Р Е Ш Е Н И Е
469/20.7.2020г.
20.07.2020г., гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря М.Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №667
по описа за 2020 год. на Районен съд – Шумен,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск за изменение на издръжка на дете от родител, с правно основание чл. 150
от СК от С.Х.Р., действащ със съгласието на своята майка С.И.Р. против Х.Р.Х., с който се иска да бъде
осъден ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба, вместо определената с решение по
гр.д.№218/2012г. по описа на РС - Шумен, издръжка в размер на 85,00 лв.
Предявен
е иск по смисъла на чл.149 от СК за
осъждане на Х.Р.Х. да заплати на С.Х.Р., сума за увеличена издръжка за минало
време, в размер на 250,00 лева месечно за периода от 08.04.2019г. до датата на
подаване на исковата молба. Алтернативно се сочи сума в размер на 152,50 лева.
По
същество на делото, С.Х.Р., действащ със съгласието на своята майка С.И.Р., поддържа исковата молба и сочи, че са
налице условията за увеличаване на дължимата издръжка.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба,
не се явява и не взема становище по същество на делото.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства, а именно: представените
с исковата молба писмени доказателства – ксерокопия на: решение №429/12.06.2007
г. по гр. дело №415/2007 г. на ШРС, протокол от 09.04.2012 г. по гр. дело
№218/2012 г. на ШРС, удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на
акт за раждане №972/02.09.2003 г. от Община – Шумен, удостоверение изх.
№1479/07.04.2020 г. от ПЕГ „Никола Йонков Вапцаров“ – Шумен; социален доклад
изх. №ПР/Д-Н/113-001/03.07.2020 г. на АСП ДСП – Шумен и социален доклад изх.
№ПР/Д-Н-В/15-001/06.07.2020 г. на АСП ДСП – Шумен, както и представените в
съдебно заседание от ищцовата страна писмени доказателства: ксерокопие на
удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование рег.
№110-110/02.07.2020 г. от ПЕГ „Никола Йонков Вапцаров“ – Шумен, копие на касов
бон за сумата от 800.00 лв. от 01.07.2020 г., копие на договор за наем на
недвижим имот от 20.07.2018 г., копие на приемо-предавателен протокол от
20.07.2018 г., протокол-опис от 20.07.2018 г., извлечение за период от
01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. от Банка ДСК ЕАД на сметка с титуляр С.Р.,
извлечение за период от 01.04.2020 г. до 30.06.2020 г. от Банка ДСК ЕАД на
сметка с титуляр С.Р., авизо за издаден кредитен превод за сумата от 260 лв. от
Банка ДСК, с основание за плащане – такса Goethe-zertifikat B2 от 16.06.2020
г., авизо за издадено преводно нареждане за сумата от 10,00 лв. от Банка ДСК, с
основание за плащане – клет състезание, национален кръг, ПЕГ Шумен от
17.12.2019 г., авизо за издадено преводно нареждане за сумата от 5,00 лв. от
Банка ДСК, с основание за плащане – клет състезание, училищен кръг, В.Р., ПЕГ
Шумен от 04.12.2019 г., преводно нареждане за кредитен превод за сумата от
200,00 лв. от Банка ДСК, с основание за плащане – наем от 20.06.2020 г.,
преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 200,00 лв. от Банка ДСК, с
основание за плащане – наем от 20.05.2020 г., ксерокопие на фактура/оригинал/
№**********/20.12.2018 г. от Теленор, фактура №**********/15.10.2019 г. от
Сенетик България ЕООД – София – отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С.И.Р.
и Х.Р.Х. са родители на С.Х.Р.. С решение от 09.04.2012г. по гр.д.№218/2012г.
по описа на РС - Шумен, била определена издръжка в размер на 85,00 лв. Родителските
грижи се осъществявали само от ищцата. Бащата не плащал издръжка редовно. В
определени периоди от време не проявявал интерес към сина си.
Въз основа на горната фактическа
установеност, съдът формира следните правни изводи:
За да се уважи искът за увеличение на издръжката е
необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания
или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице /т.19 от
Постановление №5 от 16.10.1970г. на Пленума на ВС/. С оглед възрастта на детето
и нуждите му, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена
изцяло, поради следното:
Налице е първата предпоставка, че е налице трайно и
съществено изменение на нуждите на издържания.
По делото се установи безспорно, че само ищцата полага грижи за детето.
От предходното изменение на издръжката е изминал период от време, през който са
настъпили изменения в нуждите на издържания, с оглед възрастта, физическото
израстване, промяната на социално-икономическата обстановка в страната,
продължаване на обучението в училище. Всичко това води след себе си до
необходимост от по-големи разходи за задоволяване на потребностите от
ученически пособия и други неща свързани с ученическия живот и за личностното
развитие. Налице е и изменение на размера на минималната работна заплата.
Съдът намира, че се предполага втората предпоставка,
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Майката, сама, полага непосредствените и
ежедневни грижи за детето, а бащата, не живее в едно домакинство с ищцата и
детето, поради което съдът приема, че той не участва в полаганите ежедневно
грижи.
При определяне на размера на издръжката, съдът е
задължен да я определи в съответствие с възможностите на родителите да дават
такава. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките
на нормалните за възрастта на децата разходи.
Детето е на 17 години, в ученическа възраст.
Съдът намира, по отношение на възможностите на
задълженото лице, че по делото не се установиха данни за минимални трудови
доходи на бащата, но същият е в трудоспособна възраст и може да реализира
доходи в размер на минималната работна
заплата. Едновременно с това не се установиха наличие на други задължения на
ответника към други лица.
Предвид изложеното, както и съобразявайки нормативно
установените задължения, съгласно които родителите имат първостепенна
отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности
условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед нуждите му от
издръжка, съдът намира, че за детето е необходима обща месечна издръжка в
размер на 398,00 лева. Съдът приема за критерий, потребителският
паричен разход необходим за издръжка, средно на един член на семейство в
левове, като разходи в домакинствата в РБ, приет от НСИ, за първото тримесечие на 2020г. Тази сума следва да се разпредели между родителите,
съобразно с възможностите им. Предвид изложеното относно ответника, съдът
намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 200,00 лева,
който размер е съобразен с възможностите му. Останалата част от
издръжката следва да се поеме от майката.
Съдът приема, че бащата на детето може да реализира
доходи в размер на минималната работна заплата, която предвид утвърдената бюджетна
рамка, считано от 01.01.2021г. е в размер на 650,00 лева. В този смисъл сумата от 200,00 лева е в близък до минималния размер, предвид
чл.142, ал.2 от СК.
За ответника съществува безусловно задължение, съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК да издържа своето ненавършило пълнолетие
дете.
При определяне на размера на издръжката,
съдът взе предвид нарасналите нужди на детето и намира, че е задължен да
приведе размера на издръжката му в съответствие с възможностите на родителите
да дават такава. По делото не се установиха данни за
трудовите доходи на бащата. Не се установи в процеса
той да има алиментни задължения към други малолетни или непълнолетни лица.
Увеличеният размер на издръжката е
дължим считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
Ищцата претендира заплащане на издръжка
за минало време, за периода от 08.04.2019г. до 07.04.2020г. Поначало издръжката
се дължи само за бъдеще време. Но от това правило законодателят е допуснал едно
изключение с разпоредбата на чл.149 от СК, според който издръжка за минало
време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. По
делото е установено, че страните не живеят заедно от 2007г. и тъй като ищцата
не е длъжна да доказва нуждата на детето за този период, то съдът приема, че
претенцията за издръжка за минало време е основателна. В тежест на ответника е
да докаже, че нуждата за този период не е съществувала, или пък, че доброволно
е доставил издръжка. Ответникът не е представил доказателства в тази насока. За
сочения период от минало време, съдът приема, че необходимата месечна издръжка
е била 378,00 лв., като при същите данни за възможностите на родителите, съдът
счита, че ответника е следвало да осигурява по 200,00 лв. от необходимата за
детето издръжка месечно, или общо за процесния период от 12 месеца преди
завеждане на иска в размер на 2400,00 лв.
Исковите претенции в останалата им част
до пълният предявен размер се явяват
неоснователни и недоказани, а като
такива следва да се отхвърлят.
Относно разноските:
На
основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза
на лице, освободено от заплащане на държавни такси и разноски, ответникът
следва да заплати държавна такса в общ размер на 400,00 лева от които,
съобразно увеличения размер на издръжката в размер на 288,00 лева, както и
такава за минало време в размер на 112,00 лева.
Съобразно чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови
предварително изпълнение на съдебното решение относно изменената издръжка.
Воден
от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК
размера на присъдената месечна издръжка определената с решение от
09.04.2012г. по гр.д.№218/2012г. по описа на РС - Шумен,
по силата на което Х.Р.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***
е осъден да заплаща сумата от 85,00 лв. месечно
на С.Х.Р.
с ЕГН **********, със съгласието на
своята майка и законен представител С.И.Р., с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес ***, като увеличава
същата от 85,00
лева на 200,00/двеста/
лева, считано от 08.04.2020г. /датата
на подаване на исковата молба/ до настъпване на законни причини за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или
просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл.150, вр. с чл.149
от СК Х.Р.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да ЗАПЛАТИ на С.Х.Р. с ЕГН **********, със
съгласието на своята майка и законен
представител С.И.Р., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** сумата от 2400,00
лв., представляваща дължима издръжка за периода от 08.04.2019г. до 07.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ в
останалата им част исковете предявени с исковата молба,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Х.Р.Х.
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с
IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 50,00 лева
представляваща държавна такса по чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и държавна такса, съобразно увеличения размер на издръжката в
размер на 400,00 лева, както и 5,00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването му
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: