Р Е Ш Е Н И Е
№ 2117/23.11.2023г.
Град Пловдив, 23.11.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
АДРИАН ЯНЕВ
при секретар
Г.Г. и с участието на прокурора МИРОСЛАВ
ЙОСИФОВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.д. № 2066 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на П.Н.Г., депозирана чрез пълномощника му
адв. Д., против решение № 1228 от 26.06.2023 г. по адм.д. № 727/ 2023 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, в частта за присъденото обезщетение над
присъдения размер от 344 лв. и лихви до пълния предявен размер от 50 000
лв.
Излага съображения относно
неправилност на съдебното решение в частта му, с която са приети за недоказани
част от претенциите на ищеца. Счита, че следва да се кредитират св. показания
на св. Ю.А. и М.Б.. Счита за неправилно невъзприетите твърдения на ищеца за
наличието на хлебарки и дървеници,
преминаването на лишените от свобода през двора до банята, липсата на
проветрение, мухъл и плесен, задименост и невзможност за ползване на пералня в
затвора, липсата на адекватна медицинска грижа, настаняване на болни от заразни
болести и лица със сериозни психични проблеми, причиняващи тормоз на
останалите. Прави се искане за изменение на съдебното решение като неправилно и
необосновано в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за разликата от
344 лв. до 50 000 лв.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), чрез юрк. Ч.,
оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив чрез представляващия прокурор изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение на съда да
се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по
повод на наведените от страните оплаквания, както и във връзка с дължимата
служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното производство, за която в съответната обжалвана част
решението е неблагоприятно, поради което и жалбата се явява допустима.
Производството пред
Административен съд Пловдив се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр.
с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба
на П.Н.Г. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за
заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000 лева, ведно със законната
лихва, за причинени на Г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност
причинени в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказание "лишаване от свобода" в Затвора Пловдив в периода от 01.04.2021
г. до 17.03.2023 г., изразили се в: пренаселеност на помещенията по настаняване
на ищеца - под 3 кв. метра нетна жилищна площ; липса на лекар, който да се
грижи за здравето на лишените от свобода; липсата на изследвания за лишените от
свобода, а имало хора, заразени с ХИВ чрез използването на една и съща игла или
хомосексуални контакти; болни от туберкулоза; наличие на дървеници хлебарки,
мишки и плъхове; пушене на бонзай; простиране
на дрехите в килиите, в резултат на което вътре имало мухъл и плесен; липсата
на въздух в килиите - през лятото било много топло, а през зимата- много
студено; липсата на течаща вода през лятото, поради липса на налягане; липсата
на баня или тоалетна в коридора, а общата баня се намирала навън.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на
делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите
към предмета на спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка, като
въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните
е направил своите правни изводи. Съдът се е произнесъл по всяко от изложените в
исковата молба твърдения.
Въз основа на
събраните доказателства и установените факти съдебният състав е приел, че при
преценка твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от П.Н.Г., е налице липса на
достатъчно жилищна площ. Приел е, че за подробно посочените в решението периоди,
когато е пребивавал на територията на Затвора Пловдив за времето от 43 дни е
налице нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС. Съдът не е кредитирал
разпитаните свидетели, доколкото същите не конкретизират твърденията си относно
липсата на медицински грижи, нито има данни от страна на ищеца да са постъпвали
молби, жалби и сигнали по повод неоказването спрямо ищеца на медицинска помощ.
Съдът не е приел за основателни
и останалите оплаквания - за липса на вентилация във всички килии, тъй като са
налице доказателства, че са осигурени условия за естествено проветрение, съобразно
изискванията на ППЗИНЗС, както и липсата на мухъл и плесен, предвид наличието
на отваряеми прозорци. Не е възприел и твърденията за наличие на болни от ХИВ,
хепатит и туберкулоза, както и че се пуши бонзай, тъй като не са били
ангажирани такива доказателства. Приел е, че представените доказателства - договори
и протоколи за ДДД за всяка една от годините, предмет на исковата претенция, е
видно, че в Затвора Пловдив редовно са се провеждали мероприятия по
обезпаразитяване и администрацията на ответника е положила дължимата грижа в
тази насока.
Посочил е, че през зимния период помещенията в Затвора Пловдив са
били отоплени с централно парно, което изключвало възможността вътре да е много
студено, още повече, че в случаите на счупени прозорци, същите са били подменяни
своевременно. На доводите, че през лятото е било много горещо, съдът е посочил,
че на лишените от свобода се е осигурявала възможност да ползват настолни
вентилатори за разхлаждане. В решението е прието също, че във всяко помещение,
в което е пребивавал ищецът, е имало санитарен възел с постоянно течаща студена
вода, като на лишените от свобода е било
разрешено да ползват обща баня два пъти седмично, а ако са работещи- всеки ден.
Съдът е намерил за неоснователни твърденията, че общата баня се намира на двора
и през зимата е неприятно да се премине през двора, тъй като не могат да
обосноват нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Настоящата касационна
инстанция напълно споделя и изводите на първостепенния съд относно недоказаност
на твърденията за липсата на оказвана медицинска помощ по повод възникнала
нужда от такава, за настанени болни от ХИВ, хепатит и
туберкулоза, както и че се пуши бонзай, за мухъл, за влага, за отдалеченост на
санитарните помещения, за проветривост на помещенията, а така също и за извършвани
своевременно дейности по ДДД, както и за отопляемост на помещенията и за
охлаждане през летния сезон.
В този смисъл съдът
подробно се е аргументирал въз основа на събраните доказателства и правилно е
приел твърденията на ищеца за недоказани. Правилно съдът не е кредитирал св.
показания на разпитаните свидетели в тази част, тъй като същите не твърдят
конкретни случаи, лица и т.н., а по отношение на някои от обстоятелствата
заявяват, че не знаят и не са чували. Св. Бичкиджиев посочва също, че ищецът
имал гастрит и че пиел хапчета за гастрит, но не става ясно дали и кога същият
е имал нужда от медицинска помощ. Няма и ангажирани доказателства за нуждата от
такава и неоказването й.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани
изводи, които са подробни и задълбочени, поради което настоящия съдебен състав
с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК не следва да ги
приповтаря. Оспореното решение е постановено и при съобразяване с националната
правна уредба, практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Поради това
постановеното решение следва да бъде оставено в сила.
От ответника по
касацията се претендира юрисконсултско възнаграждение, но същото не може да
бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице отхвърляне на исковата
претенция срещу ГДИН по настоящата
жалба, нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират
общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не
предвижда такава възможност. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
тълкувани и в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 78 от ГПК във р. с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Разноските по
производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за
възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент
от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС отговорността
на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството. Обратно, съгласно чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС при частично или
пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за
производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска му, означава, че такова не се дължи.
Ето защо и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1228 от
26.06.2023 г. по адм.д. № 727/ 2023 г. по описа на Административен съд –
Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.