Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28
гр. Сливен, 13. 03. 2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на първи март, две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора
КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 18 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Г.С.И., чрез
пълномощник, подадена против Решение № 420 от 31.10.2022 г., постановено по АНД
№ 20222230200595 по описа за 2022 г. на Районен съд – Сливен, с което е
потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/,
серия К № 2307524 на ОД на МВР – Сливен, с който на Г.С.И. ***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във вр.
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева, и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ОД на МВР –
Сливен, разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че
обжалваното решение е неправилно и необосновано. Посочва, че съдът неправилно е
приел, че не е изтекъл давностният срок за административнонаказателно
преследване. Моли съда да постанови решение, с което отмени първоинстанционното
решение, както и електронния фиш. Претендира присъждане на направените разноски
пред двете инстанции.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
касационната жалба като неоснователна, излага съображения в подкрепа на
твърденията си за правилност на обжалваното съдебно решение и моли да бъде
оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава становище
за мотивираност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 15.09.2018 г. в 15,39 часа, в обл. Сливен, път II-66,
в с. Злати войвода, при ограничение 50 км/ч за населено място, въведено с пътен
знак Д-11 и приспаднат толеранс, с автоматизирано техническо средство №
11743сс, било заснето движение на лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с Рег. № *****,
със скорост от 84 км/ч- над разрешената скорост от 50 км/ч. Въз основа на
заснемането, бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 2307524,
в който като нарушител бил вписан Г.С.И. ***. С издадения ЕФ на касационния
жалбоподател, за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
За да потвърди обжалвания електронен фиш,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; направил е извод, че при издаване на електронния фиш не
са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, като са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата; изложил е
съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; счел е,
че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, както и
че не е изтекла абсолютната давност.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо.
Районният съд е постановил правилен съдебен акт като краен резултат, предвид
следните съображения:
От събраните по делото доказателства е установено, че
процесният автомобил се е движил с превишена скорост – с превишение
от 34 км/ч спрямо разрешената скорост в населено място. За превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч, в ЗДвП е
предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4,
която в разглеждания случай е приложена правилно. Издаденият ЕФ за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдържа задължителните
реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както правилно е
приел и Районният съд.
С оглед доказателствата по делото, Районният съд
правилно и обосновано е приел, че са спазени условията и реда за използване на
АТСС. Видно от приложените по делото Протокол за проверка № 257-ИСИ от
11.12.2017 г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
и Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, контролът е
осъществен с годно АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията. В
преписката се съдържа и Протокол за използване на АТСС, съобразно изискването
на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
изтекла погасителна давност. Нарушението е извършено на 15.09.2018 г. Съгласно
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН,
давността за този вид нарушение е три години, която според правилото на чл. 80,
ал. 3 от НК, започва да тече от довършването на престъплението, в случая –
нарушението. Предвид липсата на посочена дата на издаване на ЕФ, следва да се
счита, че тригодишната относителна давност започва да тече, считано от 15.09.2018
г. Съобразно предвиденото в чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В
разглеждания случай, видно от приложените към административнонаказателната
преписка документи, по отношение на жалбоподателя след издаване на ЕФ са
извършени процесуални действия от надлежните органи, като на 08.09.2020 г.
е направен опит за връчване на ЕФ по пощата; на
05.04.2021 г. полицейски служител от Второ РУ на МВР Варна е направил опит за
връчване на ЕФ, като е посетил адреса на жалбоподателя; и на 30.04.2022 г., на
която дата ЕФ е връчен на жалбоподателя. Считано от 15.09.2018 г. до 08.09.2020
г. не е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишната давност. С
извършеното на 08.09.2020 г. действие по административнонаказателно преследване,
давността е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност, която не
е изтекла към 05.04.2021 г. /следващото извършено от надлежните органи
действие/, отново е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност,
която не е изтекла към 30.04.2022 г., когато с осъщественото действие по
връчване на ЕФ, отново е прекъсната и е започнал нов 3-годишен давностен срок. Съгласно
чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. В разглеждания случай
абсолютната давност е 4 години и половина от извършване на нарушението и към датата
на постановяване на обжалваното съдебно решение, и към настоящата дата, абсолютна
давност също все още не е изтекла. С оглед на изложеното, възражението на
жалбоподателя за изтекла погасителна давност е неоснователно. Формулираните от Районния
съд изводи относно прилагането на института на относителната давност спрямо
административнонаказателното производство, макар и в друг смисъл, не
обосновават отмяна на постановеното съдебно решение, тъй като същото е правилно
като краен резултат.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесния електронен фиш, поради което съдебното решение следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
На основание чл. 63д, ал. 4 във вр.
с ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана
от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 420 от 31.10.2022 г.,
постановено по АНД № 20222230200595 по описа за 2022 г. на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Г.С.И. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: