№ 12354
гр. София, 23.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110140052 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Е. Д. М. е предявил срещу В... осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС за сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от
12.11.2019 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода
12.11.2019 г. – 19.11.2019 г., ( съобразно направеното уточнение в открито съдебно
заседание на 07.06.2023 г. пред СГС) изразяващи се преживени психически тормоз и
унижение, влошаване здравословното състояние на ищеца, хипертония, депресивни
състояния и паник атаки, тъй като ответникът в открито съдебно заседание на 12.11.2019 г.
по н.д. № 1018/2019 г. не е разгледал искането му за изменение на взетата по отношение на
него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 500
лв. по реда на чл. 270 НПК, което е засегнало оправданите правни очаквания на ищеца и
правата му по чл. 5, ал. 3 ЕКЗПЧ и чл. 6 от ХОПЕС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Излага доводи за липса на нарушение на норма от правото на ЕС, както и за
липса на причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение и претендираните
неимуществени вреди.
Контролиращата страна Прокуратура на Р. Б. взема становище за неоснователност на
предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на следните предпоставки: осъществяване на противоправно деяние от
страна на ответника, изразяващо се в непроизнасянепо направено от ищеца искане за
изменение на мярката му за неотклонение, направено в открито съдебно заседание на
12.11.2019 г.; пряка причинно-следствена връзка между описаното противоправно деяние и
претърпени неимуществени вреди; че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба
неимуществени вреди.
Чл. 2в ЗОДОВ урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от
1
нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно постоянната съдебна практика
на СЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните
субекти, вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност
държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът (Решение от
19 ноември 1991 г. по дело F. и др., C-6/90 и C-9/90, R., стр. I-5357, точка 35, Решение от 5
март 1996 г. по дело B. du pecheur и F., C-46/93 и C-48/93, R., стр. I-1029, точка 31 и
Решение от 24 март 2009 г. по дело D. S., C-445/06 . При предявяването на иск за вреди
причинени на частноправни субекти вследствие нарушаване на правото на ЕС, същите имат
право на обезщетение при наличието на три условия: 1. предмет на нарушената правна
норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2. нарушението на
тази норма да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена
връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Условията
следва да са налице кумулативно, като липсата на което и да е от тях, води до отпадане на
отговорността на ответника. При предявяване на иск по чл. 2в ЗОДОВ, ищецът е този, който
следва да индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи правопораждащите
юридически факти, формулира петитум и страни. Основанието на иска, т. е.
обстоятелствата, на които се основава иска, следва да обхваща фактите, от които произтича
претендираното с исковата молба материално субективно право. В случая ищецът сочи
нарушени норми на правото на ЕС, които според него му предоставят права, като твърди, че
това нарушение е достатъчно съществено и че съществува пряка причинно-следствена
връзка между нарушението и твърдяната за претърпяна от него вреда. В негова тежест е да
докаже основателността на тези му твърдения и да докаже размерът на претърпяната вреда.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице посочените кумулативно изискуеми
предпоставки, за възникване на отговорността на ответника по реда на чл. 2в ЗОДОВ. За да
е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2в ЗОДОВ, то следва да е
налице нарушена правна норма на Съюза и тя да е свързана с предоставянето на права на
частноправните субекти. По делото е приет протокол от открито съдебно заседание,
проведено на 12.11.2019 г. по нохд № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III Н.О. (л. 376 и сл. от
материалите по наказателното производство). Видно от съдържанието на протокола,
предмет на разглеждане в това открито съдебно заседание е именно искането на ищеца за
изменение на мярката му за неотклонение по реда на чл. 270 НПК, като В,... е оставил
искането без уважение. Неоснователни са следователно твърденията на ищеца, че
ответникът не се е произнесъл по направеното от него искане, което е достатъчно основание
за отхвърляне на предявения в настоящото производство иск, тъй като се установи, че
ответникът не е извършил твърдяното от ищеца нарушение, изразяващо се в непроизнасяне
по направеното от него искане. За пълнота следва да се посочи, че в настоящото
производство не може да се извършва преценка за законосъобразност на произнасянето по
искането в рамките на наказателното производство. В допълнение, видно от протокола от
откритото съдебно заседание, проведено пред ВКС на 31.01.2020 г., ищецът е направил ново
искане за изменение на мярката му за неотклонение, по което също има произнасяне в
заседанието (л. 715 от материалите по наказателното производство).
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като се установи по несъмнен начин, че
ответникът се е произнесъл по искането на ищеца за изменение на мярката му за
неотклонение в рамките на процесното наказателно производство..
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Д..“,
бл. .., вх. А, ет. 2, ап. 5, срещу В..., с адрес: гр. София, бул. „..“ № 2, осъдителен иск с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС, за сумата от 20 000 лв., ведно със
законната лихва от 12.11.2019 г., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода 12.11.2019 г. – 19.11.2019 г., изразяващи се преживени
психически тормоз и унижение, влошаване здравословното състояние на ищеца,
хипертония, депресивни състояния и паник атаки, тъй като ответникът в открито съдебно
заседание на 12.11.2019 г. по н.д. № 1018/2019 г. не е разгледал искането му за изменение на
взетата по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „парична
гаранция“ в размер на 500 лв. по реда на чл. 270 НПК, което е засегнало оправданите правни
очаквания на ищеца и правата му по чл. 5, ал. 3 ЕКЗПЧ и чл. 6 от ХОПЕС.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Д..“, бл. .., вх. А, ет. 2,
ап. 5, да заплати на В..., с адрес: гр. София, бул. „..“ № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на П.. на Р. Б. като контролираща страна в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3