Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260042, 23 декември 2021г, град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и трети ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 628 по описа за 2020 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищец е В.Д.М.,
а ответник – Д.В.Ч.. Ищцата твърди, че на неустановена дата около 08.06.2015г
между нея и ответника бил сключен неформален договор за заем, по силата на
който ищцата предала в собственост на ответника пари в размер на 1500.00 евро,
без да е уговорен срок за връщането на парите. Вторият договор за заем, също
неформален, бил сключен на 08.07.2015г, по силата на който ищцата предала в
собственост на ответника 3650.00 евро, пак без уговорен срок за връщане на
парите. Тъй като ответникът отказвал да ù върне парите, ищцата предявява
два иска да бъде осъден ответника да ù заплати описаните суми заедно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 18.06.2020г (тогава исковата молба е подадена пред РС Сливен) до окончателното изпълнение на задължението.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът e подал отговор срещу исковата молба, в който всички
обстоятелства се оспорват. Заявява, че е получил от ищцата 3650 евро, но на
основание сключен между тях договор за доброволна делба, а не на основание
договор за заем. Моли за отхвърляне на предявените искове и заявява претенция
за присъждане на направените по делото разноски.
С определение № 260058 от 05.11.2020г,
постановено по реда на чл.**0 от ГПК, съдът е разрешил предварителните въпроси
по допустимостта на предявените искове и по редовността на исковата молба. С
доклада по делото е прието, че са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване два иска с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240,
ал.1 от ЗЗД.
В съдебно
заседание ищцата В.М. се
явява лично и се представлява от адвокат Г.М. ***, който поддържа исковете във
вида, в който са предявени. Разноските се претендират, съобразно
представен списък.
Ответникът Д.Ч. се явява
лично и се представлява от адвокат И.Т. ***, която поддържа отговора и
направените с него възражения и оспорвания. Разноските се претендират по
списък.
В срока по чл.**9,
ал.3 от ГПК пълномощниците на страните
са представили писмени защити с развити в тях подробни съображения по
съществото на спора.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищцата и ответникът са
бивши съпрузи, сключили граждански брак на 18.09.2003г, прекратен с развод с
решение № 10/20.01.2015г, постановено по гражданско дело № 1636/20**г на РС
Ямбол, неподлежащо на обжалване. С решението е утвърдено постигнатото между
съпрузите споразумение, вкл. и относно имуществените последици от развода, като
ползването на семейното жилище, находящо се в град Сливен, ж.к. Сини камъни
бл.28, вх.А, ет.2, ап.6, се предоставя за съвместно ползване и на двамата за срок
до 28.02.2015г, а след тази дата – само на ищцата. Недвижим имот, находящ се в
село Жеравна, съставляващ ПИ № 29283.501.453 с площ 544 кв.м., ведно с
построената в него страда със застроена пло 41 кв.м., се предоставя за ползване
на ответника.
На 13.01.2015г ищцата и
ответникът сключили споразумение по повод описаният по-горе имот в град Сливен,
който бил ипотекиран. По силата на споразумението ищцата се задължила да даде
на ответника сумата 3650 евро, която сума ще бъде приспадната от сумата на дела
на ответника при продажбата на имота. Ищцата се задължила да даде на ответника
при подписване на споразумението 3000 евро, а останалата сума в размер на 650
евро – в срок от шест месеца. Подписите на договарящите са били с нотариална
заверка, извършена на същата дата от нотариус Райна Стойнева в град Сливен.
На 10.06.2015г ищцата и
ответникът сключили договор за доброволна делба, по силата на който в
изключителен дял на ищцата бил поставен недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.524.**9.1.6, с
административен адрес град Сливен, кв.Сини камъни 28, вх.А, ет.2, ап.6.
Данъчната оценка на имота е 29045.50 лева. За уравнение на дела на ответника
той получава от ищцата левовата равностойност на 3650 евро, от които 3000.00 евро
са заплатени и получени в брой на 13.01.2015г, съгласно подписано между
страните споразумение, а останалата част в размер 650.00 евро ответникът
заявил, че получил в брой преди подписване на договора за доброволна делба.
Подписите на съделителите са с нотариална заверка от същата дата на нотариус
Райна Стойнева от град Сливен. Договорът е вписан в Службата по вписванията на
10.06.2015г.
С нотариален акт №
77/08.07.2015г, том ІІ, рег. № 2274, нотариално дело № 207/2015г на нотариус
Райна Стойнева, ищцата продала на В.П. и И.П.собствеността върху описания в предходния абзац имот.
Към исковата молба е
представена декларация на гръцката гражданка К. С., в която тя декларирала,
че през 2015г дала на наем на госпожа В.М. сумата от 1500.00 евро, поради това,
че обслужвала майката на деклараторката. Тези пари В.М. ги използвала за един
дълг на съпруга ù. След това се върнала от България и лека-полека
изплатила на деклараторката сумата от 1500.00 евро. Подписът на деклараторката
е заверен от служител на Център за обслужване на гражданите при Община
Ксилокастро, Р Гърция. Документът е представен с превод на български език.
По инициатива на ищцата
бяха разпитани двама свидетели : В.И.– близка приятелка на ищцата, и А. А. –
съжител на ищцата от 2017г.
Свидетелката И. сочи, че
за периода от януари до юни 2015г ищцата била дала на ответника пари на два
пъти – първия път 3650 евро и втория път 1500 евро, за да си оправел ответникът
къщата. Свидетелката лично видяла, когато ищцата дала 1500 евро. Това се
случило в началото на месец юни близо до Стария бряст в центъра на град Сливен.
Свидетелката знаела, че ищцата си търсела парите, но ответникът не ù
връщал. Свидетелката отрече да знае ищцата да дължи пари на ответника.
Свидетелят А. сочи, че
през 2015г ищцата дала на ответника 5000.00 евро, за да може той да замине за
Англия, като лично му ги донесла в България. 1000 евро от общата сума били
лично нейни, 1500.00 евро били взети от г-жа К. и 2500.00 евро – от свидетеля.
Към него момент свидетелят познавал ищцата като жена, която гледа стари хора.
После свидетелят казва, че тези пари ищцата дала, за бъде оставена на мира от
ответника. Освен тези пари, ответникът взел по 500.00 евро от майката и от
сестрата на ищцата. Ищцата получавала заплахи по телефона от ответника.
Свидетелят твърди, че ищцата нямала задължения към ответника, произтичащи от
имуществените им отношения по време на гражданския брак помежду им. Знаел, че
имали общ апартамент, който ответникът бил потрошил и окрал, а когато ищцата го
продала, отвеникът взел половината сума.
Писмените доказателства
съдът цени с оглед доказателствената сила, която им предава ГПК. Именно като
писмено доказателство съдът цени и представената декларация, съдържаща
свидетелски показания в писмена форма. Писмените свидетелски показания са
недопустими по ГПК. Декларацията представлява частен документ и се ползва от
придадената ù в чл.180 от ГПК сила, а именно че изявлението в нея е
направено от деклараторката К. Спиляротаки.
Относно свидетелските
показания : И двамата свидетели отрекоха да знаят за задълженията на ищцата към
ответника, което до голяма степен компрометира достоверността на техните
показания, тъй като задълженията са установени с писмен акт, по тях не се спори
и се признават от ищцата.
Свидетелката И. сочи, че
с очите си била видяла как ищцата дала на ответника 1500.00 евро в началото на
месец юни 2015г, без обаче да е наясно както с точната сума, така и с основанието
на плащането. Показанията на свидетелката в частта им, в която заявява, че
ищцата дала на ответника точно 1500 евро, за да си оправел къщата, имат
производен характер и пресъздават това, което ищцата е казала на свидетелката.
Същото се отнася и до показанията на свидетеля А., който също пресъздава това,
което му казала ищцата – че давала заеми на бившия си съпруг. Показанията на
свидетеля А. следва да се ценят и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед
степента на заинтересоваността му от изхода на делото. Съдът приема, че
показанията следва да се приемат за достоверни в частта им, в която свидетелят
заявява, че ищцата събирала пари, за да ги даде на бившия си съпруг. В тази
част показанията се подкрепят от писмените доказателства. В частта им обаче, в
която свидетелят твърди, че парите са дадени на основание сключен договор за
заем показанията са недопустими с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК и при изричното противопоставяне от страна на ответника да се допусне събиране
на гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства. Посредством
показанията на свидетеля А. ищцата се домогва да докаже, че е сключила с
ответника договор за заем за сумата 3650 евро, който ответникът не ù бил
върнал.
От правна
страна съдът прие следното:
Предявените
искове за връщане на парични суми, дадени по два договора за заем, са изцяло
неоснователни и следва да бъде отхвърлени. С договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне
заетата сума. Ако не е било уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите
пари в течение на един месец от поканата. Така, както съдът указа на ищцата в
доклада по делото, в нейна тежест беше да докаже, че с ответника са сключили
устни договори за заем, по силата на които тя предала в собственост на
ответника пари в общ размер 5150 евро – 1500 евро по първия договор и 3650 евро
по втория договор, а ответникът да се задължил да ù ги върне. По делото
ищцата не успя да проведе пълно доказване на твърдените от нея факти. Не се
установи кога са сключени договорите, а датата на сключване на договора е
основен елемент от съдържанието на договора и ако не е установена, не може да
се приеме за доказано съществуването и на самия договор. Свидетелката И.а
твърди, че видяла как в началото на месец юни 2015г ищцата дала на ответника
1500 евро в центъра на Сливен. Вярно е, че договорът за заем е реален договор и
се счита за сключен с предаване на сумата. Съдът обаче приема, че даването на
посочената сума е предприето не на основание сключен между ищцата и ответника
договор за заем, а в изпълнение на поето от ищцата към ответника задължение за
уреждане на имуществените отношения помежду им. Договорът за доброволна делба е
сключен на 10.06.2015г и ответникът е направил изявление, че 650.00 евро бил
получил в брой преди подписване на договора. С оглед развитието на събитията
във времето съдът приема, че свидетелката И.а видяла как ищцата дава на
ответника именно посочените в договора 650.00 евро.
Относно
втория договор за сумата 3650 евро също не се установи до е бил сключен между
страните и ответникът да не е изпълнил задължението си да върне сумата на
ищцата. Допустими доказателства, които да установят елементите на договора, не
бяха събрани по делото. Напротив, сумата 3650 евро, която ищцата твърди, че е
дала на ответника по договор за заем, странно съвпада точно със сумата, която
тя се е задължила да му платила по постигнатото между тях споразумение от
13.01.2015г, санкционирано впоследствие в договора за доброволна делба. В
договора за доброволна делба е посочено, че 3000 евро са били платени още през
месец януари 2015г, а останалите 650.00 лева – преди подписване на договора. В
тази връзка съдът приема, че през 2015г ищцата събирала тези пари от различни
лица, за да изпълни своето задължение към ответника, а не да му даде заем.
По изложените
причини съдът прецени, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид пълната
неоснователност на предявените искове, следва да се отхвърли претенцията на
ищцата за присъждане на разноски по смисъл, а в полза на ответника следва да се
присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600.00 лева, за които адвокат Т. направи нарочно изявление, че са платени. За
неоснователно съдът преценява възражението на адвокат М., че списъкът не
отговорял на изискванията на чл.80 от ГПК. На първо място, в чл.80 от ГПК не са
поставени някакви специални изисквания за форма и съдържание на списъка за
разноски. На следващо място, списъкът не е задължително условие за присъждане
на разноските, а само за възможността да се иска изменение на решението в
частта му относно разноските.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искове с
правно основание чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД, предявени от В.Д.М., ЕГН **********,***,
срещу Д.В.Ч., ЕГН **********,***, за сумата 5150.00 евро, дадени на основание
два договора заем – първия сключен около 08.06.2015г за сумата 1500.00 евро, а
вторият сключен на 08.07.2015г за сумата 3650 евро, заедно със законната лихва
от 18.08.2020г до окончателното изпълнение на задължението.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на В.Д.М. за
присъждане на сумата 1272.90 лева разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.Д.М., с посочени данни, да заплати на Д.В.Ч.,
с посочени данни, сумата 600.00 (шестстотин) лева, представляващи направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС **с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
С
Ъ Д И Я :