№ 119
гр. Варна, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100502162 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 2576/01.08.2022 год., постановено по гр.д. № 15011/2021 год., ВРС – 48-
ми състав е осъдил „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София
да заплати на Н. К. Н.–П.а, ЕГН **********, с адрес в гр.В., ул. ***** №13, ет.4, ап.23
сумата в размер 1299,55 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди по щета № *********/12.04.2019г., № *********/12.04.2019 г. и №
*********/12.04.2019 г. в резултат на настъпило застрахователно събитие на 12.04.2019г. по
договор 0312180187006608/ „КАСКО на МПС“, на лек автомобил Мерцедес Е 270 с рег.
номер ****, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в
съда-15.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за
горницата над 1299,55 лв. до претендираните 2179,08 лв.
Недоволна от горното решение е останал ищцата, който обжалва постановеното
решение в отхвърлителната му част като неправилно. Конкретните оплаквания са свързани с
извода на съда, че приложение следва да намери разпоредбата на т.58.1 от ОУ на
застрахователя. Излага се, че неправилно съдът е приел, че ищцата е запозната и е приела
именно тези приложени ОУ, които не са неразделна част от договора за застраховка и не
обвързват страните. Същевременно, се твърди, че клаузата на която ответникът се позовава
не е индивидуално договорена с ищцата, поради което не може да дерогира приложението
1
на чл.386, ал.2 вр. чл.402 КЗ относно начина на определяне на застрахователното
обезщетение. Същата счита, че противоречи на императивни правни норми на ЗЗП и чл.345,
ал.1 т.1 КЗ, неясна и противоречива, тъй като от една страна ограничава застрахователя по
размер за конкретно събитие, а от друга, че уговореното обезщетение от 15 % практически
изключва отговорността му за всяко следващо събитие. Тази неяснота води до
невъзможност заинтересованото лице да разбере икономическите последици. И след като не
се установява някое от хипотезите на чл.408 КЗ относно възможностите за отказ за
изплащане на обезщетение и при наличие на индивидуално договорени вида на
застрахователно покритие, застрахователна сума и начин на плащане, неравноправната
клауза на т.58.1., като част от съдържанието на общите условия, не може да е основание за
частично изплащане на обезщетение.
Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с
което се уважи предявения иск в претендирания размер, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Счита постановеното решение за правилно в обжалваната му част, като
излага, че валидността на клаузата на т.58.1 от ОУ се извежда от доброволния характер на
застраховката. Оспорва твърдението на въззивницата, че не е приела ОУ с оглед изявлението
й в обратния смисъл в представената застрахователна полица, както и твърдението й, че
процесната клауза влиза в противоречие с императивна правна норма. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на юрисконуслтско възнаграждение.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез представителя си, моли за отмяна на решението
и присъждане на разноски за двете инстанции.
В с.з. по същество, въззиваемата страна не изпраща представител.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В обхвата на горната проверка, въззивният състав намира, че решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително.
Произнасянето съответства на предявените и скания и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Производството пред ВРС е образувано по предявен с правно основание чл.405, ал.1
КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
2
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 386,
ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, , т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в хода на първоинстанционното
производство е, че към 12.04.2019 год. по отношение на собствения на ищцата лек
автомобил марка - Мерцедес, модел - Мерцедес Е 270, per. номер **** е бил налице валидно
сключен договор за застраховка „Каско”, клауза Пълно каско при ответника, обективиран в
полица № 0312180187006608, със срок на валидност от 16:00 ч. на 13.04.2018 г. до 23:59 ч.
на 12.04.2019 г
Не се спори и че на 12.04.2019 год. ищцата е завела щети под №
*********/12.04.2019 г., № *********/12.04.2019 г. и № *********/12.04.2019 г.,
удостоверени с декларация на ищцата като ответникът е съставил на същата дата опис-
заключение за вреди на МПС, като с оглед влязлата в сила част на първоинстанционното
решение установени по делото са механизма на увредите, както и причинната връзка между
тях и описания механизъм.
Представени са Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ , действащи към
момента на настъпване на застрахователното събитие и приети от ищцата при подписване
на застрахователната полица, от които се установява, че съобразно чл. 58 т.1 страните са
договорили, че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в пълен размер при
събития, доказани изключително с декларация на застрахования и без документи, издадени
от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното
събитие или без двустранен констативен протокол за ПТП, съставен съгласно изискванията
на приложимото право. В тези случаи, застрахователят обезщетява вредите в размер, който
не може да надвишава 15% от застрахователната сума на МПС, като условията за това са
щетите да са незначителни, МПС-то се движи на собствен ход и изплатените по реда на този
член обезщетения до момента също да не надхвърлят 15%, но не повече от 4 000 лева.
Действителността на тази клауза от Общите условия на застрахователя, част от
застрахователния договор, които лимитират отговорността на последния при настъпване на
събития, установени единствено с писмена декларация на застрахованото лице, е и
единственият спорен въпрос по делото.
Изложените във въззивната жалба доводи за неравноправност на процесната клауза,
като уговорка, сключена във вреда на потребителя, настоящият състав на ВОС не споделя.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За
да бъде нищожна, клаузата следва да дава права на търговеца във вреда на потребителя. В
случая, спорната клауза не е такава.
Същата е формулирана по ясен и недвусмислен начин, отнасяйки се само за събития,
чието настъпване не е доказано посредством изчерпателно изброени документи, въз основа,
на които застрахователят ще приеме за достоверно доказването на настъпилото събитие.
Така, като се е съгласил изначално да обезщети повредите, настъпили в резултат на падащи
предмети, без да е необходимо застрахования да ангажира доказване по какъвто и да било
начин – писмени документи, свидетели и др. настъпването на събитието, покрито като риск,
застрахователят е освободил застрахования от основното му задължение, изразяващо се в
3
доказване настъпването на застрахователното събитие и неговия механизъм. Не е и
неравноправна, защото не поставя застрахования в неравностойно положение, а обратното -
срещу облекчения ред за доказване на събитието и настъпилите вреди, застраховетелят е
въвел адекватен лимит на носената от него отговорност с оглед защита от обезщетение на
всякакви вреди, независимо как са причинени.
С Решение № 224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о., е прието, че
когато в ОУ страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове
и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелствата, които водят до приложение
на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение. Изборът на застрахователен продукт и застраховател и
предвиденото съотношение между обем покрити рискове и застрахователна премия, е
въпрос на автономна преценка на застрахования при договарянето, вкл. към момента на
завеждане на щетата.
Така, съдът намира за допустимо уговарянето на ограничения в отговорността на
застрахователя по доброволната имуществена застраховка стига същите да не противоречат
на императивни правни норми. В конкрекретния случай, не е налице отказ да се заплати
застрахователно обезщетение, а а предвиденият в спорната клауза лимит не е забранен от
КЗ. Договорената застрахователна стойност е фиксирана парична сума по смисъла на чл.387
от КЗ, като в този случай, чл.386, ал.2 не се прилага. В клаузата на чл.58 т.1 от Общите
условия е предвидено изключението на чл.386, ал.2 от КЗ, а именно определена е фиксирана
сума в процент за конкретен застрахователен риск. Тази възможност е предвидена от закона
изрично. С посочената клауза се предвижда лимит на отговорността на застрахователя,
което според чл. 346 от КЗ е допустимо и представлява в случая договорената между
страните горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, доколкото
не е законово определен такъв лимит, както е в случая при задължителната застраховка
"Гражданска отговорност"/чл.492 от КЗ/. В този случай размерът на застрахователната
отговорност е в зависимост от размера на застрахователната сума на МПС, като от нея може
да се извлече директно икономическия й смисъл. Така, същата отговаря и на изискването
в чл.345, ал.5 КЗ.
Представени са доказателства, че на застрахования е изплатена сумата от 245,45 лв.
по щета №********* като обезщетение по същата застрахователна полица, поради което и
правилно първоинстанционният съд, съобразявайки горното е уважил иска с приложение на
процесната клауза от ОУ.
И след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни
разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС,
ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, към чиито фактически
изводи, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2576/01.08.2022 год., постановено по гр.д. №
4
15011/2021 год. на ВРС – 48-ми състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Н. К.
Н.–П.а, ЕГН **********, с адрес в гр.В., ул. ***** №13, ет.4, ап.23 срещу „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, бул „Княз А. Дондуков № 68 иск
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над присъдените с
първоинстанционните решение 1299,55 лв. до претендираните 2179,08 лв. като обезщетение
за причинени имуществени вреди по щета № *********/12.04.2019г., №
*********/12.04.2019 г. и № *********/12.04.2019 г. в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 12.04.2019г. по договор 0312180187006608/ „КАСКО на МПС“,
на лек автомобил Мерцедес Е 270 с рег. номер ****, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда-15.10.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Н. К. Н.–П.а, ЕГН **********, с адрес в гр.В., ул. ***** №13, ет.4, ап.23
да заплати на Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, бул
„Княз А. Дондуков № 68, ЕИК *********, със седалище гр.София сумата от 200 лева,
представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
В останалата си част, поради необжалване, решението е влязло в законна сила.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5