Решение по дело №411/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на ЗИНЗС и е образувано по искова молба от И. П. С., понастоящем в Затвора Пазарджик против ГД “Изпълнение на наказанията„ София, с която се претендира ответникът да му заплати сумата от 5000 лв. претърпени неимуществени вреди, изразяващи се психични страдания от факта, че не е успял да се чуе с близките си, претърпени в резултат на бездействието на Затвора Пазарджик да му предаде на 28.03.2024 г. адресирано до него писмо, съдържащо фонокарти.

Ищецът в съдебно заседание моли да се уважи иска в цялост, който счита за доказан от събраните по делото доказателства.

Ответникът ГД “Изпълнение на наказанията“-София, представляван от юриск. Р., счита иска за неоснователен и недоказан. Оспорва се предявения иск по основание и размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че искът не е доказан и моли да се отхвърли.

Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:

На 27.03.2024 г., св. М. С. изпратила от гр. София до ищеца препоръчано писмо съдържащо 12 бр. фонокарти. С тези фонокарти, ищецът провеждал телефонни разговори с майка си и с приятелката си. Писмото било получено в Затвора Пазарджик на 28.03.2024 г. Същото било отворено от св. К., съгласно служебните му задължения и след като служителят на констатирал забранени вещи в плика, на 29.03.24 г., писмото било предадено на С..

По делото в качеството на свидетели са разпитани св. М. С. и св. А. К.. Св. С. заявява, че ежемесечно изпраща на сина си фонокарти, с помощта на които той всеки ден й се обажда или на нея или на приятелката си. Св. К. обяснява какъв е реда за получаване на кореспонденция в Затвора Пазарджик. Съдържанието на писмата за св. С. обикновено е или фонокарти, или пощенски марки. Не се води дневник за входяща кореспонденция на лишените от свобода. Не е предавал писма на ищеца със закъснение. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и последователни, а и кореспондиращи си с останалите писмени доказателства.

Приложено е и копие от пощенския плик, в който са се съдържали фонокартите. Видно от печата, поставен върху същия, писмото е изпратено на 27.03.24 и е получено в Пазарджик на 28.03.24 г.

След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия на длъжностни лица и администрацията на затвора в гр.Пазарджик, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред.

Съгласно чл. 75 ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС, получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества. Писменото съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка. Писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи.

Анализираната нормативна уредба относно правото на кореспонденция на лишените от свобода не съдържа срокове за затворническата администрация за връчване на кореспонденция, адресирани до лишени от свобода. Дори и само на това основание не може да се приеме, че бездействието на затворническата администрация да връчи писмото на 28.03.24 г. представлява нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Разбира се, връчването следва да стане своевременно, тъй като входящата кореспонденция може да съдържа документи от институции, налагащи предприемане на действия в определен срок/жалби, отговори, покани и т.н./. В конкретния случай, кореспонденцията до ищеца не е съдържала документ, от връчването на който тече определен срок, който да е пропуснат от ищеца в резултат на бездействието на затворническата администрация. Тук следва да се посочи, че ищецът получава кореспонденция редовно, такава е получена и му е връчена и на 28.03.24 г. и очевидно писмото с фонокартите още не е било пристигнало при св. К., когато е връчвал на ищеца останалата кореспонденция, за да не го връчи същия ден.

Но дори и да се приеме, че закъснение от един ден на затворническата администрация да връчи писмото е нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, с оглед съдържанието на пратката, не са ангажирани никакви доказателства, че от това нарушение са причинени вреди. Такива биха могли да се претендират, ако от липсата на фонокарти на същия ден, ищецът е пропуснал да проведе важен разговор и не му е предоставен достъп до телефон, с който разговора да бъде проведен. Съгласно чл. 79 ал.3 от ППЗИНЗС, с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие на лишените от свобода се предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон във връзка с тежки семейни проблеми или спешни правни основания. Липсват по делото данни на 28.03.24 г. С. да е отправял искане за провеждане на спешен разговор, който да му е отказан. Липсват данни също, че С. не е разполагал с други фонокарти, с помощта на които да проведе разговор с близките си на посочената дата. Съгласно заповед № Л-4051/2/03.10.2016 г. на главния директор на ГДИН София, лишените от свобода могат да закупят фонокарти и от лавката на затвора.

Нито от показанията на св. С., нито от други гласни или писмени доказателства могат да бъдат изведени конкретните твърдени в исковата молба неимуществени вреди- емоционални негативни преживявания за това, че ищецът не успял да се чуе с близките си на 28.03.2024 г.

По изложените съображения следва да се приеме, че искът като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен съд Пазарджик, шести състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И. П. С., понастоящем в Затвора Пазарджик против ГД “Изпълнение на наказанията София, за сумата от 5 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на бездействието на Затвора Пазарджик да му предаде на 28.03.2024 г. писмо, съдържащо фонокарти.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред три членен състав на Административен съд - Пазарджик.