвидени изключения, за които обаче следва да са налице
кумулативно следните предпоставки: зелените площи да не са реализирани,
промяната да е свързана с изграждане на елементи на техническата инфраструктура
или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, обществено
обсъждане по реда на чл. 127, ал. 1 ЗУТ. Според чл. 62а, ал. 4 ЗУТ алинеи 2 и 3
(горните изисквания) не се прилагат при промяна на предназначението на имоти и
части от тях, предвидени в подробните устройствени планове за озеленени площи,
които не са реализирани в населените места с население до 10 000 жители. В тези
случаи промяната на предназначението се извършва по реда на глава седма раздел
IV. В ал. 5 на същата разпоредба е посочен начинът за промяна предназначението
на озеленени площи, които не са реализирани.
По делото е безспорно установено, че по действащия
ПУП – ПР на гр. Пазарджик, за частта от имот 55155.508.8, за който с решението
на ОбС се отрежда самостоятелен УПИ XII-8 „за обществено обслужване“, попада в имот
пл.№ 6468 и върху него е извършено благоустрояване на терена – има пешеходни
алеи и зелени площи с положени бордюри, т.е. предвиждания на плана за регулация
са осъществени на място, видно и от заключението на вещото лице. Следователно с
одобрения проект за изменение на ПУП тази забрана (по чл. 62а, ал. 1 ЗУТ) е
нарушена, като в реализираната зелена площ се обособява ново УПИ, с предвидена промяна
в предназначението на съществуващата зелена площ, а именно „за обществено
обслужване“. В конкретния случай безспорно се установява материална
незаконосъобразност на обжалваното решение на ОбС, като нарушението на
императивната норма на чл. 62а, ал. 1 ЗУТ е толкова съществено, че води до неговата
нищожност. Нарушението на материалния закон се отразява на същинското
съдържание на акта и се изразява най-общо в несъответствие между разпореденото
с акта и приложимата за случая материалноправна норма. Това нарушение може да
се прояви в няколко насоки: административният орган не е издирил и приложил
правилната за случая материална норма, или е приложил точната норма, но е
допуснал грешка в тълкуването й, или директно е нарушил приложимата норма, като
въпреки, че не са били налице всички юридически факти, разписани в хипотезата й
е издал акта или неправомерно е дописал или изменил правната норма, като е
поставил несъществуващо в нея условие, забранил е нещо, което е позволено или е
позволил нещо, което нормата забранява. Последиците от материално
незаконосъобразен административен акт е обявяването на неговата унищожаемост
или нищожност при оспорването му пред съда. Налице е нищожен акт, когато е
изцяло лишен от законова основа, когато е налице пълна липса на условията,
разписани в хипотезата на приложимата правна норма, когато акт с такова
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един
орган. С разпоредбата на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ законодателят е предоставил
права на общинските съвети да изменят влезли в сила ОУП и ПУП, като изрично в
чл. 134, ал. 4, т. 2 ЗУТ е посочено, че влезлите в сила ПУП не могат да се
изменят с цел промяна на предназначението на терени, определени с подробните
устройствени планове за озеленени площи, освен в случаите по ал. 2, т. 1 и по
чл. 62а, ал. 2 - 5. Както се посочи по-горе, за новосъздадения УПИ XII-8, с
който се променя предназначението „за обществено обслужване“, има влязъл в сила
ПУП, за който предвиждането е било за зелени площи, както и в него има
извършени благоустройствени мероприятия – градинки със зелени площи, алеи и дървета.
Иначе казано, зелените площи са реализирани съгласно предвижданията на ПУП и не
са налице изключенията на чл. 62а, ал. 2-5 ЗУТ, т.е. органът попада в хипотезата
на чл. 62а, ал. 1 ЗУТ. Съдът намира, че обжалваното решение е прието при пълна
липса на предпоставките на приложимата правна норма, издаден е изцяло при липса
на законово основание, както и че акт с такова съдържание не може да бъде
издаден въз основа на никакъв закон, т.е. прието е без материалноправно
основание, и в този смисъл се явява издадено при пълна липса на условията,
разписани в хипотезата на приложимата разпоредба на чл. 134, ал. 4, т. 2 във
вр. чл. 62а, ал. 1 ЗУТ, което обуславя неговата нищожност.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата срещу Решение
№ 231/25.11.2013 г., взето по Протокол № 13 на Общински съвет-Пазарджик в
частта, касаеща одобряване на проект на ПУП-ПР и ПЗ, с промяна на площта на ПИ
55155.508.8 с обща площ 4 557 кв.м. с отреждане по предходния план „за зелена
площ“ и образуване от него на нов УПИ XII-8 с площ 742 кв.м. (с кадастрален
номер 55155.508.855), за който се променя и предназначението „за обществено
обслужване“ с предвиждане за застрояване, е основателна, поради което решението
следва да бъде обявено за нищожно в тази му част.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по приложен
списък, поради което Община Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати на „Ико
стил“ ЕООД сумата от 1 250 лв., представляваща 50 лв. внесена държавна такса,
400 лв. депозит за вещо лице и 800 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Решение № 231/25.11.2013 г., взето по Протокол № 13
на Общински съвет-Пазарджик, с което е одобрен проект на ПУП-ПР и ПЗ, обхващащ
част от Зона с Потенциал за икономическо развитие, в частта му, с което се променя
площта на ПИ 55155.508.8 с обща площ 4 557 кв.м. с отреждане по предходния план
„за зелена площ“ и се образува от него нов УПИ XII-8 с площ 742 кв.м. (с
кадастрален номер 55155.508.855) и се променя предназначението му „за
обществено обслужване“ с предвиждане за застрояване
ОСЪЖДА Община Пазарджик, да заплати на „Ико стил“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Стоян Аргиров“ № 50,
представлявано от управителя Х.Г.Ц., сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/п/