№ 1851
гр. Варна , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501048 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба, депозирана от И. Д. Д., действащ лично
и със съгласието на своята майка С. М. М., чрез адв. К.В., срещу Определение № 631/24.03.2021
г., постановено по гр. д. № 10412 по описа на ВРС за 2020 г., с което се оставя без
разглеждане искане, обективирано в молба вх. № 60498/21.12.2020 г. от И. Д. Д., действащ
със съгласието на своята майка С. М. М., с искане за изменение на Решение №
4005/02.12.2020 г., постановено по гр. д. № 10412 по описа на ВРС за 2020 г., в частта за
разноските, дължими на ищеца, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно по изложени подробни
съображения в частната жалба. Моли за неговата отмяна и уважаване на искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
За да се произнесе, ВОС приема, че депозираната жалба е допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата
е неоснователна, като настоящият състав изцяло възприема мотивите, изложени от ВРС в
обжалваното определение, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
За пълнота на изложението следва да се има предвид следното:
С молба вх. № 60498/21.12.2020 г., ищецът И. Д. Д., действащ лично и със
съгласието на своята майка С. М. М., чрез адв. К.В., е депозирал искане за изменение в
частта за разноските на постановеното по делото Решение № 4005/02.12.2020 г., чрез
присъждане на разноски в полза на адв. В. в размер на 400 лв., представляващо
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред ВРС, на осн. чл.
38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗАдв, вр. чл. 21 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
1
Насрещната страна по молбата Д. И. Д. е депозирал отговор, в който е изразил
становище за недопустимост на същата, и моли за оставянето й без уважение. В условията
на евентуалност, счита молбата за неоснователна, а ако съдът намери, че същата е
основателна, иска определяне на адвокатското възнаграждение в минимален размер, на осн.
чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
С обжалваното определение, ВРС е оставил без разглеждане искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв за оказана безплатна помощ, по
съображения, че при липса на представен списък за разноските по чл. 80 от ГПК, не може да
се иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, каквито
са и разясненията, дадени в т. 9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на ВОС намира, че частната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на
разноски, следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение
на това процесуално задължение, е въведена със самата норма – страната няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските. С т. 9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС е възприето, че изпълнението на това изискване на закона, е и условие за допустимост
на молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Отделно от горното, съгласно т. 2 от същото тълкувателно решение, страната следва
да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в
производството, за който е представено доказателство. С оглед на това, за присъждане на
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, по реда на чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗАдв, адвокатът е следвало да представи списък на разноските
по чл. 80 от ГПК и сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
е посочено, че процесуалното представителство е безплатно на някое от основанията на чл.
38, ал. 1 от ЗАдв. Още повече, че и в разпоредбата на чл. 36, ал. 2, към която препраща чл.
38, ал. 2 от ЗАдв е предвидено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Безплатният характер на
конкретната правна защита и съдействие, като елемент от договора за мандат, следва да е
изрично договорен между страните, което следва да бъде установено или със самият договор
за правна защита и съдействие, или евентуално постигнатото съгласие с представлявания в
този смисъл, да бъде обективирано по някакъв начин – в документ, в протокола на съдебно
заседание и т.нат. В този смисъл е и установената трайна съдебна практика, вкл.
Определение № 283/04.12.2017 г. по дело № 834/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о.
В исковата молба е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски,
вкл. и адвокатско възнаграждение, без да е посочено, че това възнаграждение се дължи за
оказана безплатна правна помощ. Не е представен по делото и договор за правна защита и
2
съдействие, в който да е посочено, че процесуалното представителство е безплатно на някое
от основанията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, нито има доказателства за постигнато съгласие
между страните за осъществяване на безплатна правна помощ, което е основание за
неприсъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Този извод не се
променя от факта, че в открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2020 г., е направено
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл.
второ от ЗАдв, вр. чл. 21 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, доколкото и изявлението е направено единствено от
адвоката, но не и от представляваната страна, която не се явява в единственото проведено
по делото открито съдебно заседание.
В обобщение, определението на ВРС като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 631/24.03.2021 г., постановено по гр. д. № 10412
по описа на ВРС за 2020 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4