и за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение N 101/22.11.2008г. по гр.д.N 157/2008г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Стоянка Йорданова Станчева от гр.Кърджали против ЕТ „Касабланка-Сунай Иляз”, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.”Републиканска” №1 обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД, и цена 1 810лв. главница, произхождаща от неизплатено трудово възнаграждение за времето от м.февруари до м.декември 2005г, включително и от 22.03.2006г. до 19.04.2006г.; както и 120лв. мораторна лихва върху главницата. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Стоянка Йорданова Станчева, която го атакува. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител я оспорва. В съдебно заседание представя за справка оригинал на тетрадка „Ведомост за заплати на ЕТ „Касабланка-Сунай Иляз”, както и Протокол № 900045/21.01.2009г. за извършена на едноличния търговец проверка от ТД на НАП-гр.Кърджали. Поддържа изложените в писмено становище пред първата инстанция съображения. Претендира деловодни разноски. Окръжния съд, като прецени доказателствата по делото по повод, и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а по същество е частично основателна. Районен съд-Кърджали е сезиран с искова молба, подадена от Стоянка Йорданова Станчева от гр.Кърджали, в която се твърди, че по силата на трудов договор ищцата работела като шивачка при ответника от 24.11.2004г. до 27.12.2005г., както и през периода 22.03.2006г. до 19.04.2006г. През това време по договор възнаграждението й било в размер на 150лв. за 2005г., и 160лв. за 2006г. Твърди, че през периода м.февруари – м.декември 2005г. не била получила полагаемото й се трудово възнаграждение, както и това за периода 22.03.2006г. до 19.04.2006г. Претенцията на ищцата е да бъде осъден ответника да й заплати сумата в размер 1 810лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за времето от м.февруари до м.декември 2005г., включително, както и за периода 22.03.2006г. до 19.04.2006г. Претендира също мораторна лихва за забава в размер на по 10лв. за всяко забавено плащане до предяваване на иска, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното й изплащане. С оглед събраните по делото доказателства, при безспорно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция съобрази следното: Не се спори между страните, че през процесния период въззивницата е работела като „шивачка”, а впоследствие и като „бригадир” при ответника. Спори се относно това, дали на ищцата е заплатено уговореното по трудовия договор възнаграждение. От доказателствата по делото се установява, че по трудов договор трудовото възнаграждение на ищцата е определено на 150лв. за 2005г. и на 160лв. за 2006г.; в същото време въззиваемият е водел тетрадка, наречена „Ведомост за заплати на ЕТ „Касабланка-Сунай Иляз, гр.Кърджали”, видно от която ищцата е получила срещу подпис за м.май 2005г. сумата в размер 300лв.; за м. юни 2005г. – 296лв.; за м.юли 2005г. – 300лв.; за м.август 2005г. – 283лв.; за м.септември 2005г. – 300лв.; за м.октомври 2005г. – 50лв., за м.ноември 2005г. – 190лв., и през м.декември 2005г. – 167,80лв. С оглед на това настоящата инстанция намира, че страните прикриват сключено между тях съглашение в частта на трудовия договор относно трудовото възнаграждение, с едно привидно такова, поради което следва да се приложат правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Ето защо, независимо, че по договор страните са се споразумели трудовото възнаграждение на въззивницата да е в размер на 150лв. месечно през 2005г., и в размер на 160лв. месечно за 2006г., то реално те са се съгласили то да е в размер на получените и цитирани по-горе суми – за 2005г. Не се доказва по делото работодателят да е заплатил на въззивницата трудово възнаграждение за месеците февруари, март и април 2005г., както и за периода 22.03.2006г. до 19.04.2006г., поради което тази инстанция намира, че предявените искове са основателни и доказани досежно претенцията за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 367,93лв. за месеците февруари – април 2005г., и в размер на 160лв. за периода 22.03.2006г. до 19.04.2006г., с оглед установеното от вещото лице реално отработено от ищцата време. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, и което съдът изцяло възприема, се установява, че размерът на мораторната лихва за периодите от време, за които съдът приема, че главният иск е основателен, е по-голям от претендирания. Тъй като обаче изменение на иска не е направено, то на ищцата се дължи и мораторна лихва в предявения от нея размер от по 10лв. за месеците февруари, март и април 2005г., и за периода 22.03.2006г. до 19.04.2006г. – общо в размер на 40лв. С оглед основателността на главният иск, основателен и доказан е и искът за законна лихва върху главницата от 527,93лв., считано от датата на предявяването му до окончателното изплащане на сумата. Ето защо следва решението на първоинстанционния съд да се отмени като неправилно и незаконосъобразно в частта му, с която предявеният иск по чл.128, т.2 от КТ е отхвърлен до размера на 527,93лв., както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за размера до 40лв. Решението в останалата му част следва да бъде оставено в сила. С оглед претенциите на двете страни за разноски, такива по компенсация се следват в полза на въззиваемия в размер на 111,43лв., които следва да се възложат в тежест на въззивницата. Следва същата да бъде осъдена да заплати и разноски за изплатените възнаграждения за вещи лица, съотносимо с уважената част на предявените искове, в размер на 74,10лв. В тежест на въззиваемия с оглед уважената част на иска следва да се възложи да заплати ДТ в размер на 21,12 лв., както и разноски за изплатените възнаграждения за вещи лица, съотносимо с отхвърлената част на предявените искове в размер на 30,90лв. Водим от изложеното, и на осн.чл.271 от ГПК Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение N101/22.11.2008г., постановено по гр.д. N157/2008г. по описа на Кърджалийският районен съд в му частта му, с която са отхвърлени предявените от Стоянка Йорданова Станчева от гр.Кърджали против ЕТ „Касабланка-Сунай Иляз”, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.”Републиканска” №1 обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ до размера на 527,93лв., и по чл.86 от ЗЗД - за размера до 40лв., както и искът за законна лихва върху главницата, вместо което постановява: ОСЪЖДА ЕТ „Касабланка-Сунай Иляз”, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.”Републиканска” №1 да заплати на Стоянка Йорданова Станчева от гр.Кърджали, с ЕГН **********, сумата в размер на 527,93лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари, март и април 2005г., и за периода 22.03.2006г. до 19.04.2006г., мораторна лихва върху тази сума в размер на 40лв., и законна лихва върху главницата от 527,93лв., считано от датата на завеждане на иска – 28.02.2008г., до окончателното й изплащане; както и държавна такса по сметка на КОС в размер на 21,12 лв. и деловодни разноски в размер на 30,90лв. ОСЪЖДА Стоянка Йорданова Станчева от гр.Кърджали, с ЕГН ********** да заплати на ЕТ „Касабланка-Сунай Иляз”, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.”Републиканска” №1 деловодни разноски в размер на 111,43лв., както и по сметка на КОС деловодни разноски в размер на 74,10лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване на съобщение за изготвянето му, при предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |