РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Силистра, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело
№ 20253400500111 по описа за 2025 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от Министъра на
земеделието и храните като представител на Държавата, чрез пълномощника си Г. С. К. -
Директор на Областна Дирекция ,, Земеделие „ – Силистра, против решение
№808/18.12.2024 г., постановено по гр. дело № 967/2024 г. по описа на Силистренския
районен съд, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от него иск против Н. Д. Н. с ЕГН
********** и Д. С. М. с ЕГН ********** , чрез която ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответниците, че е собственик на ПИ с идентификатор
35225.11.12 (тридесет и пет хиляди двеста двадесет и пет, точка, единадесет, точка,
дванадесет) по кадастралната карта и регистри на с. Казимир, одобрени със заповед № РД-
18-1752 от 23.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ нива с площ
от 25009 кв.м. (двадесет и пет хиляди и девет кв.м.), четвърта категория, находяща се в м.
„Джевизлията“, землището на с. Казимир, общ. Силистра, при съседи: 35225.11.01,
35225.11.13, 00415.1.501 и 35225.11.44 на основание договор за замяна № 25 от 07.10.2003 г.,
вписан в СВ - Силистра под № 42, т. 4 по описа за 2018 г., като са присъдени в негова тежест
съответни разноски. Жалбоподателят счита, че в решението е постановено в противоречие
на събраните по делото писмени доказателства и при явно нарушение на материалния и
процесуалния закон, с оглед на което същото е неправилно и незаконосъобразно, поради
което моли въззивната инстанция да го отмени и да постанови друго с което да бъдат
уважени исковата му претенция изцяло . Изложил е съображения в тази насока, като се
спира както на въпроса за т.нар. „висяща недействителност“, която РС приема, че е налице
по отношение на процесния договор за замяна, така и на значението на вписването на този
договор по отношение правата на собственост на страните върху имота, предмет на делото.
Позовава се и на липсата на изтекла придобивна давност в полза на ответника Н., какъвто
аргумент в своя полза е изложил последния пред РС. В с..з пред тази инстанция не се явява
представител. Жалбата се поддържа с писмени бележки, представени преди разглеждане на
делото.
1
Ответникът по жалбата - Н. Д. Н., ЕГН **********, чрез адв. М. Д. от СсАК, е
депозирал отговор по реда на чл. 267 ГПК, с който оспорва жалбата, счита, че възззивният
съд следва да се произнесе служебно единствено по валидността и допустимостта на
решението поради липса на въззивни отменителни основания във въззивната жалба, поради
което ОС не трябва да се произнася по същество на спора, тъй като не е сезиран от
въззивника с отменителни основания, които да разгледа. Въпреки това, посочва и
изложените вече в РС аргументи, касаещи възражението му за нищожност на договора за
замяна от 07.10.2003 г. поради липса на доказателства за редовна представителна власт за
сключване на договора, учредена в полза на лицето, което го е подписало, и за заеманата към
този момент длъжност, като не била представена и заповедта, въз основа на която договорът
бил сключен. Възразява също така, че сделката, от която той черпи правата си, е вписана в
имотния регистър преди договора за замяна, на която ищецът се позовава, поради което
счита, че последният не би могъл да му се противопостави, а отделно от това на по - късен
етап договорът за замяна бил вписан на името на лице, различно от ищеца по делото, който
аргумент е възрриет и от първоинстанционния съд за отхвърляне на иска на въззивника.
Счита също така, че е придобил имота по давност като добросъвестен владелец, тъй като го
владее от 2015 г., а ако към неговото владение се присъедини това на праводателите му,
общият давностен срок надвишавал 10 години. В с.з. се явява адв. Добре, който поддържа
отговора, моли да бъде потвърдено обжалваното решение
Ответникът по жалбата - Д. С. М. с ЕГН ********** , не е депозирал отговор по
реда на чл .263 ГПК, не се явява и в с.з. пред тази инстанция, няма заявено становище по
жалбата.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и е съобразена с чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Съдът счита за неоснователно възражението на въззиваемия в писмения отговор
по чл. 263 ГПК, което се поддържа и в с.з., че въззивната жалба е нередовна, тъй като е
подадена от лице без представителна власт. Този порок е своевременно отстранен. На
следващо място, въззиваемият счита, че въззивната жалба е толкова неясна и несвързано
написана, че реално в същата липсва указание в какво се състои порочността на
първоинстанционното решение, съответно не съдържа никакви отменителни основания. Ето
защо, според въззиваемия, поради липса на въззивни отменителни основания във
въззивната жалба съдът не трябва да се произнася по същество на спора, тъй като не е
сезиран от въззивника с отменителни основания, които да разгледа. Възражението е
неоснователно и съдържанието на въззивната жалба го оспорва. Ясно е посочено в какво се
състои неправилността на обжалваното решение, според въззивника и са изложени доводи
за наличие на отменителни основания.
Настоящият въззивник - Министъра на земеделието и храните, е предявил иск
пред районния съд, с който иска съдът да признае за установено по отношение на Д. С. М. и
Н. Д. Н., че държавата е собственик на ПИ с идентификатор 35225.11.12 по кадастралната
карта и регистри на с. Казимир, одобрени със заповед № РД-18-1752 от 23.10.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ нива с площ от 25009 кв.м., четвърта
категория, находяща се в м. „Джевизлията“, землището на с. Казимир, общ. Силистра, като
ги осъди да предадат владението на собственика.
От събраните пред РС писмени доказателства се установяват следните факти,
безспорни за страните : Видно от приложения договор за замяна № 25 от 07.10.2003 г.,
сключен между Заместник министъра на земеделието и горите и С М. Й, държавата
отстъпила на посоченото лице три земеделски имота, находящи се в землището на с.
Милковица, в замяна на процесния недвижим имот, който С М. Й отстъпил в полза на
държавата. Договорът за замяна бил вписан в СВ - Никопол на 09.10.2003 г. под № 100, т. 2,
но вписването му в СВ - Силистра по отношение на процесния имот се осъществило на по
2
късен етап - на 27.03.2018 г. под № 42, т. 4 по описа на службата. Страните не спорят и
относно факта, че след сключването на договора за замяна заменителят С М. Й починал и
оставил като наследници Д. С. М. и С Г Й, първият от които е конституиран като ответник
по делото, а втората отначало е била посочена за ответник, но станало ясно, че е починала
преди завеждането му и производството по отношение на нея е прекратено. Приживе на
покойната С Г Й, тя и другият наследник и ответник по настоящото дело – нейният син Д.
С. М. продали същия имот на другия ответник – Н. Н., видно от договор за покупко -
продажба, обективиран в НА № 108, т. 4 по описа на СВ - Силистра за 2015 г., като сделката
била вписана в СВ - Силистра на 16.03.2015 г.
Въз основа на тези безспорно установени факти, ответникът Н. Н. оспорвайки
иска и настоящата жалба, прави възражение за нищожност на договора за замяна от
07.10.2003 г. поради липса на доказателства за редовна представителна власт за сключване
на договора, учредена в полза на лицето, което го е подписало, и за заеманата към този
момент длъжност, като се позовава на това, че не е представена заповедта, въз основа на
която договорът бил сключен. Наред с това, счита, че сделката, с която му е продаден
процесния имот, е вписана в имотния регистър преди договора за замяна, на която
въззивникът се позовава, поради което му е непротивоставима, а освен това на по - късен
етап договорът за замяна бил вписан на името на лице, различно от ищеца по делото. Трети
довод , обуславящ, според въззиваемия неоснователността на исковата претенция против
него, който преповтаря в жалбата, е че е придобил имота по давност като добросъвестен
владелец, тъй като го владее от 2015 г., а ако към неговото владение се присъедини това на
праводателите му, общият давностен срок надвишавал 10 години. В полза на този аргумент
изтъква факта, че след извършената замяна през 2003 г.наследодателят, който е сключил
договора по онова време С М. Й, а впоследствие неговите наследници, са продължили да
владеят имота, като са го отдавали под аренда или наем на ЗК „Казимир 93“, за което са
представени по делото сборни ведомости за първите години и договори за аренда, надлежно
вписани, като последният от 2011 г. е за срок от шест години, но междувременно земята е
продадена на Н. Н. през 2015 г.
Районният съд, с обжалваното решение е приел иска за неоснователен, като е
възприел, довода на ответника, че неговото придобивно основание, макар и последващо по
време договора за замяна с въззивника и наследодателя на ответника Д. С. М., го
легитимира като собственик на процесния имот, тъй като е вписано преди това на държавата
и може да бъде противопоставено, а държавата е загубила вещното си право. На
неправилната, според въззивника, интерпретация на правното значение на вписването
акцентира той в жалбата, като счита, че погрешно районният съд е приел, че реда на
вписването има определящо значение, а не факта, че наследниците на С М. Й са осъзнавали,
че не са собственици на имота и въпреки това са го продали през 2015 г., а предвид
постулата „никой не може да продаде това, което не притежава“, се изключва възможността
тази продажба да бъде противопоставена на договора за замяна от 2003 г. В тази връзка
счита, че няма как да да е налице и твърдяната от ответника Н. изтекла в негова полза
придобивна давност от 2015 до 2018 г., когато сделката по замяната вече е вписана. Няма
как, според въззивника , да е възможно към владението на Н. да се присъедини предходното
владение на С М. и неговите наследници, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 6 от
Договора от 28.09.2011 г. –арендаторът да се уведоми за правоприемството по силата на
продажбата от 2015 г., за което няма доказателства, т.е. въззивникът счита, че не е ясно дали
и кой е ползвал и от чие име този имот, за да се коментира придобивна давност от ответника
Н..
Съдът счита, че доводите на въззивника са неоснователни. Правното значение
на вписването е ясно посочено в обжалваното решение - разпоредбата на чл. 112, б.“,“ от ЗС
въвежда изключение от правилото, че никой не може да придобие права, които праводателят
му не притежава, тъй като при действието и приобретателят по прехвърлителен договор,
3
чийто праводател отпреди това се е разпоредил с вещното си право върху недвижим имот,
придобива последното, ако впише договора си в имотния регистър преди първата
прехвърлителна сделка. Ако се игнорира тази разпоредба, ще се обезмисли значението на
вписването като юридически факт и ще се застраши сигурността на гражданския оборот при
недвижимите имоти. Само този факт – че вписването на продажбата от 2015 г. предхожда
вписването на договора за замяна през 2018 г. , е достатъчен да легитимира ответника Н. Н.
като собственик. Въпреки това, доколкото в жалбата е обърнато внимание на твърдяната от
въззиваемия придобивна давност в негова полза, като се твърди, че не е изтекла такава,
съдът намира за неоснователно твърдението, че в случая наследниците на С М. Й са
продали през 2015 г. вещ, която не притежават. Става ясно, че в нито един момент от
сключване на договора за замяна през 2003 г. до продажбата му през 2015 г. той и
наследниците му не са спирали да упражняват фактическа власт върху имота и да
демонстрират права на собственост, за което говорят доказателствата, че през всички години
имотът е отдаван под наем и аренда. Няма пречка, въпреки, че са заменили имота,
възползвайки се от факта, че собстевникът в лицето на държавата не ги препятства, те
отново да започнат да го своят, като до 2015 г. са минали повече от изискуемите 10 години,
за да го придобият повторно по давност и да го продадат на трето лице. Договорът за
отдаването му под аренда от 2011 г. е сключен с ответника Н. Н. в качеството му на
председател на кооперацията, затова и изискването на чл. 6 от договора, на което се позовава
въззивникът , е било изпълнено – бидейки купувач на имота, председателят на кооперацията
е знаел за правоприемството, въпреки, че и този факт не е определящ за правата на
собственост, придобити чрез продажбата от 2015 г.
Съдът счита, че не следва да разглежда възраженията на въззиваемия относно
твърденията му за нищожност на договора за замяна №25 от 07.10.2003 год., във връзка с
доводите му, че в случая не приема становището на РС, че се касае за хипотезата,
разгледана в т.2 от ТР №5/14 от 12.12.2016 год . по тълк.д. №5/2014 год. на ВКС, ОСГТК,
касаеща висяща недействителност на този договор, а на неговата нищожност, тъй като
въззивната жалба не съдържа оплаквания в тази насока.
Предвид изложените съображения, ОС счита, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено. Ответникът Н. Н. претендира разноски за тази
инстанция, които възлизат на 636 лв. за адв. хонорар и следва да бъдат присъдени в тежест
на въззивника. Въззиваемият претендира и законна лихва върху разноските, но такава не
следва да се присъжда, тъй като задължението за разноски е безсрочно и макар неговата
изискуемост да настъпва с влизане в сила на съдебния акт, длъжникът изпада в забава след
отправяне на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД (в този смисъл решение № 45 от 18.05.2010 г. на
ВКС по т. д. № 532/2009 г., I т. о.)
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №808/18.12.2024 г., постановено по гр. дело №
967/2024 г. по описа на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на Н. Д. Н. с ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 636 лв. (шестстотин тридесет и
шест лв.) за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н. Д. Н. с ЕГН ********** за присъждане на законна
лихва върху разноските от влизане в сила на съдебното решение до окончателното им
плащане.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
4
едномесечен срок от узнаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5