Определение по дело №9/2021 на Административен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22

гр. Враца, 15.01.2021 г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  VI състав, в закрито заседание на 15.01.2021 г., през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

АДМ.СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА

 

като разгледа  докладваното  от  съдия  КОЦЕВА адм.  дело № 9  по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следнот

 

Производството по делото е образувано по искова молба на О.М.Р. *** против * на МБАЛ „С. И.Р.“ ЕООД *** и Директора на ТП на НОИ гр.Враца, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 и сл. от АПК.

Съдът при проверка на редовността на подадената искова молба, намира че същата е недопустима за разглеждане по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Правилата за отговорност за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите правила на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Разграничителният критерий за приложимия правен ред се основава на основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия за причинени вредите. Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност.

Предявеният от ищеца иск против * на МБАЛ „С. И.Р.“ ЕООД *** няма за  предмет вземане за  обезвреда, което да произтича от незаконосъобразно осъществяване на публични функции, поради което предявеният иск не попада в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Този извод не се променя от факта, че исковата претенция е предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Действително, предметът на спора се определя от ищеца, който следва да посочи в исковата молба страните, правопораждащите юридически факти и петитума, като съдът е обвързан със заявените от него фактически обстоятелства, обосноваващи претенцията му. Съдът обаче не е обвързан с посочената от ищеца материалноправна норма, относима към заявеното субективно право, а следва да подведе претенцията под материалноправната норма, относима към посочените от ищеца факти.

С оглед посочените от ищеца страни, правопораждащи факти и петитум, и доколкото действията и бездействията, от които ищецът е претърпял претендираните от него имуществени и неимуществени вреди, не е свързано с осъществяване на административна дейност и упражняване властнически функции, съдът намира, че се касае за искова претенция за непозволено увреждане, която подлежи на разглеждане по общия ред за защита на засегнатото право, а именно по правилата на ЗЗД.

На следващо място, според  ал. 2 на чл.1 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

В разпоредбата на чл.205 от АПК е предвидено, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са произтекли вредите. Посочената норма регламентира по императивен начин лицето, което е пасивно легитимирано като ответник по иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В  настоящия случай искът за имуществени/неимуществени/ вреди е предявен срещу  Директора на ТП на НОИ гр.Враца който не е процесуално легитимиран да отговаря по иска. Затова производството е недопустимо и исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.

Административният съд няма задължение да оставя исковата молба без движение, защото ищецът е този, който, предявявайки иска си, посочва ответника по него. Съдът няма право или задължение да указва на ищеца срещу кого да предяви иска си. Процесуалният закон задължава съда да остави исковата молба без движение, само когато молбата не е редовна или в случаите, когато не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК и чл. 128 от ГПК. Тези разпоредби регламентират необходимото съдържание на исковата молба и приложенията към нея, като предпоставка за разглеждането й по същество.

Въпросът за процесуалната легитимация на ответника не попада в обхвата на извършваната от съда формална преценка на редовността на исковата молба, поради което той няма задължение да оставя исковата молба без движение и да указва насочването на иска срещу друг ответник. Нередовност на исковата молба съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК е непосочването на името и адреса на ответника, но не и погрешното насочване на иска срещу ответник, който не е процесуално легитимиран. В случаите, когато искът е предявен срещу лице, което няма необходимата процесуална легитимация, исковата молба е недопустима, с оглед отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на спора. Тя не може да бъде поправена, тъй като процедурата по чл. 129, ал. 2 от ГПК се използва за отстраняването на допуснати от ищеца фактически, а не правни грешки. Същевременно ищецът не е възпрепятстван отново да предяви същия иск, но срещу надлежен ответник.

Особеното за производството по  чл.203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва срещу кого трябва да се насочи иска, като в този случай изискванията за пасивната материално-правна легитимация съвпадат с тези за процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на правото на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска. Предвид диспозитивното начало в исковия процес по чл. 6 от ГПК, вр.  чл. 203, ал. 2 АПК, единствено ищецът може и трябва да определи предмета на обема на търсената съдебна защита, вкл. като избере ответник по иска си, който има изискуемите се от закона процесуална правоспособност, процесуална легитимация и идентификация. В това исково производство по глава единадесета от АПК, съдът няма правомощие служебно да конституира  страните по  чл. 154, ал. 1 от АПК, в това число да определя ответника по иска или да коригира под каквато и да е форма направения от ищеца избор, ако е неправилен, тъй като това би било равносилно на предрешаване на спора в интерес на една от противостоящите се страни в процеса, увреждащо друга.

В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая съдът може само да констатира, че е сезиран с искова молба срещу ответници, който нямат задължителната за спора по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и  чл. 203, ал. 2 от АПК процесуална легитимация. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си, респ. кое лице да е ответник. При посочен ответник от ищеца в исковата молба, следва да се приеме, че искът е предявен срещу ответник, непритежаващ пасивна процесуална легитимация да отговаря по него по смисъла на чл. 205 от АПК. Съдът е длъжен само да извърши проверка дали лицето, срещу което е предявен иска, е пасивно процесуално легитимирано и ако установи, че това лице не е надлежен ответник, следва да прекрати образуваното съдебно производство.

На следващо място съдът намира, че за  да  бъде  допустим иск с правно основание  чл.1 ЗОДОВ следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административни органи и длъжностни лица. В случая, първо няма никакво ясно изразено искане от ищеца  до съда, че иска да се постанови отмяна като незаконосъобразно на конкретно действие или бездействие от страна на  посочените в исковата молба ответници.  С предявения иск се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на  действия  и  бездействия във  вр.  с  издаване на ЕР, неправилно  определяне на процент ТНР, неполучаване на пенсия за инвалидност за определен период от време и неправомерното й забавяне от ТП на НОИ-Враца, както и оспорване на ЕР.                             

Съгласно  чл.204, ал.4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. От изложените в исковата молба факти и  обстоятелства е видно, че се касае за извършени правни действия, а не фактически действия и бездействия.  Съгласно  чл.204, ал.1 АПК  абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на съдебна искова защита по реда на ЗОДОВ е наличието на отменен по съответния ред административен акт, действия и бездействия на адм.орган или длъжностни лица, като се има предвид фактически, а не правни действия и бездействия, които се посочват в исковата молба.  В случая тези предпоставки не са налице, което  също обуславя недопустимост на образуваното съдебно производство. Преценката за допустимост на производството, която съдът дължи се основава на фактическите твърдения на ищеца, обективирани в исковата молба и отправеното към съда искане. Наличието на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, респ. наличието на фактическо действие/бездействие, са предпоставки обуславящи допустимост на производството по реда на чл.203, ал.1 АПК, поради което тези факти съдът преценява във фазата на проверка на допустимостта на иска, а не при изследване на неговата основателност.

Водим от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от О.М.Р. *** против * на МБАЛ „С. И.Р.“ ЕООД ***  и  Директора на ТП на НОИ гр.Враца, искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК.

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по адм. дело № 9/2021 г. по описа на АдмС – Враца.

 

Определението подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца  пред ВАС- София, в 7-дневен срок от уведомяването.

 

На основание чл.138 от АПК на ищеца да се изпрати препис от настоящото определение.

 

АДМ. СЪДИЯ: