РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Перник, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241700600596 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 42 от 12.11.2024 год., постановена по НОХД № 1264/2024 г.,
Районен съд - Перник е признал подсъдимия А. И. Н., с ЕГН: ********** за виновен в
това, че:
1. В периода от м. Юли 2016 г. до м. Юни 2024 г. /включително/ в *** и ***,
общ. ***, след като е бил осъден /Влязло в сила на 02.07.2016 г. - Решение №
8101/08.06.2016 г. по гр. дело № 60123/2015 г. на СРС/, да издържа свой низходящ -
малолетния си син В. А. Н., с ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от 2 /две/ месечни вноски, а именно 96
/деветдесет и шест/ месечни вноски - поради което и на основание чл. 183, ал.1, пр. 1-
во вр. чл. 54, вр. чл. 57, ал. 1 от НК, го е осъдил на наказание “Лишаване от свобода“
за срок от 4 /четири/месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
2. В периода от м. Юли 2016 г. до м. Юни 2024 г. /включително/ в *** и ***,
общ. ***, след като е бил осъден /Влязло в сила на 02.VІІ.2016г.-Решение №
1
8101/08.VІ.2016г. по Гр.дело № 60123/2015г. на СРС/, да издържа свой низходящ -
непълнолетната си дъщеря А. А. Н., с ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от 2 /две/месечни вноски, а именно 96 /деветдесет
и шест/ месечни вноски, поради което и на основание чл. 183, ал.1, пр. 1-во вр. чл. 54,
вр. чл. 57, ал. 1 от НК, го е осъдил на наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 4
/четири/ месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3
/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил и наложил на подсъдимия
А. И. Н. едно общо най - тежко наказание от определените по - горе, а именно:
“Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, е
отложил изпълнението на така определеното едно общо най - тежко наказание
“Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.
В срок против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.
М. М., назначен за служебен защитник на подсъдимия А. Н., с която се навеждат
твърдения, че атакуваната присъда е неправилна в частта й касаеща размера на
наложеното наказание. Излагат се доводи, че подсъдимият е с чисто съдебно минало,
както и, че същият е превел сума в размер на 8 600 лева, представляваща 28 месечни
вноски за издръжка на всяко едно от децата, въз основа на което се иска намаляване на
размера на определеното наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца,
чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66 от НК за срок от три години. С жалбата
не са направени доказателствени искания.
Не е постъпило становище по депозираната въззивна жалба от страна на
Районна прокуратура - Перник.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият А. Н. не се явява
/същият е многократно търсен на посочения в списъка за призоваване адрес/.
Представлява се от адв. М. М. /назначен за служебен защитник/. Защитникът
поддържа изложените във въззивната жалба доводи и моли за отмяна на атакуваната
присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, в съдебно заседание пред
настоящия съд, намира жалбата за неоснователна. Сочи, че същата е насочена
единствено спрямо размера на наложеното наказание, което от своя страна е почти
минимално. Държавното обвинение намира, че размерът на определеното наказание не
следва да бъде намален, с оглед на което моли присъдата постановена от Районен съд –
Перник да бъде потвърдена.
Пернишкият окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите
на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното:
2
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок и от страна, която разполага с
процесуалната възможност за въззивно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да постанови присъдата си, в рамките на проведено по общия предвиден в
НПК ред съдебно производство, първоинстанционният съд приел за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият подсъдимия А. И. Н., роден на *** в ***, българин, българско
гражданство, неосъждан, *** образование, разведен, постоянен адрес в ***,
понастоящем е установено, че същият не живее на територията на България.
На *** подсъдимият Н. сключил граждански брак със свидетелката Ц.К.Н.. По
време на тяхната връзка се родили двете им деца – непълнолетната А. А. Н. /родена на
***/ и малолетния В. А. Н. /роден на ***/. В началото на *** г. отношенията между
двамата съпрузи се влошили, поради което се разделили като децата останали при
майка си. Няколко месеца след раздялата подсъдимият напуснал пределите на
България и се установил да живее във ***, като през цялото време до настоящия
момент не поддържал никакви отношения с децата си и не полагал никакви грижи за
тях.
С решение № 8101/08.06.2016 г., постановено по гр. дело № 60123/2015 г.,
/влязло в сила на 02.07.2016 г./, Районен съд - София е прекратил сключения, между
подсъдимия А. И. Н. и свидетелката Ц.К.Н. граждански брак, като осъдил подсъдимия
да заплаща на децата си - непълнолетната А. А. Н. - родена на ***, с ЕГН: **********
и малолетния В. А. Н. - роден на ***, с ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен
представител - Ц.К.Н. месечна издръжка в размер на по 150 /сто и петдесет/ лева за
всяко от тях.
През лятото на 2017 г. св. Ц.К.Н. се преместила да живее заедно с двете си деца
от *** в ***, общ. ***. Въз основа на издаден от съда Изпълнителен лист по същото
гражданско дело от ЧСИ М.Б. peг. № *** с район на действие СГС, било образувано
Изпълнително дело № 2016***0406660 от 17.10.2016 г. срещу А. И. Н. за заплащане на
месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/лева за всяко дете, считано от
07.10.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до навършване
на пълнолетие на детето или настъпване на друга законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката.
С решение № 1176/19.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2679/2019 г. на Районен
съд – Перник, подсъдимия А. Н. бил лишен от родителски права по отношение на
двете си деца, поради трайно неполагане грижи без основателна причина и неплащане
на издръжка. След влизане в сила на бракоразводното решение, подсъдимия Н. не
заплатил нито една от дължимите за двете му деца месечни вноски.
3
Очертаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие:
гласни доказателства - показанията на свидетелката Ц.К.Н. и свидетелката А. А. Н.;
писмени доказателства и доказателствени средства: Решение № 8101/08.06.2016 г.,
постановено по гр. дело № 60123/2015 г., /влязло в сила на 02.07.2016 г./ на Районен
съд - София, Решение № 1176/19.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2679/2019 г. на
Районен съд – Перник, справка съдимост, както и всички приложени по ДП №
324/2019 г. по описа на 02РУ - МВР – Перник справки, протоколи и др.
От приложените по делото писмени материали се установява, че досъдебно
производство № 324/2019 г. по описа на 02РУ - МВР - Перник е образувано на
22.08.2019 г., като едва след неговото образуване по банкова сметка на свидетелката
Ц.К.Н. била преведена сумата в общ размер на 8 600 /осем хиляди и шестстотин/ лева,
която представлява част от изискуемото задължение, а именно: 28 месечни вноски за
всяко от двете деца и покриваща най - старите задължения по изпълнителното
производство: периода от м. 10.2015 г. до м. 01.2018 г. /включително/.
От приложените по делото материали става ясно, че към настоящия момент за
целия период, след влизане в сила на съдебното решение - м. 07.2016 г. подсъдимия А.
И. Н. остава да дължи - неизплатени 77 /седемдесет и седем/ месечни вноски за всяко
от двете си деца - непълнолетната А. А. Н., с ЕГН: ********** и малолетния В. А. Н.,
с ЕГН: **********.
От свидетелските разкази на Ц.К.Н. се установява, че връзката й с подсъдимия
започнала през ***., като през ***г. се родило първото им дете – А. Н.. Свидетелката
Н. и подсъдимия сключили граждански брак, като през *** г. се родило и второто им
дете – В. Н.. По думи на свидетелката отношенията между двамата се влошили, поради
което в края на *** г. се разделили, а в началото на 2015 г. подсъдимият заминал за
***. В продължение свидетелката разказва, че подсъдимия не се интересувал от децата
и не полагал никакви грижи за тях. Споделя, че с решение на СРС е прекратен брака
между двамата, като съдът е осъдил подсъдимия Н. да заплаща месечна издръжка на
всяко едно от децата, като е определил същата в размер на от по 150 лева за всяко от
децата. Н. твърди, че подсъдимият не е изплащал издръжка за деца за периода 2016 г. –
2023 г., като пояснява, че от м. юни 2023 г. се внасят различен вид суми и получава по
300 лв. на дете. Свидетелката споделя, че синът й няма спомен за баща си, а дъщеря й
го помни, но не с хубаво.
Разпитана пред първата инстанция, непълнолетната А. А. Н. споделя, че не е
виждала баща си от 2014 г., като посочва, че един единствен път е имала комуникация
с него и това е било когато е била на гости у баба си. Свидетелката твърди, че баща й
никога не е изпращал нищо нито на нея, нито на нейния брат, като й е известно, че в
последно време баща й е превеждал някаква сума за тях, но не знае колко и кога.
4
Настоящият състав на съда се солидализира с приетото от първата инстанция по
отношение на свидетелските показания. Правилно решаващият съд е отчел, че макар
свидетелките да са пряко заинтересовани от изхода на делото, то техните показания са
безпротиворечиви и същите се допълват и подкрепят и от останалия наличен по
делото доказателствен материал. Наред с това, съдът отчита и факта, че в нито един
момент подсъдимият не отрича, че не е изпълнил своето задължение за заплащане на
издръжка на всяко едно от двете си деца.
Първоинстанционният съд не само е изложил приетите за установени от него
факти, но е извършил анализ на наличните доказателства и доказателствени средства.
Така преценените и обсъдени поотделно и в съвкупност доказателствени материали са
достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това
наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по
делото е изяснена.
Всички доказателства, кредитирани и от първоинстанционният съд и от
въззивния състав по същество са безпротиворечиви, в логична връзка и
последователност едно спрямо друго и по безспорен начин установяват релевантните
по делото факти и обстоятелства. Поради липса на противоречия между различните
доказателствени източници, съдът намери, че не се налага да бъдат излагани
допълнително съображения по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
При тези фактически констатации правните изводи на районния съд относно
вината и квалификацията на деянието са правилни и законосъобразни. С действията и
бездействията си, описани по-горе, подсъдимият А. И. Н. е осъществил от обектива и
субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна по делото е установено по безспорен начин, че
подсъдимият А. И. Н. е осъден с решение № 8101/08.06.2016 г., постановено по гр.
дело № 60123/2015 г., /влязло в сила на 02.07.2016 г./, Районен съд - София е прекратил
сключения, между подсъдимия А. И. Н. и свидетелката Ц.К.Н. граждански брак, като
осъдил подсъдимия А. И. Н. да заплаща на децата си - непълнолетната А. А. Н. -
родена на ***, с ЕГН: ********** и малолетния В. А. Н. - роден на ***, с ЕГН:
**********, чрез тяхната майка и законен представител - Ц.К.Н. месечна издръжка в
размер на от по 150 /сто и петдесет/ лева за всяко от тях, като в периода от м. юли
2016 г. до м. юни 2024 г. той е бездействал и не е изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 96 месечни вноски /за всяка едно от
децата/ в размер на от по 150.00 лева всяка. Това негово деяние, изразяващо се в
бездействие, осъществява непрекъснато състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от
НК и създава едно трайно престъпно състояние в поведението му. Съгласно чл. 143,
ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
5
Издръжката е изискуема през времето на целия месец, за който се отнася, тъй като
цели задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена.
От събраните доказателства се установява, че подсъдимия не е изпълнявал това
свое задължение, следователно са налице всички съставомерни признаци от обективна
страна на състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл. През целият инкриминиран период, той е съзнавал, че бездейства
относно своето задължение за плащане на издръжка, съзнавайки, че нарушава
влезлите в сила съдебни решения.
Тук следва да се отбележи, че задължението съдът не счита за изпълнено в хода
на делото по см. на чл. 183, ал. 3 от НК, макар, че от данните по делото се установява,
че подсъдимият е превел сума в размер на 8 600 лева, представляваща част от
изискуемото задължение, а именно: 28 месечни вноски за всяко от двете деца и
покриваща най - старите задължения по изпълнителното производство: периода от м.
10.2015 г. до м. 01.2018 г. /включително.
Въззивната инстанция споделя изцяло изложените от първия съд мотиви, като
намира, че съдът правилно е отчел наличието на частични плащания от страна на
подсъдимия, преценил е наличието на смекчаващи /чистото съдебно минало/ и
отегчаващи /не плащането на издръжка за дълъг период от време, неявяването му за
повдигане на обвинение, въпреки уговорената по негова инициатива дата,
продължаващото неизпълнение на дължимите задължения/ вината обстоятелства, като
е определил справедлив размер на наказанието.
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до една година или пробация. Съгласно разпоредбата на чл. 54 от
НК, при индивидуализация на наказанието съдът следва да вземе предвид степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Също така определеното
наказание по вид и размер трябва да изпълни целите на наказанието, предвидени от
законодателя в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Степента на обществена опасност на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е
определена от законодателя като неособено висока, съобразно вида и размера на
наказанията, които се предвиждат.
При липсата на основания за определяне наказанието при условията на чл. 55 от
НК, правилно и законосъобразно, наказанието на подсъдимия е определено от
първостепенния съд при условията на чл. 54 от НК.
Съобразявайки горните обстоятелства, правилно и законосъобразно е избрано
като алтернатива по-тежкото наказание, а именно „лишаване от свобода“.
6
Определеният размер от четири месеца е справедлив и съответства на степента на
обществена опасност на извършеното деяние, която е по-висока с оглед дългия период
от време, през което децата са били лишени от необходимите средства за задоволяване
на ежедневни и битови нужди.
При спазване правилата на чл. 23 ал. 1 от НК, правилно на дееца е определено и
наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото - 6 месеца "Лишаване от
свобода", за което правилно е преценено, че не е необходимо да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като целите по чл. 36 от НК могат да се постигнат в пълен обем и при
отлагане изпълнението му за изпитателен срок по реда на чл. 66 ал. 1 от НК.
Установеният изпитателен срок от 3 години за определеното общо наказание и според
настоящия съд е достатъчен да съхрани възможностите и да не създава затруднения на
подсъдимия да намира работа и реализира доходи, за да заплаща издръжката, и в
същото време да му въздейства предупредително и превъзпитателно, като го въздържа
от извършване на други престъпления най-малко под страх от привеждане в
изпълнение на отложеното наказание.
Въз основа на всичко изложено до тук, Окръжен съд – Перник намира въззивната
жалба за неоснователна. Със същата се иска намаляване на определеният размер на
наложеното наказание от четири месеца „лишаване от свобода“, което искане съдът
намери за неоснователно, поради липса на основания за уважаването му. Извършеното
от подсъдимия частично плащане не представлява ново обстоятелство и същото е
взето предвид от първия съд при постановяване на присъдата.
Въззивният съд намери, че само по себе си извършеното частично плащане не
дава основание за намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“,
съобразявайки другите установени по горе обстоятелства във връзка с отговорността
на подсъдимия, както и предвид факта, че същото е определено под средния размер.
При извършената служебна проверка въззивната инстанция не констатира при
първоинстанционното разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
При тези обстоятелства и на основание чл. 338 от НПК обжалваната присъда
следва да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 42/12.11.2024 г., постановена по НОХД №
1264/2024 г. по описа на Районен съд - Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8