№ 32
гр. Девин, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Административно
наказателно дело № 20225410200020 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН, във връзка с
чл.20, ал.2, във връзка с чл.179, ал.2, предложение I от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Д. Г. П., с ЕГН **********, от гр.См.
ул. П. м. № *, представляван от адв. Д.К. - АК Смолян, служебен адрес гр.
См., бул. Б. № * против Наказателно постановление № 22-0252-
000031/14.02.2022г., издадено от Р. Т. Х. началник група в РУ – Девин към
ОД на МВР - Смолян, с което на основание чл.179, ал.2, предложение първо
ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лева.
В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност,
свеждащи се до липса на виновно поведение като водач на МПС за
възникналото ПТП. Твърди, че то е възникнало в резултат на препятствие,
което не е могъл да предвиди. Непосредствено преди възникване на
произшествието двете кучета били в близост, но не на пътното платно и
атакували колата му, която не е могъл да спре, предвид непредвидимостта на
нападението. Виновно поведение за настъпилото ПТП имал пазача на
кучетата, който ги отвързал и ги извел в непосредствена близост до пътното
платно и по този начин е създал опасност не само за водачите, управляващи
МПС, но и за случайно преминаващите през тази зона граждани.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и с адв. Д. К.,
поддържа жалбата. АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, при
допуснати нарушения на чл.42, т.3 и т.4, чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН – не е ясна
конкретно приложената хипотеза на чл.20, ал.2 ЗДвП спрямо нарушението.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП установява императивни изисквания към
водачите, управляващи МПС да поддържат съобразена скорост на движение,
така че, при възникнала опасност за движението да може да спре.
1
Жалбоподателят не е имал виновно поведение, тъй като ударът е бил
обективно непредвидим, а НП е издадено за деяние, което не е
административно нарушение. ПТП е възникнало в резултат на неправомерно
поведение на водача на кучетата, на който е бил съставен акт за нарушение на
чл.106 ЗДвП.
Въззиваемият не изпраща представител. С изпращане на
преписката прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски,
спрямо фактическата и правна сложност на делото, поради което моли съда да
не присъжда възнаграждение над минималния размер по Наредба
№1/09.07.2004г. за МРАВ.
Районна прокуратура – Смолян, Териториално отделение – Девин,
уведомена по реда на чл. 62 ЗАНН, не изпраща прокурор.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е от наказаното
лице в 14 дневния срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) с вх. № 252000-1133/09.03.2022г., считано от датата на връчване
03.03.2022г.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
Съдът прие, от съвкупната преценка на събраните гласни
доказателства - показанията на разпитаните свидетели / св. Н. К. и св. П. Ч./,
че на 25.01.2022г., в периода от 08.30ч. до 17.30ч. изпълнявали служебните си
задължения като служители на РУ – Девин, ОД на МВР Смолян. Около
14.20ч. се обадил оперативният дежурен за възникнало ПТП по пътя Д.
посока См., малко след разклона за с. Бр..
Св. Н. К. и Св. П. Ч., извършили проверка и оглед на
местопроизшествието, където били водачът на автомобила и водачът на
умрялото куче, при която установили, че автомобил марка „Ситроен
Берлинго“ е ударил куче пазач.
Снети били сведения от двамата водачи - на автомобила и на
кучето, от които е прието, че водача на автомобила е допуснал нарушение,
изразяващо се в движение с несъобразена скорост, със състоянието на пътя,
която не му е позволила при възникване на опасност в движението, в случая -
изскачане на куче на пътното платно, да направи всичко възможно, да намали
скоростта и при необходимост да спре, в резултат на движение на автомобила
с несъобразена скорост, е ударил изскочилото животно и е реализирал ПТП с
материални щети.
Св. Н. К. е съставил протокол за ПТП, актове за нарушения на
ЗДвП на водача на автомобила - за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП -
управление на автомобила с несъобразена скорост, в резултат на която е
причинил ПТП и на водача на кучето за нарушение на чл.106 ЗДвП, тъй като
пуснал кучето да се разхожда в обхвата на пътя, в резултат на което е станало
ПТП. Ударът на автомобила е бил в предната част, през капака, на прав
участък от пътя, с прекъсната линия за изпреварване, около 130 – 150 метра,
при снежна пътна обстановка през месец януари. В зоната на
местопроизшествието пътното платно е било почистено, а кучето се намирало
2
на пътното платно, установено от следите по автомобила.
На 25.01.2022г. от св. К. е съставен протокол за ПТП №
1578196/25.01.2022г., за това, че жалбоподателят като водач на лек автомобил
„Ситроен Берлинго“, с рег. № ****, като участник №1 е допуснал нарушения
на правилата за движение по пътищата, в резултат на което допуска ПТП при
възникнала опасност за движението и необходимост да спре, поради
изскочило внезапно домашно животно – куче, на пътното платно пред
автомобила, не е успял да спре и допуска ПТП, като блъска изскочилото
внезапно куче.
На 25.01.2022г. св. Н. К., в качеството си на командир отделение в
РУ – Девин към ОД на МВР - Смолян, в присъствие на св. П. Ч. е съставил акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/, Серия GA, №
204446 против жалбоподателя, за това, че на 25.01.2022г. в 14.10 часа, като
водач на лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № ****, при движение по
третокласен път 866, на 38 км+200м, с посока на движение от гр. Д. към гр.
См., управлявайки лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“, с рег. № ****,
собственост на „Елк.“ ЕООД – См., при възникнала опасност за движението и
необходимост да спре /изскочило внезапно домашно животно - куче/ на
пътното платно пред автомобила, водачът не успял да спре и допуснал ПТП,
като блъска изскочилото внезапно куче.
Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7410“, с фабр. № ARSM 0193 като уреда отчита 0
промила алкохол.
Водачът не е избрал скоростта на движение, съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на
движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението, поради което е причинил ПТП, с което е
нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП.
Жалбоподателят е получил препис от акта и е вписал, че има
възражения.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, на 26.01.2022г. е депозирал писмено
възражение, в което вписал, че двете кучета са изскочили на пътното платно,
отвързани от поводите и в непосредствена близост с техния стопанин и с
пътното платно. След излизането на колата му от предшестващия ПТП – то
завой, видял кучетата, но в конкретната ситуация, сблъсъка с тях е бил
неизбежен, поради което счита, че няма виновно поведение за възникналото
ПТП.
От жалбоподателя са представени две фактури №
242/11.02.2022г. на стойност 235.00 лева и фактура № **********/28.01.2022г
на стойност 40.00 лева за извършен ремонт на автомобила.
Въз основа на съставения АУАН Серия GA, №
204446/25.01.2022г. е издадено обжалваното Наказателно постановление /НП/
№ 22-0252-000031/14.02.2022г. от Р. Х. - началник група към ОД на МВР –
Смолян, РУ – Девин, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, в което нарушението е възпроизведено от
съставения АУАН, за което на основание чл.179, ал.2, предложение първо
3
ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер 200.00 лева.
АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица,
съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП и издадената за упълномощаването им
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. от министъра на МВР.
Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН – актът е съставен в деня на
нарушението, а НП е издадено в рамките на шестмесечния срок от съставяне
на акта.
Разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП придава законна
доказателствена сила на актовете, който са редовно съставени по този закон,
но същата не изключва преценка на акта, съобразно чл.14 НПК на база пълно
и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото и чл.16 НПК
според презумпцията за невиновност.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателствени
средства, съдът прие, че деянието по чл.20 ал.2 ЗДвП не е доказано, че е
извършено виновно от жалбоподателя.
АУАН и НП са съставени за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП,
която задължава водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
За ПТП е съставен протокол за ПТП от служител на МВР, който
представлява официален свидетелстващ документ и има обвързваща
формална доказателствена сила, относно авторството на документа и
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия.
Съгласно §6, т.30 ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В хода на проведеното административно – наказателно
производство, за да се гарантира в пълна степен правото на нарушителя на
защита, както актосъставителя, така и административно – наказващият орган
имат задължението да дадат конкретно, ясно и точно описание на
допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна
правна норма, която е нарушена виновно. Предявеното на жалбоподателя
адм. наказателно обвинение за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която урежда
широки граници на дължимото поведение на водачите на МПС при избиране
на скоростта на движение - да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост.
Жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Ситроен
4
Берлинго“, с рег. № ****, собственост на „Елк.“ ЕООД – См., при което е
възникнала внезапна опасност за движението и необходимост да спре, а
именно внезапно изскочило на платното за движение домашно животно –
куче пред автомобила, водачът не успял да спре и допуснал ПТП, като блъска
изскочилото внезапно куче. Това описание на нарушението очертава
параметрите за преценка за субективната съставомерност на деянието,
съответно дали то е извършено виновно от наказаното лице. Жалбоподателят
е поставен в невъзможност да разбере конкретно извършеното от него
нарушение, тъй като нито акта, нито НП съдържат данни в конкретната
ситуация, кои от посочените фактори при избиране скоростта на движение -
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението или пък с конкретните условия на видимост, не се е съобразил,
както и липсват данни каква е била скоростта на движение на автомобила и
каква е бил разрешената в пътния участък на ПТП. В качеството си на
нарушител се защитава срещу фактите, обуславящи правната квалификация
на нарушението "несъобразена скорост", в резултат на която е причинил
ПТП.
Липсата на обстоятелства относно разрешена скорост и скорост на
движение на автомобила при възникване на ПТП, е съществено нарушение на
императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, която освен
че ограничава защитата на жалбоподателя срещу фактите, ограничава и
възможността да се установи по несъмнен начин извършено от него виновно
нарушение.
В този смисъл основателни са наведените доводи от
жалбоподателя за фактическа грешка, по смисъла на чл.11 ЗАНН, във чл.14
НК в конкретната ситуация, при внезапно изскочило куче на платното за
движение, не е имал реална представа и фактическа възможност да реагира
като водач на автомобила и да спре в конкретната ситуация, поради липса на
време за да предвиди препятствието и да спре. Липсата на реална представа и
предвидимост на препятствието, изключва умисъла, поради липса на
формирано съзнание за обществено опасното деяние и неговите съставомерни
последици, чието настъпване не е могъл да предвиди и да избегне.
Институтът на фактическата грешка по чл.14, ал.1 от НК е сред предвидените
в закона обстоятелства, изключващи вината, като част от субективната страна
на нарушението и в конкретния случай, при конкретно описаната в акта и НП
ситуация, при която е станало ПТП, не е имал никаква представа за наличието
на фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на нарушението по
чл.179 ал.2 предл. първо (обективните признаци) или неговите представи са
били неверни, поради което няма умисъл, не е могъл да предвиди обществено
опасните последици или не е допускал настъпването на тези последици в
конкретната ситуация. От преценката на установените факти, не се установи,
какво е било поведението на водача при внезапно възникналото препятствие –
изскочило куче на пътя и какво е било дължимото поведение, така че да бъде
избегнато ПТП. Не се установиха скоростта, с която жалбоподателят се е
движил и каква е била разрешената за конкретния участък от пътя, за да се
приеме квалификацията на приложената нарушена норма - несъобразена
скорост, по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, дали скоростта му на движение е
5
била съобразено с конкретната пътна обстановка и каква е следвало да бъде,
за да се предотврати възникването на ПТП.
Разпоредбата на чл.179 (2) предложение първо предвижда: „Който
поради движение с несъобразена скорост, причини настъпването на
съставомерен резултат – ПТП“, поради което тези факти са относими към
съставомерните признаци на нарушението, а от събраните доказателства
съдът не установява точно тези факти – каква е била скоростта на движение
на водача при възникване на ПТП и каква е била разрешената, могъл ли е в
конкретната ситуация да избегне ПТП. Налице на факти, водещи до извода,
че се касае до случайно деяние, по смисъла на чл.14 НК, което изключва
осъществен състав на административно нарушение по чл.6 ЗАНН – деяние,
което е извършено виновно и е основание за ангажиране на адм. наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г.) „В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс“. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това.
Съгласно чл.143 ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт.
При този изход на делото и при заявено от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски, ще следва на основание
чл.63д ЗАНН, във връзка с чл.143 АПК, във вр. с чл.18, ал.4 Наредба №1
/09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, да се присъдят
в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в
минималния размер 300.00 лв., платени по договор за правна помощ.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.63, ал.2,
т.1, във връзка с чл.58д, т.1 ЗАНН Девинският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0252-
000031/14.02.2022г., издадено от Р. Т. Х. началник група в РУ – Девин към
ОД на МВР - Смолян, с което на Д. Г. П., с ЕГН **********, от гр. См. ул. П.
м. № *, на основание чл.179, ал.2, предложение първо ЗДвП, за нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
200.00 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РУ – Девин към ОД на МВР – Смолян да заплати на Д.
Г. П., с ЕГН **********, от гр. См. ул. П. м. № *, представляван от адв. Д.К. -
АК Смолян, служебен адрес гр. См., бул. Б. № *, на основание чл.63д ЗАНН,
във връзка с чл.143 АПК, във вр. с чл.18, ал.4 Наредба №1 /09.07.2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения, сторените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер
6
300.00 лв., платени по договор за правна помощ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Административен съд – Смолян в 14-дневен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
7