Номер 2709.10.2020 г.Град Тополовград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ТополовградВтори наказателен състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милена И. Семерджиева
Секретар:А.В.А.
като разгледа докладваното от Милена И. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20202320200073 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като са нарушени материалният и
процесуалният закон при издаването на АУАН и НП, твърди се, че не са
спазени разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и
чл.52, ал.4 от ЗАНН, както и не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
а има основания за това. Поради което се претендира да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно издаденото НП на Началника на РУ –
Тополовград.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с
пълномощника му и поддържа изложеното в жалбата, като претендира
нейното уважаване.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание и
не вземат становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 21.06.2020 г. е съставен АУАН № 525932 на жалбоподателя, за това,
1
че в качеството й на водач на лек автомобил на общински път 76005, около
км.3, в посока към „В.“ е управлявала без да избира правилно скоростта си на
движение съобразно условията на видимост, релефа на местността, не успява
да спре и в десен завой губи контрол над МПС-то, преминава през лентата за
насрещно движение и се преобръща на една страна в ляво от пътя в
крайпътна канавка, от което следва ПТП с материални щети. Актът е съставен
от актосъставителя П., в присъствието на свидетелите Д. и Д.. Актът е
подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя без възражения и
съответно връчен срещу разписка. Въз основа на този акт е издадено НП №
20-0358-000258/14.07.2020 г. от Началника на РУ – Тополовград, с което на
жалбоподателя е наложено наказание: „глоба“ в размер на 200 лева на
основание чл.179 ал.2 предл.1-во от ЗДвП. В НП е записано, че водачът
виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. НП е връчено срещу разписка на
13.08.2020 г. На 18.08.2020 г. е входирана жалба в РУ на МВР Тополовград.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетелите Д. и Д., както и
по искане на жалбоподателя е разпитан и свидетеля А. - живущ на семейни
начала с жалбоподателя. Всички те посочват обстоятелствата при които е
извършено и установено нарушението и между техните показания, както и
между тях и изложеното в АУАН и НП не съществуват противоречия.
Единствено свидетеля А. като пътник в лекия автомобил управляван от
жалбоподателя посочва, че непосредствено преди ПТП-то на пътя е излязло
диво прасе и в паниката водача – жена му е набила спирачки, колата се е
подхлъзнала понеже пътя е бил хлъзгав от прахоляк и това е предизвикало
ПТП-то. Относно описанието на пътната обстановка, релефа на местността,
скоростта на движение и всички други обстоятелства, които са описани в
АУАН и НП между показанията на този свидетел и показанията на
останалите трима, не са налице противоречия.
По делото е приложен и протокол за ПТП № 1454985 в който са
описани подробно обстоятелствата при които е извършено ПТП-то и
съответно схема на посетеното място. Също така към делото е приложена
справка за нарушител от която е видно, че жалбоподателя има наложени
санкции и за други нарушения освен настоящото. Последният е придобил
първоначално СУМПС на 22.10.2019 г. Преди това има санкция за управление
без да е правоспособен водач по чл.150 от ЗДвП и издадено НП от 2017 г.,
2
както и през 2020 г. с фишове са наложени наказания „глоби“ по 20 лева за
нарушения по чл.70 и чл.76 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и
свидетелите, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, логични и
непротиворечиви. Относно показанията на свидетеля А. в частта му за
причиняване на ПТП-то от преминаващо непосредствено пред автомобила
диво прасе, съдът счита, че в тази му част показанията не следва да се
кредитират, тъй като не са подкрепени от никакви други доказателства по
делото и самите те са нелогични като се има предвид факта, че този свидетел
в с.з. посочва, че дивото прасе се е появило от дясно и е преминало на ляво
през пътната настилка, непосредствено преди лекия автомобил да влезе в
завоя, а от събраните по делото доказателства е видно, че лекия автомобил се
е движел в дясното платно, навлиза в десен завой и след загубване на контрол
над МПС-то преминава в лявата лента за движение и се преобръща в ляво от
пътя в крайпътна канавка. При този описан механизъм на ПТП-то нелогично
е, водача след като е забелязал диво прасе, да следва неговата траектория на
движение от дясно на ляво, при условие, че целта и логичното поведение на
всеки е да го избегне, а не да се движи по неговата траектория на движение
както описва самия свидетел. Не е без значение и факта, че свидетеля е в
много близки отношения с жалбоподателя – живее на съпружески начала и би
могъл да проявява известна заинтересованост от изхода на делото и
субективно отношение към събитието.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен
интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена, а
обжалваното НП да бъде потвърдено, като напълно законосъобразно и
правилно. Съображенията за това са следните:
3
На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Съгласно този член водачите ППС са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и превозното средство, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. При нарушение на тези
задължения когато водача се движи с несъобразена скорост може да бъде
съответно ангажирана административнонаказателната му отговорност по
чл.179, ал.2 предл.1-во от ЗДвП. Такъв е и конкретния казус. В настоящото
производство по безспорен и категоричен начин се установи, че
жалбоподателя, като водач на лек автомобил не е съобразил скоростта си на
движение с атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на
пътя. И именно тази несъобразена скорост с посочените по-горе условия е
причинила ПТП от което са настъпили материални щети на автомобила,
което не е елемент от състава на нарушението.
От показанията на актосъставителя и свидетелите, безспорно се
установява, че релефа на местността където е станало ПТП-то е по-особен –
планински, с много остри завои следващи един след друг, с нестандартна
широчина на пътните платна, като пътя е по-тесен, трудно се разминават две
превозни средства, трябва да се влезе в банкета за да се разминат. Освен това
установи се, че инцидента е станал нощно време, при по-слаба видимост,
завоя е бил много остър - около 90 градуса, като и двамата свидетели -
полицейски служители и актосъставителя посочват, че при движение със
скорост около 50-60 км. в час , каквато е установена в конкретния случай,
включително и от показанията на свидетеля А. /пътуващ в процесния лек
автомобил/ е почти невъзможно и особено трудно да се вземе този завой. Още
повече, че по делото се установи от справката за нарушител и от показанията
на свидетеля А., че жалбоподателя е придобил правоспособност в края на
2019 г., т.е. млад водач е и към момента на инцидента не е била изминала
дори и една година от придобиването на правоспособността, което
предполага липсата на достатъчно опит при шофиране. Всички тези
обстоятелства не са съобразени от водача и той действително не е изпълнил
задължението си визирано в чл.20, ал.2 от ЗДвП и не е съобразил скоростта си
на движение и именно това е причината да настъпи процесното ПТП. В
4
самата разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП изрично е записано, че водачите на
ППС са длъжни да съобразяват скоростта си на движение с посочените
обстоятелства в този текст изброени по-горе, за да бъдат в състояние да спрат
при всяко „предвидимо препятствие“. В случая дори и да се предположи с
оглед показанията на свидетеля А., че на пътя е излязло диво прасе, то това
обстоятелство е предвидимо с оглед на факта, че по безспорен начин по
делото се установи, че се касае за високопланински район в който през нощта
е напълно възможно и вероятно на пътя да излязат диви животни.
Не може да се приеме възражението на пълномощника, че е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, тъй като не са конкретизирани мястото
и обстоятелствата при които е извършено нарушението, така както изискват
разпоредбите на чл.42,т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Напротив, всички
обстоятелства с които не се е съобразил водача са изчерпателно изброени в
началото на обстоятелствената част на административното нарушение
описано в АУАН и НП, последните съдържат ясно и изчерпателно описание
на мястото на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и
подробно описание на механизма на причиненото ПТП.
Също така не може да се приеме възражението, че е допуснато
нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН и АНО не е проверил акта, с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост. Напротив установи се, че АНО е
съобразил всички събрани по делото доказателства, преценил ги и е в тяхната
съвкупност и е санкционирал законосъобразно жалбоподателя.
В случая липсват основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН на която разпоредба се позовава жалбоподателя в жалбата си.
Обществената опасност на деянието е висока, настъпили са вредни
последици, установи се, че в автомобила са пътували и други хора, нарушено
е здравословното им състояние. Също така степента на обществена опасност
на дееца също не е ниска предвид приложената справка за нарушител от
която е видно, че водача има наложени множество други санкции за
нарушения на ЗДвП и последния като млад шофьор, без опит е проявил
изключителна дързост и самонадеяност да шофира с несъобразена скорост
във високопланински тесен път с много остри завои и то през нощта, без да
познава района и местността. Следователно нито от обективна, нито от
5
субективна страна може да се приеме, че извършеното нарушение е с по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че съвсем правилно и
обосновано АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл.179,
ал.2, предл.1-во от ЗДвП и е наложил глоба в размер на 200 лева, която е
строго фиксирана като размер в законовия текст и не подлежи на преценка
относно размера, тъй като липсва „от…. до“.
Съдът не констатира и да са допуснати някакви други невизирани в
жалбата нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването
на АУАН и НП.
С оглед на всичко гореизложено следва да се направи извода, че
обжалваното НП е законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
материалния закон и процесуалноправните норми и като такова следва да се
потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и обосновано НП № 20-0358-
000258 от 14.07.2020 год. на Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което
на Х. И. Б. от с.М.м., общ.Е., ул.“Ф.Т.“ № *, с ЕГН ********** е наложена
„глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста лв./, на основание чл. 179, ал.2,
предл.1-во от ЗДвП, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
6