Р Е Ш
Е Н И Е
№50
гр. Несебър, 10.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести
състав
в публично заседание на двадесет и втори март две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Д.Г., като разгледа гр. д. № 379 по описа на НРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът
М.н.о. иска
да се признае за установено по отношение на ответника Н.и.п.М.и Х. към Б.А.н.,
че е собственик на недвижим имот с идентификатор № ********, находящ се в
област Бургас, община Несебър, землището на с. E., местност „П.”, с площ от
2000 кв. м., категория 5, начин на ползване – специално предназначение,
застроена площ от 134,70 кв. м., при граници: на изток – море, на запад –
общинска мера, на север – общинска мера и на юг – море. Иска се ответникът да
бъде осъден да предаде на ищеца владението върху имота. Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че в процесния имот е разположен фар „E.”,
който е бил пост 18 „Цар Крум” от състава на бившата „Морска полицейска
семафорска служба”. Излага, че впоследствие фаровете са преминали към
Военноморските сили. Твърди, че за имота бил състав нотариален акт № 53 от
28.04.1932г., в който са описани следните граници: на изток – море, на запад –
общинска мера, на север – общинска мера и на юг – море. Сочи, че с
постановление № 11 от 23.03.1949г. на Министерски съвет имотът е предаден с
материалната си част и личен състав към Министерството на народната отбрана,
респ. Военноморските сили. Твърди, че имотът се води във финансовия баланс на М.о..
Навежда, че ответникът владее имота без правно основание и отказва да го
напусне. Извършва анализ на документите, с които се е сдобил ответникът в
периода 1974г. – 2004г., като сочи, че те се отнасят за друг имот, с други
граници и други размери, различаващи се от имота, собственост на М.о..
Акцентира върху обстоятелството, че от ответника никога не е подавано заявление
пред ПК Несебър за възстановяване правото на собственост върху имота.
Издаденият АПДС № 2379 от 23.11.2001г. се оспорва като неправилен и издаден при
наличие на явна фактическа грешка, тъй като не са били налице изискванията за
издаването му, предвидени в закона. Излага се, че ищецът е доказал правото си
на собственост върху имота въз основа на посочените актове. Развиват се
съображения, че доказателствената сила на констативния нотариален акт не е
оборена в процеса. Сочи се, че ответникът не е собственик на намиращите се в
имота сгради, като се твърди, че никъде в исковата молба не се оспорва
собствеността на сградите. Освен това се излага, че сградите не са предадени с
протокол на ответника. Акцентира се върху обстоятелството, че поземлената
комисия не се е произнасяла с решение за възстановяване собствеността на
земеделски земи в полза на ответника. Ищецът счита за доказано по делото, че
АПДС № 2379 от 23.11.2001г. е неправилен. В тази връзка сочи, че удостоверените
с този акт права не могат да се противопоставят на правата на ищеца. С тези
доводи от съда се иска да признае за установено спрямо ответника, че ищецът е
собственик на имота, като ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца
владението върху него. Претендират се разноски.
Ответникът Н.и.п.М.и
Х. към Б.А.н., чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че ищецът не притежава право на собственост върху
процесния имот. Извършва се анализ на доказателствата, чрез които ищецът се
легитимира като собственик на имота - нотариален акт № 53 от
28.04.1932г. и постановление № 11 от 23.03.1949г. на Министерски съвет, като се
прави краен извод, че тези актове нямат връзка помежду си и не установяват
право на собственост на ищеца върху имота. Сочи се, че липсва идентитет между
процесния имот и имотът, описан в нотариалния акт от 1932г. Твърди се, че този
нотариален акт няма конститутивно действие, като страната, която се ползва от
него, следва да докаже правото си на собственост. Развиват се и подробни
съображения за самостоятелни права на ответника върху имота. Сочи се, че
съгласно Решение К3-3 от 20.03.1975г. комисията за земята при МС е отчуждила и
предоставила терени в различни землища за изграждане на хидрометеорологични
станции, в това число и два декара държавна земя от 4-та категория в землище на
с. E. за станция на нос Е.. Твърди, се че въз основа на това решение е съставен
Акт № 26, с който във владение е въведен БАН – Управление Хидрология и
метеорология. Навежда се, че е издадена и скица с местонахождението на имота.
Излага се, че въз основа на тези факти и обстоятелствата от Областния управител
на гр. Бургас е издаден и АПДС № 2379 от 26.11.2001г. в полза на ответника.
Сочи се, че именно в процесния поземлен имот е била изградена метеорологична
служба, поради което ответникът има годно основание да извършва владение върху
част от имота. Навежда се, че сградите не са предмет на настоящия спор.
Акцентира се върху обстоятелството, че ищецът владее несмущавано около 1000 кв.
м. от имота. С тези доводи до съда се отправя искане да отхвърли предявения
иск. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
От нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот добит чрез обстоятелствена проверка том I, № 53, регистр. № 345, дело № 50/1932г. от 28.04.1932г.,
издаден от Анхиялски Мирови Съдия (на л. 101 – л. 102 от делото) се установява,
че Българската Държава се признава за собственик по давностно владение върху имот,
находящ се в землището на с. Е., Банянска община – Анхиялско, под название Пограничен
крайбрежен пост № 18 „*******) от двуетажна каменна постройка застроена върху
66 кв. м. и незастроено 2500 кв. м. място при граници: от изток – море, запад –
общ. мера, север – общинска мера и юг – море.
С Постановление № 11 от 23.03.1949г. по протокол № 36 на
Министерския съвет (на л. 142 от делото) се одобрило съществуващите хидрографни
служби при Дирекция на пристанищата (без фарово-сигналнопредпазната) за Черно
море и р. Дунав да се придадат с материалната си част и личен състав към Министерството
на народната отбрана – респективно Военно-морските сили, като
фарово-сигналнопредпазната служба да остане временно, до края на годината, под
ведомството на Дирекцията по пристанищата. Видно от протокол (на л. 143 от
делото) на 25.12.1949г. била съставена комисия за приемане и предаване на
фаровата и знакоозначителната служби, съгласно постановление № 11 от
23.03.1949г. Комисията обходила фаровете и навигационните знаци в бургаския
район. От протокола се установява, че на 31.12.1949г. бил приет фар „E.”,
построен на най-издадената част на нос E.. Установява се, че фарът
представлявал кръгла каменна кула, висока 6 метра, взидана в източната страна
на жилището на фаровите надзорници. Жилищното помещение към фара се състояло от
една стая и две малки помещения. Към сградата имало пристройка за зимнина и
дърва. Комисията инспектирала описаните помещения, фенера на фара, двата
створни знака в района на фара, шамандурата.
С т. 5 от доклад на Министерството на народната отбрана
от 1956г. (на л. 135 – л. 138 от делото) било разпоредено да се предоставят за
безвъзмездно ползване на Министерството на народната отбрана 6 декара нива от
Държавния поземлен фонд и 34 декара пустееща мера, находящи се в местността
„При фара”, землището на с. E., Поморийско. В доклада се отбелязало, че земите
следва да се предадат за устройване на постоянен район за радио-локаторна
станция. С разпореждане на Министерския съвет от 31.08.1956г. (на л. 130 – л.
131 от делото) било разпоредено да се предадат на Министерството на народната
отбрана за управление и стопанисване държавните имоти, сред които и посочените
нива и мера в местността „О.ф.”.
От протокол от 03.05.1971г. (на л. 48 – л. 49 от делото)
се установява, че въз основа на устната заповед на Началник поделение 20100 и
Началник ОХМС – Варна се събрала комисия, която констатирала, че поделение
20100 предава на ОХМС – Варна за ползване помещения, находящи се непосредствено
до фара на нос „Е.”, необходими за откриването и съществуването на
хидрометеорологична станция, както следва: стая с размер 4,5/3,5 метра, стая с
размер 3/2,5 метра и трета стая 3/2 метра (без дюшеме). С протокола се приело,
че останалите постройки също се предават на ОХМС – Варна. Било решено
метеорологичният парк да се устрои в двора на фара. Било разпоредено ползването
на помещенията да става безвъзмездно. С указание от 15.06.1978г. на
заместник-министъра на народната отбрана (на л. 54 от делото) било наредено на
основание чл. 94 от Наредбата за
държавните имоти на управление „Хидрология и метеорология” – клон Варна да
бъдат предадени безвъзмездно ползваните по силата на протокола от 03.05.1971г.
фарови постройки. В изпълнение на указанието на 13.09.1978г. била съставена
комисия (в която участвали командир от поделение 22560 – Бургас и представител
на ХМС Бургас). Същата направила оглед на сградите и установила на място
следните сгради: сграда 1 – състояща се от 3 стаи и коридор, сграда 2 –
масивна, с покрив от дървена конструкция, състояща се от 2 помещения без врати,
сграда 3 – масивна, с покрив от дървена конструкция, състояща се от две
помещения без врати. Било решено да не се предава фаровата кула, която да
остане като собственост на МНО. РУХМ Варна се задължило да осигурява достъп до
фаровата кула през всяко време на денонощието през коридора на сграда 1. Със
съставянето на протокола сградите (без фаровата кула) били предадени на РУХМ
Варна.
От протокол от 31.10.1974г. (на л. 89 от делото) се
установява, че назначена със заповед № 11 от 21.10.1974г. на Окръжния народен
съвет гр. Бургас (на л. 182 от делото) комисия решила да предложи една площадка
за изготвяне на Хидрометеорологична станция на нос Е. в землището на с. E., в
размер на около 2 декара, при граници: на изток – дере (седловина) отделяща
фара, запад и юг – военно поделение, на север – мера. Площадката представлявала
държавна мера, дадена за ползване на ДЗС Обзор. От ДЗС Обзор било представено
съгласие (обективирано в удостоверение на л. 96 от делото) да се изгради
станция върху описаните в протокола от 1974г. пасища. Министерството на
земеделието и хранителната промишленост съгласувала протокола на комисията от
31.10.1974г. (видно от писмо на л. 97 от делото). Съгласия били дадени и от ХЕИ
Бургас и Държавна напоителна система (на л. 99 от делото). Окончателните
площадки били одобрени от Окръжния народен съвет в гр. Бургас (видно от писмо
на л. 23 от гр.д. № 1199/2016г. по описа на Районен съд Бургас). Видно от писмо
от управление „Хидрология и метеорология” към БАН до БАН (на л. 55 от делото) с
решение № КЗ-3 от 20.03.1975г. комисията по земята при Министерския съвет
отчуждила и предоставила терени за изграждане на хидрометеорологични станции,
сред които и 2 декара държавна необработваема земя от IV-та категория в землището на село E. за станция на нос Е..
В тази връзка с Акт № 26 от 07.IV.1975г. (на л. 189 от делото) управление „Хидрология и метеорология” към
БАН било въведено във владение върху отчуждената земя, предоставена с
посоченото разпореждане, необходима за строителство на Хидрометеорологична
станция Е.. В т. 5 от акта е посочено, че въвеждането става въз основа на скица
на строителната площадка. Във връзка с изграждането на станцията били изготвени
и 2 скици, едната от които за проектиране – на л. 56 от делото, а другата окомерна
– на л. 191 от делото. Въз основа на така съставените документи от НИМХ при
БАН, филиал Варна, било подадено искане до Областния управител на гр. Бургас
(на л. 83 от делото) да разпореди актуване на недвижими имот на нос Е., където
се намира метеорологична станция Е., собственост на НИМХ. По образуваната
преписка бил издаден Акт № 2379 за публична държавна собственост (на л. 57 – л.
58 от делото), в който като собственик на процесния имот бил вписан НИМХ при
БАН.
От НИМХ-БАН било подадено заявление с вх. № 99-8645 от
18.04.2011г. за промяна на кадастралната карта на землището на с. E.,
изразяващо се в нанасяне на нови обекти на кадастъра – сгради с идентификатор ********.1,
274.14.83.2 и ********.3 в рамките на процесния имот. По искането бил
постановен отказ от Началника на СГКК гр. Бургас (на л. 13 – л. 16 от гр.д. №
1199/2016г. по описа на Районен съд Бургас).
От представените към исковата молба информационни карти
(на л. 17 – л. 20 от гр.д. № 1199/2016г. по описа на Районен съд Бургас) се
установява, че земята от 2000 кв. м. е вписана в оценените активи на войскови
район „Фар E.” със стойност от 15 000 лева. В баланса на НИМХ БАН е
вписана земя от 2000 кв. м. и сграда от 70 кв. м. на нос „Е.” (видно от
техническа характеристика на обект на л. 85 от делото).
За установяване на релевантни за спора факти по делото са
изслушани две съдебно-технически и една повторна съдебно-техническа експертизи.
От заключението на първата съдебно-техническа експертиза (на л. 68 – л. 73 от
делото) се установява, че справедливата пазарна стойност на процесния имот е в
размер на 26 280 лв.
От втората експертиза (на л. 164 – л. 194 от делото) се установява, че границите на процесния имот съгласно скицата от СГКК Бургас са следните:
поземлен имот с идентификатор ****** – вид собственост – Държавна част – НТП –
Крайбрежна плажна ивица, собственост на МОСВ; поземлен имот с идентификатор ******
– вид собственост Държавна публична – НТП – защитена местност, собственост на
МОСВ; поземлен имот с идентификатор ****** – местност „П.”, начин на трайно
ползване – „Пасище”, собственост на Община Несебър. Вещото лице е установило,
че към 1928г. нос Е. бил посочен като граничен пост 1 с наименование „Цар
Крум”. От 1933г. пограничният пост приел името „Е.” под № 18. През 1940г. със
заповед № 432 от 30.11.1940г. на Министъра на войната се обявила нова номерация
на граничните постове, като Граничния пост на нос Е. бил под № 17 с
наименование „М.В.”. Към декември 1944г. граничен пост намиращ се на нос „Е.”
бил под № 17 и с наименование „E.”. От приложените към делото документи вещото
лице направило извод, че пограничният пост на нос Е. е съществувал винаги, като
през годините е променял своето наименование и номерация в зависимост от
създаваните Морски гранични участъци. Установява се, че няма друг имот, който
да е толкова вдаден в морето, а след оглед на подобни имоти по самото
крайбрежие, не са открити имоти с граници като процесния имот.
След извършена справка в Общинска служба по Земеделия –
Несебър, вещото лице достигнало до извод, че НИМХ – БАН не са подавали
заявление пред ПК Несебър за възстановяване правото на собственост върху
процесния имот. В архивите на Областна дирекция по земеделие – Бургас вещото
лице се запознало с преписката за отреждане на площадка за строителство на
метеорологична станция в землището на с. E., в която се намирала и окомерната
скица (на л. 191 от делото). Експертът констатирал, че тази скица посочва
точното място на отчуждената от ДЗС земеделска земя и нейните граници съвпадат
с тези, посочени в протокола от 31.10.1974г. По тази скица вещото лице
определило, че отчуждената земя се намира в непосредствена близост до
съществуващото поделение и неговия вход – срещу фара на нос Е.. При оглед на
място не се установило площадката да е реализирана. Въз основа на тази скица и
всички документи, с които вещото лице се е запознало от посочената преписка, от
него е даден отговор, че отредената площадка за изграждане на
хидрометеорологична станция на нос Е. на БАН-УХМ с протокол от 31.10.1974г. не
е идентична с процесния имот. В приложена към заключението комбинирана скица
(на л. 177 от делото) вещото лице очертало процесния имот и предназначения за
метеорологична площадка терен. Експертът извършил проверка и на образуваната
преписка пред Областния управител на гр. Бургас, при която установил, че в
преписката не е приложена окомерната скица, а скица № 22, издадена на
18.09.2001г. от ПК Несебър за имот с номер ****** в землището на с. E.. Тази
скица е идентична със скицата на процесния имот. Според вещото лице
основанието, въз основа на което е поискано издаването на АПДС (въвод във
владение от 07.04.1975г.) се отнася за друг имот, а не за процесния. Експертът
не е открил документи, удостоверяващи прехвърлянето на собственост от терена на
процесния имот в полза на НХМ – БАН. Вещото лице достигнало до извод, че в
Община Несебър не се съхранява план на кадастъра на землището на с. E. от
1956г., поради което не може да се отговори какви са били границите и
местонахождението на местността „О.ф.” и на отчуждените за ползване на МНО през
1956г. недвижими имоти.
От заключението на повторната съдебно-техническа
експертиза (на л. 222 – л. 235 от делото) се установява, че процесният имот не
е ограден с ограда от всички страни, но се намира на твърде характерно място.
От изток и юг граничи със стръмни скали (почти отвесни, а от юг отвесни) и
морето. На запад граничи със стръмно, дълбоко дере, което също към процесния
имот е отвесно. На север граничи с мера, която преминава в дере и достъпът до
него се осъществява по стръмен полски път. Цялата територия, предмет на спора,
се намира на носа и представлява връх. Цялата достъпна площ е от 1600 кв. м.
Западната част на имота по кадастрална карта попада в стръмно дере, зад
изградената масивна ограда и е недостъпна. Вещото лице установило в имота
следните сгради: фар с площ от 11 кв. м. и стара масивна сграда към него с площ
от 56 кв.м. Установило и сграда с каменна зидария с площ от 19 кв. м. От изток била
констатирана масивна каменна стена, която стига до самия ръб на носа, останала
от стария навес, който бил на мястото. На запад от описаните сгради се намира нова
масивна сграда с площ от 34 кв. м., която се използва за хидрометеорологична
служба. Южно от нея е разположен дворът, в който са разположени
метеорологичните съоръжения. На място вещото лице установило, че от БАН се ползват
430 кв. м. от терена, а от М.о. – около 1000 кв.м. Според експертът около 170
кв. м. представляват път за достъп. Тези данни вещото лице отразило в скица –
приложение № 1 към експертизата (на л. 230 от делото). Вещото лице е достигнало
до извод, че имотът, описан в нотариалния акт от 1932, е идентичен с ПИ ********.
Според експертът реално имотът е с площ от 1600 кв. м. и би следвало да се
поправи кадастралната карта по отношение на западната граница. По отношение на
граници описанието по нотариалния акт съвпада с границите по кадастралната
карта. Предходният план за имота е КВС от 1991г. Там той е с идентификатор ******
и граничи с ПИ ****** – пасище, мера, от изток и юг – с ПИ 003011 – защитена
местно и на юг с ПИ ****** – плаж. В кадастралния план от 1978г. е с номер 49.
Граничи на изток и юг със скали, а от запад и север с имот с пл. номер 50 –
мера. Според вещото лице тези граници отговарят на посочените в нотариалния акт
от 1932г. Пост Цар Крум е бил построен на върха на нос Е.. Няма друг такъв имот
в землището на E., с такива граници.
Експертът извършил справка с преписка в ОД „З” №
11/2014г. В преписката се констатирал акт № 26 от 07.04.1975г. на Комисията по
земята. Вещото лице констатирало, че към преписката се съхраняват две скици, но
е възможно да има и трета скица, по която да е направен въводът от 1975г. Констатирало,
че границите по изчертаната окомерна скица съвпадат с описаните по преписката.
Установило, че в нея не са посочени точни граници и не е котирано разстояние до
трайни обекти. Скицата не била датирана и не била извеждана. Другата установена
от вещото лице скица била изведена за проектиране. Вещото лице установило на
нея дати, подписи и печати. Установен е печат на Комисията по земята и е
констатирано, че в нея е описан Акт 26. Според вещото лице на скицата
площадката е обозначена с червен цвят. Тази скица е приета от експертът за официална,
но е направен извод, че посочените в нея граници не отговарят на описанието за
граници в протоколите. Крайният извод на вещото лице, че двете скици не са
идентични и определят различни територии. Вещото лице е установило, че БАН няма
имот, възстановен в стари граници. По отношение на отредената площадка е
заключило, че описание на границите същата не съвпада с процесния имот. По една
от двете скици, установени от вещото лице обаче (за проектиране) отредената
територия за площадка би следвало да обхваща част от територията на върха до
фара и по този начин да попада в процесния имот. В тази връзка от експертът е
изготвена комбинирана скица (на л. 234 от делото), в която са отразени
границите на площадката по скицата за проектиране, границите й по окомерната
скица, границите на военното поделение и границите на процесния имот по
кадастралната карта. Според вещото лице около 875 кв. м. от описаната в скицата
на л. 56 от делото площ попадат в обхвата на процесния имот.
По отношение на издадения в полза на БАН АПДС вещото лице
е констатирало, че академията е вписана като собственик по реда на поддръжката
на плановете в актуалност по тяхно искане. Издаденият акт не е вписан в
регистъра към КВС. Скиците за издаване на АПДС в полза на БАН били издадени от
ПК по фиктивна преписка № 1000, а не по отправено искане за възстановяване на
собственост. Вещото лице е констатирало, че въз основа на тези скици, на които
е отразен процесният имот, е издаден и съответният акт. Направен е извод, че
процесният имот е напълно идентичен с имота по АПДС от 2001г., а площадката,
определена за хидрометеорологична служба, не може да бъде конкретно определена
поради различие на описаните граници в двете скици. Относно местността „О.ф.”
вещото лице е посочило, че в местността се включват териториите близо до фара.
Експертът не е могъл да определи точните граници на територията, отчуждена за
нуждите на МНО през 1956г., тъй като в ОД „З” се съхраняват архиви от 1968г.
Вещото лице е констатирало, че имотът, отреден в кадастралната карта като
военно поделение е с площ от 117 декара, поради което е по-голям от
съществуващата на място ограда и много по-голям от отредените 40 декара. Според
вещото лице въпросните 40 декара попадат вътре.
За установяване на релевантни за спора факти по делото са
разпитани свидетелите А.П., Г.Ч., Т.Ч., Р.С. и. От показанията на св. П.(офицер
във флота, извършвал изследвания по история на фаровете) се установява, че
наблюдателният пост на нос Е. е поставен с началото на Балканската война. При
изследванията си свидетелят възприел, че наименованията на поста били различни
през годините: „Цар Крум”, „E.”, „Е.”. Според свидетеля фарът винаги се намирал
на това място. Фарът и поделението имали обща ограда и обща територия.
Свидетелят твърди, че отразеният в кадастралната скица имот под № 83
представлява територия на хидрографската служба на военноморските сили. От
показанията на св. Сердарова (старши специалист в командването на военноморските
сили) се установява, че тя присъствали през 2012г. на среща в гр. Варна между
представители на БАН, командира на военноморските сили, специалисти от щаба на
военноморските сили, представител на отдел логистика, на отдел сигурност на
информацията, юристи. Според свидетелката директорът на БАН заявил, че чувства
неудобство от това, че съставили АПДС на тяхна земя и съжалява за това. На
няколко пъти заявил, че съжалява и не иска да бъдат изгонени от мястото. От
показанията на свидетелката се установява, че военно формирование 26870-Варна
стопанисва фара. Установява се, че към фара има още едно помещение, което се
нуждаело от ремонт. При опит да се осъществи ремонт на това помещение дежурният
от БАН не пуснал хората да отидат до него, тъй като директорът не позволявал.
Свидетелката посещавала процесния имот и установила, че до него се стига по
стръмен път. Имало портал, от който се влиза в имота. При посещението на
свидетелката вратата била отворена от служител на БАН. На място имало
помещение, обитавано от специалистите от БАН. От показанията на свидетелката се
установява, че на място имало и един навес. На място имало още едно помещение,
което не се ползвало, и от което се влизало във фаровата кула. Имало още един
полусрутен навес. Пред тези сгради се намирали метеорологичните станции.
Фаровата кула се ползвала от фаровите специалисти към военните.
От показанията на св. Г.Ч. (работник в
хидрометеорологичната станция) се установява, че същият работи в станцията от
около 34 години. Установява се, че в близост до станцията има военно поделение,
строено през 1957г. Според свидетеля имало стар пост на самия бряг, където сега
има дере. Установява се, че фарът не се ползвал постоянно от военните, а същите
го посещавали да проверят дали светлините са в изправност. Военните имали
достъп до фара и служителите на станцията не заключвали входната врата. Според
свидетеля служителите на НИМХ-БАН ползват останалите постройки, като едната от
тях била полусрутена, но била ремонтирана със средства на службата. От показанията
на св. Т.Ч. (дългогодишен жител на с. E.) се установява, че до 1956г. имало
старо поделение в E. на стария пост. Установява се, че новото поделение е до
фара, като същото е направено през 1956г. Според свидетеля фарът винаги е бил на
нос Е.. При фара свидетелят възприел, че се намира и метеорологичната служба
(представляваща постройка с три стаи). Установява се, че военните отговарят за
осветлението на фара.
От показанията на св. Иванов се установява, че и той
присъствал (в качеството си на директор на НИМХ – БАН, филиал Варна) на срещата
от 2012г. Същата се провела в щаба на военноморския флот. На срещата се
обсъждали претенциите на двете институции към имотите на нос „Е.”. На
представителите на НИМХ при БАН било направено предложение да освободят
сградата или да плащат наем. Било изказано становище, че имотът е на
военноморските сили. Директорът на НИМХ БАН изразил съжаление, че двете
организации трябва да спорят за даден имот. От показанията на свидетеля се
установява, че от НИМХ при БАН били направени постъпки за вписване в кадастъра
на сградите в имота. На място представителите на военноморските сили отказали
да подпишат акта за вписване на сградите. Според свидетеля земята и сградите са
собственост на НИМХ при БАН, а фаровата кула е под опеката на военните. От
показанията на свидетеля се установява, че представители на военноморските сили
ремонтирали сгради на мястото, без да се допитват до служителите на НИМХ при
БАН. Установява се, че от НИМХ при БАН бил правен ремонт на малката сграда,
голямата сграда и навеса. Според свидетеля на място има една по-малка сграда и
около фаровата кула има втора сграда и един навес. Пред тези сгради, източно от
тях, има оформена метеорологична площадка. От една страна площадката е оградена
с дувар с камъни и мрежова ограда. Самите сгради затварят ъгъла и играят ролята
на ограда. Според свидетеля така описаните имоти, ведно със земята, са в
счетоводния баланс на института. Установява се, че теренът не е ограден, защото
е забранен за достъп.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 108 ЗС. Ищецът следва да
докаже, че е собственик на процесния имот на твърдяното от него правно
основание – по силата на нотариален акт № 53 от 28.04.1932г. и постановление №
11 от 23.03.1949г. на Министерски съвет. Следва да докаже, че имотите се
владеят от ответника.
На първо място съдът намира, че
следва да бъдат направени уточнения във връзка с допустимостта на предявения иск
и спорният предмет по делото.
От твърденията в исковата молба се
установява, че М.о. като самостоятелен правен субект претендира право на
собственост върху процесния имот, което право на собственост е оспорено от
другата страна в процеса – НИМХ при БАН. В хода на процеса съдът констатира, че
ищецът и ответникът са процесуално правоспособни като разпоредители с бюджетни
кредити – арг. от чл. 27, ал. 2 ГПК. Няма пречка всеки един от тези правни
субекти да притежава самостоятелно право на собственост (арг. от чл. 10, ал. 1
от Закона за БАН и чл. 15 вр. чл. 13 от ЗДС и чл. 316 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България). В тази връзка като процесуално правоспособни лица, имащи
право да притежават самостоятелни права върху недвижими имоти, ищецът и
ответникът могат да бъдат надлежни страни в съдебен процес с предмет спор за
собственост по реда на чл. 108 от ЗС. В задължителната си практика по реда на
чл. 290 ГПК върховната инстанция е имала повод да разгледа искове за
собственост, водени между различни учреждения. В такава насока е напр. Решение
№ 544/17.01.2013г. по гр.д. № 1758/2011г. на IV гр. о. на ВКС. С
оглед изложеното надлежни страни в производства като настоящото са именно
правоспособните (по смисъла на чл. 27, ал. 2 ГПК) държавни учреждения, които
претендират самостоятелни права върху спорния имот. Участието по реда на чл.
31, ал. 1 от ГПК на министъра на регионалното развитие и благоустройството в
настоящото дело не е било необходимо, тъй като той представлява държавата като
правен субект. В случая делото се води между две самостоятелни учреждения,
които са процесуално правоспособни и могат самостоятелно да участват в процеса.
В тази връзка и съдът е отхвърлил искането на процесуалния представител на
ищеца за отделно призоваване на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Това искане е направено за пръв път в съдебното заседание от
13.10.2016г. (макар да се твърди, че е направено с исковата молба) и същото се
свежда само до искане за призоваване на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Както вече се посочи настоящото дело се развива между
процесуално правоспособни страни по чл. 27, ал. 2 ГПК и не е имало необходимост
да се призовава министърът на регионалното развитие и благоустройството. В
същото време от страните не е направено искане министърът да се конституира
като самостоятелна страна в процеса, поради което производството правомерно се
е развило единствено между ищеца и ответника.
Съдът счита за необходимо да
отбележи, че предмет на настоящото производство е единствено правото на
собственост върху имот с идентификатор № ********, находящ се в област Бургас,
община Несебър, землището на село E., местност „П.”, с площ от 2000 кв. м.,
категория 5, скица № 15-358688-20.08.2015г., начин на ползване – специално
предназначение, застроена площ от 134,70 кв. м., при съседи: имоти с № ******, ******
и ******. В тази връзка относно сградите, построени в този имот, не е
предявяван иск и по отношение на тях не се дължи отделно произнасяне от съда,
въпреки, че за първи път в проведеното съдебно заседание на 02.12.2016г. от
процесуалния представител на ищеца е направено изявление, че се претендира за
земята и за сградите. В това си изявление той е посочил, че поддържа исковата
молба, в която според него е въведен спор и за сградите. Съдът намира, че с
исковата молба по никакъв начин сградите не са въведени като спорен предмет по
настоящото дело. Изричното искане на ищеца, обективирано в исковата молба, е в
следната насока: „да постановите решение, с което да приемете за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот ********, със
застроена площ от 134,70 кв. м…”; „да осъдите ответника да ни предаде
владението на горепосочения недвижим имот”. Построените в имота сгради се
споменават единствено в обстоятелствената част на исковата молба и то при
обосноваване на твърденията, че имотът се владее от ответника. В тази връзка в
исковата молба е посочено, че „подходът към фаровата кула се осъществява през
сградата, в която са се нанесли неправомерно представители на НИМХ-БАН. По този
начин е ограничен достъпът и обслужването на фаровата кула, която е техническо
съоръжение със специално предназначение, изискващо непрекъсната работа,
свързана с навигационната безопасност на плаване на корабите – пряко задължение
на Военноморските сили и МО. През 1971г. намиращите се О.ф. едноетажни стари
постройки, състоящи се от три стаи, са били отстъпени за временно ползване от
командира на поделение 20100 на ОХМС – Варна.”. Според съда излагането на тези
твърдения не може да се тълкува като въвеждане на спор за собственост по
отношение на сградите в предмета на делото. На първо място това е така, тъй
като петитумът на исковата молба е изричен и единственото искане на ищеца е да
се признае за установено, че е собственик на земята. Искането му е ясно и
категорично и не е имало никакво основание същото да се тълкува. Наред с това в
допълнително становище вх. № 8283/12.10.2016г. по описа на Районен съд Несебър
(на л. 74 – л. 78 от делото) се съдържа изявление, че „Никъде в исковата молба
не спорим собствеността на сградите, това не е предмет на иска”. Същото
твърдение се съдържа и в депозираната по делото писмена защита от процесуалния
представител на ищеца. Именно въз основа на исковата молба и становището на
ищеца е изготвен докладът на съда, в който спорното право е очертано. Докладът
е обявен за окончателен в първото заседание по делото – на 12.10.2016г. В
проекта за доклад изрично е вписано, че предмет на спора е имот с идентификатор
№ ********, находящ се в област Бургас, община Несебър, землището на село E.,
местност „П.”, с площ от 2000 кв. м., категория 5, скица №
15-358688-20.08.2015г., начин на ползване – специално предназначение, застроена
площ от 134,70 кв. м., при граници: на изток – море, на запад – общинска мера,
на север – общинска мера и на юг – море. В съдебното заседание от 12.10.2016г.
е направено изявление от процесуалния представител на ищеца, че няма възражения
по така изготвения проект за доклад и същият е обявен за окончателен. Ето защо
съдът приема, че спорното право е очертано по достатъчно ясен и категоричен
начин с исковата молба, допълнителното становище на ищеца и изготвения по
делото доклад. Поради тази причина не е било допустимо на по-късен етап в спора
да се включват и други спорни недвижим имоти. Както може да се изведе от множество норми от действащия ГПК (напр. чл.
127, ал. 1, т. 4, чл. 145, чл. 147 и др.) рамките на гражданския процес се
поставят с фактите, наведени в исковата молба, които впоследствие единствено
могат да бъдат уточнявани, но ищецът няма право да въвежда изцяло нови
фактически твърдения в процеса, освен ако няма някаква причина за това (арг. от
чл. 147 ГПК). В случая на практика е въведено изцяло ново твърдение свързано с
оспорване на собствеността върху сградите в имота, което не е фигурирало изобщо
в исковата молба, а същевременно не са наведени никакви доводи, че ищецът не е
могъл да узнае това обстоятелство към момента на депозирана на исковата молба в
съда. Впрочем дори и ищецът счита, че тези негови доводи са наведени още с
исковата молба (което както беше посочено по-горе не е така). Ето защо
изявлението на процесуалния представител на ищеца за спор относно построените в
имота сгради, направено за първи път в съдебното заседание от 02.12.2016г.,
изобщо не следва да се разглежда в рамките на настоящия процес.
Както вече беше посочено няма пречка
страните в настоящия процес да са собственици на недвижими имоти. Този извод се
потвърждава и от цитираното вече Решение
№ 544/17.01.2013г. по гр.д. № 1758/2011г. на IV гр. о. на ВКС. От
текста на цитираното решение може да се направи извод, че предпоставките дадено
учреждение да е собственик на недвижим имот са следните: 1. Имотът да е бил
държавна собственост и 2. да е предоставен на съответното учреждение с надлежен
акт от компетентния държавен орган.
В
светлината на изложеното в настоящия процес ищецът се легитимира като
собственик на имота по силата на нотариален акт № 53 от 28.04.1932г. и
Постановление № 11/23.03.1949г. на
министерски съвет. В исковата молба се цитира и акт за публична държавна
собственост, издаден в полза на М.о., който не е представен като доказателство
по делото. От своя страна ответникът се легитимира като собственик на имота по
силата на акт за публична държавна собственост № 2379 от 26.11.2001г. На първо
място следва да се има предвид, че актуването и деактуването на държавните и
общинските имоти представлява вътрешнослужебна дейност по отчитане и регистриране
на имотите, поради което тяхното актуване и деактуване не подлежи на съдебен
контрол. Ето защо за придобиването на правото на собственост от страна на
държавно учреждение върху процесните имоти е ирелевантно по какъв начин и кога
са съставени актовете за държавна собственост. Както се посочи собствеността не
се придобива въз основа на тези актове, а тяхната цел е единствено отчетна и
вътрешнослужебна. Няма пречка отразеното в тези актове право да бъде оборено от
другата страна в процеса. По делото безспорно се установява, че имотът, описан
в нотариален акт № 53 от 28.04.1932г. е идентичен с имота, предмет на
настоящия спор. Вещите лица по изслушани експертизи са категорични, че
границите на описания в нотариалния акт от 1932г. имот са същите като границите
на имот с идентификатор № ********, находящ се в област Бургас, община Несебър,
землището на село E., местност „П.”. Няма друг имот с такива граници и друг
имот, който да е толкова вдаден в морето. Вещите лица по съдебно-техническата и
повторната съдебно-техническа експертиза са проследили отразяването на имота в
различните планове и са установили, че в предходния план за имота - КВС от 1991г., той е с идентификатор ****** и граничи с ПИ ****** –
пасище, мера, от изток и юг – с ПИ 003011 – защитена местно и на юг с ПИ ******
– плаж,
а в кадастралния план от 1978г. е с номер 49. С оглед изложеното
съдът приема за доказано по делото, че описаният в нотариалния акт от 1932г.
имот е идентичен с процесния недвижим имот.
В нотариалния акт от 1932г. като
собственик на имота е вписана Държавата. При това положение основният спорен по
делото въпрос е дали този имот е предоставен на съответното учреждение с
надлежен акт от компетентния държавен орган. В тази връзка ищецът се легитимира
като собственик на имота по силата на Постановление 11 от 23.03.1949г.
Посоченото постановление е издадено от Министерския съвет. С постановлението се
одобрява съществуващите хидрографни служби при Дирекция на пристанищата (без
фарово- сигналнопредпазната) за Черно море и р. Дунав да се придадат с
материалната си част и личен състав към МНО – респективно Военно-морските сили,
като фарово-сигналнопредпазната служба да остане временно, до края на годината,
под ведомството на Дирекцията по пристанищата. Следва да се има предвид, че към
1949г. е действал Закон
за държавните имоти (обн. В ДВ от 22.12.1948г. и отменен на 17.12.1951г.). Според чл. 9 от този закон държавните имоти се управляват и стопанисват от
министерствата и подведомствените им учреждения и предприятия, на които са
предадени, или от народните съвети. Съгласно чл. 11 от ЗДИ (отм. На
17.12.1951г.) държавните недвижими имоти,
включително причислените към жилищния фонд движимите вещи от значителна
стойност, се предават възмездно или безвъзмездно на държавни учреждения и
предприятия, по начин установен с правилник, одобрен от Министерския съвет. От анализа на тези
норми може да се направи извод, че е необходимо съответният имот да е предаден
на държавното учреждение, министерство или предприятие. Самата процедура по предаване
на имотите е развита в Правилника за приложение на Закона за
държавните имоти (утвърден с ПМС № 10 от
29.03.1949г., отменен на 17.12.1951г.). Съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилника държавните недвижими имоти се предоставят за
стопанисване на ония държавни предприятия, учреждения и обществени организации,
които имат най-голяма нужда от тях и могат да ги използуват най-цялостно. В чл. 7 от
Правилника е предвидено, че фактическото предаване на недвижимите имоти,
отстъпени на държавните учреждения или предприятия, се извършва от органите на
народните съвети, по местонахождението на имотите, в присъствието на
представители на приемащото и предаващото учреждение или предприятие, с
протокол-опис, в който се описва имота по квадратура, имената на съседите, дължината
на границите и пазарната му цена. Протокол-описът се съставя в четири
екземпляра по един за Министерството на финансите, за народния съвет, за
предаващото и приемащо учреждение или предприятие. При действащата към 1949г.
законодателна уредба не може да се приеме, че цитираното от ищеца Постановление
доказва предаването на процесния имот на М.о.. Това е така, тъй като видно от
постановлението хидрографните служби при Дирекцията на пристанищата се предават
с материалната си част към МНО. Т.е. с постановлението се доказва единствено предаването
на определени служби (и материалната им част) от едно ведомство в друго. За да
се докаже, че процесният имот също е предаден на МНО, е необходимо да се
установи на първо място, че той е предаден на хидрографските служби (като
такива към Дирекцията на пристанищата) по предвидения ред в цитираните Закон за
държавните имоти и Правилник за приложението му. По делото не са представени
доказателства, че процесният имот е бил предаден преди 23.03.1949г. на Дирекция
на пристанищата или на хидрографните службите към тази дирекция. Впрочем и в
чл. 17 от действалия в периода от 25.03.1941г. до 26.12.1948г. Законъ за държавните имоти е предвидена сходна процедура за предаването на имотите – държавна собственост.
Видно от този текст имотите се предават на държавни учреждения по опис, въз основа
решение на комисия в състав: представител на Министерството на земеделието и
държавните имоти, представител на съответното учреждение, на което се предава
имотът, финансов представител, представител на държавната или общинска
техническа власт и общинският кмет. По делото не са
представени доказателства, от които да е видно, че имотът е предаден на
Дирекцията на пристанищата по този ред. Налага се извод, че въпреки твърденията
на ищеца цитираното от него постановление не доказва, че правото на собственост
върху процесния имот е преминало в полза на М.о.. Изложеното се потвърждава и
от представения по делото Протокол от 31.12.1949г. (на л. 143) за приемане и
предаване на фаровата и знакоозначителните служби, съгласно постановление № 11
от 23.03.1949г. Видно от този протокол комисията, назначена за приемане и
предаване на фаровата служба е обходила единствено фаровете и навигационните
знаци в бургаския район (сред които и фар „E.”). По отношение на фар „E.” са
направени изводи единствено за състоянието на постройката, жилищното помещение
към фара и пристройка към сградата. Липсва отбелязване да е извършено приемане
на земята О.ф., която представлява процесния по делото имот. Т.е. от съставения
във връзка с цитираното постановление протокол не се установява на
Министерството на народната отбрана да е предадена земята около фар „E.”.
Съдът
намира, че правото на собственост на ищеца не се установява и от приложеното
Разпореждане от 31.08.1956г. (на л. 130 – л. 132 от делото) за отчуждаване на
частни и безвъзмездно предаване на държавни имоти за нужди на Министерството на
народната отбрана. Видно от т. I, 5 от разпореждането на МНО за управление и
стопанисване са предадени следните държавни имоти: 6 декара нива, собственост
на Държавния поземлен фонд и 34 декара пустееща мера. От изслушаните по делото
експертизи не може да се направи категорично заключение къде попадат тези 34
декара. Видно от заключението на повторната съдебно-технически експертиза тези
40 дка вероятно попадат в по-голям имот на площ от 117 декара, представляващ
военно поделение, отбелязан на комбинирана скица към въпрос № 6 (на л. 234 от
делото). От скицата е видно, че поделението не съвпада с процесния имот.
Впрочем обстоятелството, че предадените на МНО 40 декара са различни от
процесния недвижим имот се потвърждава от самото описание на предадените имоти.
Видно от разпореждането те представляват нива и пустееща мера. В нотариалния
акт от 1932г. имотът е описан като пограничен крайбрежен пост, състоящ се от
незастроена площ от 2500 кв. м. и постройка от 66 кв. м. Т.е. определено не
става въпрос за пустеещи земи или ниви. И самият ищец не твърди процесният имот
да е идентичен с този от разпореждането от 1956г., поради което това
разпореждане не може да се приеме за годен титул, доказващ право на собственост
върху този имот.
От всичко
изложено до тук се налага извод, че в настоящото производство ищецът не доказа
да притежава право на собственост върху процесния имот на сочените от него
правни основания. По делото се доказа, че собственик на имота е Държавата по
силата на нотариален акт от 1932г. Не се доказа обаче Държавата да е предала
собствеността на този имот на М.о. при спазване на предвидените в съответните
действали закони правила. Както вече се посочи цитираното Постановление 11 от
23.03.1949г. не е годен титул, който да доказва надлежно предаване на
поземления имот на ищеца по делото. След като ищецът не е доказал
претендираното от него право на собственост върху имота само на това основание
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението по въпроса
относно владението върху имота съдът намира следното:
Както се установява от приетата по
делото повторна съдебно-техническа експертиза реалната площ, която се използва
от процесния имот, е от 1600 кв. м. Изводът на вещото лице е, че макар в
нотариалния акт да са описани 2500 кв. м. останалата част от площта на имота е
неизползваема, тъй като останалите пространства представляват стръмни скали,
които не могат да се използват. При извършения оглед вещото лице е
констатирало, че от НИМХ при БАН се използват 430 кв. м. от терена (в това
число влиза площта на построените сгради, ползвани от института и двора, в
който са разположени метеорологичните съоръжения). Останалите използваеми 1000
кв. м. се владеят от М.о.. Този извод на вещото лице (направен при извършения
оглед на място и след осъществяване на необходимите измервания) напълно
съответства на показанията на разпитаните по делото свидетели. Всички свидетели,
които са посещавали имота, дават показания, че фарът се ползва от М.о., а
останалите постройки, вкл. и изградената хидрометеорологична станция – от НИМХ
при БАН. В тази връзка съдът намира заключението на вещото лице за обективно,
компетентно и безпристрастно и го кредитира в тази му част. Не се споделят
възраженията на процесуалния представител на ищеца, че експертът не е имал
задача да определи реалното ползване на имота. Видно от задача № 3 (поставена
от ищеца) вещото лице е следвало да посети процесния имот на място, да направи
нужните измервания и да даде отговор на въпроса дали се спори за един и същ
имот. Именно в рамките на тези правомощия експертът е извършил необходимите
измервания и е достигнал до извод, че всяка от страните владее и ползва
определени части от процесния имот. Т.е. заключението е напълно относимо и
съответства на поставения въпрос. Както се посочи същото се потвърждава и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
При посочените
по-горе данни основната теза на ответника е, че владее посочените площи от
имота на годно правно основание. Следва да се има предвид, че събраните по
делото писмени доказателства потвърждават извода, че фаровата кула се ползва от
М.н.о. а останалите постройки от съответното поделение на НИМХ БАН. Както се установява от фактическа страна по делото с протокол от
03.05.1971г. постройките при фара на нос „Е.” са предадени от поделение 20100
на ОХМС – Варна за откриването и съществуването на хидрометеорологична станция.
С указание от 15.06.1978г. на заместник-министъра на народната отбрана е
наредено на управление „Хидрология и метеорология” – клон Варна да бъдат предадени
безвъзмездно ползваните по силата на протокола от 03.05.1971г. фарови
постройки. В изпълнение на указанието на 13.09.1978г. е съставена комисия,
която съставила протокол за предаване на сградите (без фаровата кула) на РУХМ
Варна. Т.е. по делото се доказа фактическото предаване на сградите, находящи се
в процесния имот, поради което владението върху тях се осъществява правомерно
от НИМХ при БАН.
Другият спорен
въпрос по делото се свежда до това дали на ответника е предадена и част от
земята за изграждане на хидрометеорологична станция. В тази връзка съдът кредитира
в пълнота приетите по делото експертизи, като не приема възраженията на ищеца
срещу съдебно-техническата експертиза и тези на ответника срещу повторната
съдебно-техническа. Не може да се приеме доводът на процесуалния представител
на ищеца, че вещото лице по повторната експертиза е зачело скицата от
08.11.1974г., която няма никаква стойност. Факт е, че в преписката на Комисията
по земята, свързана с издаването на акт № 26 от 07.04.1975г. за утвърждаване на
площадка за хидрометеорологична станция, се съдържат две скици. Вещото лице по
първата експертиза е взело предвид едната от тях (окомерната) и въз основа на
нея е направило своя извод, че мястото, отредено за площадка, не попада в
границите на процесния имот. Вещото лице по втората експертиза не е дало
приоритет на никоя от скиците, като е посочило, че двете скици не са идентични
и определят различни територии. Ако се вземе предвид скицата за проектиране, то
площадката попада в рамките на процесния имот. При тези факти съдът намира, че
по делото не е доказано по категоричен начин дали площадката попада в рамките
на имота. Това обаче не е било и необходимо, тъй като относно правото на
собственост основният спорен въпрос се свежда до това дали ищецът е собственик
на имота. Поради тази причина не е било необходимо в настоящия процес при
условията на пълно и главно доказване да се установяват самостоятелни права на
ответника върху имота. Следва обаче да се има предвид, че в хода на настоящото
производство се установяват факти, които могат да се приемат за индиции, че
площадката е построена именно в рамките на процесния имот. Освен цитираната
вече скица следа да се отчете и протоколът от 03.05.1971г., според който
постройките при фара на нос „Е.” са предадени на ОХМС – Варна за откриването и
съществуването на хидрометеорологична станция. Не без значение е и
обстоятелството, че при според вещите лица на мястото, посочено в окомерната
скица, не е реализирана метеорологична площадка, докато от фактическа страна по
делото безспорно се установи, че такава е реализирана именно в рамките на
процесния имот. Както вече се посочи тези факти са единствено индиции, като
съществуват и обстоятелства, подкрепящи обратната теза (а именно окомерната
скица и издадените документи от различни служби с посочване граници на мястото
за площадка, съвпадащи с границите по окомерната скица).
Предмет на
настоящото дело не са били самостоятелни права на ответника върху терен,
отреден за метеорологична станция. Следва да се има предвид обаче, че на
ответника са предадени за ползване сгради в процесния имот с цел обслужването
на хидрометеорологична станция. Т.е. дори и част от земята да не му е предадена
по надлежния ред, то той осъществява владение върху сградите и прилежащите
части от тях. Това владение е и на годно правно основание – цитираните по-горе
протоколи за предаване на сградите. Очевидно земята около сградите също трябва
да се владее от владеещия сградите (като прилежаща към тях част), още повече,
че сградите са предадени именно за обслужването на съответната станция. В тази
връзка съдът не споделя възраженията на ищеца, че сградите не са предадени по
надлежен ред, тъй като указанието на заместник-министъра на отбраната не
представлява годен административен акт. Както вече се посочи сградите са
предадени със съставянето на протоколи, подписани от представители на комисия,
в която са участвали командир от поделение 22560 – Бургас и представител на ХМС
Бургас. Следователно самото владение фактически е предадено по напълно годен
начин, а по законността на административния акт, с който е предадено, съдът
няма правомощия да се произнася в настоящия процес (още повече, че такова
произнасяне не е и поискано по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК).
От изложеното
може да се направи извод, че по делото е доказано владение от страна на
ответника на годно правно основание върху 430 кв. м. от процесния терен.
Останалата част от терена се владее от ищеца. Следователно не е налице и
втората предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно спорният имот да
се владее неправомерно от ответника.
С оглед
гореизложеното настоящият състав счита, че предявеният иск с правно основание
чл. 108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изхода на спора на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 1399 лв., съобразно представения от
процесуалния му представител списък на разноските – на л. 236 от делото, от
които 800 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат и 599 лв. – заплатени
възнаграждения за вещи лица по допуснати по делото експертизи.
Така
мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.о., БУЛСТАТ ******, със седалище ***,
срещу Н.и.п.М.и Х. към Б.А.н., със седалище и адрес на управление ***,
БУЛСТАТ ******, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване, че ищецът е собственик на основание нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот
добит чрез обстоятелствена проверка том I,
№ 53, регистр. № 345, дело № 50/1932г. от 28.04.1932г., издаден от Анхиялски
Мирови Съдия и Постановление № 11 от
23.03.1949г. по протокол № 36 на Министерския съвет, на недвижим
имот с идентификатор № ********, находящ се в област
Бургас, община Несебър, землището на с. E., местност „П.”, с площ от 2000 кв.
м., категория 5, начин на ползване – специално предназначение, застроена площ
от 134,70 кв. м., при граници: на изток – море, на запад – общинска мера, на
север – общинска мера и на юг – море, и граници съгласно скица на СГКК Бургас: поземлен имот с
идентификатор ****** – вид собственост – Държавна част – НТП – Крайбрежна плажна
ивица, собственост на МОСВ, поземлен имот с идентификатор ****** – вид
собственост Държавна публична – НТП – защитена местност, собственост на МОСВ, поземлен
имот с идентификатор ****** – местност „П.”, начин на трайно ползване –
„Пасище”, собственост на Община Несебър, и осъждане на ответника да предаде на
ищеца владението върху този недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.о., БУЛСТАТ ******, със седалище ***,
да заплати на Н.и.п.М.и Х. към Б.А.н., със седалище и адрес на управление ***,
БУЛСТАТ ******, сумата от 1399 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 800 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат и 599 лв. – заплатени възнаграждения
за вещи лица по допуснати по делото експертизи.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: