Р Е Ш
Е Н И Е - 172
Гр.С.14.09.2021
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в
открито съдебно заседание ,проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и
двадесета година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Г. ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1206/2019
год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
„Агенция за събиране на вземания” ООД,със седалище и
адрес на управление –гр.С.,бул.”Д-р Петър Дертлиев” №
25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4, чрез пълномощника си юрисконсулт Е.Р., е
предявило срещу К.С.С. *** искове за признаване за
установено по отношение на нея ,че дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 713,75 лева главница, представляваща неизплатено
задължение по договор за паричен заем № 2422619, сключен на 10.11.2015
год.,85,51 лева договорна лихва ,за периода от 07.06.2016 год. до 04.11.2016
год., 829,18 лева ,представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение ,за периода от 07.06.2016 год. до 04.11.2016 год., 215,77 лева
,представляваща обезщетение за забава ,за периода от 08.06.2016 год. до датата
на подаване на заявлението в съда 02.07.2019 год., ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от 03.07.2019 год. до окончателното изплащане на
вземането.Претендира направените по делото разноски в заповедното и настоящото
производство.
Твърди се в исковата молба ,че процесните вземания се основават на договор за паричен заем
№ 2422619,сключен на 10.11.2015 год. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодатели ответника К.С.С. като заемател.По силата на
този договор заемателят се е задължил да предостави
на ответника паричен заем в размер на 1 300 лева ,а последният се е
задължил да върне тази сума ,ведно с договорна лихва в размер на 298,52 лева
,или общо 1 598,52 лева ,на 12 равни месечни погасителни вноски ,всяка в
размер на 133.21 лева.С този договор ответникът също така се е задължил в 3-дневен
срок от усвояване на сумата по заема да предостави на заемодателя ,едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора.За
неизпълнение на това задължение в договора била уговорена неустойка и на
ответника е начислена такава за неизпълнение в размер на 1 741,92 лева
,която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни
вноски ,всяка в размер на 145,16 лева ,платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем.Начислената неустойка е с конкретно
определен размер в договора за заем ,като не е начислена в процентно
съотношение.Така погасителната вноска ,която следва да заплати ответника е в
общ размер на 278,37 лева.Наред с това се твърди в исковата молба ,че в
договора било уговорено ,че съгласно тарифа на заемодателя, при забава на
плащанията на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни ,се начисляват
разходи за събиране ,представляващи такси и разноски за напомнителни
писма ,електронни съобщения ,телефонни разговори и посещения на адрес в размер
на по 9 лева за всеки 30 дневен период , до максимален размер от 45 лева.
Сочи се ,че в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на ответника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва ,за периода от 08.06.2016 год. до подаване
на заявлението в съда/02.07.2019 г./.Общият размер на начислената лихва е
215,77 лева, който е съвкупност от лихвите за забава ,изчислени за всяка
отделна падежирала ,неплатена погасителна вноска
,включваща главница и договорна лихва.
Ищецът сочи ,че ответникът не е
заплатил изцяло дължимия заем по сключения договор за паричен заем от
10.11.2015 год.Сумата ,която е погасена до настоящия момент е в размер на
1 757.00 лева ,с която са погасени както следва:неустойка за неизпълнение
в размер на 912,74 лева, такса разходи 45.00 лева ,договорна лихва в размер на
213,01 лева , главница в размер на 586,25 лева.
Между заемодателя „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ищеца е бил сключен рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010 год., въз
основа на който 01.04.2017 год. е било подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
прехвърлило на ищеца всички вземания по договора с ответника ,ведно с техните привилегии,обезпечения
и принадлежности.
След като придобил вземанията ищецът
подал за тях заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ,по
което е било образувано г.гр.д.№ 652/2019 год. по описа на РС-С..Съдът издал
заповед за изпълнение ,която била връчена на ответника –длъжник в заповедното
производство при условията на чл.47,ал.5 от ГПК ,поради което и на основание
чл.415,ал.1,т.2 от ГПК на заявителя –настоящ ищец са дадени указания за
възможността да предяви иск за установяване на вземанията си .Тези
обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от предявяване на установителни искове с предмет-заявените в заповедното
производство вземания.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Л.Г. –назначена за особен представител на ответника на
основание чл.47,ал.4 от ГПК ,е представила отговор на исковата молба ,с който е
оспорила исковете по основание и размер и е заявила становище за тяхната
неоснователност.Това становище е обосновано с подробно развити съображения в
отговора на исковата молба ,че до предявяване на исковете ответникът не е бил
надлежно уведомен за извършената цесия,поради което същата не е породила
действие спрямо него и ищецът не се явявал материално легитимиран кредитор по процесните вземания.
В с.з. не се явява представител на
ищеца. В писмено становище, постъпило на 13.10.2020 год. ,преди даване хода на
делото в открито съдебно заседание юрисконсулт Д.Г.–пълномощник на ищеца
заявява ,че поддържа исковете и изразява
становище за неоснователност на съображенията ,изложени в отговора на исковата
молба.
Адв.Г.
–особен представител на ответницата оспорва иска по изложените в отговора на
исковата молба съображения.
Съдът ,след като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК ,вр.чл.79,ал.1,чл.86,ал.1
и чл.92 ,ал.1 от ЗЗД.Исковете са допустими с оглед установените от приложеното
ч.гр.д.№ 652/2019 год. по описа на РС-С.обстоятелства ,че издадената в
заповедното производство заповед за изпълнение е приложена като връчена на
длъжника –настоящ ответник при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което на
основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК на зяавителя-настоящ
ищец е указана възможността да предяви установителни
искове за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от
съобщението и този срок е спазен.
Исковете са основателни.
Между „Изи Асет Мендижмънт“ АД –гр.С. и К.С.С. е възникнало валидно облигационно отношение ,въз основа
на сключен между тях на 10.11.2015 год. договор за паричен заем №
2422619.Страните са се съгласили ,че по силата на този договор заемодателят „Ици Асет Мениджмънт“ АД предава в
собственост на ответника заемната сума 1300 лева ,като ответницата се е
задължила да върне тази сума ,ведно с договорна лихва в размер на 298,52 лева
,или общо 1 598,52 лева ,на 12 равни месечни погасителни вноски ,всяка в
размер на 133.21 лева, платими на конкретно посочени в договора дати от
10.12.2015 год. до 04.11.2016 год.Не е спорно по делото ,а и се установява от
съдържанието на чл.3 от договора ,който му придава характер на разписка за
получаване на заемната сума ,както и от заключението на вещото лице по
извършената съдебно-счетоводна експертиза ,че ответницата е получила
уговорената заемна сума от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“.„ АД.
Съгласно чл.4 /1/ от договора
ответницата се е задължила в срок от 3 дни ,считано от датата на сключване на
договора ,да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/
поръчителство от две физически лица ,всяко от които да отговаря на посочените в
договора условия или 2/Банкова гаранция
с бенефициер –заемателя за
обща сума на главницата и договорната лихва ,със срок на валидност 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията
по настоящия договор.
В чл.4/2/ от договора страните са
уговорили ,че при неизпълнение в срок на задължението на заемателя
за предоставяне на обезпечение ,той дължи на заемодателя неустойка в размер на
1 741,92 лева ,платима разсрочено ,заедно с всяка от погасителните вноски
,като към размера на всяка от тях се добавя сумата 145,16 лева , т.е. размерът
на всяка вноска става 278,37 лева .
По възраженията на ответника за недействителност
на неустоечната клауза поради противоречие с добрите
нрави ,съдът намира ,че тя е действителна.
При положение ,че присъщ за неустойката
е предварително определен в договора размер на вредите от неизпълнение на
конкретно договорно задължение ,без да е необходимо те да се доказват ,е
допустимо отнапред да се уговори и начин за разсроченото й плащане в случай на
такова неизпълнение.От уговорка за разсрочено плащане на неустойката не може да
се направи извод ,че страните отнапред са приели ,че задължението ,чието
неизпълнение е скрепено с неустоечна клауза ,няма да
бъде изпълнено и че поради това в действителност с тази клауза се уговаря
размер на годишната договорна лихва ,който да води до значително надвишаване на
максимално допустимия съгласно разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК годишен
процент на разходите по кредита при заобикаляне на тази разпоредба.
Уговорената в договора чл.4/2/
договорна неустойка е за неизпълнение на конкретно договорно задължение на
ответницата .Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.19,ал.3,т.1 от ЗПК тя не се
включва в годишния процент на разходите по кредита и нейният размер не води до
увеличаване на ГПР над максимално допустимия праг по чл.19,ал.4 от ЗКП,което
съгласно чл.19,ал.5 от ЗКП да обуславя нищожност на тази уговорка за неустойка.
Неустоечната
клауза от договора не е и неравноправна по смисъла на чл.145,ал.2,т.5 от ЗЗП.Както
се установи на 10.11.2015 год. ответницата е пискала да й бъде предоставена в
заем сума над размера на месечния доход,който тя е декларирала,че получава ,но
не е представила никакви доказателства за него ,като заема в този размер й е
предоставен веднага , още същия ден срещу лична карта .Ответницата не е
изпълнила задължението да обезпечи паричните си задължения с едно от обезпеченията ,визирани в договора и така заемът е станал
напълно необезпечен.Вредите за заемателя от
неизпълнение на задължението на ответника по договора за предоставяне на
обезпечение са реални и непосредствени, тъй като същият не може да удовлетвори
вземанията си за главница и договорна лихва по общ непогасен размер 1844,21
лева.По тези съображения съдът намира ,че неустойката по чл.4/2 от договора за
паричен заем не противоречи на изискването за добросъвестност ,нито води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните ,тъй като
уравновесява пълната необезпеченост на заем ,отпуснат веднага на физическо лице
и поискан от него размер без никакви доказателства за неговата
кредитоспособност.
От горното следва ,че за ответника
валидно е възникнало договорно задължение за заплаща на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД месечни
погасителни вноски ,всяка в размер на 278,37 лева ,в който са включени части от
главницата ,от договорната лихва и от неустойката по договора .
Видно от приетото по делото и неоспорено
от страните заключение на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна
експертиза,общият размер на задълженията на ответницата за главница-713,75 лева
,договорна лихва – 85,51 лева и неустойка -829,18 по договора за паричен заем е
1628,44 лева.За периода 10.11.2015 год. до 06.09.2016 год. ответницата е
заплатила общо сумата в размер на 1 712.00 лева .След датата 06.09.2016
год. ответницата не е извършвала никакви плащания в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по
сключения между тях договор за паричен заем. Обезщетението за забавено плащане
на главницата е в размер на 252,40 лева ,за периода от 08.06.2016 год. до
02.12.2019 год.
Ищецът
се легитимира като носител на тези вземания въз основа на придобиването им от „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата
на подписано между тях на 01.04.2017 год. приложение № 1 към сключения между
тях на 16.11.2010 год. рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/.
Видно от представеното пълномощно с исковата молба цедентът е упълномощил цесионера
да уведоми от негово име всички длъжници по
договорите за кредити ,вземанията по които са прехвърлени с договора за
цесия,за извършената продажба на вземанията.В качеството си на пълномощник на цедента ,ищецът е изготвил уведомително писмо, адресирано
до ответника ,в което изрично е отразено ,че кредитодателят
е прехвърлил на ищеца вземането си по процесния
договор за кредит.За извършената цесия, до длъжника и ответник по делото К.С.С. е изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2422619
от 04.04.2017 год., изпратено чрез Български пощи по
постоянния адрес на длъжника .Видно от известието за доставяне ,писмото е
получено лично от ответницата на 12.09.2017 год.
Препис от посоченото пълномощно, уведомително писмо и
известието за доставяне са представени с исковата молба и са връчени на
ответницата ,ведно със съобщението по чл.131 от ГПК ,при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК, както и на назначения му особен представител.
Ищецът се явява
материално легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение на
основание сключения договор за цессия на 16.11.2010
год. и подписаното на 01.04.2017 год. Приложение № 1 към рамковия договор.За
да се прояви действието на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор.От момента на постигане
на съгласието страните по
договора за прехвърляне на вземания
са валидно обвързани от
него и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването
на договора не е необходимо ,но за да има действие спрямо него цесията следва да бъде съобщена от предишния
кредитор-чл.99,ал.3 и ал.4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне
на вземането и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на задължението му.Изходящото от
цедента уведомяване създава
достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира изълненение на задължението му спрямо лице,легитимирано
по смисъла на чл.75,ал.1 ЗЗД.В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл.99,ал.3 от ЗЗД да бъде
извършено от новия кредитор
/цесионера/ по силата на
нарочно упълномощаване от цедента.В
този смисъл е решение № 137
от 02.06.2015год. по гр.д.№ 5759/2014 год. На ІІІ г.о.,ВКС.В случая доказателствата
по делото сочат ,че ищецът
е упълномощен от цедента да уведоми
ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Изпратеното до длъжника Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2422619 от 04.04.2017 год., изпратено чрез Български пощи по постоянния
адрес на длъжника, е получено лично от ответницата на 12.09.2017 год., видно от
известието за доставяне.
Преписи от това писмо и известието
за доставяне, както и от пълномощното са приложении към исковата молба
,като според Решение № 3/16.04.2014
год. по т.д.№ 1711/2013 год. На ІІ, ВКС ,с достигане
на същите до длъжника е налице надлежно съобщаване на цесията по смисълана чл.99,ал.3 от ЗЗД и последната
поражда действие по отношение на него съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предяваване
на иска ,на основание чл.235,ал.3 от .По делото следва да се приеме,че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, въпреки
че това е станало по реда на чл.47 от .За уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на особенна форма и нарочен
ред за връчването на съобщенията до него.В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл.37 и сл. ГПК правила.Когато
ответникът не е открит на постоянния и настоящия адрес и не
е установено да полага труд
по трудово правоотношение или да осъществява
стопанска дейност като регистриран търговец ,са налице
предпоставките за залепване
на уведомление по чл.47,ал.1 ГПК, като с изтичането на двуседмичния срок
по ал.2, съобщението до него се смята за редовно връчено.Уведомяването на длъжника за цесията на вземанията от цесионера ”Агенцията за събиране на вземания” ЕАД –
пълномощник на цедента е извършено надлежно чрез
назначения му по реда чл.47,ал.6 ГПК
особен представител на длъжника, а и уведомяването му не е условие за
действието й по отношение на длъжника.В този смисъл са неоснователни
възраженията на особенния представител,че не е
осъществено връчването чрез него уведомлението
до ответника за прехвърляне на вземанията в хода на производството с
материално правния ефект по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Същите като част от приложенията към исковата молба са получени от назначената
за особен представител адв.Л.Г. и получаването им нея
съгласно чл.45,изр.ІІ-ро ГПК се смята за лично
връчване.Съображения в такава насока се визират в Определение № 567/18.09.2018
г. по дело № 3153/2017 г. на ВКС, т. к., ІІт. о., а .
Ето защо
към момента на приключване
на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да
се приме, че ищецът е титуляр
на задълженията по кредита, както
и че прехвърлянето на вземането
е противопоставимо на ответника
и има действие спрямо него.
Ето защо исковете за установяване
съществуването на вземанията на ищеца срещу ответника за сумата 713,75 лева
главница, представляваща неизплатено задължение по договор за паричен заем № 2422619,
сключен на 10.11.2015 год., сумата 85,51 лева договорна лихва ,за периода от
07.06.2016 год. до 04.11.2016 год., сумата 829,18 лева ,представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение ,за периода от 07.06.2016
год. до 04.11.2016 год., сумата 215,77 лева ,представляваща обезщетение за
забава ,за периода от 08.06.2016 год. до датата на подаване на заявлението в
съда 02.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
03.07.2019 год. до окончателното изплащане на вземането ,са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1, ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски, съразмерно
на уважената част от исковата претенция.Ищецът е направил разноски в заповедното
производство в размер на 36.88 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение ,които следва да му се
присъдят.В исковото производство ищецът е направил разноски, включващи сумата
от 250 лв.- заплатен депозит за особен представител, сумата от 36,88
лв.-държавна такса, 300.00 лева възнаграждение за вещо лице и сумата от 150
лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на основание чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 25 от НАРЕДБА
за заплащането на правната помощ, от които по съразмерност следва да му се писъдят
Воден
от горното
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че К.С.С. *** дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ООД,със седалище и адрес на управление –гр.С.,бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4,
сумата 713,75 лева главница, представляваща неизплатено задължение по договор
за паричен заем № 2422619, сключен на 10.11.2015 год., сумата 85,51 лева
договорна лихва ,за периода от 07.06.2016 год. до 04.11.2016 год., сумата
829,18 лева ,представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
,за периода от 07.06.2016 год. до 04.11.2016 год., сумата 215,77 лева
,представляваща обезщетение за забава ,за периода от 08.06.2016 год. до датата
на подаване на заявлението в съда 02.07.2019 год., ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от 03.07.2019 год. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА К.С.С. *** да заплати
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,със седалище и адрес на управление
–гр.С.,бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда
Лабиринт,ет.2,офис 4, сумата 36,88 лв. разноски за държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и разноски в настоящото исково производство в
размер на 36.88 лева държавна такса ,300 лева възнаграждение за вещо лице ,250
лева разноски за особен представител и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение .
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: