Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.06.2018
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На трети май
две
хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония
Пенчева
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 18417 по описа за 2017 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от К.А.Т., с
ЕГН **********, с адрес: ***, с която се претендира да бъде прието
за установено, че не дължи на „Е.М."
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***-6, сумата посочена в издадени по ч.гр.д.№ 2724/2009г. на ВРС Заповед
за изпълнение № 1532/14.03.2009г. и изпълнителен лист в размер на 278.56
лева /двеста
седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща договорна
лихва по Договор за кредит за текущо потребление от 12.05.2006г., за периода от
16.09.2008. до 12.03.2009г., въз основа на които срещу ищеца като
длъжник е образувано изп. дело № 20177180400332
на ЧСИ Станимира Данова с район ВОС, поради изтекла погасителна давност след
влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК и преди образуване на изп. дело.
В
исковата молба се сочи, че в
полза на „Банка ДСК" АД, с ЕИК ********* бил издаден изпълнителен лист от 14.03.2009г., въз основа на Заповед за изпълнение
№1532/14.03.2009г., постановена по ч.гр. дело
№2724/2009г. по описа на Районен Съд Варна срещу К.А.Т.,
в качеството й на поръчител, за следните суми:
2870.69 лева - главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 12.05.2006г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в
съда - 12.03.2009г.; 278.56 лева - договорна лихва за периода от 16.09.2008. до 12.03.2009г.; 119.51
лева -такса закъснение за периода от
16.09.2008г.
до 12.03.2009г.; 65.37
лева - съдебно-деловодни разноски;
238 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист, по
молба с Вх. №05412/30.07.2009г. на „Банка ДСК" АД било образувано изп. дело №20097180400452 на
ЧСИ Станимира Костова-Данова, с
peг. № 718 и район на действие: ОС-град Варна, за събиране на гореописаните суми. С молба вх.
№05596/16.06.2010г. на „ЕОС Файнанс" ГмбХ, peг, в TP на съда
в Хамбург с №HRB 68540 е конституиран като взискател по делото, в качеството си
на цесионер на процесните вземания въз основа на Договор за прехвърляне на
вземания от 21.12.2009г., сключен с „Банка „ДСК" ЕАД. Въз
основа на молба Вх. №30320/29.05.2017г. като
взискател по делото е конституиран ответника „Е.М." ЕООД, в качеството си
на цесионер на процесните вземания по Договор за прехвърляне на вземания от 29.02.2016г., сключен с „ЕОС Файнанс" ГмбХ. С
горепосочената молба взискателят е поискал и да му бъде върнат изпълнителният
лист по който е образувано изпълнителното дело, поради прекратяване на
последното на осн. чл. 433 ал.1 т.8
от ГПК. С протокол от 13.06.2017г., ЧСИ
Станимира Костова-Данова, прекратила изп. дело
№20097180400452 и постановила връщане на оригинала на изпълнителния лист. Върху
протокола е отбелязано, че ИЛ е получен на 13.06.2017г.,
на ръка от М.
Г.-ю.к.
на взискателя. Въз основа на молба Вх. №8637/19.06.2017г.
на „Е.м." ЕООД, с ЕИК *********
е инициирано изпълнително производство, образувано под №20177180400332, по
описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, за събиране на сумите по процесния
изпълнителен лист от 14.03.2009г. Ищецът счита, че към
19.06.2017г.
правото на взискателя за принудително изпълнение на
сумата в размер на 278.56 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 16.09.2008. до
12.03.2009г., по Заповед за изпълнение №1532/14.03.2009г. и
изпълнителен лист от 14.03.2009г., издадени по ч.гр. дело
№2724/2009г. по описа на ВРС е
погасено по давност. В хода на първото изпълнително дело -
№20097180400452, ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на К.А.Т.
при работодател „Дружба стил", с ЕИК *********, със Запорно Съобщение Изх.
№08517/11.09.2009г. Съобщението е връчено на 15.09.2009г. След
налагане на запора работодателят ежемесечно правил удръжки на трудовото й
възнаграждение, които е превеждал по сметка на ЧСИ. С
Молба вх. №14641/07.11.2011г. работодателят на
длъжника уведомил ЧСИ, че считано от 29.10.2011г. К.Т. е
освободена от работа. Последната постъпила сума по делото е от удръжка
на трудовото й възнаграждение, извършена на 24.11.2011г., след
което по делото не са реализирани каквито и да било изпълнителни действия до
прекратяването му на осн. чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК. Счита, че заповедта за изпълнение чл. 417
ГПК и издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист нямат последиците на
съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл.
117, ал. 2 ЗЗД и във всички случаи
срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет
на това производство, като разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Поради
това сочи, че по отношение
на процесното вземане, представляващо договорната лихва по Договора за кредит
за текущо потребление от 12.05.2006г.
е приложима кратката тригодишна погасителна давност на
чл. 111, б. "в", предл. второ
от ГПК, която
започнала да тече на 24.11.2011г. и е изтекла на 24.11.2014г.
Евентуално сочи, че до образуване на изп.д. №20177180400332
е изтекла и общата петгодишна давност по чл.
110 от ЗЗД. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който
изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на издаден
в негова полза изпълнителен лист срещу ищеца за вземане в размер на 278.56
лева представляващо
договорна лихва по Договор за кредит за текущо потребление от 12.05.2006г., за
периода от 16.09.2008. до 12.03.2009г., въз основа на които са били
образувани изп. дело №20097180400452 и изп. дело № 20177180400332
на ЧСИ Станимира Данова с район ВОС. Сочи, че действително
последната постъпила сума от удръжка на трудовото възнаграждение по изп.
дело №20097180400452 е от дата
24.11.2011г., но със запорно съобщение от дата 29.06.2012г. и обратна разписка
за получено съобщение за налагане на запор от „НОИ РУСО" - гр. Варна, с
дата 03.07.2012г., е наложен запор на върху пенсията на длъжника К.А.Т., което
е отразено и на гърба на изпълнителният лист, като последно законосъобразно
изпълнително действие от страна на ЧСИ Станимира
Костова-Данова с печат и подпис. Именно от
тази дата съобразно т. 10 от TP 2/201Зг. на
ОСГТК на ВКС е започнала нова
погасителна давност за вземането. Сочи, че
съобразно 76, ал. 2 от ЗЗД от общият размер на
постъпилите по изп. дело суми на стойност 1044,33 лева, първо са погасени разноските
и договорната лихва по изп. лист в общ размер на 701,44 лева, вкл. сумата от
278.56 лева, представляващи договорни лихви за периода от 16.09.2008г. до
12.03.2009г. Поради погасяването им чрез принудително събиране е невъзможно
погасяването им по давност. Сочи, че сумата от 278.56 лева, представляващи
договорни лихви за периода от 16.09.2008 г. до 12.03.2009 г. не е въведена като предмет на изп. дело № 20177180400332
на ЧСИ Станимира Данова. Твърди, че от последното
законосъобразно изпълнително действие по изп. дело
№20097180400452 на дата 29.06.2012г. за налагане
на запор върху пенсия на ищцата К.А.Т. до подаване на молба от дата 29.05.2017
г., за образуване на ново изпълнително производство, налагане на запори върху
банковите сметки на задължените лица по изпълнителен лист от 14.03.2009г. и
извършването на опис на движими вещи, не е изтекла петгодишната погасителна давност по чл. 110
от ЗЗД.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – договор за
кредит за текущо потребление от 12.05.2006г. с Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление;
Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2009г., договор за продажба и прехвърляне на дългове от 29.02.2016г.,
копие от Удостоверение изх. № 20180110090833/10.01.2018г.; копия от изп. д. №20097180400452
и изп. д. № 20177180400332
на ЧСИ Станимира Данова с район ВОС,
се установява, че: на 14.03.2009г. въз
основа на Заповед за изпълнение №1532/14.03.2009г., постановена по ч.гр. дело №2724/2009г. по описа на Районен Съд Варна в полза на „Банка ДСК" АД, с ЕИК
********* бил издаден изпълнителен лист срещу солидарни длъжници П. М. К. и К.А.Т. - поръчител, за
следните суми: 2870,69
лева /две хиляди осемстотин и
седемдесет лева и шестдесет и девет стотинки/ - главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 12.05.2006г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда
- 12.03.2009г.; 278,56 лева /двеста
седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/ - договорна лихва за периода
от 16.09.2008. до 12.03.2009г.; 119,51 лева /сто
и деветнадесет лева и петдесет и една стотинки/ -такса закъснение за периода от
16.09.2008г.
до 12.03.2009г.; 65,37 лева /шестдесет
и пет лева и тридесет и седем стотинки/ - съдебно-деловодни разноски; 238
/двеста тридесет и
осем/ лева -
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист, по
молба с Вх. № 05412/30.07.2009г.
на „Банка ДСК" АД било образувано изп. дело №20097180400452 на
ЧСИ Станимира Костова-Данова, с
peг. № 718 и район на действие: ОС-град Варна, за събиране на гореописаните
суми. Въз основа на
молба вх. №05596/16.06.2010г. от „ЕОС Файнанс" ГмбХ, peг в TP на съда
в Хамбург с №HRB 68540, дружеството е
конституирано
като взискател по делото, в качеството си на цесионер на процесните вземания
въз основа на Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2009г., сключен с „Банка „ДСК" ЕАД. Въз
основа на молба Вх. №30320/29.05.2017г. като
взискател по делото е конституиран „Е.М." ЕООД, в качеството си на
цесионер на процесните вземания по Договор за прехвърляне на вземания от 29.02.2016г., сключен с „ЕОС Файнанс" ГмбХ. С
горепосочената молба взискателят е поискал и да му бъде върнат изпълнителният
лист по който е образувано изпълнителното дело, поради прекратяване на
последното на осн. чл. 433 ал.1 т.8
от ГПК. С протокол от 13.06.2017г., ЧСИ
Станимира Костова-Данова, прекратила изп. дело
№20097180400452 и постановила връщане на оригинала на изпълнителния лист.
В хода на това изпълнително дело са удържани и предведени
на взискателя суми в общ размер на 1044,33лв.
Въз основа на молба с Вх.
№8637/19.06.2017г. на „Е.м." ЕООД, с ЕИК ********* е образувано изпълнително
производство №20177180400332, по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, за
събиране на остатъка от
сумите по процесния изпълнителен лист от 14.03.2009г., като със същата молба е поискано налагане на запор и
извършване на опис по отношение на имуществото на длъжниците.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 439 ГПК.
Искът
по чл. 439 ал.1 ГПК е
предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу
длъжника изпълнение по конкретното образувано въз основа на съдебно
изпълнително основание изпълнително дело, като изискването на чл. 439 ал.2 ГПК е
искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. По настоящото дело не се оспорва
процесуалната легитимация на страните, като тя се установява и от обсъдените
изпълнителен лист и договори за прехвърляне на вземания.
Искът се основава на факти, възникнали след постановяване на влязлото в сила
съдебно решение относно вземането – изтичане на погасителна давност за
събирането му,
поради което е допустим. В т.см. Определение № 113/26.01.2011
по ч.т.д. № 577/2009 година на
ВКС, решение № 68/24.04.2013 по т. д. №
78/2012г. на ВКС.
При иск с горепосочената правна квалификация, в тежест на
ищеца е да установи правния си интерес от водения иск, като докаже качеството
си на длъжник по изпълнително дело и изложи твърдения за настъпили
факти и обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителния лист, които погасяват вземането предмет на принудителното изпълнение.
Респективно ответникът следва да докаже за материално - и процесуалноправна
законосъобразност на изпълнителния процес, вкл. като
докаже съществуването
на подлежащо на принудително изпълнение материално право в неговия патримониум при образуване на делото и понастоящем, както и наличие
на годно изпълнително основание. Следва да установи и евентулно твърдяното наличие на предприети от него
правни действия с които е прекъснал или спрял давността по отношение на
вземането.
Ищецът -
длъжник оспрова принудителното изпълнение относно част от вземането по
изпълнителния лист имащо за предмет договорна лихва на стойност 278,56лв.
Трайната и последователна практика на ВКС /пр.решение № 211/26.01.2017г. по т. дело № 958/2016г., Решение № 111/27.10.2009г. по т.д. №
296/2009г., Решение № 48/25.01.2000г. по гр.д. № 1065/99г., Решение №
1276/08.10.1999г. по гр.д. № 577/99г., Решение № 266/12.06.2006г. по т.д. №
832/2005г. и др./ приема, че
погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е относимо само досежно задължение за
лихва, което е възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от
закона и имащо характер на възнаграждение, т.е за договорните лихви. Задълженията за неустойка и лихва за забава
по чл. 86 ЗЗД имат обезщетителен
характер, поради което при частично плащане, което не покрива изцяло задълженията
за главница, неустойка и лихва за забава по чл. 86 ЗЗД поредността на
погасяването е по чл. 76, ал. 1 ГПК, като се погасява първо най-обременителното
задължение (главницата).
Предвид изложените правни доводи и
безспорното по делото събиране в хода на изпълнителния процес на сумата от 1044,33
лв., чрез законсъобразно направени удръжки от трудово възнаграждение, следва,
че с нея първо са погасени вземанията за присъдените с изп. лист договорна
лихва и разноски, които са на обща стойност 584,93 лв. - т.е вкл. и процесното.
След като е валидно получено от взискателя и по този начин не съществува към
момента на предявяване на иска вземането, принудителното събиране на което ищецът
твърди, че е погасено поради давност, искът следва да се отхвърли на това
основание.
В допълнение следва да се отбележи, че процесното вземането е присъдено с
влязло в сила заповед за изпълнение, за която според настоящия съдебен състав е
приложим чл.117 ал. 2 ЗЗД. Действително използвания термин в тази норма е
„решение“, но той следва съобр. чл. 5 ГПК да се тълкува разширително доколкото
към датата на редакцията й заповедно производство не е съществувало. Ако се
приеме обратното, по същата логика би следвало да се изключат от приложението на
чл. 117 ал. 2 ЗЗД и вземанията пр. за
присъдени разноски с определения по чл. 288 ГПК, чл. 232 ГПК и т.н. Както решенията, така и заповедите по чл. 410
или чл. 417 ГПК установяват вземания чрез съдебна санкция, като след влизането
им в сила /което правно качество е предвидено изрично в закона и за двата акта /,
е недопустимо искане за присъждане на същото вземане между същите страни да
бъде въвеждано като предмет в друго производство по реда на ГПК – т.е досежно
своите субективните и обективни предели те са тъждествени. Така установените вземания
подлежат на преразглеждане по съдебен ред единствено при наличието на
определени предпоставки и по изрично нормативно предвидените извънредни
способи, които отчитат спецификите на отделните видове съдебни актове – чл. 424 ГПК за заповедите за изпълнение, чл. 303 и сл. ГПК за решенията, чл. 240 ГПК за
неприсъствени решения. Отделно от това, липсва правна и житейска логика или
обосновка носителите на вземания получили
от съд изпълнително основание по облекчен ред /чл. 410 и сл. ГПК/ да бъдат
третирани неравноправно досежно неблагоприятните последици на института на
погасителната давност, в сравнение с тези решили да водят общ исков процес.
Въз основа на изложените доводи съдът намира, че
иска е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 78 ал. 3 и ал.8
от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лв. на основание на
чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр. 8 от
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К.А.Т., с
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане
за установено, че не дължи на „Е.М."
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***-6, сумата посочена в издадени по ч.гр.д.№ 2724/2009г. на ВРС Заповед
за изпълнение № 1532/14.03.2009г. и изпълнителен лист в размер на 278.56
лева /двеста
седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща договорна
лихва по Договор за кредит за текущо потребление от 12.05.2006г., за периода от
16.09.2008. до 12.03.2009г., въз основа на които срещу ищеца като
длъжник е образувано изп. дело № 20177180400332
на ЧСИ Станимира Данова с район ВОС, поради изтекла погасителна давност след
влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК и преди образуване на изп. дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК К.А.Т., с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.М."
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***-6 сумата от 100 лева представляващи разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: