Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1451 26.11.2019г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
наказателна колегия
На двадесет и шести септември 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Г. ГРЪНЧЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Г.С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ГРЪНЧЕВ
НАХ дело №3099 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на д-р М.Х.Ч.,
ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв. М.П. – САК срещу наказателно постановление
№НП 27-337/03.05.2019г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр. София, с което за нарушение на чл. 86,ал.1,т.3 от
Закона за здравето във вр.чл.79 от Закона за здравето, на основание чл. 229,ал.1
от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на
300 (триста) лева.
С
жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно постановление, сочи
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на
материалния закон при съставяне на акта за установяване на нарушение и
наказателното постановление. Моли се съда да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок,
предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.
В
съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба от защитника на жалбоподателя – адв. П.,
с която се уведомява съдът, че поради възникнал внезапен неотложен ангажимент
не е възможно да се яви в съдебно заседание. Заявява се становище за даване ход
на делото в нейно отсъствие. Поддържат се аргументите, посочени в жалбата и се
моли за отмяна на наказателното постановление.
Не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган – Изпълнителна агенция „Медицински надзор ” София, чрез процесуалния си
представител, в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда
за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Бургаският
районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание заповед № РД 27-337/09.08.2018 г. на Изпълнителния директор на ИА
„Медицински одит" и във връзка с писмо от Окръжна прокуратура-гр. Бургас с
вх. № МО 05-325/20.07.2018 г. на ИАМО, актосъставителят д-р Г.Х. на длъжност
„Държавен инспектор“ в Изпълнителна агенция „Медицински одит“ извършил в
периода от 13.08.2018 г. до 17.08.2018 г. включително, проверка на „МБАЛ „***“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и адрес на дейността: ***.
Проверката
е извършена по искане от Окръжна прокуратура - Следствен отдел гр. Бургас
относно диагностиката, лечението и смъртта на пациента В. Владимиров Д. на 40
год., починал на 20.03.2018 г. в МБАЛ „***“ ЕООД - гр. Бургас.
В хода на проверката, включително и на място в
Многопрофилна болница за активно лечение „***“ ЕООД е изискана цялата
медицинска и друга документация, касаеща проверявания случай. Проведени са разговори и са представени
писмени становища от медицинските специалисти, имащи отношение към
диагностиката, лечението и смъртта на пациента В. В. Д. в МБАЛ „***“ ЕООД - гр.
Бургас.
В. Д.
е потърсил за първи път медицинска помощ в МБАЛ „***“ ЕООД - гр. Бургас на
16.03.2018 г. около 13:40 часа. Прегледан бил от дежурен лекар - д-р М.Х.Ч., която
на базата на клиничната картина, поставила диагноза „Остър ларингит” и изписала
терапия за домашно лечение, без да назначи допълнителни изследвания.
Прегледът
е отразен в амбулаторен лист за платен преглед № 42 от 16.03.2018 г.
На
18.03.2018 г. около 20:00 часа, В. Д. отново е посетил МБАЛ „***“ ЕООД - гр. Бургас,
където в СПО /Спешно приемно отделение/ е извършен медицински преглед от дежурният
лекар - д-р В. М. - „Лист за преглед на пациент в КДБ/СО“ № 1212/18.03.2018 г..
На основание
клиничният преглед, лабораторните и образните изследвания е поставена диагноза
„Двустранна пневмония“. Изписана е съответна терапия /Сол. глюкозе - 5%. Дексофен
- 1 амп. и.м., Метилпреднизолон - 80 мг - и. в.
В. Д.
е хоспитализиран спешно в Отделение по вътрешни
болести на МБАЛ „***“ ЕООД - гр. Бургас на 19.03.2018 г. в 11:12 ч. с приемна диагноза:
„Двустранна пневмония - неуточнена“ с Направление за хоспитализация (Бл. МЗ- НЗОК
№ 7), издадено от МБАЛ „***“ ЕООД - гр. Бургас. Д. е настанен в отделението с приемна
диагноза: „Двустранна пневмония - неуточнена“. Диагностично - лечебният процес е
отразен в ИЗ /История на заболяването/ № 2780/19.03.2018 г. Назначени са и са извършени
параклинични изследвания резултатите, от които са приложени в ИЗ. Назначена е съответна
терапия. Протичането на заболяването на В. Д. също описано в историята на
заболяването.
На
20.03.2018 г. около 05:00 ч. дежурната медицинска сестра в отделението, при изпълнение
на сутрешните назначения намира В. Д. в безпомощно състояние и с пяна по устните.
Медицинската сестра веднага повикала дежурния лекар в ОАРИЛ - д-р Александър Тодоров,
който в 05:13 часа констатирал смъртта на
пациента В. Д..
На трупа
на починалия В. Д. е извършена патологоанатомична експертиза, резултатите, от която
са описани в Аутопсионен протокол № 9 / 20.03.2018 г. Патологоанатомичната диагноза
в протокола е: „Мозъчен оток. Тежък кръвен застой в мозъчните обвивки и във вътрешните
органи. ХОББ. Хроничен бронхит със сквамозна метаплазия на бронхиална мукоза, емфизематозни
участъци. Насложена бронхопневмония двустранно с дегенеративно - хеморагичен характер
и смесеноклетъчен възпалителен инфилтрат в интерстициум и в алвеоларни пространства;
участъци с преобладаване на белодробен оток.
Остра
бъбречна недостатъчност от хипоксемичен тип - некроза на проксималните тубулни епителни“.
В хода
на проверката държавният инспектор д-р Г.Х., установил, че д-р М.Х.Ч., в качеството й на дежурен лекар в
СО на МБАЛ „***“ ЕООД - гр. Бургас, извършила на 16.03.2018г. медицински преглед
на пациента В. В. Д. не е назначила допълнителни изследвания, в т. ч. - образни
такива, за пълно и точно определяне на диагнозата, респ - евентуална хоспитализация
за клинично лечение на болния. Д-р М. Ч. не е изпълнила диагностично - лечебният
процес в пълен обем и достатъчно качество. Квалифицирал поведението на д-р Ч.
като нарушение на разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето във
връзка с чл. 79 от Закона за здравето.
Предвид
установените факти, актосъставителят д-р Г.Х. съставил срещу д-р М.Х.Ч. акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № А 27-337/07.11.2018 г. В
акта, като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона
за здравето, съгласно който „Като пациент всеки има право на: 3. достъпна и
качествена здравна помощ”, в частта „качествена“, във връзка с чл. 79 от Закона
за здравето, съгласно който „Медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи
и технологии“.
В
акта актосъставителят д-р Х. е обосновал заключението си като е посочил, че качество
на медицинската помощ е предоставяне на всеки пациент на достатъчно видове диагностични
и терапевтични дейности, които да осигурят най-добър резултат по отношение на здравето,
съобразен с актуалното състояние на медицинската наука, при най-добра цена за същия
резултат, при минимален ятрогенен (в следствие на медицинско или хирургическо лечение)
риск и достигане на най-голямо удовлетворение по отношение на процедури, резултати
и хуманно отношение. Приел, че не са били решени основните диагностични и терапевтични
проблеми на проверявания случай, а именно - поставяне на коректна клинична диагноза
- „Двустранна бронхопневмония“ (или изключване на такава) с последващо привеждане
на болния в съответното отделение, което е било адекватното клинично поведение.
Актосъставителят
посочил, че диагностичните действия при болестно състояние „Бронхопневмония“, от
каквото е страдал пациента В. В. Д., са описани в специализираната медицинска литература,
в т.ч. ПУЛСС - Практически увод в лечението на спешни състояния - наръчник от протоколи
за клинично поведение в спешната медицина, издадено от Министерство на здравеопазването,
издание 2012 г. (стр. 207 - 208). В този наръчник е описан алгоритъм на поведение, като изрично е упоменато,
че: 1) някои видове пневмонии (например интерстициални) се характеризират с бедна
аускултаторна находка (т.е. - ако при медицинския преглед се приложи като единствено
диагностично изследване само конвенционално преслушване на гръдния кош със слушалки,
при тези видове пневмонии резултатът от такова изследване ще бъде негативен); и
2) диагнозата на пневмонията се базира, освен на клиничната картина, и на рентгенографското
изследване на белите дробове. Уточнява се, че за спомагане на диагностиката пневмонията
се използват и други тестове, каквито представляват ПКК (пълната кръвна картина),
ПО (пулсооксиметрията), а при някои пациенти - и КГА (кръвногазовият анализ).
В
заключение актосъставителят е посочил, че тези диагностични мерки не са били предприети
в случая с лечението на пациента В. В. Д..
Актът
за установяване на административното нарушение е съставен в отсъствието на
жалбоподателя и е връчен в последствие лично на д-р М.Х.Ч..
Въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение,
впоследствие е издадено обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление на изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „Медицински
одит” София, с което за нарушение на чл. 86,ал.1,т.3 от Закона за здравето във
вр.чл.79 от Закона за здравето, на основание чл. 229,ал.1 от Закона за здравето
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева, при
фактическо описание на нарушението идентично с това в акта.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните
показания на актосъставителят д-р Г.Х., както и от приложените по делото
писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи.
Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето: „Като пациент
всеки има право на: 3. достъпна и качествена здравна помощ”, а съгласно чл. 79
от Закона за здравето: „Медицинската помощ в Република България се осъществява
чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и
технологии“.
Съдът намира, че жалбоподателят д-р Ч. е нарушила разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона
за здравето във връзка с чл.
79 от Закона за здравето. Споделят се изцяло изводите на актосъставителя и
административнонаказващият орган, за това, че не е оказана качествена медицинска
помощ, защото на пациента В. В. Д. не са извършени необходимите допълнителни
изследвания, за да бъде поставена точна диагноза и евентуално предприемане на
болнично лечение с цел възстановяване на здравословното му състояние.
Необходимите диагностични и терапевтични дейности са описани в „Практически
увод в лечението на спешни състояния - наръчник от протоколи за клинично
поведение в спешната медицина“, издадено от Министерство на здравеопазването,
издание 2012 г. (стр. 207 - 208), с които жалбоподателят –д-р Ч. не се
съобразила, с което е допуснала нарушение
на нормата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето във връзка с
чл. 79 от Закона за здравето, заради което следва да понесе съответната санкция.
Административнонаказателната
разпоредба на чл.229, ал.1 от Закона за здравето предвижда отговорност за физическо лице, което наруши разпоредбите
на Закона за здравето или нормативните актове по прилагането му извън случаите по
чл. 209 - 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., поради което деянието
правилно е квалифицирано по посочения текст.
Административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 300 лв. като санкцията е под средния размер. Съдът
счита, че наложеното наказание съответства на извършеното нарушение, на
личността на дееца и отговаря на целите на закона.
Съдът
не споделя възраженията в жалбата за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Мястото на нарушението е посочено и в АУАН и в НП, като
адреса на дейност на лечебното заведение, където е извършена и проверката - ***.
Правото
на защита на жалбоподателя да узнае всички факти и обстоятелства, които се отнасят
до административно наказателната му отговорност не е ограничена от наказателното
постановление, тъй като то няма обвинителна функция. Наказателното постановление
е акт на орган, който има функциите на първа инстанция в административнонаказателния
процес. Административнонаказващият орган не обвинява, а решава въпроса за вината
и отговорността на нарушителя, съобразявайки се с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.
Обвинителната функция в процеса е предоставена на длъжностни лица, оправомощени
да съставят актове за установяване на административни
нарушения. Актът обвинява лицето в извършването на административно нарушение и той
трябва да съдържа всички факти и обстоятелства, касаещи административнонаказателната
отговорност на нарушителя. В конкретния случай актът за установяване на административно
нарушение е съставен според всички изисквания на чл.42 от ЗАНН и жалбоподателят
е бил уведомен за обстоятелствата, които се отнасят до административнонаказателната
му отговорност. В акта са описани съставомерните признаци на административното нарушение.
Отразено е мястото и времето на извършване на нарушението. Следователно не е допуснато
съществено процесуално нарушение водещо, до ограничаване правото на защита на жалбоподателят,
тъй като той е бил уведомен от контролният орган за всички съставомерни факти, касаещи
административнонаказателната му отговорност.
Наказателното
постановление е акт на първа инстанция в административнонаказателното производство
и съдът счита, че не е задължително абсолютно съвпадение между квалификацията в
административния акт и в наказателното постановление. Още повече, че чл.53, ал.2
от ЗАНН задължава административнонаказващият орган да издаде наказателно постановление,
дори когато е допусната нередовност в акта стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния
случай тези обстоятелства са категорично установени и правилно административнонаказващият
орган е издал наказателно.
Относно
приложението на чл.28 от ЗАНН, Съдът счита същото за неоснователно, тъй като се
касае за обществени отношения, свързани с правата на пациентите, които с оглед
значимостта им за обществото и тяхната чувствителност не може да бъде прието,
че засягането им е незначително.
Обобщавайки
гореизложените съображения съдът прие, че съставения на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие наказателно
постановление са законосъобразни.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №НП 27-337/03.05.2019г.,
издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
гр. София, с което на д-р М.Х.Ч. с ЕГН: **********, адрес: *** за нарушение на
чл. 86, ал.1, т.3 от Закона за здравето във вр.чл.79 от Закона за здравето, на
основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 (триста) лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас, в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: / Г. Грънчев /
Вярно
с оригинала: Д.М.