№ 168
гр. Горна Оряховица, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Н.а
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20234120102021 по описа за 2023 година
Предмет на делото e отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439,ал. 2 ГПК, вр.124 ал.1 от ГПК за недължимост на суми.
Предявена е искова молба от П. М. П., чрез пълномощник адв. В. Н. от
САК против „А1 България“ ЕАД, с която се иска от съда да признае за
установено, че задължението на ищеца към ответника, възникнало на
основание изпълнителен лист издаден на 18.10.2017 г. по ч. гр. д. №
1737/2017г. по описа на РС-Г. Оряховица в размер на сумата от 337,67 лв. –
главница, по договор между страните от 19.05.2010 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане, сумата от 78,76 лева – лихва за забава, както и сумата от 205, 00
лв. съдебно-деловодни разноски, е погасено по давност и не се дължи.
Посочва се, че срещу него се води изпълнително дело № 20187280400238 на
ЧСИ – Д. Колева-Стефанска, като последното валидно извършено
изпълнително действие било на 30.04.2018 г. Ищецът счита, че на 07.07.2020
г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Намира, че на 07.07.2023 г. вземането по изпълнителния
лист е погасено по давност и след тази дата то не може да бъде предмет на
принудително изпълнение. Претендира разноски.
1
Ответникът депозира в срок писмен отговор, с който взема становище,
че искът е основателен. Признава иска. Намира, че посочените в
изпълнителния лист суми са дължими, но погасени по давност и търсенето им
по принудително изпълнение е преклудирано. Счита, че действително на
07.07.2020 г. е настъпило прекратяване по силата на закона на
изпълнителното дело. Намира, че като взискател не е дал повод за образуване
на делото, доколкото след прекратяване на изпълнителното дело не е поискал
от съдебния изпълнител да извърши, каквито и да било действия. С оглед
изложеното намира, че на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК съдът следва да
постанови решение при признание на иска, че оспорените вземания са
погасени по давност, като иска от съда да възложи разноските по делото на
ищеца.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да се
постанови решение по делото, основаващо се на направеното от ответника
признание на иска.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма
при наличие на правен интерес от търсената с иска защита. Валидно е
направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално
действие на ответника, с което същия се отказва от защита срещу иска, тъй
като го счита за основателен. Ответникът заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с исковата молба, отговаря на действителното правно
положение, т. е. претендираното от него право съществува, което от своя
страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и
непопадащо в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го изключват, то съдът
следва да го зачете. Следва да се признае за установено между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 337, 67 лв. – главница, по договор
между страните от 19.05.2010 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, сумата от 78,76
лева – лихва за забава, както и сумата от 205, 00 лв. съдебно-деловодни
разноски, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
1737/2017 г. по описа на РС-Г. Оряховица, тъй като сумите са погасени по
давност.
По разноските:
2
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски, съобразно
представения списък за разноски по реда на чл. 80 ГПК, а именно 50 лв. за
държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
По възражението на ответника, че не е дал повод за образуване на
делото и искането му на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в негова полза да се
присъдят разноски, съдът намира следното: Възражението е неоснователно. В
настоящият случай съдът приема, че ответникът действително е признал иска,
предявен от П. М. П., но от друга страна е станал причина за завеждане на
делото, тъй като разполага с изпълнителен титул срещу ищеца за вземането
посочено по - горе, който може да послужи за образуване на ново
изпълнително производство, в рамките на което длъжникът не би могъл да
направи обвързващо кредитора или ЧСИ възражение за погасяване на
вземането по давност, което да даде основание за прекратяване на делото. Ето
защо се налага извод, че възражението за погасяване вземането по давност
следва да бъде предявено по съдебен ред, за да има обвързващи кредитора
последици, поради което сезирането на съда в случая е условие за
упражняване на субективните права на ищеца и признанието на иска не е
достатъчно, за да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК. В този смисъл разноски в
полза на ищеца се дължат.
По възражението за прекомерност за размера на адвокатското
възнаграждение заплатено от ищеца, въведено от ответника с молбата му от
30.01.2024 г. Съдът намира, че възражението е основателно. Делото не се
отличава с действителна фактическа и правна сложност. По същото не са
назначавани експертизи, не са разпитвани свидетели, в съдебно заседание не
са се явили процесуалните представители на страните. Производството се е
развило под формата на размяна на книжа, като в първия възможен момент,
още с писмения отговор ответникът е признал иска. Ето защо, възражението
следва да бъде уважено, като ответникът следва да заплати разноски в по-
нисък от поискания от ищеца размер, а именно те следва да се намалят от 400
лв. на 150 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
П. М. П., ЕГН********** с наст. адрес: гр. Г.О., ул. ***, не дължи на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София сумата от 337, 67 лв. – главница, по договор между страните от
19.05.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане, сумата от 78,76 лева – лихва за забава,
както и сумата от 205, 00 лв. съдебно-деловодни разноски, установени с
влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1737/2017 г. по описа на
РС-Г. Оряховица, поради погасяване на вземанията по давност.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 78, ал.2 ГПК искането на „А1
България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК
*********, за присъждане на разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София да заплати на П. М. П., ЕГН********** с наст.
адрес: гр. Г.О., ул. ***, направените по делото разноски от 50 лв. за заплатена
държавна такса и 150 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4