РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. Пловдив, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20255300500576 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ при МВР, ЕИК *****, с
административен адрес: гр. *****, подадена чрез юрисконсулт М. Х., против
Решение № 123 от 09.01.2025 г., постановено по гр.д. № 15336/2023 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІ гр.с., с което Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ при МВР е осъдена да заплати на В.
И. Г., ЕГН ********** от гр. ***** сумата от 1 616,07 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 153 часа в
периода от 20.10.2020 г. до 31.12.2022 г., получени в резултат на
преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1,143,
както и сума в размер на 308,41 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 26-то число на съответното тримесечие в периода от 20.10.2020 г.
до 31.12.2022 г., начиная от 20.10.2020 г., до 20.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба –
20.10.2023 г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
разноските по делото.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Поддържа се, че правоотношението
между държавата и държавния служител се характеризира с особености, които
изключват прилагането на правните разпоредби от общ характер, а въпросът
1
за преобразуването на нощните часове в дневни засяга единствено аспекта на
заплащането, който е извън приложното поле на Директива 2003/88. Посочват
се приложимите разпоредби на ЗМВР относно заплащането на нощния труд,
издадените през исковия период подзаконови нормативни актове в тази
насока, както и ТР № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК
на ВКС. Подчертава се, че нощният труд е различен от извънредния и
смешението между двете понятия е недопустимо – извънредният труд третира
фактически положен труд над нормалната продължителност, но не и след
преизчисляване на нощния, каквото на практика се получава. Посочват се
разликите, в т.ч. при заплащането на извънредния и на нощния труд, като се
акцентира, че нощният труд се заплаща съгласно заповед на министъра на
вътрешните работи, а извънредният труд – според ЗМВР. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което предявените обективно
съединени искове да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с присъждане на
разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна В. И. Г. чрез пълномощника му адвокат С. П., с който
се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Поддържа се, че предвид
липсата на изрична правна уредба на отчитането на отработеното време на
държавните служители в МВР, по аналогия приложение следва да намери
НСОРЗ. Акцентира се, че различният коефициент по ЗМВР в сравнение с този
по КТ и ЗДСл. установява законово закрепено неравенство в третирането на
полицаите и пожарникарите, което е несъвместимо с правото на ЕС. Иска се
потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна
от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искове на В. И. Г.
против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“ за заплащане на сумата от 1 616,07 лева (след допуснатото
увеличение на иска), представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 153 часа в периода от 20.10.2020 г. до 31.12.2022
г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в
дневни с коефициент 1,143, както и на сумата от 308,41 лева (след
допуснатото увеличение на иска), представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 26-то число на съответното тримесечие в периода от
20.10.2020 г. до 31.12.2022 г., считано от 20.10.2020 г., до 20.10.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на дължимите суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете като
2
неоснователни.
Между страните не е спорно, че ищецът работи по служебно
правоотношение в системата на МВР на длъжност „*****“ в група „Охрана на
обекти“ в сектор „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ при
Зонално жандармерийско управление – **** към Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ и полага нощен
труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа по утвърдени графици, на 12-
часови смени, като отработеното от него работно време е изчислявано
съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, без часовете положен нощен труд да са
преобразувани в дневен труд.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната
експертиза през исковия период ищецът е положил 477 часа извънреден труд,
който е заплащан ежемесечно и е полаган над нормата работно време. При
прилагане на НСОРЗ ищецът би получил брутна работна заплата в размер на 1
616,07 лева. Лихвата за забава е в размер на 30,41 лева.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество
неправилно.
Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 3 във връзка с ал.
1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на трудово възнаграждение за
положен нощен труд от служител на МВР, преобразуван в дневен труд с
коефициент 0,143, както и на лихва за забава.
По фактите страните не спорят.
Спорен по делото с оглед оплакванията във въззивната жалба е въпросът
за приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ по отношение на положените
часове нощен труд от служители на МВР.
По този въпрос е постановено ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според
което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. В мотивите на тълкувателното решение
е отчетено, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд
на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР –
допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 от ЗМВР),
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР),
обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от
ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според
неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и други. Поради това
е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е
3
специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, т.е.
възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ.
Тълкувателното решение е съобразено с Решение от 24.02.2022 г. по
дело С-262/2020 на СЕС, според което чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в
смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да 8
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд – т. 55. Прието е, че чл. 20 и
чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за
работниците в публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерно на тази цел – т. 80.
В същия смисъл е и Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на
СЕС, в което се приема, че чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел, както и че чл.
12, б. а) от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална
съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий. В мотивите си съдът е
припомнил направеното с т. 55 от дело С-260/2020 тълкуване и въз основа на
него е постановил определението.
Следователно изводите, направени с решение по дело С-435/2023 на
СЕС, са в унисон с тези по дело С-260/2020, решението по което е взето
предвид при постановяване на ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
4
Ето защо следва да се приеме, че не е налице основание положените от
ищеца в исковия период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен
труд с коефициент 1,143, поради което предявените от ищеца искове са
неоснователни.
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд
е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сторените разноски за държавна такса за въззивно
обжалване и юрисконсултско възнаграждение за първата и въззивната
инстанция в минимален размер съгласно чл. 23, т. 1 от НЗПП с оглед липсата
на фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице в първоинстанционното производство ще
останат за смета на бюджета на съда.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 123 от 09.01.2025 г., постановено по гр.д. №
15336/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XI гр.с., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. Г., ЕГН ********** от гр. *****
против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“ при МВР, ЕИК *****, с административен адрес: гр. ***** искове
за заплащане на сумата от 1 616,07 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 153 часа в периода от
20.10.2020 г. до 31.12.2022 г., получени в резултат на преизчисляване на
положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1,143, както и сума в
размер на 308,41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 26-то число на съответното тримесечие в периода от 20.10.2020 г.
до 31.12.2022 г., считано от 20.10.2020 г., до 20.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на Главна
дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР,
ЕИК *****, с административен адрес: гр. ***** разноски за държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 57,32 лева, юрисконсултско възнаграждение
за първоинстанционното производство в размер на 100 лева и юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева.
5
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6