№ 37
гр. Разград, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500347 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 532 от 14.10.2021 г. по 20203330101959 по описа за 2020
година на РС – Разград, съдът е постановил следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д. Т., ЕГН
**********, Ю.. АЛ. Т., ЕГН ********** и АЛ. АЛ. Т., ЕГН ********** и
тримата с адрес с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград, ул.“А.№5 че М. М.
Т., ЕГН ********** с адрес с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград, ул.“А.“,
№7 е собственик въз основа на договор за покупко-продажба и на тази част
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27156.501.185/ двадесет и седем
хиляди сто петдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, сто
осемдесет и пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри ,
одобрени със Заповед №РД-18-20/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на
АГКК с адрес на имота с.Езерче, п.к.7274, ул.“А.“, №7 с площ 658 кв.м.
/шестстотин петдесет и осем квадратни метра/, с трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско
застрояване, с номер по предходен план – 184, квартал 54, парцел 2, при
граници на имота : имоти с идентификатори 27156.501.193, 27156.501.192,
27156.501.186, 27156.501.495, 27156.501.184, находяща се между ул.“А.“ /на
север/, кадастралната граница от изток и имот 27156.501.185 от запад,
отразена в жълто на комбинираната скица, приложена по делото /л.125/,
представляваща неразделна част от съдебното решение
1
и ОСЪЖДА А.Д. Т., ЕГН **********, Ю.. АЛ. Т., ЕГН ********** и
АЛ. АЛ. Т., ЕГН ********** и тримата с адрес с.Езерче, общ.Цар Калоян,
обл.Разград, ул.“А.№5 ДА ПРЕДАДАТ на М. М. Т., ЕГН ********** с адрес
с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград, ул.“А.“, №7 владението на тази част
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27156.501.185/ двадесет и седем
хиляди сто петдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, сто
осемдесет и пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри ,
одобрени със Заповед №РД-18-20/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на
АГКК с адрес на имота с.Езерче, п.к.7274, ул.“А.“, №7 с площ 658 кв.м.
/шестстотин петдесет и осем квадратни метра/, с трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско
застрояване, с номер по предходен план – 184, квартал 54, парцел 2, при
граници на имота : имоти с идентификатори 27156.501.193, 27156.501.192,
27156.501.186, 27156.501.495, 27156.501.184, находяща се между ул.“А.“ /на
север/, кадастралната граница от изток и имот 27156.501.185 от запад,
отразена в жълто на комбинираната скица, приложена по делото /л.125/,
представляваща неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА А.Д. Т., ЕГН **********, Ю.. АЛ. Т., ЕГН ********** и АЛ.
АЛ. Т., ЕГН ********** и тримата с адрес с.Езерче, общ.Цар Калоян,
обл.Разград, ул.“А.№5 ДА ЗАПЛАТЯТ на М. М. Т., ЕГН ********** с адрес
с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград, ул.“А.“, №7 сумата 980,50 лв.
/деветстотин и осемдесет лева / разноски по делото на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
Недоволkr от това решение, останали жалбоподателите А.Д. Т., Ю..
АЛ. Т. и АЛ. АЛ. Т., които го обжалват, чрез пълномощника си адвокат М.Р.
М. от АК - Разград. Намират решението за недопустимо, като постановено по
непревян иск, поради което молят обжалваното решение да бъде обезсилено и
делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Алтернативно, намират решението за неправилно, тъй като е необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и постановено при непълнота
на доказателствата. Излагат подробни съображения. Прави се искане
решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
исковите претенции бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - М. М. Т.,
чрез пълномощника си адвокат И.К. от АК – Разград, депозира отговор на
жалбата. Оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения. Претендира разноски.
В отрито съдебно заседание въззивници, чрез пълномощника си
адвокат М.Р. М. от АК – Разград, поддържат жалбата си и излагат подробни
съображения. Представят и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3
ГПК.
В отрито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез пълномощника
2
си адвокат И.К. от АК – Разград, поддържа отговора на въззивната жалба и
излага подробни съображения. Представя и подробна писмена защита.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от кативно легитимарана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Независимо от
това и във връзка с конкретните възражения в жалбата, следва да се добави и
следното:
Приетата пред въззивната инстанция допълнителна СТЕ не води до
промяна във фактическата обстановка и правните изводи на
първоинстанционния съди, към които въззивния съд препраща.
По възражението, че решението е недопустимо, като постановено
„свръх петитум“, тъй като ищецът е претендирал реална част от имот с
пространствени предели от 15 кв.м., а съдът е уважил иск за реална част,
оцветена в жълто на комбинирана скица, без да посочи площ на същата, но
е безспорно че площта е по - голяма от претендираните 15 кв.м.
Действително, в исковата молба ищецът е претендирал площ на реална
част от 15 кв.м. Видно и от приетото във въвззивно производство заключение
на допълнителна СТЕ /л.38 ОС/ е, че площта е в размер на 22 кв.м. заключена
в територията обозначена с жълт цвят на комбинираната скица - приложение
№ 7 към експертизата.
Постоянна е практиката на ВКС, че площта не е решаващ
индивидуализиращ белег при спор за собственост, а основната
характеристика на един недвижим имот е в зависимост от неговите граници.
Така и Решение № 26 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 1903/2021 г. на ВКС, I г.о.,
ГК и Определение № 529 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2018 г., II г.
о., ГК.
В исковата молба претендираната част от поземления имот е описана с
три граници - ул.“А.“ /на север/, кадастралната граница от изток и имот
27156.501.185 от запад. Искът е уважен за частта от поземления имот
съвпадаща именно с тези граници.
Ето защо, възражението за недопустимост на обжалваното решение се
явява неоснователно.
По същество.
3
Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на претендирания имот; 2/
процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във
фактическата му власт/ и 3/ ответникът да владее или държи имота без правно
основание. Тежестта на доказване на първите две обстоятелства лежи върху
ищеца, а на третото /основанието за владение/ – върху ответника. При това, за
установяването на твърдяното право на собственост ищецът следва да
проведе едно главно доказване, което за да постигне целта си – формиране на
сигурно убеждение у съда в надлежното осъществяване на всички пораждащи
правото му на собственост факти, следва да бъде пълно. Ответникът може да
проведе насрещно и то непълно доказване, което има за предмет
установяването на такива факти, които изключват възможността за
осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността в
надлежното им настъпване, като по този начин осуетяват пълното им
доказване.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай са налице
посочените предпоставки.
Основният и преюдициален за изхода по отношение на предявения
ревандикационен иск е въпросът дали в настоящото производство е оборена
установената презумпция в чл. 2, ал. 5 във вр. с ал.1, пр. 2 ЗКИР.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от
Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2014 г., ОСГК,
иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част
неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като
част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е
допустим, дори и да не е проведена административната процедура по чл. 53,
ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки
в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал.
2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В
производството по иска за собственост съдът изследва наличието на
непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че когато
се предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги има
правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее
без основание от ответника, независимо от това дали тази част е заснета
неправилно в кадастралната карта или не. В тези случаи не липсва годен
предмет на защита, ако един юридически акт определя границите на правото
на собственост така, че те да могат да бъдат нанесени в плана. При
произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид
всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията
по същество, които пораждат, изменят или прекратяват правото на
4
собственост. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според
границите на правото на собственост няма за последици промени в правото на
собственост. Такова действие нямат и плановете, одобрени при действието на
ЗУТ, при възприетия от този закон принцип на ненамеса на администрацията
в правото на собственост върху поземлените имоти. Урегулирането на
имотите е свързано само с устройствения им режим, като вътрешните
регулационни линии следват имотните граници – чл. 17, ал. 1 ЗУТ. Да се
запази невярното отразяване на границите без взаимното съгласие на
заинтересованите собственици, означава да се придаде на подробния
устройствен план отчуждително действие занапред, каквото по ЗУТ той няма.
Затова ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота
или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при
произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част
представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на
ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява
вярно границите на имота. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР,
регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се
отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот.
Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване
положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на
кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията
по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в
имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия
между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително
притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по
делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или
неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно –
прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на
ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. дело №
3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на
границите.
Дефиниция на понятието "непълноти или грешки" се съдържа в § 1, т.
16 от ДР на ЗКИР – това са несъответствия в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние. Същевременно следва да се посочи, че грешка
в одобрена кадастрална карта и регистър по отношение на нанесената граница
между два съседни имота, които са урегулирани, по смисъла на чл. 54, ал. 2
ЗКИР е налице само ако регулацията не е приложена, т. е. само ако
съществува възможност въз основа на поправянето на грешката в
кадастралния план и регистър да бъде извършена промяна и на одобрения и
влязъл в сила подробен устройствен план по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
В настоящия случай, въззивния състав споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, за това че ответниците не са доказали
5
възражението си за наличие на грешка в кадастъра, въпреки правилно
разпределената по реда на чл. 146 ГПК доказателствена тежест и изричното
указание на съда, че в тяхна тежест е да докажат това си твърдение, на осн.
чл. 154, ал.1 ГПК.
Действително, заключенията на СТЕ /както първоначалното пред РРС,
така и допълнителното пред РОС/, са че в кадастралната карта на с. Езерче,
границата между имотите на страните е неправилно заснета, като това се
дължи на неправилно отразяване на съществуващата на терена граница.
Вещото лице е приели и че е приложена регулацията между т. В /зелена и т. 2
/синя/.
Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС,
съдът е длъжен да направи оценка на заключението на вещото лице и да го
обсъди заедно с другите доказателства по делото (решение № 142/20.06.2017
г. по гр. д. № 3673/2016 г., IV г. о. на ВКС и посочените в него решение № 113
от 28.02.11 г. по гр. дело № 1062/10 г. на ІV г. о.; решение № 108 от 16.05.11 г.
по гр. дело № 1814/09 г. на ІV г. о. на ВКС).
Настоящия съдебен състав, споделя извода на първоинстанционния
съд, че от всички представени по делото доказателства /кадастрални планове
и скици към тях, както и изготвената от в.л./ е видно, че границата между
двата имота съвпада със стената на гаража, построен в имота на ответника.
Безспорно е, че границата между всеки от имотите и уличната регулация не
върви по права линия, а има ъгъл, образуван между западната граница на
гаража и уличната регулация. Последното води до извод, че именно
северозападния ъгъл на гаража е точката, от която започва границата на двата
имота. И в кадастралната карта границата между двата имота съвпада със
стената на гаража.
Посоченото в заключението на в.л. за приложена регулация между т.В
/зелена/ и т.2 /синя/ не почива на доказателства за заемане на придаваеми по
регулация части по съответния ред /след съответното заплащане/ а
единствено и само на обстоятелството, че в тази част намерената от в.л.
граница съвпада с регулационната такава. Предвид събраните гласни
доказателства за скорошно преместване на оградата, правилен е извода на
първоинстанционния съд, че не може да се направи извод и за придобиване
на придаваеми места по регулация.
Разяснения относно това кога регулацията се счита приложена,
основани на правилата за изготвяне на новия регулационен план, уредени в
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм/ са дадени в Тълкувателно решение № 3/1993 г.
на ОСГК на ВС. Дворищно регулационния план при действието на чл. 39,
ЗПИНМ /отм/ и чл. 110 ЗТСУ /отм/ имаше непосредствено отчуждително
действие. Придадените части от имоти към съседни парцели за
упълномеряването им се считаха отчуждени по силата на заповедта за
одобряване на дворищно регулационния план. Това действие обаче бе
условно – ако регулацията бъде приложена. За прилагане по регулация са
6
възможни три хипотези. Първата е чрез плащане. Регулацията се счита
приложена когато е изплатено придаваемото място чрез общински народен
съвет, съгласно пар. 105 ППЗИНМ /отм/ респективно сумата, съставляваща
влязла в сила оценка на придаваемото място е преведена по сметка в ДСК,
съгласно чл. 282 ППЗТСУ/отм/. Представянето на разписка за плащане на
сумата също доказва плащане по общите правила на ЗЗД. Вторият способ за
приложение на регулацията е налице ако към датата на откриване на
производството по изменение на дворищно регулационния план, придадените
имоти са били заети по законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване
по реда на пар. 102 ППЗИНМ /отм /, респективно чл. 111 ЗТСУ /отм/).
Третата хипотеза е когато е изтекла погасителната давност за вземането за
обезщетение и е издаден нотариален акт за собственост по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ
/отм/. Нотариалният акт за установяване правото на собственост върху
придаваемото место по регулация в първите две хипотези се издава служебно
по искане на общината с прилагане на обяснителна бележка и скица – пар.
108, ал. 2 ППЗИНМ /отм/, респективно чл. 287 ППЗТСУ /отм/. Няма пречка
това да поиска и заинтересованият собственик, до колкото нотариалният акт
по регулация е констативен, издава се в охранително производство, което
започва по искане на молител, но следва да е установено от техническите
органи кое е придаваемото място и дали са уредени сметките по регулация.
Първото се установява чрез законовото изискване да бъде представена скица,
на което придаваемото место да е изобразено графично. Второто – дали и как
са уредени регулационните отношения, се установява от обяснителната
бележка. Нотариалният акт по регулация е констативен - удостоверява, че
условията за заемане на отчуждените с дворищно регулационния план части
от съседни имоти са били изпълнени и служи като изпълнителен титул за
въвод във владение на придадения имот от съдебния изпълнител, съгласно
пар. 109 ППЗПИНМ /отм/, респективно за издаване на изпълнителен лист въз
основа на него, съгласно чл. 284 ППЗТСУ /отм/ - Решение № 1362 от
19.07.1997 г. на ВКС по гр. д. № 879/1996 г., IV г. о. Дори да не е издаден
констативен нот. акт по регулация, ако в исковото производство се докажат
предпоставките за издаването му – плащане или декларация по чл. 111 ЗТСУ,
прилагане на регулацията е доказано - Решение № 334 от 23.01.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 87/2010 г., I г. о., Решение № 128 от 8.01.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1210/2020 г., I г. о.
В настоящото дело обаче такива доказателства не са представени.
По делото ответниците не са ангажирали и доказателства, за доказване
на твърдението, че са придобили процесната част от имота въз основа на
изтекла придобивна давност, нито чрез друг придобивен способ.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното решение – потвърдено.
7
По разноските.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемия на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 500,00 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 532 от 14.10.2021 г. по 20203330101959
по описа за 2020 година на РС – Разград.
ОСЪЖДА А.Д. Т., ЕГН **********, Ю.. АЛ. Т., ЕГН ********** и
АЛ. АЛ. Т., ЕГН ********** и тримата с адрес с.Езерче, общ.Цар Калоян,
обл.Разград, ул.“А.“ №5 ДА ЗАПЛАТЯТ на М. М. Т., ЕГН ********** с адрес
с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград, ул.“А.“, №7 сумата 500.00 лв.
/петстотин лева/ представляваща разноски във въззивното производство, на
основание чл.78, ал.1 във вр. чл. 81 във вр. чл. 273 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8