Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 04.01.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на пети октомври, през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 11669 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ / съответен на отменения чл.288, ал.1,т.1 от КЗ/ и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Р.Г.К., поддържа твърдение, че лично претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на описаните в исковата молба физически травми, както и имуществени вреди, произтичащи от направените необходими разходи за за закупуване на М.менти и консумативи, за лечението на тези гравматични увреждания. Травмите настъпили като последица от ПТП, което било реализирано на 29.10.2014г., когато неустановен водач на неустановен автомобил нарушил правилата за движение по пътищата и ударил пострадалия  върху пътното платно на кръстовището на ул. „Цар Петър“ и „Цар Асен“ в гр. Р..  Самоличността на водача и идентификационните белези на автомобила с който са  причинени увредите, не били установени в хода на досъдебно наказателно производство ДП № 1045/2015г. по описа на ОДМВР Р., съответно на прокурорска преписка № 6456/2014г. на РП Р.. По повод отправена писмена претенция пред Г. Ф., по която била образувана преписка с № 210187/16.06.2016г. Ф.ът се произнесъл на 25.08.2016г., като отказал да изплати търсеното обезщетение. Отказът му бил обективиран в писмо с изх. № 24-01-345. Според ищеца, справедливия размер на обезщетението за понесените от него болки и страдания, което Г. Ф. бил длъжен да изплати в изпълнение на нормативно установената негова особена функция, било оценимо на 80 000 лева, а обезщетението за имуществените вреди, които били пряко свързани с лечението на телесните увреждания възлизало общо на 1617, 26 лева. При изложените фактически твърдения, ищеца претендира за осъждане на ответника, да му заплати сумата от 80 000 лева, представляващо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водач на неидентифицирано МПС, да му заплати сумата от 734, 80 лева, представляваща мораторна лихва върху посочения по- горе размер на обезщетението, изчислена за периода от датата на постановяването на отказа на 25.08.2016г. до предявяването на иска на 26.09.2016г. и законната лихва върху сумата на обезщетението, считяно от датата на предявяването на иска до деня на окончателното изплащане, да му заплати и сумата от 1617, 26 лева, представляващо застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водач на неидентифицирано МПС, да му заплати сумата от 14 ,85  лева, представляваща мораторна лихва върху посочения по- горе размер на обезщетението, изчислена за периода от датата на постановяването на отказа на 25.08.2016г. до предявяването на иска на 26.09.2016г. и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяването на иска до деня на окончателното изплащане.

При това, ищеца претендира за осъждане на ответника, да заплати и сумата на направените съдебни разноски и възнаграждение на процесуалния му представител, което се дължи в хипотезата и при и условията на чл. 38 от ЗА.

Исковата претенция е оспорена от ответника Г. Ф.. Ответникът не оспорва твърдението, че пред него е била предявена претенция за изплащане на обезщетение от ищеца, но поддържа становище, че представените пред него документи не създавали необходимото категорично основания за изплащане на обезщетение, тъй като те не установявали нито факта на настъпването на ПТП, нито изяснявали механизма на настъпване на пътно- транспортното произшествие, нито поведението на участниците в него (сред които е и пострадалия). При това положение, Ф.ът нямал основание да изплати обезщетение в хипотезата, уредена от закона и правилника за организацията и дейността му. При условията на евентуалност - ако в хода на процеса се установи наличието на основание за изплащане на търсеното от ищеца обезщетение, ответникът моли за редукция на размера на обезщетението, предвид съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, посредством нарушаване на разпоредбата на чл.108 от ЗДвП. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, доколкото оспорва твърденията за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между разходите, на които се основава претенцията на имуществени вреди и причинените травми. Оспорва твърдението за изпадането си в забава, тъй като поддържа, че въз основа на представените пред него документи не е имал основание за изплащане на обезщетение. Моли за отхвърляне на иска – изцяло или за част от претендираната сума и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на изисканата и представена пред съда преписка ДП № 1045/2015г. на ОДМВР Р., респ. пр.преписка № 2530/2015г. на РП Р. съдържа данни за осъществено разследване на органите на МВР, по повод на настъпил инцидент на 29.10.2014г. в гр. Р.. Преписката съдържа жалба, обяснения, протоколи за разпит на свидетели, СМЕ. Сред обяснението е и саморъчно волеизявление на ищеца Р.Г.К., че на 29.10.2014г. е употребил алкохол и „..има някакъв спомен..“ (цит.) че е тръгнал към дома си, след употребата на алкохол. К. твърди, че няма спомен за случилото се, не знае да е бил удрян от автомобил, защото (цит.) „.следващият спомен който имам е как се събуждам в болницата..“.

Приложеното към същата преписка и представено като доказателство по делото Постановление от 28.03.2016г. на прокурор при РП Р. съдържа изводи на прокурора, че на 28.03.2016г. в гр. Р., неустановен водач на неустановен автомобил нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и ударил пострадалия  Р.К., върху пътното платно, на кръстовището на ул. „Цар Петър“ и „Цар Асен“. Със същото постановление, наказателното производство е спряно.

Като доказателства по делото са приети медицински документи – Епикриза ИЗ 25467 изд. от „МБАЛ Р.“ АД, Епикриза от СБАЛФРМ „М.“ ООД- Р., медицински рецепти, фактури и фискални касови бонове, които са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Съдържанието на приета като доказателство молба с вх. № 24-01-345/16.06.2016г. сочи, че чрез нея - процесуалният представител на ищеца е отправил до ответника писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (без посочен конкретен размер) и за имуществени вреди - в размер на сумата от 1617, 26 лева. Към молбата са приложени описаните в нея постановление на прокурор, медицински документи, разходни документи.

С писмо изх. № 24-01-345/25.08.2016г., ответникът е уведомил ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение, поради липсата на доказателства за настъпило застрахователно събитие.

Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от вещо лице д-р К. (ортопедия и травматология) дава следните отговори на подлежащите на установяване факти:

·         В медицинските документи се посочват констатирани травми на долната страна на лявата очница, счупване на пето и шесто ребра с контузия на долните белодробни дялове, открито счупване на костите на дясната подбедрица;

·         Получените от ищеца травматични увреди, които са резултат удар в твърд тъп предмет и по принцип могат да бъдат получени от пътен инцидент – със сравнително най- голяма вероятност – счупената подбедрица;

·         Проведено е оперативно и стационарно лечение, с лечебно възстановителен период, чиято максимална продължителност е шест месеца

·         Болките и страданията, които е търпял ищеца, са били с по- висока интензивност в продължение на един до два месеца от лечението;

·         Лечебно- възстановителният период е завършил успешно, здравословното състояние на пострадалата е възстановено и не се очаква настъпването на усложнения, нито са налице предпоставки за такива очаквания.

 Заключението на изслушаната и приета съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И., установява на първо място разположението на обектите в района на местопроизшествието и анализ на фактите, при които може да се предполага, че е настъпило ПТП. Вещото лице изрично подчертава, че изводите му са общи и хипотетични, поради липсата на обективни данни за оглед на местопроизшествие от типа на пътно- транспортно произшествие, измервания и изземване на следи. Като причина за настъпване на евентуален пътен инцидент на кръстовището, вещото лице сочи поведението на пешеходеца и на водача, като се отчита обективната възможност на двамата участници в хипотетичното ПТП, да възприеме действията на другия участник.

В показанията си, разпитания по делегация свидетел Г.И.К. заявява, че е родител на ищеца и поради близките си социални контакти с него е възприел факти, свързани с лечебно възстановителния период на травматичните увреждания. Свидетелят възприел, че непосредствено след като бил приет в болница, ищецът изпитвал силни болки. Болките в крака и ребрата продължили около шест месеца. След извършената операция за наместване на костите на счупената подбедрица, ищецът ходел с патерици, но след интервенция за премахване на винта на костта – започнал да се движи без помощни средства. Причинената травма се отразила негативно на психологическото състояние на ищеца, той ограничил социалните си контакти.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ /отм/, съответстващ на действащата към момента на предявяването на иска разпоредба на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ  - ответникът бил длъжен да изплати на ищеца обезщетение при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за причинените неимуществени вреди – за които се твърди да са настъпили в следствие на ПТП, което е причинено поради противоправното поведение на неустановен водач, при управление на неидентифицирания лек автомобил.

Анализът на събраните писмени доказателства, който е осъществен при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК мотивира извода, че ищецът е отправил писмена претенция до ответника, за изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на действащата към момента на настъпване на телесното увреждане разпоредба на чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ /отм/, съответстващ на действащата към момента на предявяването на иска разпоредба на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, както и че е получил изричен отказ от страна на Ф.а.                           Тази обстоятелства мотивират извод за процесуална допустимост на иска, с който настоящия съд е сезиран.

Предпоставките за основателността на предявената искова претенция изискват:               на първо място - да бъде установен надлежно факта на възникването на пътно- транспортно произшествие с участието на ищеца, на второ място - да бъдат установени  всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане (което имплицитно предполага да бъде изяснен механизма на настъпване на произшествието и действията на ищеца в рамките на този механизъм) и на трето място – да бъде установена липсата на обективна възможност за идентифициране на МПС от органите на досъдебното производство, с което е било причинено увреждане, респ. да бъде идентифициран неговия собственик/ водач.

Събраните по делото доказателства сочат, че ищеца в действителност е претърпял телесни увреждания, за които е бил приет за болнично лечение, но очевидно не са достатъчни за да обосноват необходимия извод, че тези травматични увреждания са резултат именно от настъпването на ПТП. Изключително важно е да се отбележат в тази насока следните обстоятелства, които отричат твърдението за наличие на основание за изплащане на обезщетение в хипотезата на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ / съответен на отменения чл.288, ал.1,т.1 от КЗ/:

Първо – за настъпилия инцидент изобщо не е съставен протокол за ПТП, не е извършван оглед на пътно- транспортно произшествие от териториално и функционално компетентните длъжностни лица в специализираните отдели на КАТ при РДВР Р.; Настъпването на травмите е било разследвано в рамките на досъдебното производство като криминален или битов инцидент, а не като пътно- транспортно произшествие. Изводът, че вредите са причинени от ПТП е на прокурора.

Второ – в рамките на досъдебното производство по ДП № 1045/2015г. на ОДМВР Р., респ. пр.преписка № 2530/2015г. на РП Р., което бе изискано в оригинал за целите на настоящото производство, не се намират никакви данни за конкретно лице, което заявява да е възприело факта - как автомобил удря ищеца. Всички изводи в тази насока, включително и на прокурора, който е издал представеното като доказателство Постановление от 28.03.2016г., се основават на фактически предположения и логически умозаключения. Актовете на прокурора обаче, не заместват несъществуващия/ несъставен официален удостоверителен документ - Протокол за ПТП с пострадали лица, който е нормативно установен официален удостоверителен документ за настъпването на събитие от такъв характер. Изводите на прокурора също така не обвързват изводите на настоящия съд, особено когато съдът анализира фактите и категорично не споделя тези изводи, доколкото ги намира за фактически необосновани.

Трето – прави впечатление, че и самия ищец не излага някакви конкретни фактически твърдения за настъпването на пътен инцидент – нито в молбата си до Г. Ф., нито пред съда, защото в исковата молба не описва механизма на настъпването му, не сочи елементи от своето поведение, а пред органите на досъдебното производство е заявил само, че „..има някакъв спомен..“ (цит.) как е тръгнал към дома си, след като се е почерпил със свои познати т.е. употребил е неустановено количество алкохол. Ищецът К. твърди, че няма спомен за случилото се т.е. не знае, нито твърди да е бил удрян от автомобил, защото (цит.) „.следващият спомен който имам е как се събуждам в болницата..“.

Четвърто – прави впечатление, че не се идентифицира дори един пряк факт, сочещ на сблъсък на тялото на ищеца с моторното превозно средство - нито от органите на досъдебното производство, нито до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция. Ясно е, че травмите на пострадалия са причинени от твърд тъп предмет, но факта дали този предмет е именно пътно превозно средство и дали то подлежи на задължително застраховане /МПС/ или пък твърдият тъп предмет е елемент от екстериора на улицата, определя в решаваща степен дали ответникът е длъжен да изплати търсеното обезщетение.

Пето- не може да бъде пренебрегнат факта на напълно неустановения механизъм на настъпването на инцидента. Дори без специални знания следва да се посочи, че някои от травмите напр. тази  на лицето /скулата/ са характерни по- скоро за битов инцидент, а не за пътен инцидент.

При това положение, изводите на изслушаните пред настоящия съд съдебни експертизи няма как да бъдат кредитирани, защото са вероятни и условни – вещите лица са ги направили, ако би било установено, че е настъпило ПТП с участието на ищеца. Изводът на вещото лице д-р К., че травмата на подбедрицата е „типична“ е също условен, той не означава нищо друго, освен, че такъв тип травма е често срещана при пострадали от ПТП. Подобен условен извод не може сам за себе си, да обоснове тезата за настъпване на ПТП с участието на пострадалия, а още по- малко тезата за противоправно поведение на водача на някакво неустановено МПС. Дори и без използване на специални знания е известно, че фрактурата на костта на подбедрицата може да се случи при рязко съприкосновение с всякакъв твърд тъп предмет, не само броня на автомобил, но и предмет от уличния екстериор – напр. ръб на бордюр на уличен тротоар, върху който има данни да е бил намерен да лежи ищеца в безпомощно състояние и под влияние на алкохол /данни за последното се съдържат в медицинската епикриза на „МБАЛ Р.“ АД/.

Друг е въпросът, че дори мястото на действително настъпване на инцидента със здравето на ищеца не е установено – приема се най- вероятно, този инцидент да е настъпил на улицата, а изводът може да се предполага, защото там е било забелязано тялото му в безпомощно състояние, но и това не е категорично установено.  Не са налице данни за обосноваване на еднозначен извод, че травмите са били причинени именно на улицата и именно в резултат от сблъсъкна тялото на пострадалия с движещо се моторно превозно средство. Прави впечатление, че в случая не са били установени никакви следи от инцидент с автомобил /травмите по тялото на пострадалия предполагат реципрочни увреждания и по корпуса на автомобила, с който може да са били причинени т.е. следи от счупено стъкло, огледало, фар, пластмасови елементи, следи от спирачки по платното/, а в случай дори пострадалият няма ясен спомен за настъпване на подобен инцидент.

След внимателен анализ на събраните по делото доказателства - в заключение на изложените аргументи - съдът намира, че не са установени доказателства за настъпването на пътно- транспортно произшествие, нито са установени данни за неговия механизъм, които да определят по категоричен начин противоправно поведение на неустановен водач на неустановено МПС, а по този начин- да обосноват и надлежната пасивна материална легитимация на ответника, от когото се претендира изплащане на обезщетение.                          В конкретния случай, тази легитимация остава напълно недоказана и отказът на Ф.а да изплати обезщетение е напълно правомерен и нормативно обоснован.

Уместно е в тази връзка да се посочи, че Г. Ф. не е просто Ф. за подпомагане на лица, претърпели битови инциденти на улицата, а има особената специализирана функция, да изплаща обезщетения на определена категория лица, които са пострадали именно в следствие настъпването на определена категория събития - ПТП. Нормативно и социално неоправдано би било, този специален Ф. да бъде задължаван да изплаща „обезщетение“ на лица, които са пострадали при битови инциденти, само по хипотетично подозрение, че щом травмата е настъпила на улицата то пострадалият непременно е бил ударен от автомобил, дори да няма ясен спомен за това. Неблагоприятните събития от типа на битови злополуки, настъпили на улицата или престъпни посегателства пак там, са обект на застрахователен интерес, респ. обект на застраховане, но за тях категорично не може да бъде ангажирана отговорността на Г. Ф.. Ако по социални или емоционални съображения би било допуснато противното, то средствата, набрани във Ф.а не биха били разходвани за постигане на целите, за които е създаден.

Мотивиран от изложените по- горе изводи, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По претенцията за присъждане на съдебни разноски;

С оглед изхода на спора, съобразявайки спазването на задължението на страните да представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съдът намира, че ответника има право да получи направените от него разноски.

На ответника също следва да бъдат присъдени направените от него разноски, които възлизат на обща стойност от 580 лева, вкл. 380 лева за събиране на доказателства и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, плативо на основание и в съответствие с размерите, предвидени в чл. 78, ал.8 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Г.К. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. Ц.В.,***, офис№ 5, срещу Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ /съотв. на отменения чл. 288, ал.1,т.1 от КЗ/ и с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за сумата от 80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водач на неидентифицирано МПС, за сумата от 734, 80 лева, представляваща мораторна лихва върху посочения по- горе размер на обезщетението, изчислена за периода от датата на постановяването на отказа на г. Ф. на 25.08.2016г. до предявяването на иска на 26.09.2016г. и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от предявяването на иск до деня на окончателното изплащане, за сумата от 1617, 26 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водач на неидентифицирано МПС, за сумата от 14,85  лева, представляваща мораторна лихва върху посочения по- горе размер на обезщетението, изчислена за период от датата на постановяването на отказа на Г. Ф. на 25.08.2016г. до предявяването на иска на 26.09.2016г. и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяването на иска до деня на окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА Р.Г.К. да заплати на Г. Ф. - на основание чл. 78, ал.  3 във вр. с ал. 8 ГПК – сумата от 580 лева (петстотин и осемдесет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.

                                                                                                          

                                                                                                        СЪДИЯ: