№ 530
гр. София , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20211001000391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.К., подадена против Решение № 260308 от
23.02.2021 г., постановено по т. д. № 613/2018 г. на СГС, TO, VI -15 -ти състав, с което
предявените в условията на евентуалност искове по чл. 71 от ТЗ, респ. чл. 74 от ТЗ, от
въззивника против „Лозенец Консулт“ АД искове за признаване за установено, че решенията
от 26.03.2018 г. на Съвета на директорите за назначаване на В. М. за прокурист на
дружеството, възлагане на членовете на Съвета на директорите да учредят нотариално
заверена прокура за определения прокурист, възлагане на Председателя на Съвета на
директорите да сключи договор за възлагане на прокура с определения прокурист и
възлагане на назначения прокурист да подаде заявление за вписване на прокурата по
партидата на дружеството в Търговския регистър, са отхвърлени като неоснователни.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното Решение, същото било
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. За
неправилен въззивникът намира решаващия извод на първоинстанционния съд, че
атакуваните решения са взети от компетентен за това орган, както и че уставът на
въззиваемото дружество не предвиждало квалифицирано мнозинство за приемането им.
Твърди се, че липсата на покана за участие в проведеното заседание било пречка за
приемане на валидни решения, а същите накърнявали имуществените и неимуществените
1
права на ищеца.
Моли се за отмяна на обжалваното Решение и уважаване на предявените искове.
Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 от ТПК
писмен отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като
неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното Решение и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с
обжалвания съдебен акт, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, същата изхожда от надлежна страна - ищец, имаща право и интерес да обжалва,
насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
Между страните не се спори, а и видно от представените с исковата молба и
неоспорени от ответника доказателства става ясно, че на 26.03.2018 г. в гр. София се е
провело заседание на Съвета на директорите на „Лозенец - Консулт“ АД, обективирано в
протокол от същата дата, на което са взети решения за назначаване на В. М. за прокурист на
дружеството по смисъла на чл. 21 от ТЗ, възложено е на Съвета на директорите да учредят
нотариално заверена прокура на посоченото лице, възложено е на Председателя на Съвета
на директорите да сключи договор за възлагане на прокура с определения прокурист, а на
последния - да подаде заявление за вписване на прокурата в Търговския регистър. Не
съществува спор, че на заседанието са присъствали членовете А. А. и К. К., а Й.К. е
отсъствал.
Няма спор, на следващо място, че членовете на Съвета на директорите А. А. и К. К.
са упълномощили с пълномщно с нотариална заверка на подписите В. М. да управлява и
представлява ответното дружество.
Не се спори и относно факта, че ищецът притежава качеството „акционер“ в
ответното дружество.
Съгласно Устава на „Лозенец - Консулт“ АД, същото има едностепенна система на
управление. В чл. 24 е предвидена компетентност на Общото събрание на акционерите
(ОСА), а именно да: изменя и допълва Устава, да увеличава и намалява капитала, да
преобразува и прекратява дружеството, да избира и освобождава членовете на Съвета на
директорите (СД) и да определя възнаграждението им, да назначава и освобождава
2
дипломирани експерт - счетоводители, да одобрява ГФО след завера, да разрешава
издаването на облигации, да освобождава от отговорност членовете на СД, да назначава
ликвидатори при прекратяване на дружеството, както и да решава други въпроси,
предоставени в неговата компетентност от Устава или закона.
В чл. 34 и сл. е уреден статутът и правомощията на СД, а именно, че същият се
състои от 3 до 9 членове. В чл. 36 от Устава е посочено, че СД се събира на редовни
заседания най - малко веднъж на 3 месеца, за да обсъди състоянието и развитието на
дружеството, а в чл. 37, ал. 1 - че СД може да приеме решения, ако най - малко половината
от членовете му присъстват лично или се представляват от друг негов член. В следващата ал.
- 2 - е предвидено решенията на СД да се вземат с обикновено мнозинство, а единодушие
съгласно чл. 38 е нужно когато се касае за решения относно закриване или прехвърляне на
предприятия , съществена промяна на дейността на дружеството, съществени
организационни промени, дългосрочно сътрудничество от съществено значение за
дружеството или прекратяване на такова, както и относно създаване на клон.
С допълнителната искова молба ищецът е представил като писмено доказателство,
останало неоспорено от насрещната страна, Договор от 08.11.2006 г., сключен между К. К.,
Й.К. и А. А., в качеството им на акционери и членове на СД, с който се урежда
управлението на дружеството. В чл. 7 ищецът е посочен като изпълнителен директор, а в чл.
9 е предвидено, членовете на СД да се събират на заседание най — малко веднъж седмично,
като, в случай, че някой член не може да присъства, заседанието се отлага и провежда през
първата седмица след отпадане на причината, поради която отсъстващият член не е бил в
състояние да присъства.
Останалите представени и събрани доказателства съдът намира за
неотносими към правилното решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си
по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
С исковата молба ищецът е предявил против ответното дружество обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.71 ТЗ за прогласяване на
нищожни/евентуално за отмяната им поради нарушения на закона и устава/ на взетите от
СД на 26.03.2018 г. на „Лозенец Консулт“ АД посочени по - горе 4 бр. решения.
Критериите, разграничаващи нищожните и незаконосъобразните, съответно
противоречащи на устава, решения на органите на търговското дружество и различните
способи на защита на правата на съдружниците и акционерите са посочени в Тълкувателно
решение № 1/06.12.2002г. на ОСТК на ВКС. В т. 1 и т. 2 от посоченото Тълкувателно
решение е изразено разбирането, че решението на Общото събрание, което е извън
3
пределите на неговата и на другите органи на търговското дружество компетентност,
определена от закона и учредителния акт, е нищожно и нищожността може да се установи
със самостоятелен установителен иск, който може да бъде предявен от всеки член на
дружеството при наличие на правен интерес, като в зависимост от това дали решението
подлежи на вписване или не искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 и ал. 4 ГПК или чл. 29
ЗТРРЮЛНЦ. Решенията на органите на търговското дружество, които са приети в
противоречие с учредителния акт или императивни разпоредби на закона, с изключение на
нормите, уреждащи компетентността, са незаконосъобразни и подлежат на отмяна чрез
предявяване на конститутивен иск. Искът по чл. 71 от ТЗ е предоставен на всеки член на
дружеството, за защита на правото му на членство и отделните му членствени права, когато
те бъдат нарушени от други, различни от Общото събрание органи на дружеството. Искът
не е ограничен със срок и с оглед вида на търсената защита, той може да бъде
установителен, конститутивен или осъдителен. Ако е взето нищожно решение от орган,
различен от Общото събрание, и засяга права на съдружник или акционер, последният е
легитимиран да предяви иск за защита срещу нарушението. Ако решението на органа не
подлежи на вписване, правното основание на иска за установяване на нищожността на
решението е чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ако решението на органа подлежи
на вписване и е вече вписано, правното основание на иска е по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Правният интерес за предявяване на установителния иск представлява абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост. По отношение на осъдителните и
конститутивните искове по чл. 71 от ТЗ правният интерес е презумптивен, като за
допустимостта на тези видове искове е достатъчно ищецът да установи, че е съдружник или
акционер. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно
решение № 1/06.12.2002г. на ОСТК на ВКС, решение № 50/16.06.2014г. по т. д. №
1087/2012г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 196/2013 от 10.01.2014г. по т. д. № 615/2012г. на
ВКС, ТК, I т. о., постановени по реда на чл. 290 ТПК.
Изложеното в пълна степен важи и за ищеца, който несъмнено има качеството на
акционер и може да оспорва решенията на всеки един от органите на ответното акционерно
търговско дружество. Сред тези органи попада и Съвета на директорите, като взетите по
време на провежданите от него заседания решения подлежат на проверка за валидност и
законосъобразност именно чрез исковете по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за прогласяване на
тяхната нищожност, респективно исковете по чл. 71 ТЗ за обявяване тяхната
незаконосъобразност.
В конкретния случай, след извършена от съда служебна проверка, се установи, че
решението за назначаване на прокурист от ответното дружество е заявено за вписване по
партидата на същото при Агенцията по вписванията, но вписването е спряно на основание
4
чл. 536, ал. 1 от ТПК с Определение № 1791 от 30.03.2018 г., постановено по ч. т. д. №
602/2018 г. на СГС, ТО., поради което и правното основание на предявените главни и
евентуални искове е чл. 71 от ТЗ, респ. чл. 71 от ТЗ във връзка с чл. 124 от ГПК. В този
смисъл е и Определение № 226 от 18.04.2018 г., постановено по ч. т. д. № 501/2018 г. на
ВКС, ТК, II ТО.
По същество на спора:
Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на взетите на
26.03.2018 г. поради липса на компетентност на СД .
Настоящата инстанция споделя изводите на СГС,че компетентността на съвета на
директорите да приема решения с посочените последици произтича от общата му
компетентност по чл.244,ал.1 ТЗ да приема решения по всички въпроси относно
управлението на дружеството,които не са възложени от закона или устава в израчна
компетентност на общото събрание на акционерите.
Тъй като разпоредбите на чл.221 ТЗ и чл.24 от устава на ответното дружество не
предвиждат изрична компетентност на общото събрание на акционерите в дружеството за
приемане на решения за назначаване на прокурист на дружеството,а в устава не е
предвидена и забрана за назначаване на прокурист,предявените искове за признаване на
процесиите решения за нищожни поради липса на компетентност на съвета на директорите
са неоснователни и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.
Въззивният съд се съгласява и с изводите на първоинстанционния съд,че не могат да
бъдат споделени възраженията на ищеца,че в качеството му на изпълнителен
директор,представляващ дружеството,единствен той имал право да упълномощи прокуриста
от името на дружеството,по мотивите, изложени в обжалваното решение,към които
препраща на основание чл.272 ГПК.
Предвид изложеното,предявените искове за прогласяване
нищожност на взетите от СД решения се явяват неоснователни.
САС намира за неоснователни оплакванията на въззивника , че атакуваните решения
на СД са взети при липса на кворум. Както бе посочено по - горе, съгласно Устава на
дружеството, за който не се установява, а и не се твърди да противоречи на закона,
решенията на СД се вземат с единодушие в изчерпателно изброени случаи, а именно
закриване или прехвърляне на предприятия , съществена промяна на дейността на
дружеството, съществени организационни промени, дългосрочно сътрудничество от
съществено значение за дружеството или прекратяване на такова, както и относно създаване
5
на клон.
Систематичното тълкува на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Устава с останалите
разпоредби от него, както и със законовите разпоредби относно статута и осъществяването
на дейността на търговските дружества, в частност акционерните такива, предпоставя
извода, че разпоредбата, регламентира решения, с които се променя създадената
организация за осъществяване на дейността на дружеството, без промяна на самата дейност
на дружеството (решенията на СД за съществена промяна в осъществяваната от
дружеството дейност са предмет на регулиране от чл. 36, ал. 1, т. 2 от Устава), като
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Устава покриват именно решенията за промени в
организационните структури на дружество чрез закриване на вече създадени вътрешни
структури, откриване на нови такива или преразпределение на функциите им за
осъществяване на дейността на дружеството.
Настоящият състав споделя изводите на СГС, че решението за назначаване на
прокурист няма такъв характер, тъй като предвидените в чл. 22 ТЗ управителни и
представителни правомощия на прокуриста са общи по отношение на цялата дейност на
дружеството, като с оглед възраженията на ищеца следва да се отбележи, че назначаването
на прокурист нито изключва управителните и представителни правомощия на
изпълнителния директор на дружеството, нито ограничава тези правомощия. След като
Уставът на ответното дружество не предвижда квалифицирано мнозинство за приемане на
решения по чл. 41, ал. 1 за избор на изпълнителни директори на дружеството с управителни
и представителни правомощия, с аргумент за по-силното основание изискване за подобно
мнозинство за приемане на решения за назначаване на прокурист не може да бъде
обосновано от съдържанието на Устава, включително от разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
устава, на която се позовава ищецът.
Процесиите решения са приети с изискуемите от чл. 37, ал. 1 и 2 от устава кворум и
мнозинство, а обстоятелството, че ищецът е отсъствал при свикването и провеждането на
заседанието на съвета на директорите, не може да обуслови нарушения на Устава, тъй като
подобна възможност изрично е предвидена в чл. 36, ал. 2 от същия.
За неоснователни съдът намира оплакванията на ищеца за незаконосъобразност на
решенията поради нередовност на свикване на процесното СД поради противоречие с
Договора от 08.11.2006 г. От една страна, клаузата на чл. 9 от същия очевидно противоречи
на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 и чл. 37 от Устава, а от друга - основание за основателност
на предявените конститутивни искове може да бъде единствено нарушение на закона и
Устава, но не и на други вътрешни актове на дружеството.
Макар допустимостта на предявените конститутивни искове да не е обусловена от
6
обосноваването на вреди (Решение № 50 от 16.06.2014 г., постановено по т. д. № 1087/2012
г. на ВКС, I ТО), каквито въззивникът и не твърди да е претърпял, поради изложените по -
горе мотиви и доколкото по делото не се установи атакуваните решения да противоречат на
Учредителния акт или на повелителни разпоредби на закона, съдът намери за неоснователни
и предявените в условията на евентуалност искове за отмяна на взетите от СД решения като
незаконосъобразни.
Предвид изложеното и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни
инстанции относно неоснователността на предявените искове, разгледаната въззивна жалба
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното Решение -
потвърдено на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на сторените от същата
разноски, но доколкото същата не е сторила искане в тази насока, разноски не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260308 от 23.02.2021 г., постановено по т. д. №
613/2018 г. на СГС, TO, VI -15 -ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7