№ 7743
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110169927 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Изложените в писмения отговор доводи за недопустимост на предявените искове са
неоснователни. Правния интерес се обуславя от изложените в исковата молба обстоятелства.
Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които са
относими и допустими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по
делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение за недопустимост на
предявените искове.
ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по опис,
обективиран в същите, като писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.03.2024 г. от 10:15 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по предявен от *** срещу „***“ АД иск за прогласяване
нищожност на договор за потребителски кредит № 191229/19.12.2022 г. поради
противоречие със закона. В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване
нищожност на клаузите на чл.10, ал.1, чл.7, ал.1 и чл.9, ал.1 от договора, предвиждащи
1
неустойка поради непредставено обезпечение, както и относно размерите на ГЛП и ГПР,
поради противоречие и заобикаляне на закона, и накърняващи добрите нрави.
В исковата молба ищцата твърди, че на 19.12.2022 г. сключила с ответното дружество
договор за потребителски кредит № 191229. Поддържа още, че по силата на този договор й
била предоставена в заем сумата от 1000,00 лева, която следвало да бъде погасена за 3
месеца, на три анюитетни вноски, при ГПР в размер на 49,65 % и годишен лихвен процент
от 41 %. Поддържа още, че в договора било предвидено предоставяне на обезпечение, като
при неизпълнение на това задължение, на основание чл.10 от договора дължи неустойка в
размер на 9,30 лева плюс 0,310 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и
0,310 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е
обезпечен. Според ищцата клаузата относно ГПР е нищожна поради противоречие със ЗПК –
липсва методика относно начина на формирането му. Отделно от предходното процента на
ГПР надвишава максималния предвиден съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като в него не са
включени разходите за кредита – възнаграждението по договора за непредставяне на
обезпечение. Излагат се съображения за противоречие на договора с чл.22 ЗПК, тъй като
липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвен процент – дали върху целия
размер на кредита или върху остатъчната главница, а от там и как е формирана
възнаградителната лихва. Изразява се становище, че в случая е нарушен и принципа на
справедливост и добросъвестност във взаимоотношенията между страните, обуславящо
накърняване на добрите нрави тогава, когато възнаградителната лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва. Изразява се становище за нищожност на клаузата,
предвиждаща неустойка, когато кредитът не бъде обезпечен. Поддържа още, че с клаузата се
нарушават основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между
кредитор и потребител, като процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинско задължение по договора за
връщане на заетата сума. Излагат се и доводи, че в случая неустойката излиза извън
присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, като с клаузата се цели
единствено осигуряване на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума
– т.нар.“скрита възнаградителна лихва“. Излага се доводи и за неравноправност на клаузите
от процесния договор, тъй като не са индивидуално уговорени и ищцата не е имала
възможност да влияе върху съдържанието им при сключване на договора. Излага се
съображения, че с клаузата на чл.17, ал.4 от договора се нарушава изискването за
добросъвестност и се стига до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, тъй като последния не разполага с информация относно точния размер на
разходите. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя
правния интерес от предявените искове. Претендира и направените в хода на
производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за недопустимост на предявените искове поради липса на правен
интерес, а по същество - за неоснователност на същите. Не се спори относно сключването на
процесния договор между страните, но се оспорват изложените в исковата молба твърдения
2
относно неговата недействителност. Оспорват се доводите за противоречието му с добрите
нрави, като се сочи, че е сключен при уговорен преференциален лихвен процент. Сочи се, че
към момента не е налице повелителна норма, която да ограничава размера на
възнаградителната лихва и да посочва максимална стойност. В случая размера на
възнаградителната лихва бил съобразен със стойността на отпуснатия заем, както и със
срока на договора, поради което не е налице противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че
са спазени изискванията на ЗПК към съдържанието на договора за потребителски кредит,
посочен е ГПР и ГЛП, както и условията, при които се прилага преференциален лихвен
процент, като дали така посочения в договора ГПР отговаря на действителния размер, както
и какво се включва в него, не влече след себе си недействителност на целия договор.
Оспорват се твърденията за нищожност на клаузата за неустойка с доводи, че в случая
същата е с обезщетителен характер – в случай, че не бъде предоставено обезпечение
съгласно реда и условията в договора. Поддържа се, че същата се формира по повод
неизпълнение на договорно задължение и единствено по вина на заемателя, а нейния размер
се определя от продължителността на нарушението на последния. По изложените
съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове и да присъди на дружеството направените по производството разноски. В условията
на евентуалност е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и
предл.3 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест е да докаже
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на
заявените правни основания.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит № 191229/19.12.2022 г., по силата на
който на ищцата е предоставена в заем сумата от 1 000,00 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
3
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4