Решение по дело №230/2020 на Административен съд - Сливен

    

Р Е Ш Е Н И Е   №  159

 

Гр.Сливен, 23.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря Николинка Йорданова и в присъствието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 230 по описа за 2020 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Д.Р.М. ***, чрез адв. П.З. ***, със съдебен адрес ***, подадена против Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – Сливен, за  заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски – платено адвокатско възнаграждение по АНД № 376/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в процедура по обжалване и отмяна на незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 306а-98/26.07.2019 г. на Началник на Районно управление – Нова Загора при  ОД на МВР – Сливен. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото дело разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева и държавна такса в размер на 10 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че: с Решение № 144 от 27.12.2019 г., постановено по АНД № 376/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в сила от 21.01.2020 г., е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 306а-98/26.07.2019 г. на Началник на Районно управление – Нова Загора при  ОД на МВР – Сливен, с което на ищеца на основание чл.45, ал. 3 от ЗЗкД е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от с.з; в процедурата по обжалване на НП пред Районен съд – Нова Загора, ищецът е бил представляван от адвокат и е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, заплатени въз основа на договор за правна помощ и съдействие, сключен с адвокат П.З. ***; направените разходи са причинили на ищеца М. вреди, които следва да се възстановят от ответната дирекция, издала отмененото наказателно постановление.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище от адв. З., който поддържа исковата молба. Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира сторените разноски по делото.

Ответникът по иска в писмено становище чрез упълномощен процесуален представител счита предявеният иск за неоснователен и недоказан. Моли да бъде отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение .

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за основателност на исковата молба.

Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление № 306а-98/26.07.2019 г. на Началник на Районно управление – Нова Загора при  ОД на МВР – Сливен на Д.Р.М. на основание чл.45, ал. 3 от ЗЗкД е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от същия закон. Наказателното постановление е обжалвано от М. и с Решение № 144 от 27.12.2019 г., постановено по АНД № 376/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, НП е отменено като незаконосъобразен. Съдебното решение е влязло в сила на 21.01.2020 г. В производството по обжалване на Наказателното постановление, на 01.10.2019 г. М. е подписала пълномощно и договор с адв. П.З. *** за правна защита, изразяващи се в защита по обжалване на НП№ 306а-98/26.07.2019 г. на Началник на Районно управление – Нова Загора при  ОД на МВР – Сливен пред РС– Нова Загора и е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, която сума е получена при подписване на пълномощното на 01.10.2019 г. /видно от пълномощно и договор за правна помощ от 01.10.2019 г./. Упълномощеният адвокат З. е представлявал Д.Р.М. в производството по АНД № 376/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора /видно от протокол от проведено о.с.з. на 27.11.2019 г. и депозирани пред РС – Нова Загора писмени бележки/.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разглеждания случай от доказателствата по делото е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Областна дирекция  на МВР - Сливен. Налице е незаконосъобразен акт– Наказателно постановление № 306а-98/26.07.2019 г. издаден от Началник на Районно управление – Нова Загора при  ОД на МВР – Сливен, който е отменен с влязло в сила Решение № 144 от 27.12.2019 г., постановено по АНД № 376/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора. Незаконосъобразният акт е издаден от ответника Областна дирекция  на МВР- Сливен, която е юридическо лице, съгласно чл. 37 ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно-наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Дейността по налагане на административни наказания, свързана с издаване на наказателно постановление или електронен фиш, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления и електронните фишове, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните електронни фишове като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2 / 2014 г. на ВКС и ВАС.

Настоящият съдебен състав приема, че от издаването на незаконосъобразния акт – процесното наказателно постановлени, отменен с влязло в сила съдебно решение, ищецът М. е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът М. не би заплатила адвокатско възнаграждение и това не би представлявало вреда, ако не бе издаден незаконосъобразното наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт– НП. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на М. в вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателно постановление, с който е наложено административно наказание, считано от М. за незаконосъобразно наложено. /В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2 / 2016 г. на ОСС на ВАС. Няма съмнение и спор, че в резултат на издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП на упълномощения адвокат, съгласно приложеното пълномощно от 01.10.2019 г. (подписано от страната, което легитимира процесуалния представител, съгласно чл. 33 ГПК, приложим субсидиарно и определя пределите на представителната му власт (л.20 от АНД № 1294/2019 г.). Сумата 300 лв. е уговорена и платена в брой на 01.10.2019 г., съдържаща подписите на двете страни  и представлява разписка, съставена от адв. З. в свидетелство на факта по извършеното плащане. В този смисъл е т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, а именно, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Относно направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира, че ограничението в разпоредбата на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с минималните прагове на възнагражденията, предвидени от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е единствено относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и относно договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на казуса. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е преди изм. на Наредба № 1/9.07.2004 г. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г., поради което е неоснователно искането за намаляването му.

По изложените съображения, предявеният иск за обезщетение в размер на 300 лева е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.

Претенцията на ищеца М. за присъждане на направените по настоящото дело разноски е основателна. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски е основателна за присъждане на държавната такса и разноските по производството, които възлизат на 110 лв., от които 100 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Адвокатският хонорар е в предвидения размер на възнагражденията, предвидени от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът счита, че същият не е прекомерен.

На основание чл.143, ал. 1 от АПК, Областна дирекция  на МВР гр. Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тези суми, като разноски по делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция  на Министерство на вътрешните работи гр. Сливен, да заплати на Д.Р.М., ЕГН ********** ***, сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от незаконосъобразено Наказателно постановление № 306а-98/26.07.2019 г. издадено от Началник на Районно управление – Нова Загора при  ОД на МВР – Сливен, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 376/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

ОСЪЖДА Областна дирекция  на МВР гр. Сливен, да заплати на Д.Р.М., ЕГН ********** ***, сума в размер на 110,00 (сто и десет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: