№ 13224
гр. София , 27.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110146394 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „...“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу
ЕЛ. Г. Л. за сумите: 1353,75 лева – главница по договор за кредит от 25.07.2018 г., сключен
между длъжника и „...” ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, 362,41 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
10.08.2018 г. до 10.11.2019 г., 307,04 лева – лихва за забава за периода от 10.08.2018 г. до
23.02.2021 г., 1103,57 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
от 25.07.2018 г., сключен между „...” ЕООД и длъжника, както и 197,44 лева – лихва за
забава върху възнаграждението за поръчителство за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.
В заявлението се твърди, че на 25.07.2018 г. е сключен договор за кредит между „...” ЕАД и
ЕЛ. Г. Л. с избран вид обезпечение – поръчителство, както и че между ЕЛ. Г. Л. и „...”
ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 25.07.2018 г. На същата
дата бил сключен и договор за поръчителство между „...” ЕООД и „...” ЕАД, чрез който „...”
ЕООД поело задължение да отговаря като поръчител за изпълнението на задълженията на
ЕЛ. Г. Л. по договора за кредит. Длъжникът от своя страна се задължил да заплати на „...”
ЕООД възнаграждение за предоставеното поръчителство. Заявителят сочи, че „...” ЕАД
изпратило искане до „...” ЕООД в качеството му на поръчител да изпълни всички
задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит. Поръчителят
уведомил длъжника за всички дължими суми и за предстоящото плащане, като на 23.02.2021
г. заплатил същите на кредитора, както следва: 1353,75 лева– главница, 362,41 лева –
договорна възнаградителна лихва и 307,04 лева – лихва за забава. С договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „...” ЕООД прехвърлило в полза на заявителя „...“
ЕООД вземанията си към ЕЛ. Г. Л., произтичащи от договора за кредит и договора за
предоставяне на поръчителство, включително вземанията за сумите 1103,57 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 197,44 лева – лихва за
забава върху възнаграждението за поръчителство за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
1
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
От представеното по делото копие от договор за кредит от 25.07.2018 г. и
Приложение № 1 към него е видно, че „...” ЕАД е предоставило на ЕЛ. Г. Л. в качеството й
на кредитополучател кредит в размер на 1500 лева срещу задължение за ЕЛ. Г. Л. да върне
сумата на 16 месечни вноски заедно с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент
от 41,24 % и годишен процент на разходите – 50 %. Според договора за кредит общата сума,
която следва да бъде заплатена на кредитора е 1975,04 лева. В него не е конкретизирана
левовата равностойност на лихвата за целия му срок, но от направеното отбелязване, че
общият размер на всички плащания е 1975,04 лева и при условие, че не са предвидени
дружи задължения за плащане на суми, извън главницата и възнаградителната лихва, при
точно изпълнение на договора, може да бъде направен извод, че възнаградителната лихва за
целия срок на договора е 475,04 лева. При извършване на преценка за нищожност на
клаузите от договора за кредит, регламентиращи задължението за заплащане на
възнаградителна лихва се констатира, че същите са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави, като съображения за това са следните:
Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в
обществото, поради това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната
сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици.
Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ
резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за
сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за
участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на
необосновано високи цени, използване на недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и
уговорки, при които се използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие. Към момента на сключване на процесния договор в
действащото законодателство не е предвидена горна граница на размера на
възнаградителната лихва по договорите за заем. При уговарянето на същата страните са
ограничени единствено от принципа, залегнал в чл. 9 ЗЗД, според който могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми
на закона и на добрите нрави. При договорите за заем уговорената възнаградителна лихва
представлява насрещна престация на заемателя, която е възнаграждение за заемодателя за
това, че последният е предоставил ползването на парична сума. Възнаградителната лихва
представлява граждански плот и уговореният лихвен процент следва да бъде такъв, че да
компенсира заемателя за това, че се е лишил временно от съответната парична сума,
предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка
на насрещната страна по договора за заем. Преценката дали дадена клауза е нищожна
поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и
като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея. В съдебната практиката
(Решение 906/ 2004 г. по гр.д. 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр.д. 315/
2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/ 2015 г. по ч.гр.д. 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО) е
прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е
уговорена по обезпечено задължение – надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Настоящият състав намира, че това правило следва да бъде взето предвид като ориентир за
преценка дали клаузата, регламентираща размера на възнаградителната лихва, противоречи
на добрите нрави, като бъдат съобразени и всички други обстоятелства, свързани със заема.
Договорената възнаградителна лихва, възложена в тежест на кредитополучателя, е в размер
475,04 лева (41,24 % на годишна база), дължима за период от 16 месеца. Същата
2
многократно надвишава законната лихва, като освен това почти се равнява на 1/3 от целия
отпуснат заем (главницата по договора). Сумата по кредита, от която „...” ЕАД се е лишило,
предоставяйки я на ЕЛ. Г. Л., не е голяма от гледна точка на самата финансова институция
(1500 лева) и е дадена за срок от 16 месеца. Като съобрази тези обстоятелства, както и че
дружеството е икономически по-силна страна, която извършва дейността по предоставяне
на потребителски кредити по занятие, съдът намира, че уговореното задължение за
заплащане на възнаградителна лихва в размер 475,04 лева излиза извън присъщата функция
на възнаградителната лихва, а именно да служи като възнаграждение за кредитора за това,
че е предоставил паричен заем. По този начин се стига до неоснователно обогатяване на
последния за сметка на кредитополучателя.
С договора за предоставяне на поръчителство „...” ЕООД е поело задължение към ЕЛ.
Г. Л. да сключи договор за поръчителство с „...” ЕАД за обезпечаване задълженията на
длъжника по договора за кредит, срещу което последният се е задължил да му заплаща
възнаграждение в размер и при условията, описани в приложение № 1, а именно: 84,90 лева
месечно за периода на действие на договора за кредит, тоест до 10.11.2019 г., платимо на
падежите на погасителните вноски по договора за кредит. Като разгледа този договор, съдът
приема, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.
Чрез договора за предоставяне на поръчителство е договорено парично задължение за ЕЛ. Г.
Л. под формата на възнаграждение в размер на 84,90 лева месечно - общо 1358,40 лева,
тоест равняващо се почти на главницата по договора за кредит. Срещу получаването на това
значително възнаграждение „...” ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство
с „...” ЕАД, по силата на който евентуално да заплати дължимите от ЕЛ. Г. Л. суми по
договора за кредит при неизпълнение на задълженията й, като в случай на плащане
дружеството разполага с правото да получи, както платените суми, така и законна лихва
върху тях от деня на плащането (чл. 143, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът намира, че е налице
съществена нееквивалентност на престациите на страните по договора за предоставяне на
поръчителство. Този резултат е във вреда на ЕЛ. Г. Л. и води до неоснователното
обогатяване на „...” ЕООД за нейна сметка. Всички тези съображения налагат извод, че
сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и
следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Тоест същият не е породил
предвидените в него правни последици, включително вземане за възнаграждение в полза на
„...” ЕООД.
За пълнота следва да се посочи, че според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Чл. 19, ал. 4 предвижда, че годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а в
ал. 5 е регламентирано, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се
считат за нищожни. В случая договорът за предоставяне на поръчителство е свързан с
договора за кредит. Без договора за кредит, договорът за предоставяне на поръчителство не
би бил сключен. Освен това е договорено възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство да се плаща на падежите на месечните погасителни вноски по договора за
кредит, както и с възможност плащанията да бъдат приемани от „...” ЕАД (раздел IV, чл. 8,
ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство), а също при плащане от длъжника,
което не е достатъчно да покрие дължимите суми по договора за кредит и по договора за
предоставяне на поръчителство, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията
3
към поръчителя (раздел IV, чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство).
Поради това договореното възнаграждение за поръчителя, доколкото е пряко свързано с
договора за потребителски кредит, следва да бъде калкулирано в годишния процент на
разходите по кредита, което не е направено. Видно от Приложение № 1 към договора за
кредит ГПР е в размер на 50 %. Следователно при добавянето на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство към него, същият ще надвиши предвидения в чл.
19, ал. 4 ЗПК размер, поради което на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузите, с които е
предвидено задължението за заплащането на възнаграждението, са нищожни и не пораждат
правно действие.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заявлението
на „...“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу ЕЛ. Г. Л. следва да бъде
отхвърлено в частта за сумите 362,41 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
10.08.2018 г. до 10.11.2019 г., 1103,57 лева – възнаграждение по договор за поръчителство от
25.07.2018 г., сключен между „...” ЕООД и длъжника, както и 197,44 лева – лихва за забава
върху възнаграждението за поръчителство за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„...“ ЕООД срещу ЕЛ. Г. Л. в частта за сумите 362,41 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 10.08.2018 г. до 10.11.2019 г., 1103,57 лева – възнаграждение по договор
за поръчителство от 25.07.2018 г., сключен между „...” ЕООД и ЕЛ. Г. Л., както и 197,44
лева – лихва за забава върху възнаграждението за поръчителство за периода от 23.02.2021 г.
до 02.03.2021 г.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4