О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVІ състав, в закрито заседание на десети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №10428 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
415, ал.1 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4103.15евро
–дължима главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда-16.10.2015год. до окончателното изплащане на
задължението; 506.44евро-редовна лихва за периода от 15.11.2014год. до
15.10.2015год.; 43.84евро-лихвена надбавка за забава, за периода от
16.11.2014год. до 15.10.2015год.; 60евро –такси и разноски към 15.10.2015год.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в
производството по ч.гр.дело №12871/2015год.на ВРС. Претендира за присъждане на
сторените в настоящото производство разноски и разноските сторени в заповедното
производство.
Ищецът обоснова интерес
от предявения иск, позовавайки се на договор за покупко-продажба на
вземания/цесия/ от 25.04.2016год., по силата на който е придобил процесните
вземания от „Банка ДСК” ЕАД в полза на която е издадена заповед за изпълнение и
изп.лист в производството по ч.гр.дело №12871/2015год. на РС –Варна.
Предявените искове съдът
намира за недопустими по следните съображения:
В настоящото производството
предмет на установяване са искови претенции, касаещи вземания по заповед за изпълнение и изп.лист , постановени в
производството по ч.гр.дело №12871/2015год. на РС –Варна, оспорени от длъжника.
Заявител в производството по
ч.гр.дело №12871/2015год. по описа на ВРС е „Банка ДСК”ЕАД , заповедта за
изпълнение и изп.лист са издадени в полза на „Банка ДСК”ЕАД.
Заявлението в производството
по ч.гр.дело №12871/2015год. е по реда
на чл.417,т.2 от ГПК. Искането заявено със заявлението се основава на
извлечение от сметка и предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит.
В периода след подаване на заявлението за образуване на заповедното
производство и до получаване на съобщението по чл.415, ал.1 от ГПК е осъществена прехвърлителна сделка , относно
паричното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение и изп.лист. С
договор от 25.04.2016год., „Банка ДСК” ЕАД е прехвърлила на „О.Ф.Б.”ЕАД
вземането си срещу длъжника.
Позовавайки се на частно
правоприемство , произтичащо от договора за цесия, цесионерът предявява
исковете , предмет на разглеждане в настоящото производство. Действително в
т.10б от ТР №4/18.06.2014год. на ВКС ОСГТК
по т.дело №4/2013год. е формулиран общ принцип , че при частно
правоприемство, основано на договор за цесия и настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска, легитимаран да го
предяви е и цесионерът. Но в конкретния случай заповедта за изпълнение е
издадена , въз основа на извлечение от сметка и произтича от особеното качество
на кредитора – банка. Предвид на това съдът следва да се съобрази с изложеното
в т.4г от ТР №4/18.06.2014год. на ВКС ОСГТК
по т.дело №4/2013год. изключение за частно правоприемство на страната на
кредитора в заповедното производство. В
хипотезата на чл.417,т.2 от ГПК възможността за снабдяване със заповед за
незабавно изпълнение , произтича от
особеното качество на кредитора, поради което и неговият частен
правоприемник трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за изпълнение и изп.лист в производството по
чл.417,т.2 от ГПК. В противен случай се заобикаля законът , чрез издаване на
заповед за изпълнение и изп.лист в полза на субекти , извън изрично посочените
в закона, за които законодателят е предвидил облекчен ред за събиране на
вземанията им. Законът не е въвел ограничения за цедиране на тези вземания , но
има ограничения за издаване на изп.лист по облекчения ред по чл.417,т.2 от ГПК.
Производството по чл.422 от ГПК е продължение на заповедното и в него се
проверява възникнало ли е изпълнителното основание. Затова след като за вземане
, произтичащо от банкова сделка – т.4г от тълкувателното решение изисква към
момента на подаване на заявлението кредиторът да има специалното качество ,
същите ограничения следва да се приложат и в хода на исковото производство по
чл.422,ал.1 от ГПК, когато заявителят е цедирал вземането преди стабилизиране
на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист. Новият кредитор няма специалното качество, той не може да се ползва от
този ред , осигуряващ пряко принудително изпълнения спрямо длъжника. Затова в
тези случаи при прехвърляне на вземането след подадено заявление от кредитор –
банка на друг кредитор , легитимиран да предяви иска по чл.422 от ГПК е само
цедентът , който ще продължи участието си в делото , а цесионера само при
условията на чл.226 от ГПК със съгласието на всички страни в процеса ,
включително и длъжника. Цесионерът , който е страна по материалното
правоотношение не е лишен от възможността да защити правото си по общия ред с
осъдителен иск.
Предвид гореизложеното съдът
приема , че ищецът в настоящото производство не е активно легитимиран да води
иска за установяване съществуването на вземането. Ето защо производството по
настоящото дело следва да се прекрати, като недопустимо. В тази насока
настоящия съдебен състав е постановил и определение в производството по гр.дело
№11398/2013год., което не беше споделено от въззивния ВОС. Към момента на
постановяване на настоящото определение е налице задължителната съдебна
практика в насока, сочеща правилността на залегнатото в настоящото определение
становище, изразена чрез Решение №1 от 01.02.2017год. по т.дело №3228/2015год.
на ВКС, ТК, Второ отделение.
С оглед
прекратяването на производството по делото и съгласно т.13 от ТР № 4/2013год.
на ОСГТК при ВКС, съдът следва да обезсили и издадените в производството по
ч.гр.дело №12871/2015год.по описа на ВРС, ХХХІХ състав заповед за изпълнение и
изп.лист по отношение на длъжника К.А.С., ЕГН:**********.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 10428/2016год. по описа на ВРС, ХVІ състав,поради недопустимост.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение,
издадена в производството по ч.гр.дело №12871/2016год. по описа на ВРС, ХХХІХ
състав, само по отношение на длъжника К.А.С., ЕГН:**********,
кредитополучател, с постоянен адрес:*** , който е осъден да заплати
солидарно с Димитър Цветанов Димитров,
ЕГН:**********, поръчител, с постоянен адрес: *** на заявителя/кредитора „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** както следва:
сумата от 4103,15 евро /четири хиляди сто и три евро и петнадесет
евроцента/, дължима главница до
15.10.2015 г. по Договор за кредит №16390951 от 07.11.2008 г. и Договор за
поръчителство, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.10.2015 г., сумата от 506,44 евро
/петстотин и шест евро и четиридесет и
четири евроцента/, представляваща неплатена редовна лихва за периода от 15.11.2014 г. до 15.10.2015 г., сумата
от 43,84 евро /четиридесет и три евро и осемдесет и четири евроцента/,
представляваща лихвена надбавка за
забава за периода от 16.11.2014 г. до 15.10.2015 г., сумата от 60,00 евро /шестдесет евро/,
представляваща дължими такси и
разноски по кредита към 15.10.2015 г., както и сумата в размер на 736,99 лв. /седемстотин тридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски,
от които сумата в размер на 184,37 лв. /сто
осемдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/ заплатена държавна
такса и сумата в размер на 552,62 лв. /петстотин
петдесет и два лева и шестдесет и две стотинки/ юрисконсултско
възнаграждение, както и издадения по
отношение на К.А.С., ЕГН:********** изп.лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на делото подлежи на обжалване пред ВОС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: