Р Е
Ш Е Н
И Е
№…… 1. 07. 2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при
секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14034 по описа за 2016 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ
(отм.).
Ищцата твърди
в ИМ, че на 13.02.2016г.,около 19ч, в град София, ул. „Джон Ленън“, е настъпило
ПТП по причина на противоправното поведение на водача
на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ****** – В.В.Н., когато е
пресичала на пешеходна пътека и при зелен сигнал на светофарната уредба,а водачът при завой наляво не я е пропуснал и е
реализирал ПТП. Ищцата сочи, че за реализираното ПТП било образувано
наказателно производство, приключило със споразумение, с което В.В.Н.е признат за виновен за настъпване на произшествието. В
резултат на ПТП твърди, че ѝ е причинено счупване в горния край на малкия
пищял на десния крак, затруднило движенията на крайника за период по-дълъг от
30 дни и са й били причинени болки и страдания.Претендира заплащане посочените
неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на ПТП-то, както и
имуществени вреди-разходи за лечение -171,58 лева с лихва от датата на ИМ ведно
с разноските по делото.
Ответникът в писмения отговор не оспорва, че ПТП-то от което ищцата е
пострадала е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на застрахования при него водач. Оспорва като прекомерно претендираното обезщетение, като счита че справедливото
обезщетение е 20 000 лева.
Претендира разноски.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Ответникът
З. „Б.И.“ АД не оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „ГО“
на водача, сочен за виновен за процесното ПТП с
начална дата на покритие – 08.08.2015 г.
обстоятелство което е безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Безпорно е, че на 13.02.2016г., около 19:00, в град София
на ул. „Джон Ленън“, по причина на противоправното
поведение на водача на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ******, чиято „ГО“ е застрахована при ответника е настъпило ПТП,
в резултат на което ищцата е получила счупване в горния край на малкия пищял на
десния крак, затруднило движенията на крайника за период по-дълъг от 30 дни.Тези
обстоятелства се доказват и от приложените: констативен протокол за ПТП,
протокол за оглед на местопроизшествието, скица и споразумение от 20.10.2016 г.
постановено по НОХД № 7862/2016 г. НО 22
с-в по описа на СРС.
От
заключението на СМЕ и епикризата от УМБАЛ „Света
Анна“ АД - София от 28.11.2014 г., се установява, че в резултат настъпилото ПТП
ищцата е получила счупване в горната част на малкия пищял на дясната подбедрица. Лечението е било консервативно с поставяне на
гипсова(туторна) шина за 30 дни, довело до трайно затруднение на движението на
долния десен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. В.л. д-р С. е посочил, че
разходите по приложените фактури в размер на 96,58 лева за Ксарелто 10 мг х 10 Байер и на 75 лева за шина за коляно са направени във връзка с увреждането,
получено от процесното ПТП. От заключението му е
видно също така че не се очакват трайни последици от увреждането.
Св. Т.- дъщеря на ищцата, заяви в
с.з., че майка ѝ е била в болницата от 2 до 3 дни, където са фиксирали
счупването и са ѝ поставили шина. Показанията на свидетелката
потвърждават заключението на в.л., че травмата е довела до затруднение в
движението за период от 1 месец, през който период е била обеЗ.вижена, поради поставената шина.Свидетелката установи също,
че ищцата е търпяла болки от получената травма,а и към момента изпитва болка на
счупеното място при смяна на времето и натоварвания,както и изпитва страх
спомняйки си за удара.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящото производство е
образувано с ИМ депозирана на 14.11.2016 г.за ангажиране отговорността на
ответника, като застраховател по застраховка “ГО“, сключена през 2015 г.
Застрахователното събитие в случая е при действието на чл. 226 КЗ(отм). Това не налага предварителното отправяне на претенция
към застрахователя, предпоставка за допустимостта на производството, въведено с
приемането на новия КЗ (в този смисъл и Определение № 3328 от 05.10.2016 г. по
ч. гр. д. № 4464/2016 г. на САС).
По исковете по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.):
Съгласно разпоредбата на
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да
иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне
субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че
в резултат на виновното и противоправно поведение на
лице, застраховано по задължителна застраховка „ГО” са настъпили вреди, които
са покрит риск по застрахователния договор.
По делото се установи, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на лекия автомобил „БМВ 320“- В.В.Н..Също така и че травматичните
увреждания на ищцата са получени вследствие на ПТП-то причиненото от същия
водач. За деянието, дееца, вината и противоправността,
съдът зачете СПН по чл. 300 ГПК на споразумението от 20.10.2016 г., с което е
приключило НОХД № 7862/2016 г. по описа
на СРС.Съдебният акт на наказателния съд има обвързваща сила по отношение на
причиненото увреждане от ПТП-то на
пострадалата, в настоящия процес. Счупването на малкия пищял се установи и от
приетото по делото заключение на в.л.д-р С. и показанията на свидетеля, както и
периода на възстановяването над 1 месец и прогнозата за в бъдеще –болки при
промяна на времето.
Безспорно е обстоятелството, че
виновният за ПТП водач е застраховано лице по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответника. При виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вредите към
трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 КЗ (отм.)
поради което застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за
причинените от застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
По
иска за неимуществени вреди:
От събраните по делото доказателства се установи,
че ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Относно размерът, съдът съобрази указанията,
дадени с ППВС № 4/68г.и с ППВС № 17/63г. и отчете силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията при установяване на фактическата страна
на спора; срока на лечебния и възстановителен период; възрастта на ищцата към
датата на ПТП – 63 г.; социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания и степента на увреждане на ищцата, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата
от 30 000 лева. При така
определеното обезщетение съдът съобрази и съдебната практика на Софийски
апелативен съд, обективирана в Решение № 687 от 04.06.2015
г. по в. гр. д. № 3892/2014 г.
По изложените съображения съдът
приема иска за обезщетяване на неимуществените вреди за основателен и
доказан в размера който е предявен за сумата от 30 000 лева поради което го уважава изцяло. С оглед основателността на
главната претенция, основателна е и акцесорната
такава за законната лихва,която следва да се присъди от датата на ПТП - 13.02.2016
г., до окончателното плащане.
По
иска за имуществени вреди:
Безпорно
се установи,че извършените разходи за лечение в размер на 171,58 лева, са в причинна връзка с реализираното ПТП,поради което
искът за имуществените вреди е
основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на ИМ – 14.11.2016 г. до
окончателното й изплащане.
По
разноските:
При този изход от спора
право на разноски има едИ.твено
ищцата. Тя е освободена от внасяне на ДТ и разноски такси и по делото. Поради
това не следва да ѝ се присъждат разноски.
Ищцата е била
представлявана безплатно от адв. В.Н., на когото на
основание чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъди сумата от 1 435,15 лева - адв. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС 1 206,86 лв. - държавна такса и 300 лева разноски за вещи лица.
При
тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Н.Ж. ЕГН: **********, чрез
адвокат В.Н. - САК, със съдебен адрес:***,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) следните суми: 30 000 лева - застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на ПТП,
реализирано на 13.02.2016г. в град София, ведно
със законната лихва от 13.02.2016 г. до окончателното плащане и 171,58
лева - застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди-разходи за лечение във връзка с уврежданията, причинени
от същото ПТП, ведно със законната лихва от 14.11.2016 г. до окончателното плащане, КАТО
УВАЖАВА ИЗЦЯЛО предявените искове
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ****** да
заплати на адвокат В.Н. - САК,
със съдебен адрес:***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1 435,15 лева - представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ******, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 506,86 лева - ДТ и депозити за вещи лица,
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
връчването на преписа на страните.
СЪДИЯ: