П Р О Т О К О Л
гр. С., 24.02.2020 година
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ТОДОРОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.Ц.
С.С.
При
секретаря АТАНАСКА ДИНЕВА и с участието на прокурор ХРИСТИНА ЛУЛЧЕВА от СОП,
сложи за разглеждане ЧНД № 611
по описа за 2019 година, на
доклад на съдия ТОДОРОВА.
На
именното повикване в 15:07 часа се явяват лицата по списъка за призоваване,
както следва:
За С.О.П. се явява ПРОКУРОР Х. Л..
МОЛИТЕЛЯТ А.И.Д., редовно призован, се
явява лично и с упълномощения си защитник – адв. К.А.А..
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. А.: Моля, да се даде
ход на делото.
МОЛИТЕЛЯТ А.Д.: Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че в днешното
съдебно заседание страните са редовно призовани и се явяват, намира че липсва
пречка от процесуално естество за разглеждането му, поради което
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпили писмени документи,
а именно: препис от мотиви по НОХД № 58/2006 г. по описа на СОС, справка изх. №
18837/23.12.2019 г. от ГД „ИН“ към МП, справка от 07.01.2020 г. изходяща от Отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, справка от ТД на НАП – С., справка № 1758 от 16.01.2020
г. от НСлС и справка от 04.02.2020 г. от ТД на НАП.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с постъпилите
справки и документи, моля да бъдат приети към настоящото производство. Нямам искания
по доказателствата, няма да соча такива.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. А.: Запознах се с
постъпилите справки, считам, че са относими към делото, моля да бъдат приети.
Нямам доказателствени искания.
МОЛИТЕЛЯТ А.Д.: Да се приемат
докладваните писмени документи. Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства докладваните
по-горе документи, а именно: препис от мотиви по НОХД № 58/2006 г. по описа на
СОС, справка изх. № 18837/23.12.2019 г. от ГД „ИН“ към МП, справка от 07.01.2020
г. изходяща от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, справка от ТД на НАП – С.,
справка № 1758 от 16.01.2020 г. от НСлС и справка от 04.02.2020 г. от ТД на
НАП.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на
страните, че нямат доказателствени искания и след като сам служебно не намери
необходимост от събиране на други доказателства в настоящото съдебно
производство
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо
председател, уважаеми съдебни заседатели, разпоредбата на чл. 87 НК от НК изисква кумулативно
наличие на няколко предпоставки, както положителни, така и отрицателни, за да
бъде постановена съдебна реабилитация. За допускане на съдебна
реабилитация е необходимо в течение на три години от изтичане на
срока на наложеното с присъдата наказание осъденият да не е
извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или
с по-тежко наказание и да е имал добро поведение, а при умишлено
престъпление - да е възстановил причинените вреди. В настоящия
случай част положителните предпоставки са изпълнени. Видно от
приложената справка от ГД ИН всички наказания лишаване от
свобода, наложени с присъдите, отразени в справката за съдимост са
изтърпени, като последното от тях - по НОХД № 13/2010 г. по описа
на ОС – гр. Р. е изтърпяно през 2012 г., видно и от постъпилата справка.
Налице са доказателства и за втората
предпоставка - наличие на добро поведение, предвид представените множество характеристики
по делото, както и променения социален статус на исканото лице - семеен и с
трудова ангажираност /видно от представените характеристики/, както и
доказателства, че не се водят други
наказателни производства, съгласно представената справка от НСлС.Установява се
наличието и на отрицателната предпоставка – осъденият да не е извършил друго
престъпление в изтеклия срок, след изтърпяване на
наказанието, доколкото предвид наличните доказателства спрямо
него няма влезли в сила други присъди. Въпреки това обаче считам, че не е
възможно да бъде постановена исканата реабилитация, доколкото видно от
представените доказателства - разпореждане за прекратяване на производство по
принудително изпълнение по реда на чл. 225 от ДОПК от 31.07.2019 г. - наложеното
кумулативно наказание - глоба в размер на 10 000 лв. не е изпълнено, като
същевременно от прекратяване на изпълнителното производство не са изтекли
сроковете по чл. 82 и чл. 86-88а от НК, съобразно т. 4 от TP №
2/2018 г. на ОСНК на ВКС. Реабилитацията е допустима и при неизпълнено
наказание глоба, когато за събирането й е образувано изпълнително производство,
след последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5
или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86-88а от НК. В
тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнително
производство абсолютна давност не тече. Не са налице доказателства и по
отношение на възстановяването на вредите, резултат от престъпната дейност, за
която е бил осъден по НОХД 58/06г. по описа на ОС – гр. С.. Осъждането по
посочената присъда е за умишлено престъпление - по чл. 199, ал. 1, т. 5 от НК,
поради което е необходимо вредите да бъдат възстановени. От съдържанието на
приложената присъда и мотивите към нея, може да се извлече извод, че част от
вредите са били възстановени с връщането на инкриминираните вещи на
пострадалия, за друга част обаче липсват доказателства да са били възстановени,
а именно - сумата от 100 евро и 200 британски паунда, както и мобилен телефон
м. „Нокиа“, които са предмет и на обвинението. Едновременно с това не се
ангажират доказателства за наличие на уважителни причини това да не бъде
сторено, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 87 ал. 2 от НК, в която е
предвидена изрично възможност да бъде допусната реабилитация и без да бъдат възстановени
вредите, ако за това има уважителна причина.
ЗАЩИТНИКЪТ
адв. А.: Уважаема
госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели, считам че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация на
молителя А.Д..Налице са материалните предпоставки за това. Видно от представените доказателства е ясно, че г-н Д. не е реабилитиран по
право. В същото време той е освободен от изтърпяване на последното си наказание
през 2012 г. и е изтекъл 3 годишния срок от изтърпяване наложеното му с
присъдата наказание. След този период няма данни същият да е извършвал каквото
и да било престъпление и да се занимавал с каквато и да е престъпна дейност.
Напротив, всички събрани пред вас доказателства по това дело показват, че при
г-н А.Д. е настъпила изключителна промяна, която следва да бъде отчетена и от
Вас.
Представени са Ви осем характеристики
и препоръки за него от осем различни хора, ще си позволя само да цитирам части
от казаното за него:
А. У. казва, че А.Д. е изключително
съвестен и отговорен човек, човек с висок личен морал и етика. Той е вярващ
християнин, на което се дължи и дълбоката му духовна промяна, резултат от
неговото поведение. Той е любящ съпруг и баща. Казва още, че А.Д. е доказал и всекидневно
доказва, че е достоен да бъде гражданин на Република България с всички произтичащи
от това права и задължения.
В. И. казва, че А.Д. показва на дело
силна и непоколебима християнска вяра. Моли се за хората, които се намират в отчаяние,
повдига духа им и помага чрез предоставяне на всякаква логистична подкрепа, според
възможностите си. Казва още, че посещава центровете за имигранти в Б. и Л., бежанските
лагери в страната, като говори за Исус, молят се заедно, предоставя дарения –
храни, дрехи, хигиенни материали, според наличностите в църквата.
А. Ч. казва, че познава А.Д. като скромен
и уравновесен човек, като човек който е преживял промяна. Тя е свидетел на тази
промяна, свидетел е на грижата и любовта, която той проявява към децата си, и
като съпруг. Сочи че г-н Д. посещава иранци в бежанските лагери, впечатлена е от
начина, по който той успява да мотивира и да организира този екип от хора, с
които извършва тази благотворителна дейност.
Л. С. го описва като всеотдаен и
трудолюбив човек, който често поставя своите лични нужди на последно място и се
грижи за другите - не само за своите деца и съпругата си, но и за приятелите си
и за хора, които не познава.
А. В. казва, че г-н Д. много бързо и впечатляващо
започва да се откроява веднага, след като са се запознали с него - в службата,
в църквата и с отдаденост на християнските ценности. Свидетел е на неговата
упоритост и желание да утвърждава новия начин на живот, по който е поел.
Д. С. казва за него, че той е човек,
който държи на семейството и показва открито желание да се грижи за децата си,
който иска да прави най-доброто за тяхното бъдеще и че е винаги сърдечен в срещите си с хората. И като знае за неговия
живот преди, сега може да каже с увереност, че този човек е преживял пълна
трансформация в мислите и в поведението си.
С. И. казва, че деловите му отношения,
които той има с г-н Д., бързо са прераснали
в приятелство между техните семейства и че по време на съвместната им работа е
имал много пъти възможност да злоупотреби с негови финансови средства или
имущество, но винаги е бил абсолютно честен и коректен. При пътуванията им се е
случвало да попадат в неприятни ситуации, но за разлика от него г-н Д. винаги е
проявявал кроткост и търпение като е търсил консенсус и избягване на конфликтите.
Пред Вас в предишното съдебно
заседание пастор И. К. описа и въобще неговото виждане и неговите спомени как и
по какъв начин всичко това се е случило с г-н Д. и заяви, че най-големия успех,
който може да посочи, това е че той е преминал грижата за себе си, и ако преди
това е живял за да уврежда живота на другите, той сега започва да иска да служи
на хората и че това много силно свидетелство за всички. В този смисъл,
абсолютно ясно е че втората предпоставка, която се изисква от закона – същият
да има добро поведение, многократно надхвърля това, което се изисква от закона
– имаме една трансформация, която не се случва много често пред нас и не се
вижда. По отношение на това – платил ли е или не глобите, които са му наложени,
представените доказателства показват, че към настоящия момент не дължи нищо на
българската държава и също самата Национална Агенция по приходите е отписала
тези негови дългове, като ще посоча големият му дълг по присъдата от съда от ОС
- Р. всъщност е следвало да бъде отписана още преди пет години, а не днес. В
този смисъл това трябва да бъде отчетено от настоящия състав. Относно това - дали е възстановил
всички вреди, считам че няма към този момент никой човек, който да претендира някакви
вреди, които са понесени от него. В този смисъл, моля съдът да приеме, че дори и
да няма ясни доказателства, че той е върнал някакъв мобилен телефон отпреди
десет години, то налице са изключителни случаи, именно с оглед на тази трансформация,
пък и нека да видим всички тези хора, които са дошли тук - това не е чест
случай. Т.е., тази трансформацията е налице и това следва да бъде отчетено от съда. Ето защо моля да бъде
уважена неговата молба и да постановите съдебната му реабилитация.
МОЛИТЕЛЯТ А.Д. в лична защита: Аз лично
пред Вас признавам, че старият ми живот беше един грешен живот, пътят беше
грешен път. Докато бях в затвора стигнах до това нещо чрез една малка библия,
тогава намерих пътя на живота ми, който е Исус Христос, и промени живота ми.
Оттогава вече гледам да живея чрез тази ценностна система на християнството.Моля
съдът да уважи молбата ми. Поддържам всичко, което каза адвоката ми.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ ЗА
ПРИКЛЮЧЕНИ.
ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА МОЛИТЕЛЯ А.И.Д.
по молбата му за реабилитация: Моля да
бъде прието това, защото аз започнах нов живот. Едно време не търсих тази
правда, но сега имам жена и деца и искам тези деца да се радват на баща си. Да
се радват, че баща им е чист и няма досие.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание,
в присъствието на страните обяви определението си.
Производството е по реда на чл. 433 и
сл. от НПК, във вр. с чл. 87 от НК.
Образувано е по молба на А.И.Д.,
подадена чрез упълномощения му защитник адв. К.А., с която се иска да бъде
постановена съдебна реабилитация по отношение на него за всичките му осъждания
– по НОХД № 213/2003 г. на СГС, НОХД № 58/2006 г. на СОС, НОХД № 2013/2003 г.
на СГС, НОХД № 232/2008 г. на СРС и НОХД № 13/2010 г. на ОС – Р..
В молбата си осъденото лице Д. навежда
доводи за наличие на всички предпоставки по чл. 87, ал.1 от НК за постановяване
по отношение на него на съдебна реабилитация за осъжданията му по
горепосочените наказателни производства, с която да бъдат заличени факта на
осъждането и последиците, които закона свързва с него.
В съдебно заседание молбата се поддържа
от молителя А.И.Д., както и от упълномощеният му защитник – адв. К.А., съобразно
изложените в нея аргументи и искания.
Представителят на СОП изразява
становище за неоснователност на молбата, като счита, че не са налице всички законови
условия за допускане на съдебна реабилитация по отношение на осъдения.
Съдът, като съобрази изложеното в
молбата и данните по делото, намира за установено следното:
Молителят А.И.Д. е осъждан по следните
влезли в законна сила присъди:
1. С присъда № 23 от 12.05.2006 г. на
СОС, постановена по НОХД № 58/2006 г. по описа на същия съд, влязла в законна сила
на 21.05.2007 г., на осъдения Д. е наложено за изтърпяване едно общо наказание,
определено по реда на чл.23 ал.1 от НК - лишаване от свобода за срок от 4 години
и 9 месеца, за извършени от него престъпления по чл. 143а, ал. 3, т. 2 вр. ал.
2 вр. чл. 142, ал. 2, т. 8 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 199, ал. 1, т. 5
вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
2. С присъда № 1 от 20.01.2006 г. на
СГС, постановена по НОХД № 2013/2003 г. по описа на същия съд, влязла в сила на
17.10.2017 г., молителят А.И.Д. е осъден за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, извършено на дата 13.10.2005 г. и му е наложено наказание 2 години лишаване
от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НКза
изпитателен срок 4 години.
3. С присъда от 30.04.2008 г. на СРС,
постановена по НОХД № 232/2008 г. по описа на същия съд, в сила от 16.05.2008
г., А.Д. е освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.343 ал.1,
б.“б“, вр. чл.342 ал.1 от НК и по реда на чл. 78а от НК му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 700 лв., както и наказание
лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 година и 6 месеца.
4. Със споразумение от 06.01.2010 г.
на ОС – гр. Р. по НОХД № 13/2010 г., молителят А.Д. е признат за виновен за
извършени престъпления по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 и по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК, за които престъпления на основание чл. 23 от НК му е
определено едно общо наказание – най-тежкото измежду тези наложени му за отделните
престъпления, а именно – лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца,
както и глоба в размер на 12 650 лв.
Видно от представената и приета по
настоящото дело справка с изх. № 18837/23.12.2019 г. на ГД „ИН“ към МП, на
датата 14.03.2006 г. А.И.Д. е постъпил в Затвора – гр. С. за изтърпяване на
определеното му общо наказание по НОХД № 58/2006 г. на СОС и НОХД № 2013/2003
г.на СГС - 4 години и 9 месеца лишаване от свобода, което същият е изтърпял на датата
30.07.2009 г. От датата 07.08.2009 г. същият е изтърпявал наказание по НОХД № 13/2010
г. на ОС – гр. Р. в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, като на
29.11.2012 г. е предсрочно освободен на основание чл. 70 от НК от изтърпяването
на това наказание с остатък 7 месеца и 29 дни.
От приетата по делото справка № 20-00-5688/07.01.2020
г., изходяща от ТД на НАП - С. се установява, че за глобата, наложена на А.И.Д.
по НОХД № 13/2010 г. на ОС – гр. Р. е образувано изпълнително производство № 229/2010
г., по което изпълнително дело не са били
наложени обезпечителни мерки, давността по същото не е прекъсната и давностния
срок съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК за нейното принудително събиране е изтекъл,
поради което на основание 225, ал. 1 вр. чл. 168, т. 3 от ДОПК е издадено разпореждане
за прекратяване на производството по принудително изпълнение от дата 31.07.2019
г.
При така установената от събраните
писмени доказателства фактическа обстановка, настоящия съдебен състав на СОС намира
следното от правна страна:
Условията за реабилитация по чл. 87 от НК са конкретно посочени в закона и се свеждат до следното: да са изтекли 3
години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа наказание;
в този срок осъденият да не е извършвал друго престъпление, наказуемо с лишаване
от свобода или друга по-тежко наказание; осъденият да е имал добро поведение
след осъждането му; да е възстановил причинените вреди в случай на умишлено
престъпление, или да са налице уважителни причини за невъзстановяването им; когато
наред с наказанието лишаване от свобода е наложено наказание лишаване от права
по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК или пробация, да е изтекъл срока на това
наказание, а когато е наложено наказание – глоба, същата да е платена.
Преценката на тези материално-правни предпоставки
за допускане на реабилитация на осъден, съобразно конкретиката на данните по настоящото
дело, обаче дава основание да бъде направен извод за отсъствие на първата от
тях.
Така, по отношение на наказанията
лишаване от свобода, наложени по три от осъжданията на А.Д., срокът по чл.87,
ал. 1 от НК е изтекъл. Видно от приложената по делото справка за съдимост на
молителя, с присъда от 20.01.2006 г. на СГС, постановена по НОХД № 2013/2003 г.
по описа на този съд, на същия е било наложено наказание 2 години лишаване от
свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 4 години. Доколкото
са били налице основанията по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, с
постановената присъда съдът е групирал това наказание с наказанието, наложено
на А.Д. по НОХД № 58/2006 г. на СОС и му е наложил за изтърпяване най-тежкото
от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 4 години и 9 месеца. Това
наказание е било изтърпяно от осъдения Д. на датата 30.07.2009 г. и по
отношение на него реабилитационния срок по чл. 87, ал. 1 от НК е изтекъл на
датата 30.07.2012 г. Релевантно и подлежащо на обсъждане в настоящия случай е и
последното осъждане на молителя, тъй като то предполага най-късно изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода. Още повече - съгласно практиката на касационната
инстанция, 3 годишния срок по чл. 87, ал. 1 НК започва да тече от изтичане
срока на наложеното с последната присъда наказание, когато те са повече от
една. Така, последното образувано срещу осъдения А.Д. наказателното
производство приключило на 06.01.2010 г. с определение за одобряване на споразумение,
е това по НОХД № 13/2010 г. на ОС – Р., с което на осъденият е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца, както и наказание
глоба в размер на 12 650 лв. На датата 29.11.2012 г. осъденият Д. е бил
условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване
от свобода, наложено му по тази присъда, като на основание чл. 70, ал. 6 от НК
му е бил определен изпитателен срок 7 месеца и 29 дни, изтекъл на 29.07.2013 г.
Във връзка с обстоятелството, че осъденият Д. е бил условно предсрочно
освободен, в този случай тригодишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК е започнал да
тече от момента на изтичане на изпитателния срок, съгласно чл. 70, ал. 9 от НК,
т.е. от датата 29.07.2013 г. и обективно до датата на подаване на настоящата
молба за реабилитация е изтекъл.
От всичко така изложено се установява,
че по отношение на наложените на молителя наказания лишаване от свобода,
изискуемия от закона 3-годишен срок за допускане на съдебна реабилитация е
изтекъл.
Отделно от това, следва да се разгледат осъжданията
на молителя, по които същият е осъден кумулативно и на наказание глоба, освен
лишаване от свобода, в които случаи изискването е реабилитационния срок да е
изтекъл поотделно за всяко едно от наложените наказания. Такова е последното
осъждане на молителя по НОХД № 13/2010 г. на ОС – гр. Р., по което са му наложили наказание лишаване от
свобода за срок от 4 години и 6 месеца и глоба в размер на 12 650 лв. Както вече
беше посочено за наказанието лишаване от свобода тригодишният срок е изтекъл. По
отношение на наказанието глоба обаче се установява, че същата не е изплатена от
молителя, като за събирането й е било образувано изпълнително производство, което
е видно от приетата по делото справка от ТД на НАП – С.. В последната е
материализирана и информация, че с разпореждане от 31.07.2019 г. изпълнителното
производство за събиране на посочената глоба е прекратено на основание чл. 225,
ал. 1 вр. чл. 168, т.3 от ДОПК, което обуславя констатацията, че вземането за
така наложената парична санкция е погасено по давност, на основание чл. 171,
ал. 1 от ДОПК, тъй като същото не е събрано и е изтекъл визирания в цитираната
разпоредба давностен срок. Доколкото при изпълнено наказание началния момент за
сроковете по чл. 86-88а от НК съвпада с момента на изтърпяването му, при неизпълнено,
както е в случая, началният момент е този, от който наказанието става неизпълнимо.
В този смисъл е ТР № 2/18 на ОСНК на ВКС. В такъв случай реалното неплащането на глобата не е пречка по чл. 87,
ал.3, предлож.последно от НК за постановяване на реабилитация, тъй като по
силата на закона държавата е загубила правото си да изпълни наложеното
наказание, а процедурата по изпълнението му е станала недопустима. При освобождаване
от изпълнение на наложеното наказание на това основание /изтичане на
предвидената в НК давност за изпълнение на съответното наказание/ статутът на
осъдения се приравнява с положението на лице, което е изтърпяло напълно своето
наказание. В настоящият казус, вземането на държавата за наложената на осъдения
А.Д. глоба по НОХД № 13/2010 г. на ОС Р. е погасена по давност като публично държавното вземане на датата 31.07.2019 г.,
когато изпълнителното производство е било прекратено на това основание. Следователно
от това последно извършено действие по събиране на глобата, до датата на подаване
на молбата за реабилитация – 15.10.2019 г., а и до настоящия момент, не е изтекъл
срока за реабилитация по чл. 87, ал.1 от НК и съответно осъденият Д. не може да
се счита за реабилитиран по това осъждане.
По тези съображения, съставът на СОС намира,
че към настоящия момент първата предпоставка, необходима за допускане на
съдебна реабилитация, а именно да е
изтекъл три годишния срок от изтърпяване на наказанието, не е налице по
отношение на молителя А.Д., което от своя страна предопределя несъстоятелност на
молбата му за съдебна реабилитация. Достигайки до тази констатация СОС намира
за безпредметно да пристъпва към изследване на останалите предпоставки, въведени
в закона, като необходими такива за постановяването на съдебна реабилитация.
Воден от всички гореизложени
съображения, настоящия съдебен състав на С. ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице А.И.Д., подадена чрез упълномощения му
защитник - адв. К.А.А., за допускане на съдебна реабилитация на същия по всички
негови осъждания - НОХД № 213/2003 г. на
СГС, НОХД № 58/2006 г. на СОС, НОХД № 2013/2003 г. на СГС, НОХД № 232/2008 г.
на СРС и НОХД № 13/2010 г. на ОС – Р..
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред АС – гр. С., в 7-дневен срок, считано
от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………..
/Кр. Тодорова/
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.……………………
/Н.
Ц./
2……………………
/Св.
С./
Протоколът
се изготви в с.з., което приключи в 16:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: