Определение по дело №2555/2021 на Административен съд - Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 545/1.4.2022г.

 

Град Пловдив, 01.04.2022 година

 

           

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на първи април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2555 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.157 ДОПК, във връзка с чл.213а, ал.3 АПК.

Образувано е по молба от 31.03.2022 г. на процесуалния представител на С.Р.Т. за спиране на предварителното изпълнение на ревизионен акт № 16001620005068-091-001 от 24.02.2021 г., потвърден с решение № 261 от 11.05.2021 г. на директора на ДОДОП Пловдив, с който е установена отговорност по чл.19 ДОПК на С.Р.Т. в качеството на член на органа на управление – общото събрание на съдружниците на „Адлер-МК“ ООД, ЕИК *********, за задълженията на дружеството в общ размер на 860 855,40 лева и лихви в общ размер на 321 084,98 лева.

Твърди се, че след издаване на решение № 208 от 05.04.2021 г. на директора на ДОДОП Пловдив, с което е отказано спиране на предварителното изпълнение на обжалвания ревизионен акт, са настъпили нови обстоятелства – постановяване на съдебно решение № 389 от 09.03.2022 г. по адм. дело № 2555/2021 г. на АС Пловдив, с което е отменен ревизионния акт, насочване на принудителното изпълнение в образуваното изпълнително дело № ********* от 2021 г. по описа на ТД Пловдив на НАП върху притежаваните от С.Т. идеални части от 14 възбранени недвижими имоти и извършен опис на имотите на 15.02.2022 г., чиято окончателна оценка възлиза на 1 648 620 лева, т.е., покрива изцяло размера на главницата и лихвата, установени с ревизионния акт. Твърди се, че допуснатото предварително изпълнение ще причини на жалбоподателката значителна или трудно поправима материална вреда и неимуществени вреди, свързани с негативни психически преживявания. Иска се спиране на предварителното изпълнение на ревизионен акт № 16001620005068-091-001 от 24.02.2021 г. и спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № ********* от 2021 г. по описа на ТД Пловдив на НАП до решаване на делото с влязъл в сила акт.

Съдът намира, че искане е направено от активно легитимирана страна и не е обвързано със срок с оглед нормата на чл.157, ал.2 ДОПК – може да бъде направено във всяко положение на делото до приключване на съдебното производство, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения:

От приложените към искането писмени доказателства е видно, че на 17.03.2021 г. в Службата по вписванията Пловдив е вписана възбрана върху 14 недвижими имоти, на които е извършен опис (съобщение за насрочване на опис от 01.02.2022 г.) и е определена окончателна оценка. Видно от разпореждане за определяне на окончателна оценка изх.№ С220016-104-0000358 от 25.03.2022 г., идеалните части от възбранените 14 недвижими имоти, собственост на С.Т., са оценени в общ размер на 1 052 833,34 лева, която сума не покрива размера на главницата и лихвите по ревизионния акт към датата на подаване на искането, който размер възлиза на 1 181 940,38 лева само по ревизионния акт без да се прибавят лихвите, натрупани от датата на издаване на ревизионния акт (24.02.2021 г.) до настоящия момент в размер на 96 128,85 лева. Т.е., противно на застъпеното в искането становище, не е изпълнено условието на чл.153, ал.3 ДОПК, защото възбранените имоти не са изключителна собственост на жалбоподателката и при преценката за наличие на предпоставките на чл.153, ал.3 ДОПК не може да бъде взета предвид тяхната обща стойност от 1 648 620 лева, а следва да се преценява само стойността на дяловете, собственост на жалбоподателката.

Общият принцип при обжалване на ревизионни актове е, че обжалването не спира тяхното изпълнение (чл.157, ал.1 ДОПК).  Законодателят е предоставил на решаващия орган, който ще разглежда жалбата срещу ревизионния акт, правото да спре или да не спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Съгласно чл.157, ал.2 ДОПК изпълнението на ревизионния акт може да се спре от административния съд по искане на жалбоподателя за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Към искането се прилагат доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер (чл.157, ал.3 ДОПК).

ДОПК не поставя ограничение относно вида на обезпечението, което следва да се представи от жалбоподателя като доказателство в подкрепа на направеното искане за спиране на предварителното изпълнение. Но ако е представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите в обжалваната част, решаващият орган е длъжен да спре изпълнението на ревизионния акт (чл.157, ал.4 ДОПК). Във всички останали  случаи, какъвто е и настоящият, решаващият орган спира изпълнението, като извършва  преценка на представеното обезпечение съобразно критериите по чл.153, ал.5 ДОПК. 

В процесния случай молителката не е представила доказателства, че е направено обезпечение, което да покрива изцяло сбора от главницата и лихвите по установеното с процесния ревизионен акт публично държавно вземане. Т.е., липсват доказателства, че направеното обезпечение гарантира правото на държавата да събере установените с обжалвания ревизионен акт публични задължения. Още повече, че се касае до обезпечение върху съсобствени недвижими имоти, които поради тази особеност са трудно ликвидни.

Само по себе си обстоятелството, че с постановеното по делото решение настоящият съдебен състав е отменил ревизионния акт, е ирелевантно за преценката за наличие на основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение и не представлява такава предпоставка по аргумент от чл.153 и чл.157 ДОПК.

Молителката не е предложила друго обезпечение в размер на главницата и лихвите и не е представила обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите по ревизионния акт, поради което в случая не са налице предпоставките на чл.157, ал.3 и 4 ДОПК. Съответно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на обжалвания ревизионен акт като неоснователно и недоказано следва да бъде отхвърлено.

Затова и на основание чл.157, ал.4 ДОПК, във връзка с чл.213а, ал.3 АПК, Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането от 31.03.2022 г. на С.Р.Т., ЕГН **********,***,  за спиране на предварителното изпълнение на ревизионен акт № Р-16001620005068-091-001 от 24.02.2021 г., издаден от З.Д.В., началник сек­тор в ТД Пловдив на НАП, възло­жил ревизията, и Ф.Г.К., главен инспек­тор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на реви­зията, потвър­де­н с решение № 261 от 11.05.2021 г. на директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването.

 

Съдия: