Присъда по дело №3048/2021 на Софийски градски съд

МОТИВИ ПО НОХД № 3048/2021 г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 25 СЪСТАВ

С Обвинителен акт, внесен за разглеждане в СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, по
реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК, СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА е
повдигнала обвинение на Т. П. ГР. за това, че на 02.09.2020 г., около 12.35 часа в
гр.София, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Ивеко”, модел “35 Ц 15” с рег.№ **** в ж.к. *****, на паркинга пред блок 432 при
движение на „заден ход” с посока от ул. „Райко Даскалов” към ул. „Батошево”
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 40, ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“,
като по време на движението си назад реализирал пътно-транспортно
произшествие с пешеходеца Н.Т. Д. ЕГН:********** и по непредпазливост причинил
смъртта му, настъпила следствие причинената тежка открита черепно-мозъчна и
лицева травма - престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
По искане на подсъдимия Г. и неговия защитник, делото е разгледано по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на делото по същество, представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА
ПРОКУРАТУРА поддържа обвинението с фактическата обстановка и правна
квалификация, съгласно внесения в СГС обвинителен акт, като счита, че събраните по
делото доказателства безспорно установяват, от обективна и субективна страна,
извършеното от подсъдимия Т. П. ГР. престъпление. Прокурорът пледира, с оглед
разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК и по-конкретно във връзка с
разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, да бъде определено на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, което да бъде редуцирано на
основание чл.58а,ал.1 от НК в размер на три години и изпълнението, с оглед липсата
на минали осъждания, да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК с определяне на
35годишен изпитателен срок. Според прокуратурата в конкретния случай следва да
бъде приложена разпоредбата на 343г НК и на подсъдимия Г. да бъде наложено
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години.
Повереникът на частните обвинители поддържа становището на
прокурора, че събраните по делото доказателства установяват извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, както и
че са налице основания за отлагане на изпълнение на наказанието „Лишаване от
свобода“.
Защитата на подсъдимия не оспорва доказаността на обвинението. Пледира, че
по делото са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистото
съдебно минало на подсъдимия Г., направеното от последния самопризнание,
изразеното искрено съжаление за случилото се, както и критичното му отношение към
извършеното от него, като му бъде наложено едно справедливо наказание от съда.
Подсъдимият Г. се ползва от правото си съгласно чл. 371, т. 2 от НПК да
признае фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Заявява пред
съда, че съжалява за настъпилата смърт на пострадалия Н.Т. Д.. В последната си дума
пред съда подсъдимият заявява, че се грижи за възрастните си родители.
СЪДЪТ като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие
1

проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК доказателства, както и доводите на страните в
процеса, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Т. П. ГР. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, безработен, живущ в гр. София,
ж.к. „****, ЕГН: **********.
Подсъдимият работел в дружеството „Н.“ ООД, като шофьор на товарен
автомобил, с който извършвал доставки на матраци, какъвто бил търговския предмет
на дружеството. Управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Ивеко”, модел “35Ц15” с рег. № **** собственост на дружеството.
На 02.09.2020 г. подсъдимият Г. трябвало да извърши доставка в гр.София, кв.
„****. Спрял на паркинг пред вх. „Б“ на посочения блок, за да извърши товаро-
разтоварителна дейност. Паркингът бил с асфалтово покритие, равен, времето било
слънчево и ясно. Когато приключил със задълженията си около 12.35 часа,
подсъдимият се качил в товарния автомобил, привел двигателя в работен режим,
включил задна предавка, погледнал в огледалата за обратно виждане и плавно
потеглил назад, за да напусне паркинга, като посоката му на движение била от ул.
„Райко Даскалов” към ул. „Батошево”. Габаритите на автомобила не позволявали на
подсъдимия да наблюдава, чрез страничните огледалата за обратно виждане зоната
непосредствено зад автомобила, която оставала „сляпа“ за водача. Придвижвайки
автомобила назад за подсъдимия Г. възникнало задължението произтичащо от нормата
на чл. 40, ал.2 от ЗДвП, който гласи: „ По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. ”
В същото време на паркинга се намирал пешеходецът Н.Т. Д. /на 86 г./, който бил
застанал на траекторията на движение на товарния автомобил шофиран от подсъдимия
Г.. Последният не възприел намиращият се на паркинга пешеходец и продължил
движението си назад с първоначалната посока и скорост, докато настъпил удар между
лявата задна част в областта на ляв стоп на т.а. „Ивеко“ и пешеходеца, който бил
изведен от равновесие и паднал върху настилката, а автомобилът продължил да се
движи, като преминал с цялата си дължина през него, закачил го с елемент от предното
ляво окачване и продължил да се движи назад още 19 метра, след което водачът спрял.
В резултат на Н. Д. били причинени тежка открита черепно-мозъчна и лицева
травми несъвместими с живота.Смъртта на лицето е установена от пристигналия на
място екип на ЦСМП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка СЪДЪТ прие за установена въз основа на
самопризнанията, направени от подсъдимия Т. П. ГР. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и
от приобщения на основание чл. 283 от НПК доказателствен материал, както следва:
протокол за оглед на местопроизшествие и скица, л.7-9 ДП; фотоалбум, л. 10-15 ДП,
фиш ЦСМП л. 16 ДП, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества; протокол за разпит на свидетел Б. В. Д. л. 36-37 ДП; протокол за
разпит на свидетел А.Г.К., л. 63 ДП; протокол за разпит на свидетел Т. П. ГР., л. 66-69
ДП; протокол за разпит на свидетел М.Г.В., л. 75-76 ДП; протокол за разпит на
2

свидетел Е.А.С., л. 89-90 ДП; протокол за разпит на свидетел ТР. Н. Д., л. 114-115 Дп;
протокол за разпит на свидетел ЦВ. В. Д., л.117-118 ДП; съдебно-медицинска
експертиза на труп, л. 121-15 Дп; съдебнохимическа експертиза, л. 126-127 ДП;
автотехническа експертиза, л.130 – 133 ДП; комплексна медицинска и автотехническа
експертиза, л. 138-145 ДП;
постановление за привличане на обвиняем, л.164 ДП; протокол за разпит на обвиняем,
л. 165-166 ДП;
Основните си фактически изводи СЪДЪТ изгражда въз основа на
самопризнанията на подсъдимия Т. П. ГР., които намира за съответни на събрания в
досъдебното производство доказателствен материал. Самопризнанията на подсъдимия
се подкрепят напълно от показанията на свидетелите М.В. и Е.С.. Посочените
свидетели са имали възможност непосредствено да наблюдават част от действията на
подсъдимия и отразяват вярно фактите и обстоятелствата, от значение за предмета на
доказване по делото.
Тези свидетелски показания и самопризнанията на подсъдимия намират
подкрепа и в протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложените към него
скица и албум, както и в заключенията на приетите по делото съдебни експертизи,
които СЪДЪТ намира обективно и правилно изготвени от компетентни вещи лица.
Именно въз основа на тях се установяват и травматичните увреждания, получени от
пострадалия Н.Т. Д. – несъвместимата с живота, тежка съчетана травма, изразена
морфологично с открита черепно-мозъчна, закрита шийна и закрита гръдна травма, с
водеща роля в настъпването на смъртта на пострадалия Д., има откритата черепно-
мозъчна травма. Според заключението на съдебномедицинските експертизи,
установените травматични увреждания са получени в резултат на въздействието на
твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия, както и от пристискане от
предмет с голяма маса, като по своята морфолоигия, локализация и тежест, отговарят
да се получени при ПТП. Чрез Автотехническата експертиза се установява
техническото състояние на управлявания от подсъдимия товарен автомобил.
Комплексната автотехническа експертиза изяснява механизма на настъпилото ПТП,
възможността за предотвратяване на ПТП, причината за настъпването му и получените
от пешеходеца Д. травматични увреждания вследствие на удара и причините за
смъртта му.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на изложеното, СЪДЪТ намира, че подсъдимият Т. П. ГР. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението, за което СГП
му е повдигнала настоящото обвинение, а именно – престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“
вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
Така от обективна страна, подсъдимият Г. на 02.09.2020 г. около 12.35 часа в
гр.София, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Ивеко”, модел “35 Ц 15” с рег.№ **** в ж.к. *****, на паркинга пред блок 432 при
движение на “заден ход” с посока от ул.”Райко Даскалов” към ул.”Батошево” нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 40, ал.2 от ЗДвП.
Товарният автомобил, управляван от подсъдимия Г., е разполагал с две външни
огледала за обратно виждане. Съгласно заключението на комплексната медико –
автотехническа експертиза, непосредствено преди настъпване на ПТП, подсъдимият Г.
не е имал възможност да възприеме пешеходеца през огледалата за обратно виждане,
3

монтирани на автомобила. Такава възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, би имал, ако е предприел допълнителни мерки, чрез които да
разбере, че зад автомобила се е намирал пострадалия пешеходец и съответно прекрати
движението на автомобила. Същият обаче предприел маневра „Движение на заден
ход“ без да има възможност непрекъснато да наблюдава пътя зад товарния автомобил и
в противоречие с вмененото му задължение да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности по време на извършване на маневрата. Поради тези си неправомерни
действия, подсъдимия Г. реализирал ПТП между товарния автомобил, управляван от
последния с пешеходеца Н.Т. Д. и по непредпазливост причинил смъртта му,
настъпила следствие причинената тежка открита черепно-мозъчна и лицева травма,
довели до смъртта му на 02.09.2021 г.
От субективна страна подсъдимият Т. П. ГР. е извършил деянието си виновно,
при форма на вината „непредпазливост”. Вината представлява отношението на дееца
към деянието, както и към предизвиканите чрез него общественоопасни последици, а
не към нарушаване на съответните правила за движение по пътищата. Подсъдимият Г.,
при извършване на деянието си не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но в конкретната обстановка при предприемане на маневра „Движение на
заден ход“, и предвид обстоятелството, че подсъдимият Г. е професионален шофьор,
притежаващ достатъчно опит при управление на товарен автомобил, е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че те ще настъпят, поради което съдът приема, че от субективна
страна деянието е извършено при „престъпна небрежност“.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За осъществен състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3
НК предвиденото наказание е „Лишаване от свобода“ за срок от 2 до 6 години. Това
дава възможност на съда да индивидуализира размера на същото с оглед конкретните
данни и обстоятелства по делото.
По отношение на подсъдимият Т. П. ГР., СЪДЪТ намира, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което спрямо същия и най –
лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, с оглед на
което СЪДЪТ определи на подсъдимия Г. наказание при условията на чл. 55, ал. 1 от
НК.
СЪДЪТ отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало
на подсъдимия Г., фактът, че същият проявява критичното отношение към
извършеното от него, обстоятелството, че подсъдимият Г. няма други регистрирани
ПТП, както и изразеното искрено съжаление за случилото се при предоставената му от
съда възможност по време на съдебните прения. СЪДЪТ намира, че изразеното
съжалението е искрено и с оглед поведението на подсъдимия в съдебно заседание,
изразяващо се в даване на съгласие за провеждане на съдебно следствие с признаване
на фактите, изложени в обвинителния акт.
СЪДЪТ съобрази при определяне на наказанието и разпоредбата на чл. 343г от
НК, която предвижда кумулативно наказание по отношение на извършители на
престъпления чл. 343 от НК „лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК“ и като взе
предвид обстоятелството, че подсъдимият по професията е шофьор на товарен
автомобил, безспорно налагане на наказания „Лишаване от право да упражняването
МПС“ би било свързано с възпрепятстването му да упражнява професията си и да се
издържа. При тези обстоятелства съдът , прецени, че в конкретния случай следва да
приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, даваща възможност да не бъде налагано
4

по -леко наказание, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от
свобода“ т.е. съдът не наложи на подсъдимия Г. наказание „Лишаване от право да
упражнява да управлява МПС“, тъй като в противен случай подсъдимият би бил
лишен от единствената възможност да упражнява правото си на труд и да е обществено
полезен.
Имайки предвид всичко гореизложено и съобразявайки целите на наказанието
съгласно чл. 36 от НК, СЪДЪТ намери, че по отношение на подсъдимият Г. е
справедливо и законосъобразно да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 1 / една / година и 6 /шест/ месеца. СЪДЪТ прецени, че за подсъдимият Г. не се
налага изтърпяване на посоченото наказание ефективно, като в същото време са налице
предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК, с оглед на което СЪДЪТ определи изпитателен
срок от 3 /три/ години.
СЪДЪТ счита, че така наложеното наказание ще способства в пълна степен за
постигане целите на наказанието, а именно – спрямо подсъдимия да бъде оказано
необходимото възпиращо и превъзпитателно въздействие, насочено към спазване на
установения в страната правов ред.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Т. П. ГР., с
установена по делото самоличност, да заплати направените разноски по досъдебното
производство в размер на 1465,90 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и
деветдесет стотинки/ в полза на СДВР, както и по 5 лв. държавна такса за издаване
служебно на изпълнителни листове.

СЪДИЯ при СГС:

5

Номер на акта:	19
Дата:	20 октомври 2021 г.
Съдия:	Ани Захариева

Дело:	20211100203048
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 юли 2021 г.

Присъда по дело №3048/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите