Протокол по дело №10773/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16523
Дата: 4 ноември 2022 г. (в сила от 4 ноември 2022 г.)
Съдия: Даниела Божидарова Александрова
Дело: 20221110110773
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 16523
гр. София, 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
Сложи за разглеждане докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело №
20221110110773 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:48 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ В. А. В. – редовно призован, явява се лично.
ОТВЕТНИКЪТ НС – редовно призовани, представляват се от юрк. С.,
с пълномощно по делото и юрк. Г. с пълномощно от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Страните(поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпила молба от ищеца, с която уведомява съда, че не
поддържа искането си за издаване на съдебно удостоверение, представя
препис от ДД № 110/21г. на Дисциплинарен съд при САК и ДД № 32/21г. на
Висшия дисциплинарен съд.
СЪДЪТ връчва на ответниците преписи от приложените към делото
преписи на дисциплинарни дела.

1
Докладва делото. Докладът има съдържание на проекта за доклад,
връчен на страните с определението за насрочване на делото.

В. В.: Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора. Нямам
възражение по проекта за доклад. Водя допуснатия ни свидетел. Моля съда да
вземе в предвид, че съм представил месеци преди датата на заседанието копие
на представените от мен писмени доказателства, лично аз съм си правил
справка в адвокатска стая, което е видно от контролния лист в това число, кой
друг си е правил справка или кой не си е, като има и специална бележка, че
препис от молбата е била налична в деловодството на 154 състав, поради
което и считам, че ответникът е имал възможност да получи този препис.
Нямам други доказателствени искания.
юрк. С.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора. Нямам
възражение по проекта за доклад. Уточнявам, че такава възможност нямахме,
тъй като при направената справка ни беше казано от деловодителя, че ще
бъдат докладвани доказателствата в съдебно заседание и не ни беше
предоставено копие от същите и в тази връзка, моля да ни бъде дадена
възможност да се запознаем с тях. Нямам други доказателствени искания.
В. В.: Спора между страните е всъщност правен и предполагам, че
ответникът ще има нужда от писмена защита. По приемането на тези
доказателства няма никаква пречка да се изрази становище сега, а въпрос по
същество е как ще ги обсъждат. Да се отлага делото за документ, който е
представен по делото с препис преди месец, представлява нарушаване на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
юрк. С.: Ние сме изразили становище, относно относимостта на тези
доказателства с отговора на исковата молба. В случай, че съда предцени, че не
е необходимо да ни бъде даден срок няма да възразяваме, а ще вземем
становище в писмени бележки.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет за окончателен доклада по
делото, връчен на страните с определението за насрочване на делото, както и
представените с исковата молба и отговор на искова молба писмени
документи, както и днес докладваните такива.
2
ОПРЕДЕЛИ:
УТВЪРЖДАВА за окончателен доклада по делото със съдържанието на
проекта за доклад връчен на страните с определението за насрочване на
делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, както и днес докладваните такива.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към събиране на допуснатите гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от
страна на ищеца:
Съдът сне самоличност на свидетеля, който се въведе в залата.
З.И.Т., 37 години, л.к. № **********, издадена на 30.12.2019г. от МВР
- София, български гражданин, неосъжданa, с В. В. живеем на семейни начала
и имаме дете.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290
от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ: Обещавам да кажа истината.

Свидетелят на въпроси на В. В.: Запозната съм, ищецът ми е споделял
за две дисциплинарни дела водени срещу него. Едното, доколкото си спомням
беше погасено по давност и беше прекратено, а по другото беше всъщност
беше признат виновен и наказан с глоба. По повод на образуваното
дисциплинарно производство, В. ми е споделял, че е изключително
разочарован и засегнат от това, че не може да има достъп до съдебна
инстанция, доколкото си спомням беше споделил, че неговото производство
приключва с Висш дисциплинарен съд и няма достъп до съдебна инстанция.
Беше ядосан за това, че след прочит на закона установи същността, че
членовете на органите на адвокатурата, тяхните дисциплинарни произодства
се разглеждат от ВКС, като втора инстанция, а той като редови адвокат, без да
участва в органите, всъщност няма достъп до съдебна инстанция. Беше
ядосан и се чустваше, имаше усещането за несправедливост и за неравно
третиране, с оглед на това, че за едни и същи постъпки, едни адвокати имат
достъп до съдебна инстанция, а други, които не са членове, нямат такъв
3
достъп. Като цяло от образуваните дисциплинарни производства и от това, че
няма възможност да защити собствените си права пред съд, той изключително
много се ядосваше. Като цяло страда от рефлукс, който се обостря в такава
ситуация, в която се ядосва и това нещо продължи може би около седмица,
защото беше наистина разстроен от образуваните дисциплинарни
производства и от това, че не може да защити собствените си права. Това
означава, че всяка сутрин се събужда с гадене и повръщане и не само сутрин,
а горе-долу през два три часа.
В. В.: Нямам повече въпроси към свидетелят.

юрк. С.: Нямам въпроси към свидетелят.

С оглед становището на страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА свидетеля З.И.Т., като му върна документа за самоличност.

Страните(поотделно): Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

В. В.: Моля да уважите и трите предявени иска така, както са
формулирани. Производството по защита от дискриминация, всъщност е
уникално по своя характер, доколкото по силата на чл. 9 от закона е обърната
доказателствената тежест, като всъщност в тежест на ответника е да установи,
че принципът на равно третиране не е нарушен. Независимо от това, че е в
тежест на Народното събрание да го стори, ще си позволя да акцентирам,
защо аз съм провел насрещно доказване на това, че принципа на равно
4
третиране е очевидно нарушен и то, от както въобще е създаден този закон.
Спорът между страните се концетрира относно това всъщност дали
адвокатите, които не сме членове на органите на адвокатурата и тези, които са
членове на органите на адвокатурата, са третирани по различен начин от
закона. Отговорът считам, че е положителен поради факта, че болшинството
от нас, тоест тези, които не сме членове на органите на адокатурата, нямаме
достъп до назависим и безпристрастен съд, като този достъп ние го нямаме,
защото Народното събрание е приел един лош закон. Това е така, защото нито
един от двата органа, които те са ни предвидили като инстанции, за
разглеждане на нашите дисциплинарни производства, не отговарят на нито
едно от изискванията в чл. 6 от КЗПЧОС. Четирите изисквания са при
подобен характер наказания, предвидени в закона, които предвиждат глоба,
лишаване от право да се упражнява професия, тоест става дума за едно квази
наказателно обвинение, което съгласно практиката на ЕСПЧ, следва да бъде
разгледано от съд, който отговаря на тези изисквания да е съд, да е създаден в
съответствие със закона и този съд, който е създаден в съответствие със
закона да е независим и безпристрастен. Не отговаря нито дисциплинарния
съд при САК, нито Висшия дисциплинарен съд на нито едно от тези четири
изисквания. Като съгласно практиката на ЕСПЧ, не би имало нарушение на
Конвенцията в тази разлика в третирането, ако поне едната от тези две
инстанции отговаряше на тези изисквания. За да се приеме един орган за съд,
не е задължително това да е държавен орган. Вярно е това, което сочи
ответникът. Все пак, този орган обаче следва да има определени атрибути, че
да му се придадат характеристиките на съд. Основна такава е да може този
орган да събира доказателства. За това и от приложеното дисциплинарно
дело № 110, а и № 32 ще се установи при анализ от съда, че всъщност и двете
инстанции са орган или съд, който не може да събира доказателства, защото
той няма процесуалните способи за това. Така не е предвидено правомощие
на тези органи да призовават свидетели по дисциплинарното производство,
че те по свой почин са решили да разпитат четирима лица, които са
отговорили, че няма да дойдат и респективно тези органи, нямат способи да
ги санкционират. Такива способи няма и с препращане към НПК, защото е
недопустимо да бъде издаден изпълнителен лист за глоба от лица, които
нямат качеството на магистрати, съгласно българския закон. След като тези
лица не могат да събират доказателства, а това е очевидно, след като не могат
5
да съберат гласни доказателства, а страните сме принудени да си водим
такива и всъщност единият разпитанй свидетел е този, който аз съм довел, на
свои начала, на свои разноски и като своя лична молба, то очевидно е, че и на
двата органа не могат да им бъдат придадени характеристиките на съд.
Същевременно, тези органи не могат да изискат документи от трети лица,
защото нямат способ да принудят третите лица да им дадат документи. Така,
ако дисциплинарния съд при САК или Висшия дисциплинарен съд, беше
решил да изиска процесното гражданско дело, за Софийски районен съд не
съществува задължение да го прати, не съществува и санкция за този, който
не изпълни задължението. За да се приеме за съд, следва да има и установени
правила в закон, как е формиран този съд, като забележителното е, че в ЗАдв
има установени правила как се избират членовете на дисциплинарните
съдилища и Висшия дисциплинарен съд, но не и как се формират
конкретните състави, не и как се разпределят делата. Народното събрание е
органът, който е приел този закон и който има правомощията да го измени. Те
са бездействали в продължение на десетки години, като единственото
изменено в ЗАдв е абсолютно незначителното и неспазвано до онзи момент
задължения е адвокатите да носят тога. Считам, че всеки орган, който
допуска неравенство в третирането има предвиден текст в чл. 71, който дава
възможност на съда, на първо място да установи, че е налице неравенство в
третирането, на второ място да бъде осъден ответника да преустанови
нарушението. Моето искане от съда е да осъди ответника да преустанови
поддържането на това дискриминационно законодателство, а дали ще го
измени, как ще го измени и по какъв начин ще санира тази очевидна
несправедливост е изцяло в дискрецията на Народното събрание на народните
представители, като съвкупност. По отношение на третия иск за обезщетение
за вреди считам, че от разпитания днес свидетел се установи, че въпросното
неравенство в третирането е нарушило моя душевен интегритет и ми е
причило и физически страдания заради това, че аз, като адвокат на практика
не мога да защита собствените си права, заради поддържането на едно
дискриминационно законодателство. Позволил съм си в исковата молба да
дам пример на съда как са третирани други адвокати различно само защото са
членове на органите на адвокатурата и определени техни изказвания са
останали без последици, а аз съм бил санкциониран заради това, че някой е
решил, че правя нещо, което закона не ми вменява като задължения. След
6
като ответникът не се обоснова по никакъв начин в това дело, разумен
критерий защо е направил тази разлика в третирането, а именно какво налага
на членовете на органите на адвокатурата делата им да се гледат от ВКС,
който безспорно е независим и безпристрастен съд, то тогава и трите иска
следва бъдат уважени. Народното събрание е органът, който може да промени
този закон, той е избрал да не го промени и поддържа и в настоящия процес,
че законът е добър въпреки, че е видно при прочита му, че той е
изключително трудно разбираем, хаотично написан, лошо структуриран и без
аналог в Европа. Видно от чуждестраните закони, които са публикувани на
сайта на Висшия адвокатски съвет в двете държави Франция и Германия, от
които ние твърдим, че взимаме пример, има предвиди и създадени
специализирани съдилища за адвокати, като в Германия има предвидени
квоти в тези състави да участват лица, които трябва да отговарят на
изиксванията да бъдат магистрати в съответната държава, тоест не е съда
съставен само от адвокати. Има определени изисквания за етика и за морал.
Очевидно от моя конкретен случай, че аз съм бил съден от лице със
съмнителни нравствени качества. Същевременно, изискванията в Франция и
Германия са за тези лица да има правила за случайно разпределение, да имат
свои правилници, имат предвидени в федералния кодекс на Германия и във
Френското постановление способи за принуда, да събират доказателства, да
налагат глоби, да имат разписани процедури за водене на процес, а не една
препратка към НПК, която е на практика неприложима. На следващо място
във въпросните държави Франция и Германия има предвидени специални
колегии към Върховния съд, в които се разглеждат дела срещу адвокати,
които колегии са към държавните съдилища, тоест дори там не е предвидено
това, което е направено в България. Представям писмена защита, с препис за
насрещната страна, като моля да вземете в предвид при постановяване на
крайния съдебен акт. Претендирам сторените разноски за платена държавна
такса 360.00 лв., за платени 8.60 лв. за копия на исковата молба и за
платените пари за ксерокс за размножаване на доказателството получено от
ответника.
юрк. С.: Моля да отхвърлите предявените срещу Народното събрание
искове, като неоснователни и недоказани, като подробни съображения сме
изложили в отговора на исковата молба. Моля да ми бъде даден срок за
писмени бележки. Претендираме разноски за юрисконсултско
7
възнаграждение. В връзка с това, което отбеляза адв. В. по отношение на това
защо трябва искът да бъде насочен срещу Народното събрание бих искала да
отбележа и това, което сме посочили в отговора, че Народното събрание няма
законодателна инициатива.
В. В.: Противопоставям се на претенцията за разноски от ответника за
юрисконсултско възнаграждение след, като ответникът е решил да полза за
процесуален представител юрисконсулт, който така или иначе получава
трудово възнаграждение, то този ответник няма право нито той, нито неговия
работник да се обогатява с настоящия процес заради това, че просто си върши
работата, за която така или иначе получава заплата. Считам, че разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК противоконституционно дава право на разноски на
лица без такива разноски реално да са сторени, което противоречи на смисъла
на разноските в ГПК.
юрк. Г.: В писмените бележки ще посочим, както съдебна практика на
българските съдилища така и на ЕС, която безспорно потвърждава
възможността да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение и в полза
на представляващ юрисконсулт, съответно от юридическо лице.

СЪДЪТ ПРИКЛЮЧВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК.

ДАВА възможност на страните в 14-дневен срок от днес да представят
писмени бележки.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:13ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8