Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 52

Сливен, 04.08.2020год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание шести юни  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Радост Гърдева …и в присъствието на прокурора………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……гр.дело №  323  по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявени са иск с правно основание в и чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът П.Г.К. твърди в исковата си молба, че на 28.12.2014 г. в гр. Сливен, около 03.30 - 04.00 часа се връщал към дома си след прекарана вечер с приятели. От кръстовището на улицата, пресичаща „С.С”, след като слязъл от такси, продължил пеша в посока север по левия тротоар, за да посети хранителен магазин, който се намира на същата улица на около 20-30 метра от мястото на инцидента. Както се движил по тротоара, попаднал в изкоп, находящ се на платното на същата улица пред № 21, като твърди, че при движението си по тротоара, който бил неравен, се подхлъзнал и попаднал в изкопа, който граничил с тротоара. Същият бил образуван във връзка със СМР за реконструкция на вътрешната водопроводна и канализационна мрежа на гр. Сливен, извършван от „П.Г. Хидропартньори” ДЗЗД по поръчка на Община Сливен етап от Интегрирания проект за воден цикъл на гр. Сливен. Същият към момента на инцидента бил с разместени оградни пана и не бил сигнализиран с указателни табели, светлини или по какъвто и да е друг начин. При падането се ударил в бетонния пръстен на дъното на изкопа и изгубил съзнание за около два часа. След като дошъл в съзнание, започнал да вика за помощ, опитал се да извади от джоба на панталона си мобилния си телефон, но осъзнал, че не може да извършва никакви физически действия. След около 20 минути се появил човек, който чул стенанията му и се обадил на бърза помощ. Около 06.00 часа дошъл на място медицински екип, който с помощта на Гражданска защита го извадил от изкопа, който бил дълбок около 3 - 3.5 метра. Установил, че не може да върви нито да стои изправен и нямал чувствителност в областта на краката си. Веднага след изваждането си бил транспортиран в МБАЛ „Д-р И. *** и още същия ден на 28.12.2014 г. бил транспортиран и приет в УМБАЛ „Свети Георги” - Пловдив. Била му поставена диагноза и въпреки незабавната медицинска оперативна манипулация, продължила повече от пет часа и последващ болничен престой от 20 дни в отделенията по неврохирургия и урология, бил изписан от болницата в състояние, което не му позволявало самостоятелна походка и изправен стоеж. Твърди, че при падането си в изкопа получил многофрагментно счупване и разместване на втори и трети поясни прешлени един спрямо друг с изразена дислокация на костните фрагменти, наложило оперативното им лечение с използване на метална остеосинтезираща и стабилизираща техника, което му причинило затрудняване движенията в поясния отдел за повече от две години, контузия и компресия на гръбначния мозък в неговия поясен отдел и на изхождащите от него нерви с протекла в началото пълна парализа на долните крайници, затрудняване в походката, степажна с левия крак, без изгледи за подобрения в бъдеще, нервна увреда, вследствие на която не може да уринира спонтанно без да включва коремната мускулатура, нервна увреда на гръбначния мозък в поясната част и увреда на половия орган. Твърди, че два месеца и половина прекарал на легло, като шест дни седмично му била извършвана рехабилитация. След това постепенно започнал да се движи първо с проходилка, след това с патерици и с бастун, което продължило около година и половина. В описания период посещавал многократно  множество лечебни заведения за рехабилитация, подробно изброени в исковата молба. През месец януари 2018 г. претърпял нова операция – транспозиция на сухожилие в болница „София мед”, след което бил  50 дни в гипс и след свалянето му започнал отново рехабилитационните процедури. Твърди, че в резултат на описания инцидент претърпял имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства. Поради претърпяната травма изпаднал в депресия, чувствал се подтиснат, не можел да се обслужва сам. И към момента продължавал да чувства силни болки в кръста, слабост в краката, затруднения при уриниране, загубил нормалния си ритъм на живот и се чувствал непълноценен и подтиснат. Счита, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана по реда на чл. 49 от ЗЗД за вредите причинени от лицата, на които е била възложена работата по поддръжката на пътищата на територията на Община Сливен при и по повод изпълнението на тази работа. Твърди, че по чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществява от общините, а това включва управлението на дейностите по изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Община Сливен била отговорна да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията движение, което означава отстраняване на всяка опасност за движение на пешеходците.   Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата 35 000 лв., част от цялата сума от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, болки, страдания и неудобства, в резултат на описаното непозволено увреждане, считано от датата на деликта - 28.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира сумата 16 037 лв., представляваща претърпени имуществени вреди вследствие описания инцидент, ведно със законната лихва от датата на увреждането, които по вид и стойност уточнява с допълнителна молба. Претендира разноски.

          Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло основателността на предявените искове. Твърди, че не е доказан механизма на процесното произшествие и оспорва твърденията на ищеца в тази връзка, както и тези за причинно-следствената връзка между описаните в исковата молба вреди и механизма на произшествието. Твърди, че участъка, в който е паднал ищеца представлява платно за движение, което е предназначено единствено за движение на пътни превозни средства и е забранено движението на пешеходци, като ищецът е допуснал нарушение на чл. 108 от ЗДвП, което е в пряка и непосредствена връзка с вредоносния резултат. Твърди, че случилото се е случайно събитие, в резултат единствено на поведението на ищеца при евентуална употреба на алкохол и/или при евентуален физически сблъсък с други лица. Прави възражение за съпричиняване на вредата, като счита, че същото е в размер на 95 %. Оспорва претендираното обезщетение по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска за законната лихва върху главницата за неимуществени вреди за периода от 28.12.2014 г. до 17.07.2016 г. на основание чл. 111 б. „в” от ЗЗД и за погасяване по давност на иска за обезщетение за лихви върху обезщетението за имуществени вреди за същия период. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

          В производството по искане на ответника са конституирани, като трети лица           „Водстрой 98“ АД, „БС – Конструкция“ АД и „Балканстрой инженеринг груп“ АД- в несътоятелност – търговските дружества, които са били съдружници в „П.Г.Хидропартньори“ ДЗЗД.

          В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск на основанията посочени в него. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна за адвокатско възнаграждение.

          Ответникът, чрез представителя си по пълномощие, оспорва иска изцяло и моли да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендира разноски, оспорва размера на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, тъй като не са представени доказателства за заплащането им.

          Третите лица-помагачи, чрез писмени становища оспорват иска и молят да бъде отхвърлен. „Балканстрой инженеринг груп“ АД- в несътоятелност претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.08.2013г. между „П.Г.Хидропартньори“ ДЗЗД, в качеството на изпълнител и Община Сливен, в качеството на възложител, след провеждане на процедура по обществена поръчка, бил сключен договор за изпълнение на строително-монтажни работи за реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и разширение и реконструкция на канализационната мрежа на гр. Сливен в рамките на проект „Интегриран проект за водния цикъл на град Сливен“. „П.Г.Хидропартньори“ ДЗЗД било учредено, видно от представения договор за създаване на гражданско дружество на 18.01.2013г. между  „Водстрой 98“ АД, „Балканстрой София“ АД и „Балканстрой“ АД за участие в откритата процедура описана по-горе. Към настоящия момент „Балканстрой София“ АД е с фирмено наименование „БС – Конструкция“ АД, а „Балканстрой“ АД е с наименование „Балканстрой инженеринг груп“ АД и е в открито производство по несъстоятелност. През февруари 2014г. строителната площадка била открита и изпълнителят започнал реализация на реконструкцията чрез „Водстрой 98"АД- гр. София, което дружество, съгласно договора за създаване на гражданското дружество „П. Г. Хидропартньори" ДЗЗД се задължавало да изпълнява дейностите в обединението, свързани със строително монтажните работи за реализацията на проекта като е пряко ангажирано с изпълнението на строителството.

Третият подобект на „Изпълнението на СМР за реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и разширение и реконструкция на канализационната мрежа на гр. Сливен" бил „Реконструкция и разширение на канализационната мрежа на кв. „Комлука". През месец декември 2014г. на ул. „С.С" в кв. „Комлука" на гр. Сливен се извършвали строително-монтажни работи, във връзка с него. Съгласно одобрения проект, участъкът от канализацията по ул. „С.С" бил означен като „Профил  40“. През същия месец декември на 2014г. се подменяла канализационна тръба на ул. „С.С", в участъка между улиците „Асеновска" и „Булаир". Улица „С.С" била разкопана почти по цялата си дължина между ревизионни шахти 15 и 20, в участъка между улиците „Асеновска" и „Булаир" като бил оформен изкоп по дължината на улицата с дълбочина 3-4 метра до нивото на канализационната тръба. Този изкоп от източната страна на улицата (четни номера) бил на разстояние от тротоара, макар и там на практика да нямало тротоарна настилка. От западната си част бил плътно до бордюра на тротоара (нечетни номера). От южната си част имал полегата част - насип, през която влизали машините. В най-тясната си част тротоарът от западната страна на улицата, между две големи дървета и оградата срещу тях, пред № 21, видно от разпита на вещото лице инж.  З. в с.з. на 24.10.2019г. е бил с широчина 90 сантиметра. На мястото между дърветата и оградата разстоянието е 1,90 метра. Било направено временно мостче за  пресичане на улицата над изкопа, с перила, находящо се срещу магазин за  хранителни стоки на свид. П.С. от същото страна на улицата. Срещу № 21 по протежение на изкопа, на дълбочина около един метър от нивото на тротоара над изкопа преминавал циментиран провод, който бил достатъчно широк, за да премине по  него.

На 28.12.204г. между 3,30 и 4 часа, ищецът се прибирал към дома си, който се намирал на около 200м. от мястото на инцидента, след среща с приятели. Тъй като таксито, с което се движил не можело да премине по разкопаната улица, той се движил пеша по западния тротоара на улица С.С (нечетни номера). От същата страна се намирал и магазина на свид. С.. По твърдения на ищеца - искал да купи нещо от магазина. По твърдения на свид. С., магазинът не работи през нощта и няма светеща табела. Липсват очевидци на случилото се и на момента, в който ищецът се е озовал в изкопа.

След около два часа той бил намерен от случаен минувач, който го чул да вика за помощ и го видял на дъното на изкопа, подпрян на бетонна шахта, между нея и стената на изкопа. Ищецът стенел от болка и казал, че не може да се движи от кръста надолу. Минувачът се обадил на телефон 112. Първи на място се отзовали служителите на РСПБЗН, свидетелите Р.П. и И.И.. Те преценили, че следва да не местят ищеца до пристигането на Спешна помощ. След това преместили заграждението, което било пред мястото на падането, спуснали стълба в изкопа и заедно с екипа на Спешна помощ  пренесли ищеца на носилка през насипа. Тогава пристигнали и служителите на РУ на МВР – свид. М.А. и свд.М.П., които видели оградното пано до мястото на падането, което е преместено. Ищецът бил откаран в болница в град Сливен, където след изследвания бил насочен за операция в град Пловдив.

 Според заключението на изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р С., в резултат на пропадането на ищеца, същият е получил тежка гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се в многофрагментно счупване на телата и дъгите на втори и трети поясни прешлени (L-2 и L1) с изразена дислокация на костните фрагменти, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка в областта на травмата с контузия и компресия на гръбначния мозък и кауда еквина изразени клинично с тежък неврологичен дефицит (долна параплегия, повърхностни и дълбока хипестезия, ретенция и липса на контрол в тазовите резервоари).

Описаните в медицинските документи по делото увреждания имат травматична генеза, дължат се на действието удар, притискане, прегъване, сътресение на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин, описани в исковата молба, а именно в резултат на пропадането на ищеца в процесния земен изкоп. Фрактурата на втори и трети прешлени от поясния сегмент на гръбначния стълб с изразена дислокация на костните фрагменти се дължи на високоенергийна травма директно в мястото на увреждането и добре отговарят да се дължат на удар на тази област от гърба на ищеца в намиращият се на дъното на изкопа бетонов пръстен. Всички останали увреждания са усложнения на основното увреждане и най-вече на травмата на гръбначния стълб, довела до морфологични промени в него.

Многофрагментното счупване с разместване на втори и трети поясни прешлени един спрямо друг, с изразена дислокация на костните фрагменти, наложило оперативното им лечение с използване на метална остеосинтезираща и стабилизираща техника е причинило на ищеца П.К. затрудняване на движенията в пълен обем в поясния сегмент на гръбначния стълб и до настоящия момент, като по този начин е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ    признак „трайно затрудняване на движенията на снагата“.

Контузията и компресията на гръбначния мозък в неговия поясен отдел и на изхождащите от него периферни нерви е протекла в началото с пълна парализа на долните крайници, която в последствие е започнала бавно обратно развитие благодарение до голяма степен на провежданите активни рехабилитационни мероприятия и процедури. По този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния          характеризиращ признак „трайно затрудняване на движенията на двата крайника“.

Видно от приложените по делото медицински документи движенията на долните крайници не са възстановени напълно, но е налице значително подобрение. Пострадалият ходи самостоятелно, без използването на помощни средства, но походката му е затруднена, степажна с левия крак поради увреждане на перонеалния нерв. Това увреждане е довело с времето до контрактура на стъпалото на левия крак, наложила извършването на оперативно лечение с транспозиция на сухожилия и мускули. Имайки предвид времето, изминало от получаването на травмата до сега експертизата счита, че за в бъдеще е малко вероятно да настъпи подобрение в състоянието на пострадалия, като полученото като усложнения на основната травма увреждане на левия крак осъществява смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

В резултат на нервната увреда ищецът П.К. не може да уринира спонтанно, а се налага да включва коремната мускулатура. По този начин това увреждане само по себе си осъществява смисъла на медико-биологичния характеризиращ   признак   „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

В резултат на увреждането на гръбначния мозък в поясната област, ищецът е получил нарушения в еректилната функция на половия орган и еякулацията, които осъществяват смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „трайно затрудняване на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност“.

Според заключението на вещото лице, много от последиците от това увреждане са налице и към настоящия момент. Немалка част от последиците от увреждането, според експерта, са възстановени в различна степен благодарение на провежданата упорита, активна рехабилитация и желанието на ищеца за възстановяване, като се има предвид, че в по-голямата си част те са били свързани с търпене на значителни болки и страдания. При този тип неврологични увреждания е характерно, че колкото повече време минава, толкова по-малки стават възможностите за пълно възстановяване на засегнатите функции. Дори е възможно с времето да се получат някои усложнения, какъвто е случая с развилата се еквинусна контрактура на стъпалото на левия крак, наложила оперативна корекция и транспозиция на сухожилия и мускули за нейното преодоляване. Същото се отнася и за паретичната походка и хипотрофичните промени на мускулите на долните крайници. Може да се направи предположението, че за в бъдеще е малко вероятно да настъпи пълно възстановяване на засегнатите функции.

Според заключението в материалите по делото не се откриват медицински документи, които да удостоверяват правено ли е на ищеца изследване за наличие в кръвта му на етилов алкохол или наркотични вещества. При направената справка в МБАЛ „Д-р И. *** се установи, че през 2014 година кръв за изследване за наличие на етилов алкохол се е вземала в ЦСМП - Сливен. При проверка в съответния журнал на дата 28.12.2014 г. не е отразено да е вземана кръв за изследване за наличие на етилов алкохол от ищеца П.Г.К..

Представени са писмени доказателства за извършени разходи за лечение и закупени лекарства и помощни средства в общ размер на 16 037лв.

По делото е изслушано и допълнително заключение на вещото лице инж. З., който след запознаване с писмените доказателства и водената документация по строителството дава заключение, че правилата за техническа безопасност при изкопните работи за канализационната мрежа са подробно разписани в изготвения „План по ЗБУТ", който е част от одобрената проектна документация. Планът е изготвен и подписан от инж. Мирински - представляващ и управляващ „П. Г. Хидро партньори" ДЗЗД, одобрен и подписан от Кмета на община Сливен инж. Милев и Резидент инженера инж. Лозанчев. Видно от надлежно съставения Протокол обр. 2а  е, че към 19.12.2014 г. предвидените в Плана за безопасност и здраве мерки за укрепване на изкопа и за обезопасяване на строителната площадка са изпълнени.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност.  Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица, в чиято безпристрастност и компетентност няма основание да се съмнява. По отношение на факта дали строежа е бил заграден изцяло с платна, кредитира показанията на свид. Р.П. и И.И., които първи са били на мястото на инцидента и не заинтересовани от изхода на делото. Възможно е съобразно показанията на други разпитани свидетели да е имало моменти, в които изкопа да не е бил изцяло ограден, но от значение за случая е дали същия е бил изцяло ограден към момента на пропадането на ищеца в него. С оглед показанията на разпитаните свидетели съдът намира този факт за доказан.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, а разгледан по съществото си е неоснователен.

 Същият намира правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна и е в зависимост от извършения деликт, но е достатъчно обемът на отговорността на конкретният извършител да е установим. Последователно в практиката е застъпвано становището, че за целта е нужно да е налице увреждане и то до е по повод на възложена от ответника работа (напр.т. 7 ПП 7/59 ВС, Р-27- 82 ОСГК ВС).

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД включва елементите - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е безвиновна гаранционно- обезпечителна отговорност и за ангажирането й следва да се установи качеството на ответника на субект който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите. В хипотезата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, както и само в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

Следва да се отбележи, че ответникът Община Сливен, не следва да отговаря за претърпените от ищеца вреди, като отговаряща за ремонта и поддържането на пътищата от общинската пътна мрежа, така както е посочено в исковата молба. Макар и териториалната част на която се е случил инцидента да е по принцип улица, то тя не е била използвана в този момент по предназначение. Във връзка с извършването на реконструкцията на подземните съоръжения на водопроводната и канализационна мрежа, в случая територията на инцидента е била „строеж“ по см. на ЗУТ. По този причина разпоредбите на ЗДвП, които са цитирани, като нарушени в исковата молба са неприложими в случая.

В конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 163 ал. 3 от ЗУТ - строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия. Според чл. 163а от ЗУТ, строителят е длъжен да назначи технически ръководител, който да извършва техническо ръководство на строежа.

При откриването на строителна площадка се съставя план за безопасност и здраве – чл. 156Б т.2 от ЗУТ. Видно от назначената техническа експертиза такъв е бил съставен, като той е съдържал всички мерки  и изисквания за осигуряване на безопасни  и здравословни условия при извършването на строителството. В него са били включени всички необходими мерки за ограждане и сигнализиране на изкопа.

Според чл. 30 ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) при извършване на строителни и монтажни работи строителните площадки в урбанизирани територии, по пътища или на територията на действащи предприятия, включително изкопите за изпълнение или ремонт на подземни мрежи и съоръжения, се ограждат с временни плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост - и със светлинни сигнали. В протокол образец 2а от 19.12.2014г. е констатирано, че изискванията за ЗБУТ са спазени, както и мерките за укрепване и обезопасяване на изкопа.

От изложеното следва извода, че отговорността за обезопасяване на строителната площадка е била на строителя „П.Г. Хидропартньори“ ДЗЗД, съответно на лицето назначено от него за технически ръководител. По този причина срещу свид. Д.Ю.И. е било водено наказателно производство и същият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение т.е. лицето, което отговаря за обезопасяването на строежа не е нарушило приложимите правни норми. Присъдата на наказателния съд на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От изложеното следва извода, че не е налице първата предпоставка по чл. 49 от ЗЗД, а именно – ответникът не е възложил на лице работата, от която са причинени вредите. Община Сливен е възложила на строителя „П.Г. Хидропартньори“ ДЗЗД извършването на ремонтните работи, но отговорността за безопасността на самия строеж е на строителя на основание чл. 163 ал.3 от ЗУТ.

По изложените съображения не може да се ангажира отговорността на ответника.

Дори да се приеме, че ответникът непряко, чрез превъзлагане е възложил на техническия ръководител дейността по обезопасяване на строежа, след като това лице е оправдано с влязла в сила присъда (решение по чл. 78а от НК) не може да се приеме, че е налице и втората предпоставка – противоправно поведение на лицето, на което е възложена работата.

Безспорно на ищеца са причинени много сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от  претърпените от него пет средни телесни повреди, получени в резултат  от падането в изкопа, както и имуществени такива. Ищцовата страна, обаче, не доказа при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че в процесния участък е нямало поставена ограда и именно поради тази причина е паднал в изкопа. От събраните доказателства не се изясни причината за падането извън периметъра на тротоара. Дори самият ищец твърди, че вероятно се е подхлъзнал, но липсва описана причина за падането, след като е описано, че се е движил по тротоара.

От разпита на свидетелите, които първо са пристигнали на мястото на инцидента – служителите на РСПБЗН, е видно, че е имало поставени огради навсякъде и те са махнали едно пано от оградата, за да слязат в изкопа. Тези свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, те са първите, които се посетили произшествието и съдът намира, че следва да кредитира техните показания, като най-обективни. Следващите пристигнали – служителите на МВР и  от Спешна помощ си спомнят, че едно от паната е било преместено, но това е след действията на пожарникарите. От съвкупната преценка на доказателствата не можи да се направи извод, че обекта не е бил надлежно обезопасен.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, както за обезщетението за имуществени, така и за неимуществени вреди.

При този изход на производството на ответната страна се дължат направените разноски за адвокатска защита в размер на 2 880лв. с ДДС и 587лв. възнаграждение за вещи лица.

На третите лица не се дължат направените разноски на основание чл. 78 ал.10 от ГПК.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.К. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.Б. *** иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сумата 35 000лв., част от цялата сума от 70 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 16 037лв., представляваща претърпени имуществени вреди  от непозволено увреждане на 28.12.2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.12.2014г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението е постановено при участие на третите лица –помагачи на ответника: „Водстрой 98“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 13-15; „БС Конструкция“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Доспат“ № 2; „Балканстрой инжинеренг груп“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Разлог, ул. „Гоце Делчев“ № 24А – в качеството им на съдружници в „П.Г.Хидропартньори“ ДЗЗД.

 

ОСЪЖДА П.Г.К. ЕГН ********** *** да заплати на ОБЩИНА – СЛИВЕН, гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ №1 направените разноски в размер на 3 467лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :