Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 264, гр. Пловдив, 17.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 16.01.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева., като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6525/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № НИ-1-15-00655989 от 01.10.2019 г. на Ръководител
на контрол по разходите на ДОО, упълномощен от Ръководителя на ТП на НОИ -
Пловдив, с което на „СТАБИЛ-ДИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Коматевско шосе“ № 21А,
ет.2, ап.8, представлявано от управителя Д.Я.С., на основание чл.349, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 / петстотин/ лева за нарушение по чл.57,
ал.1 от КСО.
Жалбоподателят,
в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.М., оспорва констатациите в акта и моли съда са отмени
обжалваното наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно, издадено при
съществено нарушение на процесуалния закон. При условията на евентуалност прави
искане за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на
направените разноски.
Въззиваемата страна – ТП НОИ-гр.Пловдив се
представлява от юрк.С., която пледира атакуваното НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения от
закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Към
21.11.2018 г. в дружеството-жалбоподател „Стабил-Ди“
ЕООД работел И.Д.С.на длъжността „***********“. На същата дата в това си
качество С. изпълнил курс за доставка на строителни материали /палети с цимент/
от склада на жалбоподателя, намиращ се в гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №
242 до строителен обект, намиращ се в гр.Пловдив, кв.Коматево.
Курсът бил изпълнен с камион марка „Скания“ с рег.№
****, оборудван с товаро-подебно съоръжение - кран за
разтоварване на товари. Поради завалелия обилен дъжд, при разтоварване на
товара, водачът С. носел защитно облекло /дъждобран с качулка/, което
ограничавало видимостта му. Около 10:30 часа при разтоварване с автокрана на
палет с цимент, който бил вързан с колани, както обичайно протичала товаро-разтоварната дейност, С. загубил контрол върху
движението на закачения за куката на автокрана товар, който го ударил и
притиснал към корпуса на автомобила. С помощта на намиращите са на място
работници Х.П.Г. и О.Х.М.в, пострадалия бил освободен от натиска на товара.
Междувременно на мястото на инцидента пристигнал Д.Д.М.
– служител на жалбоподателя, на комуто било наредено към 11:30 часа от
управителя на дружеството да посети мястото на инцидента. При пристигане на
обекта в кв.Коматево, М. установил, че шофьорът С.
бил паднал до един палет с цимент зад автомобила. Помогнал му да се изправи и
да бъде транспортиран с повиканата на място линейка до УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД,
където пострадалият С. бил приет за лечение.
Пострадалият постъпил с оплаквания от болки в главата, врата, лявото рамо,
гърдите и гърба след травма, посочени в издадената от болничното заведение Епикриза ИЗ № 71827/3868/2018 г., в която била отразена
следната окончателна диагноза: контузио торацис, контузио пулмонис билатералис, фрактура скапуле декс, фрактурни
прецеси трансверзи Th1, хематома окули син.
В деня
на инцидента, мястото на злополуката било посетено от длъжностни лица на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, които взели писмени обяснения от
двамата преки свидетели на инцидента Х.Г. и О. М..
На
23.11.2018 г. /петък/, който се явявал вторият работен ден след злополуката и
узнаването й от осигурителя в лицето на дружеството-жалбоподател, св.Д.Г.Х. и
св.В.Г.С., служители на „Стабил-Ди“ ЕООД посетили ТП
на НОИ – гр.Пловдив, където представили Декларация за трудова злополука /4
екземпляра/ и Протокол за трудова злополука /3 екземпляра/. След като разгледал
представените документи, обслужващият ги старши инспектор по осигуряването към
ТП на НОИ – гр.Пловдив, отказал да приеме документите поради непълнота на
вписаната в тях информация и липсата на обяснения от пострадалия и свидетелите.
На
07.06.2019 г. злополуката, настъпила на 21.11.2018 г. с работника И.Д.С.била
декларирана пред ТП на НОИ – гр.Пловдив от пострадалото лице с подадена от него
Декларация за трудова злополука вх.№ 5101-15-155/07.06.2019 г. Същата била
приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104-15-206
от 29.07.2019 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ-гр.Пловдив.
Въз
основа на горното, св.С.Й.М., *********** ******** в ТП на НОИ – гр.Пловдив
съставил срещу „Стабил-Ди“ ЕООД Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № АИ-1-15-00631251/26.08.2019 г. като
приел, че осигурителя „Стабил-Ди“ ЕООД не е
декларирал в законоустановения срок от три работни
дни /до 26.11.2018 г./ трудова
злополука, настъпила на 21.11.2018 г. през време и във връзка с извършваната от
И.Д.С./лице, работещо по трудово правоотношение/ работа, с което
дружеството-жалбоподател е извършило на 27.11.2018 г. нарушение на чл.57, ал.1
от КСО. Актът бил предявен на управителя на дружеството, който оспорил
настъпване на трудова злополука, като се позовал на представения от
пострадалото лице болничен лист.
По
реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу акта.
Въз основа на така съставения
АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на „Стабил-Ди”
ЕООД на основание чл.349, ал.1 от КСО е наложено административно наказание –
“имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл. 57, ал. 1 от КСО.
В хода на съдебното
производство беше разпитан актосъставителя С.Й.М., от
чийто показания се установява, че актът бил съставен в присъствието на
управителя на дружеството и връчен му в
деня на съставяне. В Наредба се уреждало в случай на трудова злополука,същата
да се декларира в ТП на НОИ, като в случай, че не бъде установена такава,
следва да има протокол за липса на данни за трудова злополука. Свидетелят
уточнява, че не е присъствал при проверката и имал качеството на контролен
орган и длъжностно лице към НОИ. При постъпване на декларацията направило
впечатление, че между датата на настъпване на злополуката и тази на подаване на
декларацията от пострадалото лице имало твърде голям срок, почти половин година. Осигурителят не
изпълнил задължението си по чл.57, ал.1 от КСО да декларира злополуката пред ТП
на НОИ в срок от 3 работни дни, какъвто бил срокът в края на 2018 г. Същата
била декларирана от пострадалото лице, което имало право на това в срок от една
година от настъпване на инцидента. На свидетелят на правило впечатление, че
осигурителят не бил подал такава декларация, даже и със закъснение, но
представил документи, че случаят не касае трудова злополука. Допълва, че
управителят на дружеството направил протокол за разследване на злополуката след
съставяне на акта. **** **** бил служител на НОИ, който приел постъпилата
декларация за трудова злополука, но я върнал. Свидетелят сочи, че този служител
написал в доклада си, че имало достатъчно време, през което жалбоподателя да
отстрани нередностите в документите и да ги представи, което не направил в
съответния срок.
По искане на процесуалния
представител на жалбоподателя бяха разпитани свидетелите Д.Г.Х. и В.Г.С.. От
показанията на св.Х. се установява, че работи в дружеството-жалбоподател като
главен счетоводител. Разбрала за индицента с И. С., настъпил в процес на разтоварване на цимент, при който пострадалото
лице изпаднало в безсъзнание. Сочи, че в момента на узнаване за трудовата
злополука, следвало да подадат в тридневен срок декларация, за попълването на
която обаче управителят на дружеството не разполагал с необходимите данни,
свързани с инцидента. Въпреки това заедно с нейна колежка на 23.11.2018 г.
посетили НОИ с цел подаване на декларацията, ведно с протокол за разследване.
Длъжностно лице в НОИ взело документите и след като ги разгледало върнало декларацията,
тъй като в нея не били попълнени данни, касаещи специфично действие, условия на
работа и др. Същата съдържала информация кога е настъпила злополуката, в колко
часа и кое е лицето, оказало първа помощ на пострадалия, поради което
длъжностното лице отказало да приеме декларацията.
От показанията на св.С. се
установява, че поради настъпил на 21.11.2018 г. инцидент с техен служител,
имали задължение да го обявят в НОИ. По тази причина и за да спазят срока, на
23.11 посетили НОИ, стая 106, където подали декларация и протокол за
регистриране на инцидента. Към онзи момент свидетелката не разполагала с
информация за това какво точно се е случило, но присъствала на регистрацията,
тъй като разполагала с пълномощно. Нейната колежка св.Х. разговаряла с управителя,
за да попълни декларацията и протокола, но св.С. не знае каква част от
декларацията била попълнена. Допълва,че управителят не успял да се свърже с
пострадалия служител, който бил в болница и не можел да даде показания.
Регистрацията била отказана, тъй като липсвали обяснения от служителя И. С.. Твърди, че при посещението им в НОИ знаели че е настъпил инцидент, но
самата свидетелка не знаела дали е трудова злополука или не. Уточнява, че
болничен лист се регистрирал в дружеството на датата, на която постъпвал, което
било около седмица или 10 дни по-късно. В него не пишело, че касае трудова
злополука. Потвърждава, че инцидентът се случил по време на работа.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
С оглед установената
фактическа обстановка и предвид събрания в хода на настоящото производство доказателствен материал, съдът счита, че „Стабил-Ди“ ЕООД не е осъществило състав на административно
нарушение по смисъла на чл.57, ал.1 от КСО, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно.
Ангажирана е административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател с обвинение за нарушение на чл.57, ал.1 от КСО, която
разпоредба /в редакцията й към датата на нарушението/ задължава осигурителят, а
когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието
ползвател, в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение
на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука. Приложената
санкционна разпоредба на чл.349, ал.1 от КСО предвижда за нарушения на
разпоредбите на част първа от този кодекс, на нормативните актове по
прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен
орган виновните лица да бъдат наказвани с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки
отделен случай, а на осигурителите - юридически лица и еднолични търговци, се
налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай.
Легална дефиниция на трудова злополука дава чл.55 от КСО, според който трудова
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт, както и злополуката, станала с
осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а по време на обичайния път при отиване или при
връщане от работното място до основното място на живеене или до друго
допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният
обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение.
Предвид цитираните законови
разпоредби и събраните гласни и писмени доказателства, съдът намира, че в
случая безспорно и категорично са налице всички обективни елементи на настъпила
на 21.11.2018 г. трудова злополука по смисъла на горецитирания
чл.55, ал.1 от КСО с лицето И.Д.С., работещо по
трудово правоотношение с жалбоподателя "Стабил-Ди"
ЕООД. На въпросната дата в процес на извършване на разтоварителна дейност на
палети с цимент, С. е бил затиснат от товара, в резултат на което е настъпило
внезапно увреждане на здравето му. Внезапното увреждане на здравето е настъпило
в работна среда, по време на работа, когато пострадалия е изпълнявал трудовите
си задължения, като увреждането е причинило неработоспособност на осигуреното
лице, прието за лечение след инцидента в болнично заведение. Безспорно са
налице елементите на фактическия състав на трудова злополука: внезапно
увреждане на здравето, осигурено за този риск лице, функционална зависимост
между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат
и причинна връзка. Събраните доказателства в хода на настоящото производство
сочат на тяхната кумулативна наличност, включително и представените болнични
листове. Обстоятелството, че в тях е
вписано, чe злополуката е нетрудова, не променя
нейния характер. Предвид на това за дружеството-жалбоподател в качеството му на
осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО е възникнало задължението да
декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт
настъпилата трудова злополука в законоустановения
тридневен срок /срокът относим към датата на
твърдяното деяние/. Видно от съдържанието на чл.57, ал.1 от КСО, същият не сочи началния момент, от който започва да
тече срока за изпълнение на задължението на осигурителя. Според настоящия
съдебен състав за такъв следва да се счита моментът, в който работодателят или
съответното упълномощено лице е било уведомено или е узнало по друг начин за
настъпилата трудова злополука, от когато същият би имал обективна възможност да
изпълни вмененото му в закона задължение. Този извод се извежда и прочита на
чл.3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки, според който ръководителят или упълномощеното от него
длъжностно лице са длъжни в три работни дни от узнаването за настъпването на
трудова злополука да декларират това в
ТП на НОИ. В действителност по делото се установява и не се оспорва от жалбоподателя,
че на датата на инцидента /21.11.2018 г./ същият е узнал за настъпване на
трудовата злополука, т.е. от тази дата започва да тече срокът за изпълнение на
задължението му по чл.57, ал.1 от КСО. На 23.11.2018 г., явяващ се втория ден
след узнаване от жалбоподателя за злополуката, служители на дружеството са
представили в ТП на НОИ декларация за трудова злополука, съпроводена с протокол
за разследване на трудова злополука, след установяване наличие на елементи от
фактическия състав на чл.55, ал.1 от КСО. Това налага извода, че въпреки, че
представената документация не е била приета от администрацията на оторизирания
орган, несъмнено в законоустановения срок, който в
разглеждания казус изтича на 26.11.2018 г. „Стабил
–Ди“ ЕООД е изпълнило вмененото му с чл.57, ал.1 от КСО задължение в качеството
му на осигурител, като е предприело действия
да уведоми ТП на НОИ-Пловдив и да декларира настъпилата трудова
злополука. Какви са били основанията и мотивите на контролният орган да не
приеме представените от жалбоподателя книжа, касаещи настъпилата трудова
злополука са неотносими към спора и не могат да
оборят фактът на това посещението и датата, на която е извършено, безспорно
потвърдени от показанията на св.Х. и св.С.-П., събраните писмени доказателства
и необорени от наказващия орган в проведеното административнонаказателно
производство. Предвид на изложеното до тук Съдът приема, че обжалваното НП
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото
такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за
присъждане на разноски в размер на 360 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в заверено копие на
извлечение от система БИСЕРА, приложено по делото, е удостоверено
възнаграждението да е заплатено по банков път. Следователно претенцията е
основателна в пълния си размер и следва да бъде уважена.
Предвид изхода от спора,
искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Предвид това и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № НИ-1-15-00655989 от 01.10.2019 г. на
Ръководител на контрол по разходите на ДОО, упълномощен от Ръководителя на ТП
на НОИ - Пловдив, с което на „СТАБИЛ-ДИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Коматевско шосе“
№ 21А, ет.2, ап.8, представлявано от управителя Д.Я.С., на основание чл.349,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/
е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
/ петстотин/ лева за нарушение по чл.57, ал.1 от КСО.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт ДА ЗАПЛАТИ на „СТАБИЛ-ДИ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в
размер на 360 лева /триста и шестдесет лева/, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.