РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, V- ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ
към РЕШЕНИЕ от 21.07.2020г. по АНД № 3289/2020г.
Производството се развива по реда на
УБДХ.
Образувано
е по акт за констатиране проява на дребно хулиганство, внесен от 03- то
РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, съставен на П.П.Г., ЕГН **********, за това че на
11.06.2020г., около 00.15ч. в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III-
ти Обединител“ № 42 е извършил непристойна проява, изразяваща се в употреба на
ругатни, псувни и други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в
оскърбително отношение и държане към органите на властта, с което е нарушил
обществения ред и спокойствие.
Районна
прокуратура- Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят,
явява се лично и с упълномощен защитник в лицето на адв. С.И..
В
рамките на проведените съдебни прения, адв. И. моли подзащитният му да бъде
признат за невинен. Изтъква, че нарушението е останало изцяло недоказано.
Поддържа, че не следва да се кредитират показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие полицейски служители. Сочи се, че техните показания са
тенденциозни и в пълно противоречие с възпроизведения в съдебно заседание
видеозапис. От последния се изяснява, че към момента на процесното деяние,
полицейските служители са били спрели за проверка два автомобила, а не както
свидетелите посочват, че не са извършвали проверка. Изтъква се, че нарушителят
единствено е желаел да изрази своята гражданска позиция и не е търсил
конфронтация с полицейските служители. Поддържа се, че нарушителят не е
упражнявал каквато и да било вербална агресия спрямо служителите при ОД на МВР-
Пловдив, като ситуацията е ескалирала единствено заради поведението на
полицаите. Моли се, Г. да бъде оправдан.
В
рамките на даденото му право на лична защита, нарушителят поддържа казаното от
своя адвокат и сочи, че от негова страна не е имало конфронтация с полицейските
служители.
В своята
последна дума, моли съда да го признае за невинен и да бъде оправдан.
По фактите:
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото, счита за установено следното:
П.П.Г. е
роден на *** ***, б., б. г., с висше образование, неработещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На 11.06.2020г.
около 00.15ч., в гр. Пловдив. св. М. и св. В. /*** при ***/, изпълнявали
служебните си задължения, свързани с контрол спрямо водачите на МПС при
придвижването им по пътната мрежа, отворена за обществено ползване. При
изпълнение на службата си, свидетелите били облечени с одобрен тип униформа на
МВР, със съответните отличителни знаци и били позиционирали служебния си
автомобил на бул. „Цар Борис III- ти Обединител“ до № 42. Докато изпълнявали
служебните си задължения, свидетелите М. и В. били приближени от нарушителя Г.,
който без видима причина започнал да отправя спрямо тях обидни думи и
квалификации- „***“, „***“, „***“. Полицейските служители помолили нарушителя
да преустанови това си поведение, но последният не се съобразил с това и
продължил да отправя нецензурни думи спрямо органите на реда. Последните
изискали документ за самоличност от нарушителя, като докато го проверявали,
агресията на нарушителя се ожесточила и той изрекъл спрямо полицейските
служители думите: „***“. Чувайки това, свидетелите задържали нарушителя Г. и го
отвели в сградата на 03-то РУ при ОД на МВР- Пловдив. Там му била връчена
заповед за задържане за 24 часа по реда на ЗМВР и му бил съставен акт за
установяване проява на дребно хулиганство от 11.06.2020г. Така съставеният акт
бил предявен за запознаване на нарушителя, но той отказал да го подпише.
Отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка
съдът счита за установена по несъмнен начин от показанията на разпитаните в
ОСЗ, проведено на 01.07.2020г. свидетели- М. и В. / л. 26 гръб- л. 27/.
Изложената от тях информация е логически последователна, обективна и
безпротиворечива, предвид което съдът кредитира казаното от тях. Изложеното от
свидетелите, се подкрепя и от приобщените по надлежен ред към делото писмени
доказателства- Акт за констатиране проява на дребно хулиганство от 11.06.2020г.
/ л. 3/, Заповед за полицейско задържане на лице от 11.06.2020г. / л. 6/,
Протокол за обиск на Г. от 11.06.2020г. / л .7/. В рамките на настоящото
производство, бе приобщен като веществено доказателство оптичен носител CD- R “Verbatim”, като в ОСЗ, проведено на 21.07.2020г. бе извършен
оглед на съдържащия се в оптичния носител видеоклип. Предвид изричните доводи
на защитата, касаещи прегледания видеоклип, то съдът счита за нужно да посочи
следното: продължителността на видеоклипа е 00.30сек., като той включва кадри
единствено на приближаващия към полицейските служители нарушител. След това,
клипът прекъсва ( най- вероятно е преустановено записването), като не се
съдържат кадри от самата конфронтация с полицейските служители и последвалата
проверка на нарушителя. Всъщност, кадрите съдържащи се на оптичния носител са
твърде оскъдни и избирателно заснети, за да носят каквато и да било
информационна стойност за целите на доказването в настоящото производство.
Защитата концентрира своите усилия върху това, че полицейските служители
твърдят да не са спирали за проверка автомобили към момента на конфронтацията,
а от заснетите кадри се вижда, че до патрулния автомобил са позиционирани две
други, цивилни МПС. Според настоящия съдебен състав, обстоятелството дали
служителите при ОД на МВР- Пловдив са проверявали или не други МПС към момента
на процесното деяние, се явява напълно ирелевантно досежно предмета на
доказване в настоящото производство. Всъщност, защитата цели изместване на
фокуса от действията на нарушителя към действията на полицейските служители. Прочее,
то дори и да се приеме, че полицейските служители са проверявали водачи на МПС,
то тези им действия са напълно в рамките на възложените им правомощия и не
съществува каквото и да било основание нарушителят Г. да се е почувствал
застрашен или провокиран. Още повече, че преди нарушителят сам да прецени за
необходимо да се конфронтира с органите на реда, тяхното внимание по никакъв начин
не е било ангажирано с Г. и не са били накърнени негови права или интереси.
Гореизложеното
води до необходимост и от обсъждане на обясненията, дадения от самия нарушител:
трайно установено в съдебна практика е положението, че обясненията на подсъдимия
/в случая обясненията на нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде „априори“ игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия, съдът
следва да прецени дали да ги кредитира
или не. В процесния случай, обясненията на нарушителя са изцяло изолирани и в
колизия с изложеното от свидетелите М. и В.. Допълнително, по- детайлният прочит
на обясненията налага разбирането, че в тях са налице съществени вътрешни
противоречия. От една страна, нарушителят поддържа, че не е целял да обиди и
злепостави полицейските служители, а от друга сам дефинира поведението си като
провокативно. Напълно противоречиво от правна, а и от житейска гледна точка е и
твърдението на нарушителя, че от една страна полицейските служители са
ограничили правата му и са го подложили на физически тормоз, но и същевременно
са му разяснили правата и са му предоставили време да се запознае и попълни
декларация за здравословно състояние и да посочи дали желае защитник. Предвид
изложеното, то съдът не кредитира обясненията, дадени от нарушителя.
От правна страна:
При така
установеното от фактическа страна, то съдът счита, че случилото се на
11.06.2020г. около 00.15ч. в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III- ти
Обединител“ до № 42, в пълнота осъществява от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. На посочената дата,
нарушителят Г., още в момента, в който е възприел полицейските служители М. и В.,
е имал ясното намерение да се конфронтира с тях. Една съвсем обичайна ситуация,
при която служителите при ОД на МВР- Пловдив са изпълнявали рутинните си
патрулни задължения, е ескалирала единствено заради арогантното поведение,
демонстрирано от нарушителя Г.. Последният е преценил, че следва да се намеси без
каквото и да било валидно основание при извършването на патрулната дейност от страна
на полицейските служители. Нарушителят пряко е извършвал действия, които са
пречели на служителите да осъществят своите служебни задължения- непрестанно ги
е провокирал, обиждал ги е като ги е наричал „***“, „***“, „***“. Това изцяло демонстративно
и безпардонно поведение на нарушителя допълнително е ескалирало и е отключило
проява на вербална агресия, която се е изразила в отправяне на нецензурни думи
спрямо служителите при ОД на МВР- Пловдив, а именно: „***“. Спецификите на извършеното сочат за една
упоритост в действията на извършителя, който не се е задоволил с еднократно
отправяне на обидните думи, а е продължил негативната си линия на поведени,
дори и след като полицейските служители са му отправили молба да преустанови
тази си деятелност.
В
демонстрираното от нарушителя поведение, описано по- горе, се наблюдава
незачитане на установените в обществото порядки и правила на общуване и
зачитане правата на останалите правни субекти. Всичко изложено дотук,
води до категоричния извод, че нарушителят безпричинно е инициирал пререкание
със служителя на МВР. Това му поведение, разглеждано в светлината на обстоятелството,
че е извършено на публично място и без да е налице поведение от страна на органите
на реда, което да продиктува и провокира такава реакция у нарушителя, ясно
свидетелства за вече нескритото намерение на дееца да наруши установения обществен
ред и спокойствие, и да оскърби намиращите се около него лица.
Доколкото
реализираната на 11.06.2020г. около 00.15ч. проява, е извършена на публично
място ( гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III- ти Обединител“ № 42), представлява непристойно поведение и е израз
на оскърбително отношение към органите на властта, и нарушава обществения ред и
спокойствие, като в същото време обществената й опасност е по-малка от типичния
случай на престъпление по чл. 325 НК, то тя съставлява акт на дребно
хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, за който следва да се наложи
санкция по същия нормативен акт.
По вида и размера на наказанието:
При
определяне на вида и размера на административното наказание, като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете насочеността на хулиганските
действия, а именно, че те са упражнени по отношение на две лица, изпълняващи
служебните си задължения по Закона за министерството на вътрешни работи.
На
следващо място, като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взема
предвид факта, че липсват предходни регистрации на дееца за извършени от него
прояви по смисъла на УБДХ, неосъждан е, в млада възраст, с висше образование и
това е първо негово противоправно деяние. В този порядък, съдът счита, че
демонстрираното от нарушителя деяние е откъслечно и не е поредно проявление на
трайно следвана, негативна линия на поведение.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че целите на административно-наказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ,
на административно наказание „глоба“ в размер от 150 / сто и петдесет / лева. Съдът
счита, че този размер на наказанието в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието
на нарушителя Г., като в същото време се спазва и принципът за пропорционалност
между обществената опасност на деянието и интензитета на използваната репресия.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си:
Районен
съдия:
Вярно с оригинала
ХБ