Решение по дело №192/2023 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 41 от 11.09.2023 г., постановено по
АНД №192/2023 г. по описа на Районен съд ****.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Производството е образувано по повод постановление на РП-Стара
Загора, ТО ****, с което се иска налагане на административно наказание на
подсъдимия К. Е. Д. по реда на чл. 78А от НК за извършено от него
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокурора гр. Стара
Загора – Териториално отделение гр. **** поддържа предложението и
предлага на съда да наложи на обвиняемият Д. наказание „глоба” в размер на
2000 лв., с оглед предвидения в разпоредбата на чл. 78а от НК диапазон от
1000 до 5000 лв.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично с
редовно назначен в хода на досъдебното производство служебен защитник –
адв. Р. А., като признава стореното и моли съда да му бъде наложена глоба в
минимален размер.
Защитникът на обвиняемия - адв. Р. А., моли съда да освободи
обвиняемия Д. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като по
отношение размера на наложената глоба предоставя на съда.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият К. Е. Д., ЕГН:**********, е с постоянен адрес: гр.****,
*****, българин, български гражданин, неженен, безработен, без образование,
осъждан – реабилитиран по право.
На 14.12.2022 г. св. М. бил призован в РС гр.****. Преди заседанието на
съда, срещнал на площада пред сградата на Община **** приятеля си св.
М.М.Хр.. Двамата седнали да си поприказват на пейка намираща се в близост
до будка за вестници. След около пет минути при тях отишли св. И.Г.,
св.А.С., св. С.Й. и обв. Д.. Пострадалият М. и св. Г. се познавали от възникнал
преди това случай между двамата за който в РУ гр. **** се провеждало
разследване. По този повод св. Г. започнал да пита св. М., защо е подал жалба
и че заради нея бил задържан в полицията. От своя страна св. М. му обяснил,
че не е бил прав и поради тази причина е сметнал, че е необходимо да подаде
жалба в полицията.
Тогава обвиняемият Д. без да е бил предизвикан и без да е имал
предходни пререкания с пострадалия М. му нанесъл два удара с ръце първо в
областта на корема, а след това по главата в областта на дясното ухо. След
това обвиняемият Д. си тръгнал.
След случилото се св. М. не е потърсил медицинска помощ и не е бил
1

освидетелстван.
От заключението на назначената медицинска експертиза по писмени
данни №72/2023 г. е видно, че пострадалият М. е претърпял болка, без
разстройство на здравето, от нанесеният му побой от обв. Д..
С оглед гореизложеното било прието, че с действията си обвиняемият
Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, за което бил предаден на съд с
предложение за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане
на администратвино наказание.
В протокола за разпит обвиняемото лице Д. е дал кратки обяснения,
които кореспондират напълно със събраните по делото доказателства, като не
е взел отношение по въпроса за вината. Потвърдил е стореното от него като е
заявил, че отвътре му дошло да удари пострадалия М..
Според приложената справка за съдимост, обвиняемият не е осъждан –
реабилитиран по право.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав възприема изцяло описаната в
постановлението на РП Стара Загора, ТО **** фактическа обстановка, тъй
като същата се намира в отношение на пълно съответствие със събраните по
делото доказателства. Съдът кредитира и коментираното по-горе заключение
на изготвената експертиза, като компетентно изготвено от лице, разполагащо
с необходимите специални знания, същото е неоспорено и следва да се цени
от съда като обективно, всестранно, ясно и даващо отговор на поставените
въпроси.
При преценка на квалификацията на деянието съдът съобрази
обстоятелството, че на пострадалия била причинена травма, която макар да не
е оставила следи, представлява увреждане, което е довело до болка и
страдание, без разстройство на здравето, което следва да бъде квалифицирано
като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Едновременно с
това следва да бъде съобразено, че телесната повреда на пострадалия е
причинено на публично и оживено място – на площада пред Общинската
администрация на града, където обичайно преминават множество хора през
деня. Хулиганските подбуди са част от състава на престъплението по чл. 131,
ал.1, т.12 от НК. При наличието на хулигански подбуди деянието най – често
бива извършено при незначителен повод, какъвто е и настоящия случай -
подсъдимият не е бил пряко засегнат от конфликта между пострадалия и
неговия приятел. Хулиганството по чл. 325 от НК, чийто родов обект са
установения в страната ред и обществено спокойствие най – добре разкрива
същността на хулиганските подбуди като част от състава на престъплението
по чл. 131, ал.1, т.12 от НК. Субективната страна на престъплението не се
определя само от мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието
2

на неговия умисъл. Затова то може да се осъществи и при евентуален умисъл.
В настоящия случай от събраните в хода на разследването доказателства се
установи, че обвиняемият Д. е нанесъл лека телесна повреда по хулигански
подбуди и в съдържанието на неговия умисъл са се съдържали представи за
грубо нарушаване на обществения ред и за показване на явно неуважение към
обществото.
От субективна страна деянието в извършено при форма на вина пряк
умисъл. Неговите действия са били продиктувани единствено от хулигански
подбуди – чрез действия си по нанасяне на удари по лицето и тялото на
пострадалия, подсъдимият Д. несъмнено е съзнавал
общественоопасния характер на извършваното, предвиждал е вероятното
настъпване на неговите общественоопасни последици, т.е., че в резултат на
тези удари ще бъдат засегнати здравето и телесната неприкосновеност на
пострадалия, като във волево отношение е целял да предизвика именно
настъпването на увреждането. Съдът прие, че в конкретната ситуация
действията на обвиняемия се основават именно на този изцяло хулигански
умисъл, който именно предполага отсъствие на предхождащи лични
отношения между него и пострадал. Именно поради това хулиганските
действия често изглеждат като необясними или пък като неадекватни ответни
действия. При постановяване на решението си, съдът се ползва от
самопризнанието на обвиняемия в досъдебното и съдебното производство,
което в контекста на гореизложеното изцяло се подкрепя от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства.
С деянието си обвиняемият К. Е. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130,
ал.2 от НК, за това че на 14.12.2022 г. в гр. ****, по хулигански подбуди,
причинил чрез нанасяне на два удара с ръце първо в областта на корема, а
след това по главата в областта на дясното ухо на Ж.М.С. от гр.****, лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето.
По въпроса за приложението на чл. 78а НК:
Обвиняемият е бил пълнолетен към датата на извършване на деянието,
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VIII, раздел IV от общата част на НК. Разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или пробация. В резултат на престъплението не са причинени
имуществени щети. Видно от горното е, че са налице кумулативно
предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание при
условията на чл. 242, ал. 1, пр. 3 от НПК. Не са налице предвидените в чл.
78а, ал. 7 от НК пречки за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
При определяне на конкретния размер на административно наказание,
3

което следва да се наложи на Д., съдът отчете безспорно смекчаващите
отговорността му обстоятелства - сравнително младата му възраст, трудовата
му ангажираност, направените самопризнания и изразено съжаление за
извършеното деяние, както и имуществото му състояние, което го мотивира
да прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено административно
наказание „глоба” в размер към минималния, предвиден в закона, а именно 1
000 лева /хиляда / лева.
Съдът счита така определеното наказание за максимално справедливо и
за отговарящи в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца.
С оглед правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди
обвиняемия да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора направените
по делото разноски в размер на 280.80 лева .
Подсъдимият К. Е. Д., със снета самоличност, следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС ****,
държавна такса в размер на пет лева за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	48
Дата:	11 септември 2023 г. (в сила от 27 септември 2023 г.)
Съдия:	Ростислава Петкова

Дело:	20235520200192
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 август 2023 г.

Решение по дело №192/2023 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите