Решение по дело №3163/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 520
Дата: 24 юни 2022 г.
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20213630103163
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. Шумен, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20213630103163 по описа за 2021 година

Предявени са четири обективно съединени положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ – по отношение на главницата, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ – по отношение на претенцията за
заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва, с правна квалификация чл. 422 от
ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД –
по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава /лихвена
надбавка за забава/, и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на
заемни такси.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕАД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”***” № 19, представлявано от
Б. Ф. С., с ЕГН ********** и Ю. Б. Г., с ЕГН ***, чрез пълномощника - юрисконсулт М. П.
Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. ”***” № 92 срещу Х. С. М.., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ”***” № 25.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г. на ответника в
качеството му на кредитополучател бил предоставен кредитен лимит в размер на 1 000.00
лева, достъпът по който се осигурявал чрез издадена кредитна карта DSK Maxi Gо.
Месечната падежна дата била 20-то число на месеца, срокът за валидност на този вид карти
бил 3 години, с гратисен период 15 дни и минимална сума за револвиране – 30 лева, а в
случай, че усвоената сума е по-малка от 30 лева, минималната сума за револвиране била
равна на усвоената сума. Кредитната карта DSK Maxi Gо била получена от ответника на
13.12.2018 г., от която дата било започнало физическото ползване на кредита. Ищцовото
дружество сочи, че след усвояването на кредита, ответникът не е заплатил нито една
минимална сума за револвиране, като незаплатени се явявали 6 броя месечни вноски,
1
представляващи дължима минимална сума за револвиране. Поради липсата на револвиране,
правото на ползване на кредита било прекратено, като започнало отчитането му по отделна
кредитна сметка с № 13/26168575. Излага се, че поради наличието на предпоставки за
обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане и в изпълнение на изискванията на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, предприели действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
чрез изпращане да ответника на нотариална покана с изх. № 06-20-01072/18.04.219 г. за
отнемане на договореното преимущество на срока, като се сочи, че от датата на получаване
на писмото от страна на ответника – кредитополучател се счита кредита за предсрочно
изискуем. Уведомлението за предсрочна изискуемост било връчено на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, за което бил съставен протокол от
15.07.2019 г. на нотариус С. С.. Ищцовото дружество на основание чл. 417 от ГПК поискало
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на която да
бъде осъден длъжникът Х. С. М.. да им заплати следните суми: 960.00 лева, представляващи
главницата по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 05.12.2018 г., 111.14 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; 5.35 лева – законна лихва за периода от
26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и 112.30 лева – дължими заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.09.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението и направените по заповедното производство разноски. След образуване на
изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист, тъй като
издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца
възниквало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват четири положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, от които първият с
цена на иска 960.00 лева, представляващи главницата по договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г., вторият с цена на
иска 111.14 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2019 г.
до 25.07.2019 г.; третият с цена на иска 5.35 лева – законна лихва за периода от 26.07.2019 г.
до 15.08.2019 г. и четвъртият с цена на иска 112.30 лева – дължими заемни такси, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението.
При условията на евентуалност, в случай, че установителните искове по чл. 422 от
ГПК бъдат отхвърлени при формиране на извод за липса на редовно обявена предстрочна
изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, предявяват осъдителни обективно съединени искове срещу ответника за
заплащане на предсрочно изискуеми парични суми по договора за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г.
Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото
производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В проведените по делото съдебни заседания за ищцовото дружество, редовно
призовано, не се явява представляващият дружеството. За него се явява процесуален
представител – юрисконсулт Мария Димова, като с оглед събраните в хода на съдебното
производство доказателства счита, че предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
В представени по делото писмени бележки излага становище по съществото на спора, като
моли предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в
изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В
законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен
представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита
2
предявените искове за допустими, но неоснователни. Счита, че сключения между ответника
и ищцовото дружество договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит е нищожен, поради нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – неспазване на
изискуемия шрифт и размер. Сочи, че от приложените документи не става ясно дали реално
е усвоен отпуснатия кредит по банковата карта и кога, как е формиран размера на
претендиралите суми с исковата молба и основанието им. Твърди, че предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, при условие че към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й, като в тази връзка оспорва редовността на връчването от нотариус С.,
станало по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление. Моли предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло.
В проведените по делото съдебни заседания ответникът, редовно призован, не се
явява лично. За него се явява назначения особен представител – адв. С. С. от ШАК, като с
оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства и направените възражения
заявява, че счита, че с оглед изложени твърдения за недействителност на част от клаузите на
договора потребителят дължи връщане само на главницата по предявените искове.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 05.12.2018 г., сключен между “***” ЕАД и ответника Х. С. М..
бил предоставен кредитен лимит в размер на 1 000.00 лева, достъпът по който се осигурявал
чрез издадена кредитна карта DSK Maxi Gо. Между страните била договорена падежна дата
20-то число на месеца, като бил уговорен променлив лихвен процент, който към датата на
подписване бил 21.95% годишно /0.04% на ден/, формиран от стойността на референтния
лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“, който при отрицателна
величина се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на
0.220%. Определеният годишен процент на разходите бил в размер на 24.30%. В
разпоредбата на чл. 8 от сключения договор за кредит и чл. 50 от Общите условия за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит /ОУ/ са предвидени в в
тежест на кредитополучателя такси и комисионни съобразно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните. Кредитната карта DSK Maxi Gо била получена от ответника на 13.12.2018 г.,
от която дата било започнало физическото ползване на кредита. Според чл. 24, ал. 1 от ОУ
кредитополучателят бил длъжен ежемесечно, в рамките на определен в условията срок след
падежната дата /гратисен период/, да заплаща минимална сума за револвиране в размер на
30.00 лв., а в случай, че усвоената сума е по-малка от 30.00 лв., минималната сума за
револвиране е равна на усвоената сума. В чл. 24, ал. 4 от ОУ е посочено, че размерът на
равните месечни вноски включва част от сумата за операцията и начислената лихва, и е
посочен в документа за операцията, а конкретния размер на дължимата минимална сума за
револвиране се съдържа в месечното извлечение по чл. 60, ал. 1 от ОУ. Според чл. 30, ал. 1
от ОУ в случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не
револвира кредита си или револвира със суми по-малки от минималните суми за
револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира. Ако клиентът
внесе дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия /пети/ гратисен
период, правото на ползване на кредита се възстановява. Ако клиентът не погаси
задължението си в този срок, ползването на крезитния лимит се прекратява и вземането на
банката за целия изпълзван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран,
става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителна надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта. След
усвояването на кредита, ответникът не е заплатил нито една минимална сума за
3
револвиране, като незаплатени се явявали 6 броя месечни вноски, представляващи дължима
минимална сума за револвиране. Поради липсата на револвиране, правото на ползване на
кредита било прекратено, като започнало отчитането му по отделна кредитна сметка с №
13/26168575.
Поради преустановяване плащанията по кредита, “***” ЕАД обявила кредита за
предсрочно изискуем, като за това обстоятелство ответникът бил уведомен с нотариална
покана с изх. № 06-20-01072/18.04.219 г. чрез нотариус С. С., peг. № 024, с район на
действие РС - Шумен, съдържаща изявление, че от датата на получаване на писмото от
страна на ответника – кредитополучател кредита се счита за предсрочно изискуем.
Нотариалната покана за предсрочна изискуемост била връчена на ответника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление до постоянния и настоящ адрес на
длъжника, посочен в договора за кредит, а именно в гр. Шумен, ул. „***“ № 25, за което бил
съставен протокол от 15.07.2019 г. на нотариус С. С.. По този начин кредитополучателят
бил уведомен, че кредита е обявен за изцяло предсрочно изискуем, като длъжникът бил
поканен да погаси изцяло задълженията си по кредита, но изпълнение не последвало.
Било инициирано производство по чл. 417 от ГПК, като във връзка с депозираното от
банката заявление било образувано ЧГД № 2692/2019 г. по описа на ШРС. По същото в
полза на “***” ЕАД били издадени Заповед за изпълнение № 1345/11.09.2019 г., поправена с
определение № 2888/20.09.2019 г. и изпълнителен лист № 1834 от 11.09.2019 г. за 960.00
лева, представляващи главницата по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г., 111.14 лева – неплатена договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; 5.35 лева – законна
лихва за периода от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и 112.30 лева – дължими заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението и направените по заповедното производство разноски. Тъй като
ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за
изпълнение е станало по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е възникнало задължение да установи
претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица; заверено копие на
Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO на „***“;
заверено копие на Декларация за предаване/връщане на банкова карта; заверено копие на
банково извлечение за периода от 01.12.2018 г. до 25.11.2021 г.; заверено копие на
Нотариална покана от „***“; заверено копие на Протокол от дата 15.07.2019 г.; заверено
копие на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК; заверено копие
на Извлечение от счетоводни книги на „***“ ЕАД за сметка № 26168575 от 18.08.2019 г. по
Договор за кредит № 25451367 от 05.12.2018 г.; заверено копие на Заповед №
1345/11.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по л. 417 от
ГПК; заверено копие на Определение № 288/20.09.2019 г. по описа на Районен съд –Шумен;
заверено копие на Изпълнителен лист № 1834/11.09.2019 г.; заверено копие на Молба от
„***“ ЕАД до Частен съдебен изпълнител Д. Ж. З., рег. № 876, район на действие – Окръжен
съд – Шумен; заверено копие на Пълномощно от Б. Ф. С. и Ю. Б. Г. – Изпълнителни
директори на „***“ АД, упълномощаващи юриск. М. П. Д. да указва правна помощ и
съдействие; известие за доставяне на „Bul Post“ с бар код CL002005028BG, както и
материалите, приложени по ч. гр. дeло № 2692/2019 г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
ответника Х.М. извършил транзакции с предоставената му кредитна карта на 09.01.2019 г.,
14.01.2019 г., 16.01.2019 г., 18.01.2019 г. и 25.01.2019 г. Общият размер на усвоените чрез
4
предоставената му кредитна карта суми, възлизал на 960.00 лв. По счетоводни данни на
ищцовото дружество от страна на ответника не са постъпвали парични средства за
погасяване на задълженията по усвоения кредитен лимит, с което е допуснато неизпълнение
от страна на ответника в качеството на кредитополучател на заплащане на пет минимални
суми за револвирае към 20.06.2019 г. /датата не прекратяване на ползване на кредита/, както
следва: вноски в размер на по 30.00 лв. с падежни дати - 10.01.2019 г., 20.02.2019 г.,
20.03.2019 г., 20.04.2019 г. и 20.05.2019 г. Вещото лице заключава, че към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
15.08.2019 г. и понастоящем, задълженията на ответника по Договора за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г. били
следните: 960.00 лева - главницатата по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г., 111.14 лева – неплатена
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; 5.35 лева –
законна лихва /обезщетение за забава след предсрочната изискуемост за периода от
26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и 112.30 лева – дължими заемни такси, в т. ч. 75.00 лв. такси за
невнесени минимални суми и 37.30 лева – такси теглени суми на АТМ или сумата в общ
размер на 1 189.06 лева.
По делото е изготвена и съдебно-графична експертиза, според заключението по която
шрифтът в процесния договор, ведно с условия към него, предоставени на вещото лице е
както следва: текста, с който са отпечатани шаблоните /бланковите/ данни в „Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
05.12.2018 г.“ е изпълнен с безсерифен шрифт „Arial norrow, с големина на символите 11.3
пункта; текста, с който са отпечатани персонализиращите или обстоятелствените данни със
символи на кирилица и на латиница са изпълнени със серифен шрифт „Times new roman“, с
големина на символите съответно 11.7 пункта и 11.3 пункта; а текста на заглавието „Общи
условия по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица на ***“ е определен като серифен „Times new roman“, с големина 11.7
пункта; текстове от чл.1, чл. 2 … чл. 97 от Общите условия са изпълнени със серифен шрифт
„Times new roman“, с големина 11.3 пункта; текста „интернет страницата: www.kzp.bg e-
mail“ на предпоследна страница, както и текста „Приемам настоящите Общи условия към“ и
тези под него до „Поделение:“, вкл. на последната страница на общите условия са
изпълнени със серифен шрифт „Times new roman“, с големина 11.3 пункта; а всички
останали текстове в общите условия, с изключение на упоменатите по-горе са изпълнени със
серифен шрифт „Garamond“, с големина 11.3 пункта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от “***” ЕАД, с ЕИК*** по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца в качеството
му на кредитор срещу ответника Х. С. М.. в качеството му на длъжник, на заповед №
1345/11.09.2019 г., поправена с определение № 2888/20.09.2019 г. по ч. гр. д. № 2692/2019 г.
по описа на ШРС, и след връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност
на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение.
Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено,
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от Договор за
кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
5
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д. № 2692/2019
г. на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
заключението на изготвената експертиза.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения въз основа на сключения на 05.12.2018 г. между “***” ЕАД и
ответника Х. С. М.. Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица. В клаузите на този договор била предвидена възможност на
кредитополучателя да бъде предоставена кредитна карта с кредитен лимит до 1 000.00 лева.
В цитираните по-горе разпоредби на договора, са описани размерите на минималните
погасителни месечни вноски и всички дължими такси по договора за кредитна карта.
Установи се, че на 13.12.2018 г. ответникът е получил кредитната карта DSK Maxi Gо, а
през периода 09.01.2019 г. – 25.01.2019 г. ответникът извършил 8 трансакции с
предоставената му кредитна карта като са теглени общо 960.00лв.
Доказа се, чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че впоследствие заемателят не е извършил погасителни вноски /плащания/ по
договора, като незаплатени се явяват 6 броя месечни вноски, представляващи минимална
сума за револвиране, както и че ищецът упражнил уговореното в договора свое
преобразуващо право да обяви всички задължения по договора за предсрочно изискуеми, за
което длъжникът е бил уведомен. В тази насока възражението на назначения особен
представител на ответника, че предсрочната изискуемост не е надлежно съобщена на
длъжника, се явява неоснователно. Установи се, че “***” ЕАД отправило нотариална покана
до Х. С. М.. на адреса, посочен в сключения договор, както и че поради отсъствието на
последния, нотариусът приложил нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Това уведомление следва
да се счита за извършено, предвид предоставената на нотариусите удостоверителна власт. В
този смисъл е константната съдебна практика по въпроса и по-конкретно Решение № 86 от
27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., І т.о., Решение № 148 от 02.12.2016 г. на ВКС
по т. д. № 2072/2015 г., І т.о., Решение № 60529 от 06.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2222/2020
г., І т.о., които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Поради това следва да се счита, че
ответника бил уведомен за упражненото от банката потестативно право на 15.07.2019 г.
Не са представени доказателства, че кредитополучателят е изпълнил изцяло главното
си задължение да върне усвоената от него сума. Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, размерът на дължимата главница по Договора за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г.
възлиза на 960.00 лева.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ се явява основателен и доказан. Ето
защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на “***” ЕАД гр. София от Х. С. М.. за парична сума в размер на 9 60.00 лева,
представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по Договора
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
05.12.2018 г.
Възражението на особения представител на ответника за противоречие на договора за
кредит с нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ се явява
основателно. Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП Неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
6
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В случая
договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя на отказ от договора. В същото
време обаче от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена в хода на
съдебното производство съдебно-техническа експертиза, се установява по безспорен начин,
че за изготвянето на Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица, сключен на 05.12.2018 г. между „***“ ЕАД и ответника Х. С. М..
е използван безсерифен шрифт „Arial norrow, с големина на символите 11.3 пункта; а текста,
с който са отпечатани персонализиращите или обстоятелствените данни със символи на
кирилица и на латиница са изпълнени със серифен шрифт „Times new roman“, с големина на
символите съответно 11.7 пункта и 11.3 пункта. Освен това използван е серифен шрифт
„Times new roman“, с големина 11.7 пункта в текста на заглавието „Общи условия по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица на ***“; за изготвяне на Общите условия за договор за текстове от чл.1, чл. 2 … чл. 97
от Общите условия е използван серифен шрифт „Times new roman“, с големина 11.3 пункта;
за текста „интернет страницата: www.kzp.bg e-mail“ на предпоследна страница, както и
текста „Приемам настоящите Общи условия към“ и тези под него до „Поделение:“, вкл. на
последната страница на общите условия е използван серифен шрифт „Times new roman“, с
големина 11.3 пункта; а всички останали текстове в общите условия, с изключение на
упоменатите по-горе са изпълнени със серифен шрифт „Garamond“, с големина 11.3 pt
/пункта/.
Следователно в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
доколкото както договора за потребителски кредит, така и общите условия към него са били
съставени с текст с размер шрифт по-малък от 12 pt. Доколкото отклонението е съществено,
особено по отношение на договора за кредит /с 3 пункта и с 7 пункта под изискуемата
големина на шрифта/ се налага извода, че за потребителя е било невъзможно да се запознае с
клаузите на договора без затруднение.
А с оглед на изложените съображения, поради неспазване на изискването по чл. 10,
ал. 1 от ЗПК на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да бъде
обявен за недействителен. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поради констатираната недействителност на сключения между страните договор за
потребителски кредит, неоснователни се явяват акцесорните искове за дължими договорни
лихви и обезщетение за забава. Неоснователни са и предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове.
С оглед на изложеното в настоящия случай следва да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
960.00 лева, представляваща претендирана главница по Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г., сключен между
„***“ ЕАД и ответника Х. С. М... В същото време по отношение на останалите
претендирани суми, а именно за сумата от 111.14 лева – неплатена договорна
7
/възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; 5.35 лева – законна
лихва /обезщетение за забава след предсрочната изискуемост за периода от 26.07.2019 г. до
15.08.2019 г. и 112.30 лева – дължими заемни такси, в т. ч. 75.00 лв. такси за невнесени
минимални суми и 37.30 лева – такси теглени суми на АТМ, следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 329.15 лева, включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за особен представител, съразмерно с уважената част от исковете и
съгласно представен списък. При преценка на дължимото юрисконсултско възнаграждение
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци, ако са били защитавани от юрисконсулт се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В тази връзка съдът имайки
предвид размерът на предвиденото възнаграждение за защита по дела с определен
материален интерес, визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцовото дружество в настоящото производство в размер
на 100 лева. При преценка на същото съдът взе предвид, както фактическата и правна
сложност на делото, така също и че за процесуално представителство на ищцовото
дружество в хода на образуваното заповедно производство е било определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
В тежест на ответника следва да бъде възложена и сумата от 63.64 лева,
представляваща направените в хода на производството разноски по назначената съдебно-
техническа експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.
В тежест на ищеца следва да бъде възложена сумата от 190.91 лева, представляваща
направените в хода на производството разноски по назначената съдебно-техническа
експертиза, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. С. М.., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Шумен, ул. ”***” № 25 ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”***” № 19, представлявано от Б. Ф. С., с ЕГН ********** и Ю.
Б. Г., с ЕГН ***, чрез пълномощника - юрисконсулт М. П. Д., с ЕГН ********** сумата от
960.00 лева /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща незаплатена главница по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 05.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане са били издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1345/11.09.2019 г., поправена с
Определение № 2888/20.09.2019 г. и Изпълнителен лист № 1834 от 11.09.2019 г. по ЧГД №
2692/2019 г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че Х. С. М.., с ЕГН **********
ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК*** сумата от 111.14 лева /сто и единадесет лева и
четиринадесет стотинки/ – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; сумата от 5.35 лева /пет лева и тридесет и пет стотинки/
законна лихва /обезщетение за забава след предсрочната изискуемост за периода от
26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и сумата от 112.30 лева /сто и дванадесет лева и тридесет
стотинки/– дължими заемни такси.
8
ОСЪЖДА Х. С. М.., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ”***” №
25 ДА ЗАПЛАТИ НА ***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ”***” № 19, представлявано от Б. Ф. С., с ЕГН ********** и Ю. Б. Г., с ЕГН ***, чрез
пълномощника - юрисконсулт М. П. Д., с ЕГН ********** сумата от 329.15 лева /триста
двадесет и девет лева и петнадесет стотинки/, включващи заплатена държавна такса,
възнаграждение за назначения в производството особен представител на ответника,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от исковете и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА Х. С. М.., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ”***” №
25 ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 63.64 лева
/шестдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща направените в хода
на производството разноски по назначената съдебно-техническа експертиза, съразмерно с
уважената част от исковете, както и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
”***” № 19, представлявано от Б. Ф. С., с ЕГН ********** и Ю. Б. Г., с ЕГН ***, чрез
пълномощника - юрисконсулт М. П. Д., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
държавата и по сметка на ШРС сумата от 190.91 лева /сто и деветдесет лева и деветдесет
и една стотинки/, представляваща направените в хода на производството разноски по
назначената съдебно-техническа експертиза, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
както и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9