Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 20.09.2018
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и девети август,
През две хиляди и осемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО С.
При секретаря: КАТЯ Х.
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
584 по описа на Районен съд-Тетевен за
2018 година,със страни:
Ищец: М.О.С. ***,
Ответник: А.С.С. ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е с предмет иск за развод,с основание чл.49,ал.1 от СК.
Ищцата твърди,че с ответника имат сключен граждански брак от 02.11.2014 година,като няколко месеца преди сключването му заживели на семейни начала,семейното им жилище било в дома на родителите на ответника.По време на брака се родило детето им М.АС.,родено на *** ***.След раждането на детето се преместили при родителите на ищцата. Няколко месеца след като се преместили при родителите на ищцата ответникът започнал да става раздразнителен,избухлив и агресивен,както към ищцата,така и към нейните близки ,без никаква причина,дори и да не е употребил алкохол.Започнали скандали,като ответникът си позволявал да я удря,без да се притеснява,че родителите и са в къщи и могат да чуят.Изблиците му на агресия били многократни,а скандалите безброй.Ищцата описва случаи през месец февруари 2015 година,месец януари 2016 година.Излага,че отделно от описаните прояви на агресия,след сключването на брака ответникът демонстрирал прояви на ревност,изразяващи се в постоянни искания да му обяснява защо я гледат мъже,защо тя ги гледа,измислял си някакви несъществуващи отношения с тях,била длъжна да обяснява с кого разговаря по телефона и защо,изразявал съмнения за всяко действие на ищцата.Винаги когато били на заведение двамата заедно,срещата им е завършвала със скандали и физически тормоз.
През пролетта на 2017 година ответникът заминал за Франция заедно с баща и,за да работи като сезонен работник.Всяка вечер и звънял и отправял закани,които е съхранила в личния и телефон.Налагал и психически тормоз,обиждал я постоянно ,и твърдял,че има връзка с кого ли не,с приятели,с познати-непознати.Ищцата му затваряла телефона,но той продължавал да изпраща заплашителни съобщения.Преди да замине за Франция работел за „Б.“-ООД-Ботевград.Винаги когато се прибирал си лягал да почива или ремонтирал колата без причина.Не се интересувал от битовите нужди на семейството,като ищцата с получените детски и родителите и плащала всичко и осигурявала нормални условия за отглеждане на детето им.
Поради посоченото от началото на месец август 2017 година с ответника са във фактическа раздяла,тъй като поведението му станало нетърпимо,като през целия месец юли ищцата не смеела да влиза в семейната им спалня,за да не прави скандали и да не удря,оставала до късно в стаята на брат и и чак след като заспи ответникът отивала в спалнята,където спяло и детето им.След като ответникът прекрачил всякакви граници и направи опит да удря майка и,в началото на месец август 2017 година баща и го помолил незабавно да напусне семейното жилище и той се прибрал в бащиния си дом,а ищцата останала с детето при родителите си където продължава да живее.
През целия период след раждането на детето им ответникът не е предоставял финансови средства за издръжка на детето им,не е полагал лични грижи за него,единствено се споразумели да заплаща месечна такса за детската градина,през един месец в размер на 40 лева.
Твърди,че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,единствено по вина на ответника.Твърдо е решена да се разведат ,тъй като бракът им съществува формално.
Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати бракът им,като дълбоко и непоправимо разстроен,по вина на ответника.Моли родителските права върху детето М.АС. да се предоставят на ищцата,като се определи местоживеенето на детето при нея,да бъде определена месечна издръжка за детето в размер на 145 лева,дължима от ответника от 01.08.2017 година,както и посочен фиксиран режим на лични контакти между бащата и детето.Ползването на семейното жилище да се предостави на ищцата,след прекратяване на брака желае да носи предбрачното ски фамилно име-А.,като не претендира да и бъде плащана издръжка от ответника.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.В приложена писмена защита доразвива съображенията си по съществото на спора.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника,в който същият заявява,че
не държи на брака си с ищцата.Въпреки раздялата им от месец август 2017 година
не се е дезинтересирал от нуждите на съпругата и и детето им.Ежемесечно е
поддържал контакти с детето и е закупувал необходимото,като е оставял и пари,заплащал е таксата за детската
градина.Преди да се разделят е закупил и дървата за предходния зимен сезон,като
ги е нарязал до половина.Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба
като причини и поведение от негова страна да се разделят ,не отговаря на истината.По
характер е сговорчив и съобразителен.След сложилите се отношения и сега като се замисли се чувства използван и
като банкомат от ищцата.Желае да се споразумеят и да изчистят всички отношения
помежду си.Изразява и предлага в отговора конкретни параметри за сключване на
споразумение с ищцата.Излага,че отношенията с ищцата са формирани преди десет
години,като шест години са били приятели и четири години са живели като
съпрузи.През тези години ищцата следвала
висше образование,получила диплома,заплащал е семестрите,разходи по път,престой
в града,осигуровки ,за да може да ползва майчинство.През времето на
фактическата раздяла многократно е правил опити да се съберат,но тя била
категорична ,че не желае това.Желае преобразуване на производството в такова по
взаимно съгласие.
Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
От Дирекция „Социално
подпомагане“-Луковит е депозиран социален доклад,в който е обективирано
становище,че отношенията между съпрузите са влошени поради ревност и агресия от
страна на съпруга.В интерес на детето на страните е,упражняването на
родителските права да се поверят на майката ,а на бащата да бъде определено
изплащане на месечна издръжка и режим на лични контакти в съответствие с
практиката на съда.
От приложените по делото писмени доказателства,обясненията на ищцата,дадени
по реда на чл.176 от ГПК,показанията на свидетелите Ж.К.И.,К.Р.К.,К.А.А.,И.М. С.,съдът приема за
безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Страните по делото са съпрузи,като са сключили граждански брак с Акт №ххх на Кметство село Г.,Лов.обл.
От приложеното удостоверение за раждане №ххх,издадено от Община-Тетевен се установява,че съпрузите са родители на малолетното дете М.АС.,родено на *** година.
От приложено удостоверение за настоящ адрес на детето е видно,че същото е с регистриран такъв в село Г.,Лов.обл.,ул.“ххх.Ищцата работи в ДСП-Тетевен и получава средно месечно брутно възнаграждение в размер на 600 лева,а ответникът в „К.“-ЕООД-София и получава брутно трудово възнаграждение в размер около 715 лева,като е назначен на работа в дружеството на 05.04.2018 година.
Като семейство съпрузите живели първоначално и за кратък период в жилище на родителите на ответника,а след това се преместили да живеят в жилище на родителите на ищцата.В последното след раждането си живее и детето на съпрузите,като от социалния доклад се установява,че същото задоволява нуждите на живущите в него,в т.ч. и на детето на страните,стаята,на детето и ищцата е обзаведена с всички вещи,от които тя и детето имат нужда.От месец август 2017 година съпрузите са разделени,като ответникът живее в жилището на родителите си,което е в процес на ремонт.
Ангажираните от ищцата свидетели излагат конкретни данни за прояви на агресивно поведение от страна на ответникът към ищцата,за упражнено от същия физическо насилие на публично място.Майката на ищцата-св.Ж.И. твърди,че ответникът ревнувал дъщеря и без повод,като проблемите да се разделят са „ревност и побоища“.
Майката на ответника-свидетелката И.М. в показанията си оспорва изложеното в исковата молба-че ответникът не се е грижел за детето си,като твърди,че докато съпрузите са живели в нейния дом „кавги“ не са имали.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-горе съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.
От процесуалното поведение както на ищцата по този иск,така и от поведението на ответникът по иска/а и от показанията на свидетелите/,съдът прави извода,че в конкретния случай е налице нежелание на страните да поддържат такава връзка,което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.
Настоящият решаващ състав приема,че еднозначно и категорично заявеното и поддържано нежелание на ищцата да запази брачния съюз,както и изразеното от друга страна становище от ответника за това,че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и не заявено желание за даване на възможност за полагане на усилия за неговото заздравяване, изключват абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между съпрузите.В процеса не се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на съпрузите към брака,което мотивира съдът да приеме,че бракът между тях е дълбоко и непоправимо разстроен.Този брак понастоящем съществува само формално,не е в интерес нито на съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде прекратен.
В исковата молба ищцата изрично е поискала прекратяване на брака ,като дълбоко и непоправимо разстроен,по вина на ответника,поради и което съдът приема,че е сезиран с искане по чл.49,ал.3 от СК.
Свидетелите,които са ангажирани от ищцата,установяват данни за упражняван физически и психически тормоз от ответника на ищцата,злепоставянето и на публично място,докато майката на ответника не излага в показанията си конкретни данни за брачни провинения на ищцата/съпругата/.Цитираните гласни доказателства мотивират съда да приема,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачното отношение има съпруга-ответникът С..
По отношение на родителските права върху децата на страните:
Предимство по този въпрос би имало общото съгласие на съпрузите, изхождайки от житейската презумпция, че родителите знаят най-добре по какъв начин да се организират след раздялата, така че отглеждането и възпитанието на децата да бъде в техен интерес, но при липсата на съгласие и разбирателство между двамата, се налага съдът да разреши този въпрос.
Във връзка с преценката, която съдът следва да извърши по въпроса кой е по подходящият родител, за да постанови родителските права да се упражняват от него, е налице практика на ВС за критериите, които са от значение за решаването му – ППВС № 4/6.12.1962 г., ППВС № 1/12.11.1974 г. Съдът следва да прецени всички обстоятелства, които в своята съвкупност се обозначават като интерес на детето. Изброяването на тези обстоятелства в чл.59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки случай е конкретен и комплексен. От значение са не отделните критерии взети сами по себе си, а съвкупността от обстоятелства, която съдът преценява само с оглед интереса на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение за понятието „интерес на детето”, но от тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 във вр. с чл.124,125 и др. от СК може да се заключи, че интересът на детето се свежда в крайна сметка до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като самостоятелна и отговорна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Тъй като се касае за интерес на една отделно взета личност,той винаги е нещо конкретно и е резултат от съобразяването на конкретни обстоятелства, във връзка с неговото правилно развитие.
При анализа на възприетата фактическа обстановка,като се вземат предвид всички значими фактори -субективните - от една страна: възрастта и пола на детето, обичайният му начин на живот, средата, в която то се е адаптирало, отношението му към всеки от родителите,от друга страна характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полагат в необходимия обем лични и непосредствени грижи към детето, да проведат адекватни и последователни методи за възпитание, възможностите да им осигурят спокойна и нормална домашна обстановка и средства за издръжка, както и обективните фактори-перспективите на детето за добро образование и възможности за развитие,за контролирани социални контакти и приспособяване в позната среда,за изграждане на устойчиви навици и поведение в сигурна битова обстановка, и душевния им комфорт и не на последно място разрешението на въпроса за вината за разстройството на брака, съдът счита, че интересът на детето на съпрузите налага упражняването на родителските права, в този момент, да се предоставят на майката.В същия смисъл е и социалния доклад,както и бащата не възразява въпросът да бъде разрешен от съда по този начин.
По въпроса за местоживеенето на детето:
И двете страни разполагат с добри битови условия, работят и получават сходни доходи,имат възможност за помощ от техни роднини. Така, при съпоставяне на двете съвкупности от обстоятелства в полза на всеки родител, съдът намира, че предвид изложените съображения, превес има този родител, който в по-голяма пълнота може да осигури едновременно и физическия и душевния комфорт на детето в оптимално съотношение, и в случая това е майката,на която се възлагат от съда родителските права с настоящето решение.
По отношение въпроса за личните отношения между детето и бащата:
Както се приема в трайната съдебна практика/ППВС №1/1974г и в редица решения на ВКС/при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения между детето и родителя,на когото то не е предоставено,съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес,като се изхожда от съображения за целесъобразност,с оглед интересите на детето и на родителите.Основната цел е да се организират родителските функции по начин,който най-пълно отговаря на интересите на детето.Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.По тази причина,по принцип мерките за лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между родителя и детето,при положение,че не се налага ограничаване или лишаване от родителски права.При конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на всеки отделен случай.В закона не са определени мерките относно личните отношения между родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права и децата.Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата.Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ период,ограничен отнапред само до навършване на пълнолетие на детето,те може да бъдат определени и по конкретни периоди,съобразени с опитните правила,с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на децата.При неефективност на определените мерки законът дава възможност на всеки родители да иска изменението им или определянето на нови.По принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето - с оглед спецификите на конкретния случай. Основната цел на уредбата за определяне на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, е гарантираната защита на интереса на малолетните и непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя, който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител да изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на формирането на личността му. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
Настоящият състав намира, че определянето на един по-разширен режим на лични отношения между детето и бащата, ще способства той да бъде не само номинален, но и реален носител на родителски права спрямо детето си. През тези периоди от време той, като родител,ще изпълнява родителските си задължения по отглеждане, респ. възпитание и упражняване на надзор спрямо детето. При положението, в което страните не могат сами да решат кое е най -добро за собствените им дете,съдът следва да разреши този въпрос чрез Мално допустимо сближаване на позициите на страните. Целта на разширеният режим на лични отношения е другият родител да не остане настрана от истинските проблемите на детето,а реално да участва в упражняването на родителските правомощия-да участва във вземането на важни решения за личността, здравето и имуществото на детето.
Относно интензитета на личните отношения, съдът намира, че възрастта на детето на страните позволява на този етап да бъдат определени лични контакти между него и бащата,както следва:
-Всяка първа и трета неделя от месеца,за периода от 09,00 часа до 18,00 часа;
-В продължение на 1/един/ месец през лятото по време,несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката;
-През половината от Коледните и Новогодишни почивни дни,като бащата да
взима детето от дома на майката и след това да го връща в този дом.
Съдът намира,че в разглеждания случай и при липсата на данни за
поведение на бащата,отразяващо се по негативен начин върху развитието и
възпитанието на детето,поддържането на
лични отношения по определения графичен режим/сравнително разширен в сравнение
с обичайно определяния режим на лични контакти/ е жизнено необходимо както за
бащата,така и за детето,с оглед създаване на възможност чрез общуване
последното, да развиват чувства на обич,привързаност и доверие,което ще
съдейства за правилното развитие на детето ,спокойствие и самочувствие.
По отношение на дължимата издръжка от бащата,на който не се възлагат родителските права върху детето,за в бъдеще-след момента на предявяване на иска за развод:
Съдът, съобразявайки се с възрастта на детето
и данните за материалните възможности на неговите родители, намира, че за месечната
издръжка на детето М е необходим общ размер на парични средства от 200 лева
месечно,от които бащата следва да заплаща 130 лева,като останалата част от
издръжката следва да бъде поета от майката, която ще полага и всички останали
грижи по отглеждането и възпитанието на детето.Така определения размер на
издръжката е адекватен на нуждите на детето, предвид възрастта му от една
страна, а от друга икономическата обстановка в страната,както и съдът приема,че
с оглед трудовата ангажираност на бащата,същият има възможност да осигурява
издръжка за детето си в посочения по-горе размер.За разликата до сумата от 145
лева искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По отношение на и.дръжката за минало време-за периода от 01.08.2017г до 06.07.2018 година:
Съдът приема,че ответникът дължи издръжка и за минало време в горния размер от 130.00 лева месечно или около размера на минимално установената издръжка за страната,определена в общ размер на сумата от 1456 лева.От тази сума следва да бъде приспадната сумата,която ищцата признава ,че е получила от ответника,след раздялата им,като издръжка за детето,която е в размер на 580 лева,като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 902.00 лева,представляваща дължима издръжка за периода от 01.08.2017г до 06.07.2018г за детето М.АС..За разликата до сумата от 145 лева месечна издръжка за минал период,искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
Съдът е сезиран и с иск за предоставяне ползването на семейното жилище на съпрузите,като съобразно разрешаването на въпроса за упражняването на родителските права,ползването на семейното жилище следва да се предостави на жената/съпругата/,при когото ще живее детето на страните.
По отношение на иска за фамилното име на съпругата:
Съгласно чл.53 от СК и съдебната практика/в.ж. Решение №245 от 17.05.2012г на ВКС по гр.д. №1058/2011г,ІV г.о./ако съпругът,приел името на другия съпруг при сключване на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,той запазва брачното си фамилно име.По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР,но само по инициатива на съпруга,който е запазил брачното си фамилно име/в.ж.Коментар на новия СК-ИК „Труд и право”,София 2009г.,пф.Цанка Цанова,пф.Методи Марков,доц.Анна Станева,ст.н.с. д-р Велина Тодорова/.
В настоящия случай обаче съпругата,която е приела фамилното име на съпруга си след сключване на брака,желае да възстанови предбрачната си фамилия- А., поради и което следва да бъде постановено след разтрогване на брака съпругата да възстанови това си фамилно име.
При този изход на делото и съгласно чл.329,ал.1,изр.първо от ГПК,ответникът следва да заплати на ищцата сторените разноски в производството,възлизащи на сумата от 440.00 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между А.С.С.,ЕГН:********** *** М.О.С.,ЕГН:********** ***,сключен с Акт № ххххгодина на Кметство село Градежница,Лов.обл.като дълбоко и непоправимо разстроен и на основание чл.49,ал.1 от СК.
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът.
СЛЕД прекратяване на брака
съпругата да носи предбрачното си фамилно име-А.
ОПРЕДЕЛЯ детето М.АС.,ЕГН:**********,да живее при майката М.О. ***.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето М.АС.,ЕГН:**********,на майката М.О. ***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата А.С.С.,ЕГН:********** *** детето М.АС.,ЕГН:**********,както следва:
-Всяка първа и трета неделя от месеца,за периода от 09,00 часа до 18,00 часа;
-В продължение на 1/един/ месец през лятото по време,несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката;
-През половината от Коледните и Новогодишни почивни дни,като бащата да
взима детето от дома на майката и след това да го връща в този дом.
ОСЪЖДА А.С.С.,ЕГН:********** ***,да заплаща на М.О. ***,като майка и законна представителка на малолетното дете М.АС.,ЕГН:**********,ежемесечна издръжка за детето в размер на 130.00/сто и тридесет/лева,начиная от 06.07.2018г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,едно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,а за разликата до сумата от 145 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.С.С.,ЕГН:********** ***,да заплати на М.О. ***,сумата от 902.00/деветстотин и два/лева,представляваща дължима месечна издръжка на детето М.АС.,ЕГН:********** за периода от 01.08.2017г до 06.07.2018г,в размер на 130.00 лева месечно,а за разликата до претендирания размер на издръжката за минало време-до сумата от 145 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище на
съпрузите, представляващо двуетажна къща,находяща
се в село Г.,Лов.обл.,на административен адрес- ул.“хххх,на жената М.О. А.
ОСЪЖДА А.С.С.,ЕГН:**********
***,да заплати на М.О. ***,сумата от 440.00/четиристотин и четиридесет/лева,представляващи
сторени разноски в производството.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението,в частта на присъдената издръжка за детето
М.АС..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на Община-Тетевен-Кметство село Градежница,Лов.обл.,на Служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“-град Ловеч и на Бюро „Съдимост“ при Районен съд-Тетевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: