№ 1098
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100106253 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ в
размер на 30 000 лв.
Ищецът В. П. Т. твърди в исковата си молба, че с постановление за привличане
на обвиняем от 17.09.2014 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 198
ал.1 пр.1 и пр.2 от НК и му била взета мярка за неотклонение „подписка“. С ново
постановление от 30.10.2014 г. по същата прокурорска преписка му бил привлечен като
обвиняем за горното престъпление, а на 18.12.2014 г. бил внесен обвинителен акт в
СРС. Въз основа на същия било образувано нохд 23701/2014 г. по описа на СРС, 121
състав, който с присъда от 15.06.2016 г. признал ищеца за невиновен в извършване на
престъплението и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Твърди се, че срещу присъдата бил подаден протест на СРП и образувано внохд
4390/2016 г. по описа на СГС, НО, 16 въззивен състав, който с присъда от 15.11.2016 г.
отменил присъдата на СРС и признал ищеца за виновен в извършване на престъпление
по чл. 198 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК. С решение от 13.06.2017 г. на ВКС, Първо НО била
отменена присъдата на СГС и делото било върното за ново разглеждане от друг състав
на въззивния съд. С решение от 04.07.2018 г. при повторното разглеждане на делото от
СГС присъдата на СРС била потвърдена и влязла в сила.
Твърди се, че през целия период на разследване и водене на досъдебното и
съдебно производство търпял и продължавал да търпи неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, неприятни и отрицателни емоционални
1
преживявания, постоянен стрес и притеснение, психически тормоз и липса на
емоционална стабилност, перманентно състояние на тревожност и несигурност с
отрицателна прогресия, влошено качество на съня, непрекъснат страх от изхода на
делото, неудобства и унижения. бил потиснат и стресиран.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от предявеният иск и от
съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото
срещу него наказателно производство. Претендират се законната лихва върху
главницата и сторените по делото разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р България, чрез своя представител оспорва
иска по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето, което
твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по
повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно или
не.
Ищецът релевира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на
Прокуратурата на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление.
Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем с
постановление от 17.09.2014 г. за престъпление по 198 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК като му е
взета мярка за неотклонение – подписка.
Видно от представеното по делото постановление за привличане на обвиняем от
30.10.2014 г. ищецът е привлечен за престъпление по 198 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК като
му е взета мярка за неотклонение – подписка.
Видно от представената по делото присъда 4649/15.06.2016 г. на СРС, НО, 121
състав, постановена по нохд 23 701/2014 г., същият е признат за невиновен в това, че
2
на 22.11.2013 г. за времето около 07.40 ч. до около 08.00 часа, в близост до паркинга на
магазин „Кауфланд“, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бул. **** отнел чужди
движими вещи – 1 бр. черна дамска чанта от изкуствена кожа с размери 45х35 см на
стойност 10 лв., съдържаща 1 бр. черно портмоне с цип на стойност 2 лв. със сумата от
22 лв., 1 брой мобилен апарат марка „Нокиа“ на стойност 13,90 лв., 1 чифт очила на
стойност 10 лв., 1 бр. пазарска червена чанта на стойност 1,50 лв., всички вещи на
обща стойност 59, 40 лв. от владението на Н.И.Н., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване и извадил метално
острие, заточено към върха и го насочил срещу нея и сила /нанесъл удар с юмрук в
областта на лицето, в резултат, на което тя паднала на земята, след което й нанесъл
последователно множество удари с ръце в областта на носа и лявата задна теменна
област на главата и издърпал дамската й чанта със съдържащите се в нея вещи/ и е
оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 198 ал.1 пр.2 и пр.2 от
НК.
Видно от представената по делото присъда 284/15.11.2016 г. по внохд 4390/2016
г. на СГС, НО, 16-ти въззивен състав е отменена присъдата на СРС, 121 състав и
вместо това В. П. Т. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 198
ал.1 пр.1 и пр.2 от НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от
три години“, като е изпълнението е отложено с изпитателен срок от пет години.
Видно от решение № 129/13.06.2017 г., постановено по н.д. 501/2017 г. на ВКС,
Първо НО със същото е отменена присъда № 284/15.11.2016 г. на СГС по внохд
4390/2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от
стадия на чл. 327 от НПК.
Видно от представеното по делото решение № 749/04.07.2018 г. на СГС, НО, 17-
ти въззивен състав, постановено по внохд 2836/2017 г. със същото е потвърдена
присъда от 15.06.2016 г. по нохд 23701/2014 г. на СРС, 121 състав, поради което
същата е влязла в законна сила в деня на постановяване на въззивното окончателно
решение.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е налице първата
предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени вреди
вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен
характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне
размера на обезщетението. При определяне размера на обезщетението за обичайните,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на
живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия /
3
решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от
23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС и др./.
Настоящият съдебен състав счита, че в следствие на воденото срещу ищеца
наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза той е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния
стереотип на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с душевното му
равновесие. Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Л.Л.Т. като съдът приема, че същите са обективни и логически
обосновани като преки впечатления. Свидетелят безпротиворечиво установява, че
ищецът е търпял неблагоприятни в психологически и емоционален аспект
преживявания като стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността.
В случая, при определяне на дължимото обезщетение, следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време - около 3
години и 9 месеца водено наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, през
което време същият е търпял негативни преживявания, тежестта на повдигнатото
обвинение – за извършване на престъпление, което носи белезите на „тежко
престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, определената мярка за неотклонение –
подписка, все обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда / решение
673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. Следва да бъде отчетено
обстоятелството, че ищецът е бил признат за виновен и осъден на една инстанция с
налагане на наказание лишаване от свобода за значителен период от време, с
определен изпитателен срок, което обстоятелство неминуемо също е дало
неблагоприятно отражение върху психическия статус и емоционално състояние на
ищеца.
При определяне на обезщетението на ищеца настоящият съдебен състав следва
да съобрази обстоятелството, че видно от изготвената справка от ЕИСПП / стр. 69 – 71
в делото/ паралелно с процесното наказателно производство спрямо ищеца са водени
други две досъдебни производства, едното от които е прекратено на 16.12.2015 г.
поради малозначителност, а второто е образувано на 05.04.2017 г. като по него е
започнало изпълнение на присъда от 07.08.2019 г., когато е регистрирано в
Пробационна служба – София, които неминуемо също са дали отражение в
емоционалния и психически статус на ищеца.
С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен състав същият
намира, че справедливо би било да се присъди сумата от 3 000 лв., която би репарирала
душевния дискомфорт на ищеца от воденото срещу него наказателно производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 3 000 лв., като за горницата
до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да се отхвърли.
4
Следва да бъде присъдена и законна лихва върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди като същата е от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 04.07.2018 г. По отношение на същата е заявено своевременно възражение за
изтекла погасителна давност в писмения отговор на ответника. Вземанията за лихви се
погасяват с кратката тригодишна давност, поради което възражението на ответника се
възприема като основателно от съда в решаващия му състав, поради което законна
лихва се следва от 30.05.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. С оглед, на което на ищеца се следва
и сумата от 10 лв. – ДТ и сумата от 150 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковата му претенция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” №
2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на В. П. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** – адв. И.М. сумата от 3 000 /три
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд 23 701/2014 г., по
описа на СГС, НО, 121 състав като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.05.2020 г. г. до окончателното й изплащане, както и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 160 /сто и шестдесет/ лв. – сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5