Решение по дело №70/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 18
Дата: 26 август 2021 г.
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20203500900070
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Търговище , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Търговско дело №
20203500900070 по описа за 2020 година

Производството по т.д.№70/2020г. по описа на Търговищкия окръжен съд е образувано по
искова молба на ЕЛ. Л. Й., ЕГН: **********, гр. Търговище, кв. Запад, бл. 65, вх. А, ет. 7, ап. 20 и
Л. Л. Й., ЕГН: **********, същия адрес, двамата действащи чрез адвокат Н.Н. Д., младши адвокат
Г.Г. Р. СРЕЩУ ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, с правно основание:чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 409 от Кодекса за застраховането и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за претърпени неимуществени вреди в размер на по
200 000 лв., за всеки един от ищците, ведно с лихви.
Ищците обосновават претенцията си по чл.432, ал.1от КЗ с обстоятелството, че на
20.06.2020 г. около 16,45 ч по третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока от с. Лиляк, общ.
Търговище към гр. Търговище настъпва ПТП между лек автомобил марка „М.“, модел „С.“ и per.
№ Т 5896 АК, управляван от виновния водач Я. А. С., ЕГН: ******** и лек автомобил с марка
„М.“, модел „323“ и per. № Т 7949 СТ, управляван от Л. Й. С. ЕГН: ********** В пряка причинно-
следствена връзка с гореописаното ПТП Л. Й. С. с ЕГН: **********претърпява множество
телесни увреждания, които налагат спешната му хоспитализация в МБАЛ - гр.Търговище и на
08.07.2020г. водят до неговия летален изход. За въпросния автомобил „М.“, модел „С.“ и per. № Т
5896 АК собственикът е сключил задължителната застраховка “гражданска отговорност” в
ответното застрахователно дружество, застрахователна полица № BG /02/ 120001060556 с начална
дата на покритие 17.04.2020г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. По случая е образувано наказателното производство по ДП № 395/2020г. по
описа на РУП - гр. Търговище, което се наблюдава и ръководи от Окръжна прокуратура - гр.
Търговище.

По реда и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
представлявано от Ст. С. П. и К. Д. К., действащи чрез пълномощника адвокат М. ИЛ. Г. от САК.
Оспорват механизма на ПТП, като считат, че представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорват наличието на пряка
причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт на Л. Ст.. Оспорват иска по размер. Считат, че
1
претенцията за лихва за период от датата на ПТП е неоснователен и не е съобразен с чл. 380 КЗ и
чл. 497 КЗ. Правя евентуално възражение за съпричиняване от страна на Л. Ст. като водач на
МПС. Считат, че обезщетението за вреди следва да се намали, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Направени са доказателствени искания.
В срока и по реда на чл.372, ал.2 от ГПК от ищците, действащи чрез адвокат Н.Н. Д.-САК е
постъпила допълнителна искова молба вх.№394 от 13.04.21 г., с която поддържа предявените
искове като уточнява исковата си претенция за лихви, с оглед наведените в отговора на исковата
молба доводи.

С молба №1009 от 16.06.2021 г. от Е.Л., действаща чрез адвокат Н.Н. Д., младши адвокат
Г.Г. Р. на осн. чл.233 от ГПК депозира отказ от иск поради постигнато извънсъдебно споразумение
между нея и ответника по делото. Заявяват, че между втория ищец и ответното дружество не е
постигнато споразумение и молят производството да продължи.
Молят съда, след като се убеди в основателността на предявените от Л. Л. Й. с ЕГН:
********** искове, да постанови решение, с което да осъди ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********,
район >= бул. “Дж. В.” № 87, гр. София, п.к. 1407, да заплати следните суми: сумата от 200 000,00
(двеста хиляди) лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие смъртта на Л. Й. Ст. настъпила на 08.07.2020г. от причинени телесни
увреждания при ПТП на 20.06.2020г., ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума,
считано от датата на настъпилата смърт от деликта - 08.07.2020г., до окончателното й изплащане
съгласно чл. 429 от КЗ, както и законна лихва върху горепосочените суми, съгласно чл. 497, ал.1,
т. 1 от КЗ, считано от дата на постановения отказ на ответника да изплати застрахователно
обезщетение - 19.08.2020г., до окончателното им изплащане.
Молят съда да присъди на доверителя им и разноските, сторени от последния за образуване
и водене на настоящото гражданско производство.
В съдебно заседание ищецът се представляват от адв. Ж. Т. и мл.адв. Г.Р. от САК, редовно
преупълномощени. Поддържат исковата претенция. Представени са писмени бележки в 7 дневен
срок. Претендират се разноски на осн. чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 т.2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал.1
от Нредба № 1 за МРАВ, ведно с ДДС.
Ответното дружество в съдебно заседание се представлява от адв.Н. К. от АК Р., редовно
преупълномощен от адв.Т.Д.-преупълномощен от адв. М.Г.. Поддържа направените възражения в
отговора на исковата молба. Счита, че съдът следва да определи едно справедливо обезщетение,
което да е в размер не по-високо от 70 хил. лв., и също така да отчете направеното възражение за
наличие на съпричиняване. Счита, че не следва да се присъждат акцесорните претенции за лихви,
съобразно изложените аргументи за което са изложени подробно в отговора на исковата молба.
Моли да им бъдат присъдени разноски в производството в размер на 10 800 лв., ведно с ДДС,
съобразно представения списък на разноските, договор за правна защита и съдействие, извлечение
от банков превод..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Ищецът обосновава претенцията си по чл.432, ал.1 от КЗ с обстоятелството, че на
20.06.2020 г. около 16,45 ч по третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока от с. Лиляк, общ.
Търговище към гр. Търговище настъпва ПТП между лек автомобил марка „М.“, модел „С.“ и per.
№ Т 5896 АК, управляван от виновния водач Я. А. С., ЕГН: ******** и лек автомобил с марка
„М.“, модел „323“ и per. № Т 7949 СТ, управляван от Л. Й. С. ЕГН: **********негов баща. В
пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП Л. Й. С. с ЕГН: **********претърпява
множество телесни увреждания, които налагат спешната му хоспитализация в МБАЛ -
гр.Търговище и на 08.07.2020г. водят до неговия летален изход. За въпросния автомобил марка
„М.“, модел „С.“ и per. № Т 5896 АК собственикът е сключил задължителната застраховка
“гражданска отговорност” в ответното застрахова-телно дружество, застрахователна полица № BG
2
/02/ 120001060556 с начална дата на покритие 17.04.2020г. по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, т.е. застрахователното събитие е настъпило в
срока на действие на застрахователната полица.
Нанесените неимуществени вреди, вследствие на причинената смърт на баща му Л. Й. С.
ищецът оценява на 200 000,00 (двеста хиляди) лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законна лихва върху посочената по-горе
сума, считано от датата на настъпилата смърт от деликта - 08.07.2020г., до окончателното й
изплащане съгласно чл. 429 от КЗ, както и законна лихва върху горепосочените суми, съгласно чл.
497, ал.1, т. 1 от КЗ, считано от дата на постановения отказ на ответника да изплати
застрахователно обезщетение - 19.08.2020г., до окончателното им изплащане.
От заключението на вещото лице, изготвило САТЕ, е видно, че на 20.06.2020 г. г. около
16:45 часа на път III — 4009, км 1, между гр. Търговище и с. Лиляк, общ. Търговище, л.а. „М. С.
Рънър” с per. № Т 5896 АК, управляван от Яна Станкова се движи по същия път с посока от с.
Лиляк към гр. Търговище в дясна пътна лента със скорост на движение около 57 км/ч. В същото
време, по същия път в обратна посока (от гр. Търговище към с. Лиляк) се движи л.а. „М. 323” с per.
№ Т 7949 СТ, управляван от Л.Й. Стефанов със скорост на движение около 96 км/ч. Опасната зона
за спиране при определената скорост е около 35 м за л.а. „М.” и около 77 м. за л.а. „М.”.
Видимостта на двамата водачи един към друг преди настъпване на произшествието е около 100 м.
В даден момент водач на л.а. „М.” навлиза неправомерно в лентата за насрещно движение (в
лентата за движение на л.а. „М.”). Последва удар с предна дясна и централна част на л.а. „М.” в
зоната на предна централна част на л.а. „М.”. Ударът между двете пътни превозни средства е челен
кос. В момента, в който л.а. „М.” навлиза в лентата за движение на л.а. „М.” двете МПС са били на
отстояние един от друг около 39-40 м. Вследствие на инициалния удар двата автомобила ротират
около вертикалната си ос, завъртат се по часовата стрелка и се установяват на местата намерени
при огледа. Вследствие на настъпилото произшествие са причинени тежки деформации в предната
част на ППС и значителни материални щети по двата автомобила. В резултат на описаното ПТП Л.
Й. Ст. претърпява множество телесни увреждания, които налагат спешната му хоспитализация в
МБАЛ - гр.Търговище, а на 08.07.2020 г. той умира в болницата. Водачът на л.а. „М. 323” с peг. №
Т 7948 СТ не е имал техническа възможност да предотврати ПТП при движение със скорост 96
км/ч., а също и при движение с максимално допустимата скорост за района на произшествието (90
км/ч.) и предприемане на маневра „аварийно спиране”. Водачът на л.а. „М. С. Рънър” е имал
техническа възможност да предотврати произшествието при управление на превозното средство в
дясната част на платното за движение в неговата посока. При така описания механизъм на
настъпилото ПТП съдът приема, че причината, довела до настъпване на ПТП, е субективното
поведение на водача Яна Станкова, който навлиза неправомерно в лентата за насрещно движение
(лентата за движение на л.а. „М.”). Няма данни по делото навлизането в насрещната лента от
страна на водача Яна Станкова да е в резултат на изпреварване, но несъмнено поведението на този
водач е неправомерно. Нарушени са разпоредбите на ЗДвП: Чл. 5. (1) Всеки участник в
движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди; Чл. 8. (1) Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина
на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен
сигнал е указано нещо друго; Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1)
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните 10 превозни средства, които
управляват. Безспорно е по делото, че към датата на събитието е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредено с полица №
BG/02/120001060556 с начална дата на покритие 17.04.2020 г.
Видно от заключението, не са налице сочените от ответника нарушения от страна на
пострадалия. Приложението на правилото на чл.51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на
доказана причинна връзка между поведението на пострадалия (действие или бездействие), с което
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат.
Принос по смисъла на посочената разпоредба е налице, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането. Като допълнение следва да се изложи, че при обективното
3
съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е
обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото
лице за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на
вредите. В конкретния случай с поведението си пострадалият не е допринесъл с нищо за
настъпването на ПТП.
От заключението на вещото лице д-р Г., изготвил назначената от съда медицинска
експертиза, се установява следното: Водачът на лек автомобил „М.“ Л. Й. Ст. от гр.Търговище е
бил приет по спешност в хирургично отделение при МБАЛ-Търговище-АД на 20.06.2020 г. след
претърпяното ПТП. При приемането в отделението пострадалият е бил в тежко общо състояние.
Нямал спомен за инцидента. Имал е оплаквания от болки в главата, врата, гръдния кош. Трудно
дишал и не можел да се изправи. Установена е разкъсно контузна рана по гърба на носа и разкъсно
контузни рани по долните крайници. От направените рентгенови изследвания на гръдния кош е
установен преврален излив двустранно и полифрагментно счупване на гръдната кост и счупвания
на III ,IV ,V и VI ребра в дясно без данни за пневмоторакс. Въпреки активната реанимация и
лечение пострадалият е починал на 08.07.2020 г. На 09.07.2020 г. е извършен оглед и аутопсия
върху трупа на Л. Й. Ст.. При огледа, аутопсията и изследванията е установено, че причината за
смъртта на Л. Й. Ст. е тежката съчетана черепно мозъчна и гръдна травми, довели до контузионна
и застойна пневмония и сепсис. Според вещото лице застойната и контузионната пневмония и
сепсисът са в пряка и непосредствена връзка с травмите, получени при пътно-транспортното
произшествие на 20.06.2020 г. вътре в купето на автомобила.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно установено
наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на
увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от
застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение,
сключено по полица „ Гражданска отговорност” - застрахователна полица №№
BG/02/120001060556 с начална дата на покритие - 17.04.2020 г. и крайна дата на покритие -
16.04.2021 г.; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора - ПТП,
претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетения, които вреди са в
резултат на виновното поведение на застрахования водач. Спорните въпроси основно са свързани с
размера на обезщетението за неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по
правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290
ГПК, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е, че загубата на баща съставлява едно от най- тежките житейски събития, така,
че дори и интензивността на страданието на ищеца да намалее във времето, мъката не се
преживява до края на живота и вредата в това отношение е непоправима и материално
неизмерима. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
При тези обстоятелства, предявеният иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането е
доказан по основание, като стойността на претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, както и други негативни изживявания, предвид вида,
естеството, характера и степента им, описани от вещото лице и свидетелите, съобразено и с
икономическата обстановка в страната, следва да се определи в размер на 100 000 лв., съобразно
изискванията на чл.52 от ЗЗД, като не са налице предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
намаляване на обезщетението. В останалата му част, предявеният иск до пълния размер от 200 000
4
лв. следва да бъде отхвърлен.
По искането за присъждане на лихви:
На 30.07.2020 г. ищецът е представил пред ответната страна застрахователна претенция по
реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощно, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
протокол за оглед на местопроизшествие, скица и албум, изготвени в хода на досъдебното
производство, а впоследствие на 10.08.2020 година са представени препис-извлечение от акт за
смърт и удостоверение за наследници. На 19.08.2020 година ответното дружество е поискало
допълнителни документи, вкл. влязъл в законна сила акт – присъда, споразумение, решение, от
което да е видно дали застрахования водач е виновен за настъпилото ПТП – изискване, което към
него момент, а и все още ищците не са могли и не могат да се снабдят, както и други документи,
касаещи механизма на настъпване на процесното ПТП и дали водачът на лек автомобил „М.“ е
управлявал МПС след употреба на алкохол. Така мотивираният отговор на ответника представлява
по същество отказ за изплащане на дължимото обезщетение. Допълнителните доказателства са
изискани в разрез с разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, съгласно която не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради
съществуването на нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат
съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят
необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Ето защо съдът
приема, че застрахователят е изпаднал в забава поради необоснован отказ за определяне на
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца на 19.08.2020 година
По разноските-ищецът има право на разноски съобразно уважения размер на иска, а
ответното дружество-съобразно отхвърления.
Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК/стр.244 от делото/. Претендира разноски по
чл.7 от Наредба №1. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5. (нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес от 100 000
лв. до 1 000 000 лв. - 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. – т.е. адвокатското
възнаграждение би следвало да бъде 5530 лв./3530 плюс 2000 лв./, дължими с ДДС в размер на
1106 лв. или общо в размер на 6636 лв., от които ответникът следва да заплати половината или
3318 лв. в полза на мл.адв. Г.Г. Р. от САК.
Ответното дружество, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК/стр.171/, претен-дира
разноски в размер на 10800 лв., с включен ДДС, за които представя съответни доказа-телства /
стр.172-174 от делото/. Процесуалният представител на ищеца счита размера за прекомерен, тъй
като ответното дружество се представлявало по делата от този вид от юрисконсулти, поради което
моли размера да бъде намален до сумата, дължаща се за юрисконсултско възнаграждение.
Намаляването на заплатеното от страната възнаграждение, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК е
вазможност за съда по искане на ответната страна при наличието на прекомерност съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Такова възражение, в настоящия случай,
не е направено. Право на страната е да организира защитата си, съобразно правилата на чл.32 от
ГПК. Ето защо, съобразно отхвърления размер на иска, ищецът следва да заплати на ответното
дружество половината от направените разноски или 5 400 лв. с включен ДДС.
Ответното дружество следва да заплати държавна такса върху уважения размер на иска-
сумата от 4000 /четири хиляди лева / лева, както и направени разноски за вещо лице в размер на
200 лв., тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото.
РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД "Б. И." АД" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, район >= бул. „Дж. В." № 87, представлявано от Ст. С. П. и К. Д. К., действащи заедно, чрез
5
адв. М. ИЛ. Г. от САК и адв. адв.Н. К. от АК Р. , да заплати на Л. Л. Й., ЕГН: **********, гр.
Търговище, кв. Запад, бл. 65, вх. А, ет. 7, ап. 20, действащ чрез адвокат Н.Н. Д., адв. Ж. Т. и
мл.адв. Г.Р. от САК сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени му от смъртта на баща му Л. Й. С.
настъпила на 08.07.2020 г. от причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020 г. на
третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока от с. Лиляк, общ. Търговище към гр. Търговище по
вина на водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
учредена с полица № BG/02/120001060556 с начална дата на покритие 17.04.2020 г., издадена от ЗД
"Б. И." АД" АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.08.2020 година до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от
ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ, като отхвърля така предявения иск до пълния му предявен размер от 200
000 /двеста хиляди/ лева като неоснователен, както и исковата претенция за законна лихва за
забава, считано от датата на настъпилата смърт от деликта - 08.07.2020 г., до окончателното й
изплащане.
Осъжда ЗД "Б. И." АД" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1407, район >= бул. „Дж. В." № 87, представлявано от Ст. С. П. и К. Д. К., действащи
заедно, да заплати в полза на мл.адв. Г.Г. Р. от САК, в качеството му на процесуален представител
на ищеца по търговско дело № 70/2020 година по описа на Търговищкия окръжен съд, на
основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата 3318 лв./ три хиляди
триста и осемнадесет лева/ с включен ДДС.
Осъжда ЗД "Б. И." АД" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1407, район >= бул. „Дж. В." № 87, представлявано от Ст. С. П. и К. Д. К., действащи
заедно, да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 4000 /четири хиляди лева / лева, представляваща разноски в производството за държавна
такса и възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Л. Л. Й., ЕГН: **********, гр. Търговище, кв. Запад, бл. 65, вх. А, ет. 7, ап. 20,
действащ чрез адвокат Н.Н. Д., адв. Ж. Т. и мл.адв. Г.Р. от САК да заплати на ЗД "Б. И." АД" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район >= бул. „Дж. В." №
87, представлявано от Ст. С. П. и К. Д. К., действащи заедно, сумата от 5 400 лева /пет хиляди и
четиристотин лева / с включен ДДС, представляваща направени по делото разноски съобразно
отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд-Варна.


Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
6